Интервю с българския представител в международното жури на „Уики обича Земята“

Тя е Катерина Зарева-Симеонова. Тя е българският представител в деветчленното жури, което оценяваше снимките на международния етап на фотоконкурса „Уики обича Земята“. Любопитната подробност е, че през 2015 година конкурсът се проведе в общо 26 държави, но не всяка от тях има представител в журито. България беше поканена да излъчи, въпреки че у нас състезанието се организира за първи път.

Катерина Зарева-Симеонова. Автор: © Marcel Fens. Лиценз: Всички права запазени. Източник: Facebook.
Катерина Зарева-Симеонова. Автор: © Marcel Fens. Лиценз: Всички права запазени. Източник: Facebook.

Поради спецификата на конкурса, за представител в журито трябваше да бъде поканен биолог или еколог с опит във фотографията. А Катя е и много повече от това – тя е и голям приятел на Свободната енциклопедия. 🙂

След като „Уики обича Земята“ приключи, и вече обявихме резултатите, помолихме Катя за интервю. Искахме да научим какво е да журираш на конкурс с толкова много спиращи дъха с красотата си снимки…


Кате, представи се с няколко думи. 🙂

Казвам се Катерина Зарева-Симеонова, живея в София и съм еколог по образование. От 17 години работя в Софийския зоопарк, в момента съм завеждащ Екологичния научно-образователен център в Зоопарка – отделът, който се занимава с осъществяване на екологичното образование в Зоопарка, създава образователни материали и проекти, един от които съвместно осъществяваме с българската версия на Свободната енциклопедия Уикипедия.

Освен в сферата на зоологията, моите интереси са свързани с фотографията и научнопопулярните филми. Имам публикувани фотографии на животни и природа в списания и книги, автор съм на над 100 образователни и документални екологични филми, предимно за българската природа.

Ти си журирала и в други фотографски конкурси. Разкажи ни повече за тях и какво беше различното при „Уики обича Земята“?

Да, била съм в журита на конкурси за детски фотографии и рисунки, оценявала съм и филми, но това са били конкурси на национално ниво. За мен бе голямо удоволствие и чест да бъда част от международно жури на такъв публичен фотоконкурс, където бяха представени вече селектирани на национално ниво снимки от 26 страни. Трябваше да разгледаме и оценяваме 259 снимки, представящи природата и биоразнообразието в защитените територии на тези страни. За целта ни бе предоставен специален инструмент и система за оценяване, с помощта на които всеки член на журито можеше спокойно и независимо да оцени снимките.

Курорта „Шангри-Ла“, Скарду, Пакистан на брега на езерото Качура
Снимката-победител в „Уики обича Земята 2015“: Курортът „Шангри-Ла“, Скарду, Пакистан на брега на езерото Качура. Автор: Zaeem Siddiq. Лиценз: CC-BY-SA 3.0. Източник: Wikimedia Commons

Кои бяха критериите, по които оценявахте снимките. Какво те затрудни най-много в журирането?

Критериите са специфични за конкурса „Уики обича Земята“, тъй като самият конкурс има определена цел – да стимулира хората да снимат природата в техните държави и да се създаде и допълни информацията в Уикипедия и по-конкретно в Общомедия под лиценз за свободно ползване. Затова критериите, по които оценявахме снимките, бяха: техническо качество, оригиналност и енциклопедична и образователна стойност.

Затрудни ме големият избор на снимки с високо качество и много интересно съдържание – това бе предизвикателство към моята преценка, която трябваше да е много точна и обективна. В същото време това бе едно вълнуващо естетическо и културно преживяване, разкриващо ми невероятни природни забележителности и пейзажи, за които не съм и подозирала. Мисля, че конкурсът изпълни своята мисия и послание – аз опознах и обикнах още повече Земята!

Нямаме отличена снимка от България сред първите петнадесет. Според теб какво не ни достигна?

Снимките-победители от националния кръг на конкурса в България представяха пейзажи и животни от Русенски Лом, Врачански Балкан, Беласица, Белоградчишките скали, Странджа, Пирин и Рила. Всички са много красиви и достойно представят нашата природа. Най-силно въздействие поне върху мен оказаха снимките от Белоградчишките скали и панорамата от връх Вихрен в Пирин.

Панорамен изглед от връх Вихрен, Национален парк Пирин, България.
Панорамен изглед от връх Вихрен, Национален парк Пирин, България. Автор: Dimitar peikov. Лиценз: CC-BY-SA 4.0. Източник: Wikimedia Commons

Конкуренцията беше много голяма, според мен не им достигна и доза оригиналност. Публиката и журито е пренаситено от визуална информация, иска повече цвят, иска уау-ефект може би. Неслучайно снимката-победител е пейзаж от Пакистан, в която има сгради. Човекът има нужда да вижда себе си и своята следа в природата, за да се съизмери с нея.

Вечерен изглед към Белоградчишките скали.
Вечерен изглед към Белоградчишките скали. Автор: Interact-Bulgaria. Лиценз: CC-BY-SA 4.0. Източник: Wikimedia Commons

Ти си ръководител на Екологичния център към Софийския зоопарк. С какво подобни конкурси допринасят към повишаване на чувствителността на обществото към проблемите на околната среда?

Първо участниците във фотоконкурса имат възможност да изразят своето отношение към природата, да покажат свое любимо място или животно. От друга страна, у зрителя или потребителя на снимката – особено в този фотоконкурс, в който снимките се разпространяват и ще бъдат общодостъпни – отеква това послание, носи знание и може да промени много нагласи.

Считам, че в днешно време, когато хората вече нямат търпение даже да изгледат един клип от няколко минути в интернет, въздействието на фотографията е много силно и директно. Една снимка може да спре дъха и да предизвика огромно вълнение, особено ако е на красив природен пейзаж. Аз все още мисля, че красотата може да спаси света и затова залагам на нея, а не на естетиката на грозното или на шокиращите кадри.

 Коя снимка беше твоят личен фаворит?

Няма да крия, че най-голям интерес у мен предизвикаха снимките на животни, защото ги познавам и знам колко е трудно да се направи такава снимка, особено в дивата природа. Моята любима снимка, която се оказа фаворит и на останалите членове на журито, бе от Бразилия и представлява една макрофотография, запечатала момента на излюпването на търтей в кошер на медоносни пчели. Тя получи специалната награда на журито.

Момент на излюпването на търтей от вида медоносни пчели Apis Mellifera
Момент на излюпването на търтей от вида медоносни пчели Apis Mellifera. Автор: Jonathan Wilkins. Лиценз: CC-BY-SA 3.0. Източник: Wikimedia Commons

По отношение на снимките на животни, защо е важно да ги имаме заснети в естествената им среда?

Да, наистина, снимането в дивата природа е много важно и изключително повишава образователната и енциклопедична стойност на снимките. Животните са част от определена екосистема, те не бива да се разглеждат отделно от тяхната среда. Тези снимки се ценят най-много и се правят най-трудно, особено при видове, които обитават различна от нас среда. Такива са обитателите на реките и океаните, птиците в полет, подземните обитатели.

Днес техническите възможности са такива, че филми и фотографии ни дават възможност да надникнем почти във всяко кътче на нашата планета и да видим невероятни и интимни моменти от живота на нейните обитатели. Тези кадри имат и висока научна стойност.

Благодаря ти за това интервю и като цяло за журирането ти в конкурса! Беше наистина важно, че имахме български представител в международното жури още с първото издание на „Уики обича Земята“ в България. И че този представител беше именно ти. 🙂


Интервюто взе:
Вася Атанасова

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.