Уикипедия: за която всички знаят – и никой не знае

Понеже напоследък зачестиха въпросите какви пари взимам за писане на статии в Уикипедия, на каква длъжност съм там и т.н., ще си позволя кратък коментар.

Не работя в Уикипедия и не получавам заплата, както аз, така и всеки един човек, занимаващ се с писане на статии, качване на снимки или каквото и да е свързано с електронната енциклопедия.
– Ауу, ама ти не работиш ли там?
– Ми, не, правя го, защото ми е приятно. Всеки си е луд по своему.

Уикипедия се прави от доброволци – писане на статии, качване на снимки, проучване на източници, патрулиране на всяка редакция, премахване на всякакви „тестове на системата“, отговаряне на нагли типове объркали енциклопедията с жълт вестник или бизнес указател и още много. За щастие има и такива хора в България – да правят нещо доброволно в полза на другите хора. Всъщност в Уикипедия на български език пишат българи в чужбина и чужденци изучаващи български. Добра възможност за упражнение на езика. Приносите ми са незначителни спрямо други редактори. Има хора с по няколко хиляди редакции.

Целта не е да се усвоят парите от поредния тримесечен проект, да се намаже нещо и да се приключи, нито с цел някой да дойде и да благославя, да ме смята за велик, висшето общество и всякакви подобни идиотии, както и да се събират лайкове, благодарност не се търси. Напротив, по-често се случва да ме напсуват, нерядко има и заплахи за живота.

По-лесно е да излезе някой на публично място и да каже колко е зле Уикипедия, но никога да не предприеме действие, изискващо една минута работа, за да отстрани грешката. Уикипедия се пише от хора. За хубаво или за лошо хората допускат грешки.

От време на време излиза някоя публикация в медиите за цензура в Уикипедия, един политик плащал на редакторите там да пишат против друг негов побратим (в конкурентният вестник пише точно обратното). Не познавам сериозни активни редактори, които да пишат единствено на тема съвременна политика, още по-малко да „хвърлят кал“ срещу някого или да благославят друг. Има доста гнусни хора, които не ме кефат, но Фейсбук върши работа за лично мнение, писане на писма или излизане на протест. Уикипедия не я приемам за място на лични волеизявления. Случвало се е служители от министерство да разхубавяват биографията на министъра, но не след дълго е бил блокиран техният сървър, за да се спре. Да, когато някой е доста нагъл бива блокиран за определен период от време.

В Уикипедия може да пише всеки, но и всеки може да следи за злонамерени редакции и да ги премахва. Най-хубавото на тази енциклопедия е нейната прозрачност – всичко се вижда от всеки. Случвало се е и да ми звънят от някоя телевизия да търсят сензации, интриги, общо взето тъпата им аудитория да е във възторг. Ама то скука, братче. Хората, които повече или по-малко допринасят в Уикипедия не са хванати от улицата безхаберници, които нямат друга работа и не си ценят труда, напротив.

Не е никак лошо човек да получава възнаграждение за всяко едно негово действие. Но на мен, а съм сигурен, и на доста други хора, най-малкото, няма да им е приятно писането на определени статии по поръчка. Защото в такъв случай важи правилото – който дава парите, той поръчва музиката. А да ми поръчва някой какво да пиша, леко е объркал рейса.

Случвало се е да бъде отказвано дарение. Колко ли организации отказват дарения? По-важно е Уикипедия да не се свързва със съмнителни хора.

На няколко пъти са ме поучавали да си направя сайт, в който да съм си качвал статии, много е печелившо. В този момент усмивката ми започва да става все по-голяма, дори изпадам в смях. Поредният, който след две-три години се превръща в мъртъв линк.

Искрено ме забавлява разделението на „вие“ и „ние“. Все едно някой е длъжен на друг.
– Защо не сте качили снимка на нещо си, защо не сте оправили тази грешка? Защо има толкова малко информация, а той/тя е толкова велик/а? В следващият момент се чува възглас:
– Ама то всеки може да си пиша каквото иска.
Ето това е мотивацията ми да се занимавам с Уикипедия в свободното си време. Най-мразя някой да мърмори. Следва:
– Ама ти нямаш деца и ти е лесно. От страни животът на другите е винаги лесен. В Уикипедия пишат доста семейни хора с деца (повече от едно!), ангажирани с какви ли не дейности. Можеха просто да мърморят.

А какво по-хубаво от това да оставиш нещо за другите!