Interview with Sofie Jansson Wikimedia Sweden

Sofie Jansson
CC BY-SA 4.0 File:1 Sofie Jansson CC BY-SA Gitta Wilén.png Created: 23 November 2017
 
Sofie, for how long you are Wikipedian and how all started?

I made some edits already like fifteen years ago, but without having a user account. It was mainly language correction and smaller article expansions. When I wrote my first article around 2007 it was deleted and when I tried to get an answer to why, I was met with silence. And when I waded through discussion pages in my search for answers I got the clear impression that new article creators wasn’t wanted and that the „real“ Wikipedia-work should only be done by those already included „in the club“ – so I quit editing. Some years later I had a seminar cancelled and since I was already in the city center and  didn’t want to turn around and go home immediately I popped in to a Wikipedia editathon for women, to try and get some answers. Lennart Guldbrandsson was the one talking about Wikipedia, and he talked about what had been done lately in regarding Wikipedians to be better at welcoming people and he spoke with such enthusiasm that I thought I could give Wikipedia another try. And now I’ve been an active contributer since 2013.

 

How Wikipedia changed your life?
It has given me a very rewarding hobby, with friends all around the world. (But I tend to spend too much time doing volunteer work, time that I should really spend looking for paid jobs …) Oh, and Wikipedia has actually changed my view on separatism, something I was totally against before engaging in the Wikipedia (an Wikimedia) movement, but now see as a necessary short-term tool. I think the need for separatism to be a symptom of a problem that we as a movement have.

 

You do many offline things to attract new wikipedians as well as many other events – please, tell us more?

Yes, I’m a co-founder (together with Lennart Guldbrandsson) of the weekly editathons we have in Gothenburg. We came up with the idea in the beginning of January 2014 and spent two months making plans and had our first editathon on 11 March 2014 and since then we’ve had editathons every Tuesday afternoon (with a small exceptions of some red days). Per A.J. Andersson attended the first, and has been a major contributor of helping to organise the events (and he probably holds the world record in number of attended editathons). By the way, we do not call our Tuesday afternoon meetings for editathons, we call them „skrivstugor“ (write-ins), something we believe to be more inviting for newcomers. We’ve had close to 300 editathons/write-ins and more than 100 people have been engaged and we’ve created or expanded about 500 articles about our main theme Women & Literature (and some out of scope).
I have also been organising WikiCamps for people identifying as women for four years, a series with combined lectures and write-ins at a library, some events around the International Women’s Day, helping out at WikiGap events and some more. Since 2017 I’m a board member of Wikimedia Sverige.

 

As volunteer what inspires you to do all this Wiki work?
That I always find something new that’s missing, there’s always a need for something more to be done… And there is also always something new to learn. Curiosity is a key to Wikipedia, I think. I also think free knowledge is important and that we have a need to share all human knowledge, not just knowledge from within one pretty homogeneous group of people – to me it is a matter of democracy.

Your favorite topics to write articles?
I love to write about authors and about literature. I also like to take portrait photos of authors to illustrate the articles with.

 
What do you say to all people, who still don’t edit?

Come on, it’s not that hard! And you may find some new friends along the way. 🙂

Интервю със Софи Янсон, доброволец в Уикипедия Швеция

Sofie Jansson
CC BY-SA 4.0 File:1 Sofie Jansson CC BY-SA Gitta Wilén.png Created: 23 November 2017

Софи, от кога си доброволка в Уикипедия и как започна всичко?
Преди 15 години бяха първите ми редакции, но без да имам своя потребителска сметка. Основно коригирах правописни грешки или леко разширявах статии. Когато написах първата си статия, някъде през 2007 година, тя бе изтрита и аз се позаинтересувах защо, но получих мълчание. Тогава се зачетох в дискусиите в търсене на отговор и останах с твърдото убеждение, че нови редактори на статии не са добре дошли и че „истинската“ уикипедианска работа трябва да се върши само от тези, които вече са част от „клуба“ – така спрях да редактирам.
Няколко години по-късно се случи така, че семинар, на който отивах, не се проведе и тъй като вече бях в центъра на града и не ми се прибираше рано, отидох на уикипедиански редактон за жени, за да опитам и потърся отговори. Ленарт Гилдбрандсон водеше семинара и разказваше за Уикипедия, разказваше за новостите, свързани с това да има повече нови редактори и говореше с такъв ентусиазъм, че ме убеди отново да опитам. И така съм активен доброволец от 2013-та година.
Как Уикипедия промени живота ти?
Уикипедия е доста възнаграждаващо хоби – донася приятели от цял свят. (Но аз прекарвам доста време в доброволчесто, може би време, което трябва да отделя за намиране на платена работа  …) О, Уикипедия всъщност промени възгледите ми за сепаратизма, нещо, срещу което бях силно против преди да се ангажирам с Уикипедия (и Wikimedia), но сега виждам като неоходим краткосрочен инструмент. Нуждата от сепаратизъм е проблем, който имаме в нашето движение.

CC BY-SA 4.0
File:Kvinnliga huvudpersoner på Wikipedia editathon 39.jpg
Created: 13 March 2018

Занимаваш се и с много офлайн Уики дейности, с които привличаш нови уикипедианци. Моля, разкажи ни повече. 

Да, аз съм съосновател, заедно с Ленарт, на седмичните едитатони, които провеждаме в Гьотеборг. Идеята ни хрумна в началото на януари 2014 година и отне два месеца да направим планове и да организираме и първия ни редактон се проведе на 11 март 2014 година и оттогава всеки вторник следобед (със съвсем малки изключения) го провеждаме постоянно. Андерсон присъства на първия и бе основно лице в това да помогне и организира събитието (и то вероятно бе най-посещаваното събитие-редактон на всички времена).
Между другото ние не наричаме нашите редактони във вторниците „редактон“, а ги наричаме „skrivstugor“ – write-ins – писане, нещо, което мислим е по-подканящо за новодошли. Имаме близо 300 eредактона до момента и повече от 100 човека, които са се ангажирали през годините, с повече от 500 статии по нашата основна тема – Жени в литературата.
Също съм организатор на УикиЛагери за хора, които се идентифицират като цени и се занимавам с това от четири години със серия от лекции и редактони в библиотеките, други събития около Международния ден на жените. От 2017 съм и член на борда на Уикимедия Швеция.

