Прощаваме се със Спасимир Пилев

Снимка на Спасимир Пилев
Спасимир Пилев
2. VII. 1989 – 19. X. 2021

На 19 октомври 2021 година след продължително боледуване съвсем ненавременно ни напусна нашият изключителен колега и незаменим приятел Спасимир Пилевредактор, администратор и бюрократ в Уикипедия на български език и автор в този блог.

Има една страница в Уикипедия, която трудно ще отворите. Защото е огромна. А е огромна, защото съдържа приносите – малка част от тях – на един забележителен човек.

Този човек се казваше Спасимир. И искам да ви помоля, когато следващия път отворите Уикипедия, да си спомните за него.

Спасимир беше човек, когото на пръв поглед лесно бихте могли да подцените: дребничък на ръст, скромен, подчертано възпитан, ненатрапващ се с присъствието си. Ала ако имате поне малък усет за хора, много бързо бихте разбрали заблудата си. Защото зад тази своя тиха и скромна външност Спасимир имаше огромно сърце, силен дух и необичаен за възрастта трезв ум.

Когато се запознахме, Спасимир беше едва на 21. По-точно бил е – защото с години го мислех за доста по-възрастен. Не заради външността му, а заради поведението, мисленето, зрелостта, чувството му за отговорност. Спасимир беше един от тези хора – от тези много малко хора – на които знаете, че можете да разчитате. Беше честен. И почтен.

Снимка на Спасимир Пилев с Джимбо Уейлс и други редактори
На срещата на българските редактори с основателя на Уикипедия Джимбо Уейлс, юни 2009. Автор: Григор Гачев

Честен… И почтен… Замислям се: има ли по-голям паметник от този, който може да бъде въздигнат някому? И странно ли ще е да напиша, че някой, който бе толкова по-млад от мен, е могъл да ми бъде за пример?

Не е странно. Защото не ръстът ни прави човеци. И не годините. Сърцето – то ни прави човеци!

Но аз ви споменах за онази страничка в Уикипедия. Тя говори много повече и от най-красивите думи, които бих могъл да намеря, за това какъв човек беше Спасимир. Десетки хиляди снимки в Уикипедия, прилежно сканирани в Държавния архив, са негова заслуга. Десетки хиляди! Не знам дали сте сканирали някога снимки, но аз обикновено се отказвам още на първите десетина.

Снимка на Спасимир Пилев в Държавния архив
Сканиране на документи в Държавния архив, април 2015. Автор: Вася Атанасова (Spiritia)

И знаете ли кое беше най-впечатляващото? Спасимир смяташе, че постигнатото от него е доста скромно. Кахъреше се, че напоследък не успявал да качи достатъчно снимки – макар дори тези „недостатъчно“ качени „напоследък“ снимки да бяха в пъти повече от всичките, които някога въобще съм качвал в Уикипедия. И това, повтарям, беше само малка част от безкористната му доброволческа работа за Уикипедия.

Такъв беше Спасимир – всеотдаен, прилежен, съзидателен, добродетелен, трезвомислещ и толкова скромен.

И много повече от това. Спасимир беше запален географ – това му беше и професията – и също фотограф и пътешественик. Някой ден със сигурност щях да му кажа, че е добре да започне да пише пътеписи. Може би дори е писал. Надявам се. Защото Спасимир също умееше да пише увлекателно. Снимките му от разни интересни места бяха винаги съпроводени с интригуващи коментари. Нарочно пиша „интересни“, не „екзотични“.

Снимка на Спасимир Пилев в Кейптаун
Край крепостта „Добра надежда“ в Кейптаун, по време на Уикимания 2018. Автор: Kritzolina

Защото Спасимир беше всичко друго, но не и банален. Истината е, че Спасимир беше, всъщност, уникален. И затова изключително, изключително много ще ми липсва.

Не само на мен. На много други, щастливи да го познават хора от толкова много страни. На колегите в Уикипедия, на приятелите си, и, разбира се, най-вече на своето семейство. Искрено скърбя с всички тях и за всички тях. Но всички ние наистина бяхме щастливи да живеем в същото време, в което живя и Спасимир, и пътищата ни в живота да се пресекат с неговия.

На добър час, приятелю, където и да пътешестваш сега по огромния свят, който беше събрал в сърцето си!

Благодарим ти за всичко!

Можете да оставите своите съболезнования в коментарите тук или на тази страница в Уикипедия. 

На първата снимка: По време на Wikimedia Conference 2018. Автор: Fayçal Rezkallah