И противоречи на принципите
на Уикипедия
Вече повече от година в Брюксел тече спор как да ефективно да се премахва потребителски генерирано съдържание, нарушаващо авторското право онлайн. Авторскоправната индустрия иска инсталирането на автоматични филтри, които да премахват всичко, което засекат като нарушение.
Голяма част от технологичния сектор и представители на гражданското общество настояват, че автоматичното триене на съдържание по желание на определени фирми ще доведе до цензура и още по-голяма пазарна власт на Гугъл и Фейсбук, разполагащи вече с такава технология. Парадоксално това именно ефектът, който Европейската комисия първоначално цели да ограничи с предложението си.
Проекторазпоредбата провокира широко недоволство в България
В България редица неправителствени организации, образователни и културни институции, в това число Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, Столичната библиотека, Университетът по библиотекознание и информационни технологии, представители на засегнати онлайн платформи, като Фото Форум, Дибла и LawsBG, и други участници в цифровия бизнес подписаха отвореното писмо срещу въвеждането на задължение за филтриране от съдържание онлайн. Всички те смятат, че предвиденото задължение за интернет посредниците да филтрират информацията онлайн ще засегне основни човешки права на интернет потребителите, като свободата на изразяване и свободата на достъп до информация. Много независими творци и творчески колективи също изказаха мнение, че филтрите не са в полза на самите творци. Към кампанията срещу спорната разпоредба се присъедини Българската асоциация на независимите художници и аниматори, както и редица родни музиканти и артисти. Въпреки това, българското председателство остава глухо за гласа на многото засегнати участници на цифровия пазар и упорито фаворизира позицията на правоносителите, в лицето основно на музикалните издатели.
Историята на член 13 и българското Председателство
Според предложението на Комисията, всички интернет сайтове, работещи с „големи количества“ съдържание, качено от потребителите им, ще бъдат задължени да инсталират автоматични системи за мониторинг и предварително триене на всяка информация (текст, снимки, илюстрации, музика и т.н.), която би нарушила чужди авторски права, като при това носят директна отговорност за законността на хостваното от тях потребителско съдържание.
Проекторазпоредбата е реално насочена към регулиране на отношенията между правоносителите и платформите за споделяне на музика и аудиовизуално съдържание, в частност YouTube, но на практика ще засегне всякакви платформи, работещи със съдържание, генерирано от ползвателите, като Уикипедия, GitHub, Flickr, интернет форуми, платформи за онлайн търговия и т.н., при това без значение дали са интернет гиганти или малки, средни или стартиращи предприятия.
За да се приеме ново законодателство в Европейския съюз, предложението, направено от Европейската комисия, трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и Съвета на ЕС. Двете институции, след като оформят позициите си, ще преговорят за окончателната версия на Директивата под егидата на Комисията. Българското председателство на Съвета през първото полугодие на 2018 г. е компетентно да подпомогне и улесни финализиранато на позицията на Съвета по този въпрос, включително да предлага компромисни варианти на спорния текст за гласуване.
Поради противоречивия характер на проекторазпоредбата и големия обществен отпор срещу нея, в Европейския парламент Комисията по правни въпроси (JURI) отложи гласуването на текстовете поне до 20-21 юни. В Съвета, обаче, нашето Председателство създава изненадващ за повечето държави-членки политически натиск решение да бъде взето сега. След четири отхвърлени от Съвета компромисни текста, кой от кой по-объркани, на последното заседание на Комитета на
постоянните представители на правителствата на държавите членки в Европейския съюз (COREPER I) на 27 април българското председателство бе „върнато“ за последна преработка, която се очаква да бъде разгледана към средата на май.
От българска страна явно се вижда намерението да бъдат удовлетворени Европейската комисия, Франция и Германия – действащите сили зад въвеждането на новата авторскоправна уредба, като промените бъдат гласувани възможно най-бързо. Посланиците на държавите-членки би следвало да устоят на политическия натиск и да се въздържат от прибързаното гласуване на авторскоправната реформа, преди да са проведени допълнителни дискусии на експертно равнище. Прибързаната законодателна промяна в противен случай би могла да доведе до сериозни непредвидени последици за основните права на европейските граждани и да ограничи възможностите за създаване иновации в ЕС.
Свободният интернет, в това число и Уикипедия, е под заплаха! Информирай се за проблема и покажи, че не си съгласен!
Автори: Ана Лазарова, Сиянна Лилова
Редактор: Вася Атанасова
„This petition isn’t available. Either the URL is incorrect, it violated our Community Guidelines, or the starter removed it.“
И как да намериш петицията, не можахте ли линк да дадете, как да стане със search?
Здравейте, Владимир! Благодаря за забележката. Явно по някаква причина препратката към българския вариант е премахната. Редактирахме публикацията с линк към английската препратка: https://www.change.org/p/stop-censorship-in-europe
Владимир е Българин /по всичко се вижда/. Ако Ти си Българка /което не се разбира от пръв прочит/ следва да се обърнеш към него или с:“ВЛАДИМИРЕ“ или с: „г-н Райчев“. Ползвайте Българският език грамотно! Стига простотии!
Тъй, като явно нямаш против да си прост ще карам и аз – рядко тъп си момче.
Преди да правиш забележки вземи научи малко Български, а?
Владимире, Иване и Гошко казваш на познати и близки хора. На Бъларски уважителното обръщание към непознат човек е именно „Здравете Владимир“, а не „Владимиреееее, земи използвай Гугъла, а брат?“
А защо петицията не е активна ?
Прочетох Article 13 няколко пъти и имам някои забележки към тази статия, както и към текста на петицията:
1. Прибързано емоционалното ви писане не правят на никого никакви услуги, и на места звучи на опит за изместване на фокуса.
2. Никъде в текста не се говори за никакви „роботи“, както петицията описва.
3. Никъде в текста не се говори или дори намеква за предоставяне в ръцете на технологични инстанции (като „роботи“, „технологии“, „изкуствен интелект“ и прочее) правомощия за вземане на решения по конкретни въпроси и осъществяване на действия (като например „изтриване на съдържание“). Това, за което се говори, е изработване на споразумения между доставчици на услуги и праводържатели, и последващо предприемане на действия от двете страни, регулирани от тези споразумения.
4. Обект на текста на Article 13 е изработването и ангажирането на инструментариум за прилагането на вече съществуващи закони в лоното на авторските и сродните им права. Никъде не се говори или дори намеква за изменяне на наличната законова база, регулираща тези въпроси. Т.е. ако някой ще страда от предлаганите мерки, това ще бъдат страни, които са в нарушение на дадени съществуващи закони.
5. В параграф 1 се заявява, че подобни мерки за регулация ще бъдат „съобразени и пропорционални“, а в параграф 3 – че мерките ще бъдат изработени, където е възможно, чрез диалог и ще „вземат предвид, освен други неща, и естеството на услугите“.
Доколкото имам разбиране по настоящия въпрос, опасност за свободата на изразяване би имало, ако искаш да се изразяваш с чужди думи или други чужди средства. Колкото до другите изразени тревоги – разбирам желанието да си свободен от отговорност за действията си, но това не е начинът, по който един цивилизован свят работи.
Помните ли ACTA? Идеята е подобна. По-големият проблем на тази петиция е, че за да я подпиша трябва да „се логна“ с Facebook-а си… Голям смях… еми-и няма да я подпиша.