CC BY-SA 4.0
File:WP-läger Molkom18-myskväll.jpg
Created: 3 August 2018

Като доброволец кое те вдъхновява най-много?
Това, че намирам постоянно нещо ново, което липсва или друго, което може да бъде направено по-добре. И винаги има да се учи нещо ново. Любопитството е ключово в Уикипедия, мисля си. Също мисля, че свободното знание е важно и ние всички следва да го споделяме, цялото човешко познание, не само това, което е около нас – за мен това е основа на демокрацията.

За какво пишеш най-често?
Обичам да пиша за писатели и за литература. Също обичам да снимам писатели, с които снимки да илюстрирам статиите си.

Какво казваш на хората, които още не допринасят за Уикипедия?

Хайде, не е трудно! А ще намериш и много нови приятели. 🙂


Прочетете още:

Интервю с Анас от Уикипедия Мароко
Интервю с Жоау Александре Песчански от Уикимедия Бразилия
Интервю с Наталия Тимкив от Уикимедия Украйна
В месечните ни срещи с уикипедианци от целия свят вече говорихме и с Шани от Израел и със Сайлеш от Индия. Очаквайте още интересни интервюта и в идните месеци!

Art+Feminism – първи по рода си едитатон в София проведохме през ноември 2019

На 20-ти ноември 2019 за първи път в София се проведе редактон Art+Feminism за създаване на статии за жените от българското изкуство. Редактонът се проведе с любезното домакинство на Гьоте Институт в София.

Арт+Феминизъм (на английски: Art+Feminism) е ежегоден световен уикипедиански редактон за добавяне на съдържание към Уикипедия за жени – представителки на различни области на изкуството. Проектът, стартирал в Уикипедия на английски през февруари 2014 година, се описва като „масивно многонационално усилие да се коригират трайно проявяващите се пристрастия в съдържанието на Уикипедия, явяващи се в резултат от непропорционалното допринасяне на статии от и за мъже“.

През 2014 година стартовата кампания на „Арт+Феминизъм“ привлича 600 редактори-доброволци в рамките на 30 отделни събития. На следващата година 1300 доброволци участват в 70 редактона в 17 държави на 4 континента.

Резултат – написани бяха 13 нови статии, част от тях и с илюстрации. „Запалени“ по уики-редактирането бяха няколко нови млади хора. В залата цареше творческа, колаборативна и приятелска атмосфера.

Всеки, който желае, може да продължи да помага да се увеличи броят на статиите за жени с постижения в изкуството в Уикипедия на български език – има доста „червени“, т.е. липсващи имена – тук.

Пожелаваме си още много успешни и смислени уики проекти и срещи!

Filip Maljković from Wikimedia Serbia

Filip Maljkovic
Filip Maljkovic Photo credit: Sebastiaan ter Burg

How Filip and Wikipedia started to work together? Tell us your story 🙂

As with most people, I too was brought to Wikipedia through Google. I frequented the English Wikipedia main page as early as 2004, but I was not fully aware that there’s a community of people editing Wikipedia behind the scenes. Those days I was soaking up knowledge from digital encyclopedias such as Microsoft Encarta and Encyclopædia Britannica, but their content was limited in scope and especially depth. Wikipedia was beating them in terms of size and it was beating them fast. I remember losing many hours falling down the Wikipedia „rabbit hole“. At one
point, a sitenotice prompted me to think about who’s creating the content and soon I found out that there’s a vibrant community and that I can be a part of it. So, in September 2004, I tried to do some editing and I added some Latin phrases to the List of Latin proverbs and my
edits were immediately visible and they actually stuck. In the following months I did some smaller edits, but then I stopped. That is, until spring break 2005, when I started editing again out of boredom. I had just visited a car show in Belgrade and wanted to write about something
I saw there, and having noticed that there was no article about Toyota Aygo, I decided to create it. Soon I started adding photos I took on my previous travels in Europe to Wikipedia and I guess one Serbian Wikipedian noticed my edits on English Wikipedia and approached me, saying that I should „come over“ to Serbian Wikipedia, because it desperately needed editors. At first I was skeptical about it, but it quickly turned out Serbian Wikipedia was much easier to edit and improve, since it only had around 11 thousand articles back then. In a matter of days I started writing new articles, fixing existing ones and generally getting more immersed in the whole thing. Very soon I took
part in my first offline meeting of Wikipedians and I’m sure it helped that Jimmy Wales was visiting Belgrade in a week. Meeting him and many other local Wikipedians was, I believe, crucial in cementing me as a firm Wikimedia community member. Soon I became an administrator and then
bureaucrat on Serbian Wikipedia, and in December 2005 I was one of the founding members of Wikimedia Serbia, so I suppose the rest is history.

Which projects of Wikimedia Serbia you are most proud of?

Wikimedia Serbia has had a lot of projects in almost 14 years of its existence. One of its oldest programs and now one of its most developed is probably the Education program and it has a special place in my heart because I’ve been a part of it basically since its beginnings in 2005.
The first lecture/presentation I held about Wikipedia was in a private University in my hometown of Pančevo back in December 2005, when I was still a high school student. Even though the first fruits of our Education program labor were produced more than a year later, I believe these first steps were instrumental for us to determine that we really want to cooperate with educational institutions and all we needed was some time. Nowadays, the Education program works in basically all levels
of education and we have partnered with dozens of institutions throughout the years, creating millions and millions of bytes of content. At first, and in fact throughout most of Wikimedia Serbia
history, this program has been volunteer led and we’ve had tremendous success without any sort of financial help. However, we’ve spurred our progress with the introduction of the Education Program Manager position back in early 2015.

