Петъчен салон с Уикипедия в Държавна агенция „Архиви“

Последният петък на месец май е и в Държавна агенция „Архиви“ по традиция се организира Петъчен културен салон за служителите на агенцията. Този път темата е Уикипедия и сътрудничеството, което доброволците от българоезичната версия на свободната електронна енциклопедията имат с Архивите. И понеже това е едно от най-хубавите и успешни сътрудничества на нашата уикипедианска общност с културна / GLAM* институция, когато трябваше да подадем заглавие на презентацията си, спонтанно се роди заглавието Уикипедия + ДА „Архиви“ = ❤

Всъщност лекторите трябваше да сме трима – Спасимир, Жюстин и аз, но поради ангажименти извън страната Спасимир не можа да присъства. Той е човекът обаче, благодарение на когото днес имаме вече 13000 дигитализирани образа – снимки на хора, събития и места, документи. Вече седем години Спасимир ходи в Читалня № 100, поръчва нови архивни единици и сканира поръчаните от предния път. Жюстин пък е поредният доброволец от Уикипедия, който подписва споразумение с Държавна агенция „Архиви“ и през тази година ще проучва и дигитализира архивни материали за Уикипедия.

Спомням си, че когато това сътрудничество започна, отново беше един петък, един ноемврийски петък през 2011 г. Спомням си тези подробности, защото в онзи период всеки последен работен ден бях в Пловдивския университет, където на студенти от Факултета по математика и информатика водех първия в България университетски курс, посветен изцяло на Уикипедия и уики технологиите. Получих обаждането докато бях в лекции, и като преподавател, който държи обучаемите му да слушат и да не се разсейват с телефоните си, леко се подразних, че аз самата не съм си изключила звука и им давам лош пример. Понеже обаче бяхме в последните минути преди междучасието, реших да приема обаждането. И в следващите минути започна една от най-хубавите колаборации любовни истории между уикипедианска общност и културна институция. На студентите си казах, че в момента са свидетели на преломен момент в историята на българската Уикипедия.

Не че и преди не се беше случвало да си говорим с институции, но опитите дотогава все бяха неуспешни: институциите обичат да си „говорят“ с други институции и може би ние като доброволци в лично качество не изглеждахме като сигурен партньор. За първи път институция търсеше нас, а не обратно. А причината да ни потърси за съвместна работа беше чутото от тогавашния ѝ новоназначен директор доц. Мартин Иванов на световния конгрес на архивистите: американският главен архивист Дейвид Фереро разказал за успешното сътрудничество, което те имали с уикипедианската общност от Вашингтон и ползите от това да се даряват на Уикипедия архивни материали под свободен лиценз. Ползи, които, оказва се, има не само за свободната енциклопедия, но и за самите Архиви.

И така седем години по-късно направихме малка равносметка на постигнатото и по нашето сътрудничество, а то се изразява в над 2000 илюстрирани статии на български, над 700 файла, използвани в Уикиданни, и над 200 създадени нови статии само на български език. През годините сме вдъхновявали доброволци и от международната уики общност, основно от Централна и Източна Европа, да използват снимките от българските Архиви за свои статии и да пишат статии, свързани с България, илюстрирани с такива снимки: над 2350 статии на 75 други езика съдържат илюстрации от българските Архиви. И ако това са видимите ползи, които могат да се изразят в числа, един от най-съществените приноси от партньорството ни е неизмеримо по този начин. А той е, че благодарение на това партньорство Уикипедия вече се приема много по-положително и сред други културни институции като музеи и библиотеки.

Използвахме петъчния салон и да разкажем на служителите на ДА „Архиви“ повече за енциклопедията – както като технология, принципи и правила, така и като доброволческа общност. С Жюстин отговорихме и на логичните първи въпроси, които възникват при тези разговори: за достоверността на информацията, за източниците, които се ползват в Уикипедия, за мерките срещу недобросъвестните редактори. Но стигнахме и до темата как и самите архивисти биха могли да допринасят към Уикипедия и защо е необходимо и полезно това с цялата тази съкровищница от историческа памет и знание, до което имат непосредствен достъп. Защото и Архивите, и Уикипедия имат тази обща мисия – да съхраняват паметта и знанието, и да ги споделят.

Благодарни сме на сътрудничеството с Държавна агенция „Архиви“ и на възможността за тази уикисреща при тях, и специално на директор Дирекция „Публичност на архивите“ Пламка Бошнякова и всички присъствали. Текст: Вася Атанасова Снимки: Жюстин Томс