„Уикипедианската библиотека“ – ценен ресурс за активни редактори

Логото на „Уикипедианската библиотека“
Автор: Heatherawalls. Лиценз: CC-BY-SA 3.0. Източник: Общомедия

Един от най-амбициозните скорошни проекти на Фондация Уикимедия е „Уикипедианската библиотека“, насочен към договарянето на безплатен достъп до библиотечни и научни бази данни за доброволците, редактиращи Уикипедия. В същото време проектът помага и на издателите на научна литература и периодика да се отворят към свободното споделяне на ресурсите си с цялото общество.

Всички знаем, че един от първите въпроси, които възникват, когато става дума за съдържанието на Уикипедия, е колко достоверно е то и какви източници се използват при създаването му. Качественото съдържание е функция на благонадеждните, независими и проверени на много нива източници, но тъкмо този вид източници в огромната си част са трудно достъпни за редовия читател.

Авторитетните академични източници почти винаги са защитени с авторски права и почти никога не са достъпни безплатно, а таксите за достъп до отделни публикации и абонаментите за списания в общия случай са непосилни за индивидуални потребители. Университети, академии, държавни и частни научноизследователски институти често осигуряват за служителите си достъп до някои от тези бази данни – общотематични или по-тясно профилирани, но като цяло такъв достъп е почти невъзможен за отделните доброволци извън тези среди, които допринасят към Уикипедия. Затова и стремежът на „Уикипедианската библиотека“ е колкото се може повече от тези академични източници да могат да бъдат достъпвани и използвани свободно, лесно, ефективно и колаборативно за разширяване, подобряване и удостоверяване на съдържанието на статиите.

В рамките на проекта „Уикипедианската библиотека“ група представители на уики общността са се нагърбили със задачата да контактуват с издателски компании и да осигуряват от тях дарения под формата на пълен безплатен достъп до базите им данни за нуждите на уикипедианците. И резултатът от тези партньорства е достъпен за редактори по цял свят. Заявките за потребителски достъп понастоящем се извършват в англоезичната Уикипедия, но така е само докато другите езикови общности не разкрият свои клонове на „Уикипедианската библиотека“. Когато местната уики общност разкрие собствен клон на проекта, записванията за достъп до издателските бази данни могат да се координират с местния екип. За целта са необходими поне двама локални координатори, с които координаторите на глобално ниво да работят. Към момента все още нямаме локални координатори на проекта за България.

Акаунт за достъп до ресурсите на отделните издателски бази данни могат да получат редактори от цял свят, ако отговарят на следните критерии:

  • Активно допринасят в тематичната област на заявената база данни.
  • Потребителската им сметка е на поне 1 година.
  • Имат поне 1000 редакции в проектите на Уикимедия.
  • Ползват се с доверие на общността към тях и не са били обект на блокиране през последните 6 месеца.

С набирането на популярност на инициативата, първоначалните изисквания за 1 година уикипедиански „стаж“ и 1000 редакции постепенно започват да се снижават и с новоприсъединените към издатели вече се договарят наполовина по-ниски изисквания, което отваря проекта за много по-широк кръг потенциални потребители.

Координаторите одобряват (или отхвърлят) заявките на основание на горните четири критерия. За предоставянето на достъп до базите данни, координаторите се свързват с редакторите с цел или да им предоставят кодове за достъп от издателите, или за да получат от заявителите техните имейл адреси и да ги препратят на издателите, които от своя страна да делегират достъпа. Тази информация остава конфиденциална между координаторите на „Уикипедианската библиотека“, Фондация Уикимедия и издателите. За целта, координаторите трябва да подпишат с Фондация Уикимедия споразумения за неразкриване на лични данни на заявителите, с което се осигурява безопасното и отговорно отношение към личните данни и ограничаването на разпространението им.

„Единственото нещо, което със сигурност трябва да знаете къде се намира, е библиотеката.“ – Алберт Айнщайн
„Единственото нещо, което със сигурност трябва да знаете къде се намира, е библиотеката.“ – Алберт Айнщайн. Снимка: Icely88 (оригинал), Вася Атанасова (производна работа). Лиценз: CC-BY-SA 3.0. Източник (оригинал): Wikimedia Commons

Досега е осигурен достъп до малко над 40 издателски бази данни – както общотематични, така и профилирани в области като хуманитарни и обществени науки, право, медицина, журналистика и генеалогия, точни науки. Сред тях има бази данни на английски, френски и арабски. Измежду партньорите личат водещи световни научни издателства и бази данни като Elsevier ScienceDirect, De Gruyter, Taylor & Francis, EBSCO, JSTOR, Royal Society Journals, университетски издателства като Oxford University Press и MIT, издателствата на Световната банка и на Международния валутен фонд, Project MUSE, DynaMed Plus, Royal Pharmaceutical Society и други.

Всяко отделно издателство има собствена страница в рамките на „Уикипедианската библиотека“, където са описани специфичните условия, права и задължения, с които се съгласяват ползвателите на безплатния достъп до неговите издателски бази данни. Някои издателства предлагат да изпратят на кандидатите за достъп до ресурсите им книги и списания на хартиен носител, и чак впоследствие да разширят партньорството, като им предоставят електронен достъп. Други изискват редакторите да посочат предварително от кои техни книги и броеве на списания се интересуват конкретно.

Много от издателствата са посочили точен брой на отпусканите едногодишни абонаменти до базите им данни, като тук числата варират от 10 (Sabinet, SAGE Stats), 30 (Taylor & Francis), 50 (AAAS, Pelican Books, Érudit, Международния валутен фонд, списание „BMJ“, ScotlandsPeople), 100 (Cairn, Fold3, Световната банка, The Cochrane Library, Royal Pharmaceutical Society, Royal Society of Chemistry), 200 (MIT Press Journals, Project MUSE, British Newspaper Archive, Newspapers.com), 300 (DynaMed Plus), 500 (JSTOR), та чак до 1000 (De Gruyter, Newspaperarchive.com, L’Harmattan) и 2000 (Questia Online Library).

Едно от важните уточнения, което всички издателства правят, е, че достъпът до техните информационни и публикационни масиви е изключително за лично и изследователско ползване от кандидатите за достъп и че кодовете за достъп не могат да се преотстъпват, подаряват и продават. Издателствата изрично напомнят и, че потребителите на съдържанието им трябва да спазват добрите уикипедиански практики при използването и коректното цитиране на техните ресурси в статиите в Уикипедия.


Имате ли идея за база данни, до която трябва да бъде осигурен достъп, без значение от тематиката и езика? Предложете я! 

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.