What is the best part for you prom being active in the Wikimedia movement?

I like getting to meet a lot of interesting people around the world. Having shown interest in international affairs, I’ve been (Wikimedia) Serbia’s go to guy when it comes to that and ever since my first Wikimania back in 2006 I’ve met hundreds of great people, some of which I truly consider friends. I appreciate the collaborations that these meetings bring about: the exchange of ideas and experiences, casual banter with like-minded people and long lasting relationships are just
some of the examples of this.

On the other hand, being the president of Wikimedia Serbia has also had some side effects: I’ve met the Mayor of Belgrade, appeared in many radio and TV shows and officiated many events, which are all nice things. Of course, there have been some bad things as well, like death threats, lawsuit threats and some stressful HR issues, but I suppose life can’t always be perfect. All in all, I think Wikipedia and Wikimedia for me have been net-positive experiences.

How do you encourage new people to join and become volunteers?

To be honest, I think I used to be a much better evangelist of our movement before compared to nowadays. But generally, I like to point out the positive sides: volunteerism, altruism, sense of community and belonging, widening of horizons and general knowledge, doing something useful with one’s time etc. Some people are more interested in offline (Wikimedia) rather than online (Wikipedia) work, so then I can show them what we’re doing in Wikimedia Serbia, hoping they might want to take part in some of the activities. Of course, most people don’t become volunteers, but most people do appreciate my work and the work of all the volunteers out there, lauding us for tireless efforts to make knowledge available to everyone.

Tell us a bit more about the CEE meetings and the one in October you organize.

CEE meetings are events that have taken place in the region of Central and Eastern Europe for years now and have been steadily growing in the number of participants, but also the number of external people interested in it. The first thought about creating such a conference happened in an informal meeting of Wikimedians from the CEE region during one lunch at Wikimania 2011 in Israel. There was a clear wish to organize ourselves as a region that has had a common or similar past
(communism in the latter half of 20th century, to be precise), since many things work in similar ways. The first actual CEE Meeting was held in Belgrade in October 2012 and I’m proud to have been one of the organizers of that conference. Of course, that was a smaller conference – about 40 people visited the conference throughout its two days of program – but the attendance and interest have grown quite well in recent years. This October, the conference is getting back to Belgrade for the first time since 2012 and this will be the 8th CEE meeting, with about 100 participants expected. This time around, we have 3 staff members of Wikimedia Serbia as well as some of us from the board and about a dozen other volunteers helping out with organizing this large event. I’m confident everything will go as planned, but the main worry our region has now is whether having CEE meetings still brings value and if so, where will Wikimedia CEE Meeting happen in 2020.

Your greeting to all wikipedians reading this interview? 🙂

Thanks for reading this far! 🙂 And thanks for contributing to this wonderful movement, because without people like you and me, this ecosystem of knowledge wouldn’t exist.

Интервю с Филип Маликович от Уикимедиа Сърбия

Photo credit: Sebastiaan ter Burg

Как започнаха Филип и Уикипедия да работят заедно? Разкажи ни своята история 🙂
Както повечето хора, и аз бях доведен в Уикипедия през Гугъл. Срещнах английската Уикипедия още през 2004 година, но тогава не знаех, че има такава общност от хора, които редактурат Уикипедия зад сцената. По това време черпех знание от различни дигитални енциклопедии като Microsoft Encarta и Encyclopædia Britannica, но тяхното съдържание бе лимитирано и не достатъчно задълбочено. Уикипедия започваше да ги задминава по големина и то бързо. Помня много часове, в които се губех в информацията в Уикипедия. И изведнъж някъде ми излезе информация за това кой създава това съдържание и така открих това общество и че мога да съм част от него.
Така през септември 2004 опитах да редактирам и добавя някои фрази на латински, латински поговорки и моите редакции бяха веднага видими. През следващите месеци направих още някои малки редакции, а после спрях. И така до пролетта на 2005-та, когато започнах да редактирам отново, от скука. Бях ходил на изложение за коли в Белград и исках да пиша за нещо. Видях, че няма статия за Тойота Aygo и реших да я създам. Скоро започнах да добавям снимки, които бях правил при пътувания из Европа. Един от сръбските уикипедианци бе забелязал това и ми писа с покана да се присъединя към Уикипедия Сърбия, защото отчаяно имало нужда от редактори. В началото бях скептичен, но скоро разбрах, че да редактирам на сръбски е много по-лесно, защото тогава тя имаше едва 11 000 статии. Така започнах да пиша нова статии, да поправям съществуващи и ставах все по-заинтересован в уикипедианските дела. Много скоро след това участвах в първата си офлайн уики среща и съм сигурен, че за това помогна Джими Уелс, който посети Белград за седмица. Да се срещна с него, както и с много други уикипедианци бе много важно в „циментирането ми“ като уикипедианец и член на общността. Скоро станах администратор и после бюрократ за сръбски език в Уикипедия, а през декември 2005-та бях сред основателите на Уикипедия Сърбия, а останалото е история.

С кой проект на Уикимедиа Сърбия се гордееш най-много?

Уикимедия Сърбия има много проекти за своите почти 14 години съществуване. Една от най-старите и най-добре развити програми е Образование и тя има специално място в сърцето ми, защото бях част от нея от самото й начало през 2005-та. Първата лекция / презентация, която имах за Уикипедия бе в частен университет в моя роден град Панчево, през декември 2005-та, когато бях още ученик. Първите плодове от нашата образователна програма бяха видими още тогава и 10 години по-късно, вярвам, че първите крачки бяха много важни за нас – да покажем, че наистина искаме да сътрудничим с образователни институции. Днес образователните ни програми работят на всички образователни нива и имаме партньори в дозина институции през годините, създавайте милиони и милиони байтове съдържание. В началото, а и през по-голямата част от съществуването на Уикимедия Сърбия, това бе доброволчески проект и пожъна огромен успех без никаква финансова подкрепа. Постигнахме успех с това, че все пак от 2015-та вече имаме щат за Межиджър Образователни програми.

Кое е най-готиното от това да си активен член на уикимедианското движение за теб?

Обичам да срещам много и интересни хора от цял свят. Показах интерес към международните дела и съм момчето на Уикимедия Сърбия за това откакто бях на първата си Уикимания през 2006-та и срещнах стотици страхотни хора, част от които наистина смятам за свои приятели. Харесват ми партньорствата, които се създават по време на тези срещи: обменът на идеи и опит, разговорите с еднакво мислещи хора и дълготрайните отношения са само част от примерите за това.

От друга страна, като президент на Уикимедия Сърбия това има и странични ефекти: срещал съм се с кмета на Белград, появявал съм се по много радиа и телевизии, официални събития, което си е все интересно. Разбира се, има и неприятни неща, като смърни заплахи, съдебни дела и сресиращи HR кризи, но предполагам животът няма как да е винаги перфектен. Като цяло, мисля, че Уикипедия и Уикимедия за мен са „net-positive“ опит.

Как окуражаваш нови хора да се присъединят и да станат доброволци?
За да съм честен, мисля, че бях доста по-добър защитник на движението ни преди, в сравнение със сега. Но като цяло, обичам да наблягам на позивитните страни: доброволството, алтруизма, усещането за общност и принадлежност, разширяване на хоризонтите и общото знание, да използваш времето си за нещо полезно и т.н. Някои хора са по-заинтересовани от офлайн (Уикимедия), отколкото от онлайн (Уикипедия) работа, така че мога да им покажа какво правим в Уикимедия Сърбия, като се надявам и те да искат да участват в някои от дейностите. Разбира се, повечето хора не стават доброволци, но много хора ценят работата ми и работата на всички доброволци тук, аплодирайки ни за неуморните усилия, които полагаме да направим знанието достъпно за всички.

Разкажи накратко за ЦИЕ срещите и тази, която предстои този месец при вас?

ЦИЕ срещите са събития, които се случват в региона на Централна и Източна Европа от няколко години и се разрастват като брой участници, но и като външен интерес. Първата идея за тези конференции се появи на една неформална среща на уикимедианци от нашия регион по време на един обяд на Уикимания 2011 в Израел. Имахме ясно желание да се организираме като регион, който има сходно минало (комунистическо през втората половина на 20-ти век), както и много други сходства. Първата СИЕ среща бе в Белград през октомври 2012 и съм горд, че бях домакин и сред организаторите й. Разбира се това бе малка конференция – около 40 души, за два дена, но присъствалите проявиха голям интерес, който нарастваше през следващите години. Този октомври конференцията ще е отново в Белград, за първи път след 2012-та и ще е 8-та СИЕ конференция, с около 100 души. Сега вече имаме 3 души на щат в Уикимедия Сърбия, както и част от са в борда, около 12 доброволеца да помагат в организацията на това мащабно събитие. Уверен съм, че всичко ще премине добре, като най-голямото опасение за региона ни сега е дали ЦИЕ срещите все още дават стойност и дали ще имаме въобще ЦИЕ среща и през 2020.

Пожеланието ти към всички уикипедианци, които четат това интервю?

Благодаря, че четете до края! И благодаря за това, че допринасяте към това прекрасно движение, защото без хора като вас и мен, тази екосистема от знания не би съществувала.

Interview with Rosie Stephenson-Goodknight – Women in Red

WikiGap at Wikimania 2019, Reception at the MoFA – Author Armineaghayan

How started this big love between Rosie and Wikipedia?
In June 2007, I was visiting my son Sean in San Francisco. While there, I was on my computer, and I googled a book publisher whose books I collect (I’m a bibliophile): Book League of America. But I couldn’t find a Wikipedia article about it. I thought I made a spelling mistake or maybe my capitalization of the name had errors, because, I thought, „Wikipedia has an article about everything!“. After a few minutes, I realized there was no problem with my spelling or capitalization of the name… there just wasn’t an article about it. At that point, I remembered that Sean had edited Wikipedia when he was in the Peace Corps, living in Ukraine, and it made me think, „Well, if Sean can figure out how to edit Wikipedia, I bet I can, too.“ So I created the article for Book League of America (https://en.wikipedia.org/wiki/Book_League_of_America) and was immediately ‘hooked’. In the next 3 months, I created several additional articles being careful to structure them and my references by looking at other similar articles… that’s how I learned. In September 2017, I created the article on Kallawaya people (https://en.wikipedia.org/wiki/Kallawaya) and a few days later, I received a note on my talkpage informing me that it had appeared on the mainpage of Wikipedia in the „Did You Know“ section. I was astonished that anything I had written was even read by people, let alone that it was good enough, important enough, to appear on the mainpage of Wikipedia. This realization -that people from around the world would be reading what I write- gave me a sense of responsibility and started my „big love“.
Please, tell us more about Women in Red – your great project.
Between 2007 and 2014, I created thousands of articles about all sorts of topics. I wrote a considered amount of anthroponymy articles (the study of names); then articles about geographic places of Nunavut, Canada; and then towns in Asturias, Spain. In 2012-14, to celebrate Women’s History Month during the month of March, many editors, including me, stopped writing articles about other topics and only focused on women’s biographies. We could tell that there were fewer biographies about women than men when we looked at category pages, but there were no statistics at the time regarding percentages. In December 2014, I saw for the first time an academic article regarding women’s biographies on Wikipedia, and it said that approximately 15% of the biographies were about women. In February 2015, Roger Bamkin (user:Victuallers) left a message on my talkpage saying he wanted to write up a session proposal for Wikimania 2015 regarding the small percentage of women’s biographies, and he invited me to do this with him, which I gladly did. After our submission (https://wikimania2015.wikimedia.org/wiki/Submissions/How_to_improve_the_coverage_of_women_in_Wikipedia) was accepted, we had a few months to prepare. While creating the slidedeck (https://commons.wikimedia.org/wiki/File:2015_Wikimania_-_Content_Gender_Gap_-_how_to_improve_the_coverage_of_women_on_Wikipedia.pdf), I suggested that we not only talk about the issue (we referred to it as „content gender gap“), but that we also propose a way to deal with it by starting a new „WikiProject“ dedicated to creating women’s biographies every day, not just during the month of March. We thought people would be interested in helping with this work for a few days, maybe a week, and then they’d lose interest, but we were wrong (https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:WikiProject_Women_in_Red/Metrics). Since establishing Women in Red in July 2015, we are now a community of 24 different languages (not in Bulgarian Wikipedia yet… but maybe soon?). We have thousands of comments on our talkpage, which is a harassment-free zone. We have more than 400 lists of missing notable women (https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:WikiProject_Women_in_Red/Redlist_index); we call them „redlists“, e.g. lists of redlinks. We facilitate approximately five month-long online editathons per month (https://en.wikipedia.org/wiki/Template:Women_in_Red). We’ve uploaded thousands of photos of notable women to WikiCommons (https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Media_supported_by_WikiProject_Women_in_Red). We’ve made more than 20,000 tweets regarding the articles our members have created, and have more than 7,000 followers (https://twitter.com/WikiWomenInRed). We also have a presence on Facebook, Pinterest, and Instagram.
How people, reading this interview, can participate and be part of Women in Red?
There are several different ways!
What is the most inspiring thing for you related with Wikimedia?
Wikipedia is transforming. Not only can you affect other people’s lives with what you write, but your life can be changed, too. When I was a young woman, I wanted to be a cultural anthropologist, but my father, who was paying for my university education, said ‘no’ to my majoring in anthropology. He said it wasn’t ‘practical’. So I earned degrees in business, and have had a lovely career in business, but the cultural anthropologist side of me just had to sit and be dormant… that is, until I found I could edit Wikipedia, and write articles about topics which inspire me. In September 2013, an article I created on Goaribari Island (https://en.wikipedia.org/wiki/Goaribari_Island) appeared in the „Did You Know“ section of Wikipedia’s mainpage. It was significant to me as I was the third person (and first woman) to have 1,000 contributions appear at „Did You Know“. This is what I said about it:
Some of you know that I am a cultural anthropologist at heart. I wanted to follow in the footsteps of Margaret Mead and study cultural anthropology at Barnard (my mom’s alma mater), like Margaret did. I wanted to travel to Papua New Guinea and do research on its people, like Margaret did. But my dad said ‘no’ to majoring in anthropology – he wanted something more practical for my university studies. So now, years later, I get to live the life of an armchair cultural anthropologist, writing articles about Goaribari Island and its cannibals. To all the girls out there with impractical dreams, this article is dedicated to you.
I was knighted by Serbia in 2018 partly because of my involvement with Wikipedia (e.g. Wikipedian of the Year 2016). So you see, Wikipedia does transform lives.
How Wikipedia makes our societies better and stronger?
The world has always been complicated, but we are more aware of this now because the internet connects us. Wikipedia gives us access to verifiable knowledge, not just in one language, but in more than 300 languages. Society thrives on knowledge. It is the building block to incremental improvements in people’s lives. This makes the Wikimedia movement in general (including Wikidata, WikiCommons, and so forth), and Wikipedia in particular, a fundamental part of a better society. Its strength lies in the fact that „anyone can edit Wikipedia“. While some might see that as an oxymoron, it is, indeed, quite the opposite. So what are you waiting for? Become a Wikipedian today and you will be contributing to a better, stronger society.

Интервю с Роузи Стивънсън-Гуднайт – доброволец от Уикипедия САЩ

WikiGap at Wikimania 2019, Reception at the MoFA – Author Armineaghayan
 
Роузи е вдъхновяваща, усмихната, много силно отдадена на каузата Уикимедиа и в частност на движението Жени в червено, на което е основател. Уикимедианец на годината за 2016-та. Чаровна, енергична, силна жена. Заслужава си да научим как тя променя Уикипедия и как Уикипедия променя нейния живот.
 
Как започна твоята връзка с Уикипедия?
През юни 2007 година бях при сина си Шон в Сан Франциско. Бях на компютъра му и търсех издател, чиито книги събирам (аз съм библиофил): Book League of America. Но не намерих статия за него в Уикипедия. Помислих си, че сигурно не изписвам правилно или, че съм използвала само главни букви, защото, помислих си „Уикипедия има статия за всичко!“. След няколко минути осъзнах, че нямам проблем с изписването, а, че просто такава статия няма. Тогава си спомних, че синът ми бе редактирал в Уикипедия, докато бе в Украйна и реших „Е, ако Шон може да редактира, вероятно и аз мога.“ Така създадох статия за Book League of America (https://en.wikipedia.org/wiki/Book_League_of_America) и бях веднага ‘зарибена’. През следващите 3 месеца създадох доста нови статии, като внимавах доста за структурата им и за референция гледах как са създадени други статии… и така се научих. През септември 2007, създадох статия за калауаи хората (https://en.wikipedia.org/wiki/Kallawaya) и след няколко дена получих бележка, че тази статия излиза на главната страница на Уикипедия в секция „Знаете ли“. Учудих се, че това, което пиша се чете и че е добро съдържание, достатъчно важно, за да излиза на основната страница на Уикипедия. Осъзнаването, че хора от целия свят ще четат това, което пиша ми даде чувство за отговорност и така започна „моята голяма любов“.
 
 
Моля, разкажи ни повече за основаното от теб движение Жени в червено – Women in Red.
 
Между 2007 и 2014 създадох хиляди статии по различни теми. Написах доста статии за изследване на имената, после статии за географски места в Канада, после за градове в Австрия, Испания. През In 2012-14, за да отбележим Месеца на жените в историята, през март, много редактори, включително и аз, спирахме да пишем за друго и създавахме статии, посветени на жени. Може да се каже, че съществуваха по-малко биографични статии за жени, отколкото за мъже, но нямахме статистика по това време за процентното съотношение. През декември 2014-та за първи път попаднах на академична статия за женските биографии в Уикипедия, според което едва 15% от биографиите са за жени. През февруари 2015, Роджър Бамкин (user:Victuallers) ми остави съобщение, че иска да предложи сесия за Wikimania 2015 във връзка с малкия процент женски биографии, и ме покани да го направим заедно, което с радост приех. Предложението ни бе прието (https://wikimania2015.wikimedia.org/wiki/Submissions/How_to_improve_the_coverage_of_women_in_Wikipedia), и имахме няколко месеца да се подготвим. Докато създавахме плана (https://commons.wikimedia.org/wiki/File:2015_Wikimania_-_Content_Gender_Gap_-_how_to_improve_the_coverage_of_women_on_Wikipedia.pdf), предложих да не говорим само за тази тема (наричаме я „content gender gap“), но и да предложим начин да се разреши това, като стартираме нов уики проект, посветен на създаване на биографии за жени всеки ден, не само през март. Решихме, че може да има заинтересовани хора, които да се включат и работят по това няколко дена, може би седмица, но грешахме (https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:WikiProject_Women_in_Red/Metrics). Откакто стартирахме Жени в червено – Women in Red през юли 2015, вече сме голяма общност с 24 езика (все още не и български език – може би скоро? – скоро обещание от Жюстин). Имаме много коментари, имаме списък от повече от 400 липсващи статии на значими жени (https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:WikiProject_Women_in_Red/Redlist_index); наричаме го „червения списък“, т.е. списъкът с червените (лиспващи) статии. Фасилитираме около 5 месечни онлайн едитатони всеки месец (https://en.wikipedia.org/wiki/Template:Women_in_Red). Качили сме хиляди снимки на значими жени в  WikiCommons (https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Media_supported_by_WikiProject_Women_in_Red). Имаме повече от 20 000 туита по темата и повече от  7 000 последователя (https://twitter.com/WikiWomenInRed). Имаме свои отделни присъствия в Facebook, Pinterest и Instagram.
 
Как хората, които четат това интервю, могат да се включат към Жени в червено?
 
Има няколко различни начина!
Кое е най-вдъхновяващото нещо за теб в Уикимедия?
 
Уикипедия се променя. Не само ти можеш да повлияеш на другите, но и те влияят на живота ти. Когато бях млада исках да съм културен антрополог, но баща ми, който плащаше университетското ми образование, каза „не – това не е практично“. Затова вчех диплома за бизнес и имах чудесна кариера в бизнеса и културният антрополог у мен стоеше там и бе позадрямал, докато не открих, че мога да редактирам в Уикипедия и да пиша по теми, които ме вдъхновяват. През септември 2013 създадох статия за остров Гоарибари (https://en.wikipedia.org/wiki/Goaribari_Island), която се появи в секция „Знаете ли“ на 1-ва страница на Уикипедия. Това бе важно за мен, защото бях третият човек (и първата жена) с 1 000 приноса, появили се в секция „Знаете ли“. Това казва достатъчно:
Някои от вас знаят, че съм културен антрополог по душа. Исках да следвам стъпките на Маргарет Мийд и да уча културна антропология в Бърнард (университетър на моята майка), както Маргарет. Исках да пътувам до Папуа Нова Гвинеа и да излседвам хората й, както Маргарет. Но баща ми каза „не“ на антропологията. Искаше да уча нещо по-практично. Затова сега, години по-късно, имам живота на културен антрополог, като пиша статии за остро Гоарибари и неговите канибали. На всички момичета с непрактични мечти, този текст е посветен на вас.
 
Получих рицарско звание в Сърбия през 2018-та и защото съм активист в Уикипедия (бях Уикипедианец на годината през 2016-та). Така че, виждате – Уикипедия трансформира животи.
 
Как Уикипедия прави обществото ни по-силно и по-добро?
 
Светът е едно сложно място, но сега сме по-наясно за това, защото имаме Интернет.
Уикипедия ни дава достъп до проверено, верифицирано знание, не само на един език, но на повече от 300 езика. Обществото процъфтява на база знание. То е градивният елемент за подобряване животът на хората. Това прави цялото движение на Уикимедия (включително Wikidata, WikiCommons и други), и в частност Уикипедия основна част от едно по-добро общество. Силата й се състои именно в това „всеки може да редактира Уикипедия“. Докато някои могат да видят това като оксиморон, всъщност е точно обратното. Е, какво чакате? Станете Уикипедианци още днес и така ще допринесете за по-добро и по-силно общество. 
 
––-
 

Прочетете още:

Интервю с Анас от Уикипедия Мароко
Интервю с Жоау Александре Песчански от Уикимедия Бразилия
Интервю с Наталия Тимкив от Уикимедия Украйна
В месечните ни срещи с уикипедианци от целия свят вече говорихме и с Шани от Израел и със Сайлеш от Индия. Очаквайте още интересни интервюта и в идните месеци!

Wikimania 2019 – няколко основни момента от най-мащабното уикимедианско събитие

Wikimania 2019 opening reception group shot – Creative Commons Attribution-Share Alike 4.0 International license.

Ето, че Уикимания 2019 вече е история, но няма как да не разкажем повече за вълненията и наученото по време на това най-мащабно уикимедианско събитие, което се проведе през изминалите дни в Стокхолм.

Над 1200 уикимедианци от цял свят се срещнаха и в рамките на три дена обменяха идеи, опит, вдъхновение, учиха, говориха, споделяха, забавляваха се и направиха уики-общността по-здрава и уверена с новоизградени или утвърдени вече съществуващи добри приятелства и партньорства.

Основнен акцент на тазгодишното събитие бе устойчивото развитие и това бе първата уикимедианска конференция с нулев отпечатък. За това основно допринесоха домакините от Уикимедия Швеция, които бяха успели да ангажират и много голям брой доброволци за да се получи наистина добро събитие и всички гости да се чувстват максимално добре.


Конференцията премина с два предконферентни дни – Learning days с много наситена програма, разпределена в три основни групи и три конферентни дни с 15 различни тематични потока, сред които – Стратегия 2030, Wikidata, Образование, Gender gap и равенство, GLAM, партньорства и други.

Вася и Жюстин, представители от Уикипедия на български език участваха активно и презентираха на няколко пъти проекти, които реализираме в България на тема Образование, GLAM и Gender gap.

Голямата снимка на всички участници е направена по време на приема в Кметството на Стокхолм в Синята зала – едно специално място за това наистина специално събитие.

Interview with Anass Sedrati – Your small drop in the infinite ocean of knowledge!

Author Afek91 / This file is licensed under the Creative Commons Attribution-Share Alike 4.0 International license.

How you did discover Wikipedia and became wikipedian?

I have discovered Wikipedia as most of humans: By Googling subjects that I did not know much about and started to get the same page “Wikipedia” in most of my results. This was the situation for many years, where I was approaching Wikipedia as any classical encyclopedia: You read the information and go back to your life. In fact, I have always been interested in encyclopedias and used to read many of them when I was young (back to when we did not have internet and TV was not broadcasting at night). But all these books or CDs presented the characteristic that they were not editable and were written by experts and professors: They are here to be read and used in our research and studies. This was the main reason why I approached Wikipedia the same way, until the day I found a mistake in article and found out that I could actually edit and correct. I did it, it worked, and I was hooked!

In 2013, I created my account and became more and more active as I discovered the importance of writing about subjects from my region, that other people want to know about but cannot find information on the Internet. Working alone (and online) is a part of the Wikimedian life, so I sought to meet other people participating in this effort, and went to my first conference, which was WikiArabia 2015 in Monastir, Tunisia. By attending, I learned about the existence of WMF, the different projects and communities. In October 2015, motivated by what we learned, we founded Wikimedia Morocco User group (that will organize WikiArabia 2019 in Marrakesh). Since then I am balancing between online and offline work. It is a difficult and challenging exercise, but I believe in the importance of both in our work for a world where knowledge is free.

In which languages do you contribute most and on which topics / areas, if such?

I contribute mostly in the Arabic language because of the lack of information available in this language, even if it is one of the biggest in the world. There is in fact a challenging situation in our countries related to the fact that many contributors write in foreign languages such as French or English as most of the sources and references are available in them. I believe that as Africans, our duty is to empower our languages and to give it the importance it deserves. If you are not going to write in your language and your local context, nobody will write about it, especially if your region is not in a power position on the global level.

I write occasionally in foreign languages such as English, French, Spanish and Swedish when I feel that it can be relevant, especially on our local content or people. I do not have a specific area of contribution as I can prioritize my work depending on the situation, but I do always try to identify areas lacking articles and enrich them as much as I can. Examples of areas I worked on are traditional Moroccan singers or historical events that might not been present on Internet.

Tell us more about Wikipedian projects / communities in the Arab world and how Wikipedia is accepted and developed in your region?

The Arabic speaking world is not a homogenous entity as it counts 22 countries spread from Mauritania to Iraq and Comoros. This heterogeneity means that different regions have reached different levels of maturity. While some areas have User Groups (6 currently: Algeria, Egypt, Iraq, Levant, Morocco, Tunisia) and have a number of regular activities, we will barely find active members in other countries. In general, Arabic Wikipedia is rich and has a big depth in comparison with the number of articles, but the fact that it is a language spoken brings several challenges, especially when opinions are different about a given subject.

However, it is also a big advantage to speak the same language. Whenever a successful project happens in one of these countries, all the others can quickly learn from it. An example is the Wiki MOOC project from our colleagues in Algeria that was followed by more than 10.000 people in the world. Community members are in general helpful and guide each other towards answers or solutions (the Wiki Spirit), so being a member of a big community is very enriching. My hope is that this community grows even bigger especially in countries where there are few contributors due to several reasons.

You are volunteer and how do you attract / invite more people to follow you?

This is a challenging question!

To be honest with you, one of the difficulties we have in our region is to attract volunteers for obvious reasons. Volunteering is not a priority when people have other important issues going on in their lives and need to secure some necessities. Sometimes, being a volunteer is seen as a luxury: Luxury of having time, of having mood, and of having knowledge, because it is not obvious for all!

In our volunteering work, advocacy is a central part first to raise awareness about Wikimedia, and second to enlarge the community with new members. Despite the challenges that I mentioned earlier, there are different strategies to attract new volunteers. One of them is to target subjects that they love: Encouraging people to write about their neighborhood, city, region, language, preferred football club or singer are all very good hooks to tempt young and less young people to participate in the Wikimedia projects. In short, try to find out what a person loves and tell them that they can write about it with one condition: That the information is correct and has sources!

Your favourite Wiki project?

I do not really rank Wikimedia projects because each of them has a specific role and way of use, and they do all complete each other. However, I must admit that I am more active in some more than others. I find it for example simple to upload important pictures on commons, during different travels or visits, especially when articles do already exist. The same applies to Wikidata, where I can very quickly add information or translate different titles. Both as fast and efficient!

I am most active in Wikipedia, as I feel that it is at the heart of the movement, and that the other projects roam around it, but it takes sometimes a considerable amount of time to write a well-sourced article. The reward comes later when you see the number of people reading these articles, and that you feel that you have contributed with your small drop in the infinite ocean of knowledge!

Интервю с Анас Седрати от Уикипедия Мароко

Anass at WikiIndaba 2018 in Tunisia
Author Afek91 / This file is licensed under the Creative Commons Attribution-Share Alike 4.0 International license.

Анас е усмихнат, чаровен, енергичен млад уикипедианец, който говори много езици и на уикимедиански събития няма как да не забележите, защото носи традиционни марокански дрехи. За август месец избрахме той да е гост в нашата поредица интервюта с уикипедианци и се надяваме разговорът ни с него да е интересен!

Как откри Уикипедия и стана уикипедианец?

Открих Уикипедия както повечето хора – търсех в Гугъл по дадена тема, по която ми липсваше информация и видях страниците на Уикипедия в повечето резултати. Дълги години подхождах към Уикипедия като към класическа енциклопедия: чета информация и обратно към нормалния живот. Фактически винаги съм се интересувал от енциклопедиите и имах и четях много, когато бях малък (тогава още нямаше Интернет и телевизията не излъчваше нощем). Но всички тези книги или дискове имаха общата характеристика да не могат да се редактират и да са съставени от експерти и професиро – те са тук, за да се четат и използват за справка и учене. Ето защо и аз в първите години четях Уикипедия по този начин, до момента, в който не открих грешка в една статия и научих, че мога всъщност да я поправя, редактирам. Това проработи и аз вече бях пристрастен!

През 2013 създадох своя сметка и започнах да ставам все по-активен, откривайки важността на това да пиша за теми от моя регион, които други хора искат да четат и не намират друга информация в Интернет. Работех по това сам (и онлайн) – това е част от живота на уикимедианец, имах желание да срещна и други хора, които полагат усилия в тази посока. Така отидох на първата си конференция – WikiArabia 2015 в Монастир, Тунис. Така и научих за съществуването на WMF, за различни проекти и общности. През октомври 2015, мотивиран от всичко, което научих, заедно с други приятели основахме Уикимедия Мароко потребителска група (и организирахме WikiArabia 2019 в Маракеш). От тогава балансирам между онлайн и офлайн работа. Това е трудно и предизвикателно, но вярвам във важността на работата ни и офлайн и онлайн за разпространение на свободното знание.

На кои езици допринасяш най-вече и по какви теми?
Най-вече допринасям на арабски език, защото на него има много малко съдържание, макар наистина много голям брой хора по света да го говорят. Предизвикателно е, че доста хора от нашия регион допринасят на други езици, като френски или английски, а не на своя език. Вярвам, като африканец, че е дълг да подсилваме езика си и да му даваме важността, която заслужава. Ако няма да пишеш на собствения си език и за своя локален контекст  – никой друг също няма да пише за това, особено ако регионът ти не е в силна позиция на глобално ниво.
Понякога пиша и на чужди езици като английски, френски, испански или шведски, когато сметна това за релевантно, особено конкретно съдържание по локални теми или хора. Не допринасям в конкретна област, като приоретизирам на база ситуацията, но винаги се опитвам да намирам теми, за които липсва информация и статии и да ги обогатявам долколкото мога. Примери за теми, по които съм работил са традиционни марокански изпълнители, исторически събития, за които липсва информация в Интернет.

Уикимедианци в Берлин – март 2019

Кажи ни повече за уикипедианските проекти и общностите на арабския свят и как се развива Уикипедия във вашия регион?
Хората, които говорят арабски не са хомогенна маса – това са хора в 22 държави, разпрострени от Мавритания до Ирак и Канарските острови. Тази хетерогенност означава, че различните региони имат различно ниво на развитие. Докато някои региони имат свои потребителски групи (в момента са 6: Алжир, Египет, Ирак, Ливан, Мароко и Тунис) и имат дейности, в други държави и региони няма много активни членове. Като цяло Арабската Уикипедия е богата и има дълбочина в много статии, но има и предизвикателства – например различни мнения по някои конкретни теми.
Голямо предимство е, че говорим един и същ език. Когато даден проект се увенчае с успех в една от нашите страни, всички други могат лесно да научат и повторят. Пример за това е проектът Wiki MOOC на колегите ни от Алжир, който въвлече над 10 000 души по целия свят. Хората от общността ни си помагат с готовност и заедно намираме решения и отговори (има го уики-дух-а), така че да си част от голяма общност е много обогатяващо. Надеждата ми е, че тази общност ще расте, особено в страните, където все още има малко допринасящи.

Ти си доброволец. Как каниш, привличаш още хора да те последват?
О, това е предизвикателен въпрос.
За да съм честен, една от големите трудности в нашия регион е да привличаме доброволци. Доброволстването не е приоритет, когато хората имат други важни задачи в живота си и следва да осигуряват нуждите си. По някакъв начин доброволстването е лукс: лукс да имаш време, да имаш настроение, да имаш знания – това не е ясно за мнозина!
Като доброволци адвокатстването е основа част от дейността ни – да казваме какво е Уикимедия, да уголемяваме общността с нови хора. Въпреки предизвикателствата, за които споменах, имаме различни стратегии за привличане на нови доброволци. Например да повдигаме теми, които са ценни за определени кръгове хора – да насърчаваме хората да пишат за своя град, регион, език, любим футболен отбор или певец – това е добър начин да се привлекат млади хора да участват в уики проекти. Накратко – намерете какво вълнува хората и им кажете, че те сами могат да пишат по тази тема, но с едно условие: информацията следва да е вярна и подкрепена с източници!

Любимия ти уики проект?
Нямам класация на уики проектите – всеки от тях е важен и има различна роля и всички се допълват. Въпреки всичко ще си призная, че съм по-активен по някои проекти. Например – лесно ми е да качвам снимки в commons, по време на пътувания, особено ако вече има статия за това място. Същото се отнася за Wikidata, където мога лесно да добавям информация или да превеждам. И двете са бързи и ефектни!
Най-активен съм в Уикипедия, чувствам, че това е сърцето на движението, но поякога се изисква наистина доста време, за да се създаде пълноценна статия. Наградата идва по-късно, когато виждаш броя на хората, които са я прочели и усещаш, че си допринесъл със своята малка капчица в безкрайния океан на знанието!


Прочетете още:
Интервю с Жоау Александре Песчански от Уикимедия Бразилия
Интервю с Наталия Тимкив от Уикимедия Украйна
В месечните ни срещи с уикипедианци от целия свят вече говорихме и с Шани от Израел и със Сайлеш от Индия. Очаквайте още интересни интервюта и в идните месеци!