Нова колекция от Държавния музей в Амстердам в Общомедия

От Държавния музей в Амстердам (Rijksmuseum) добавиха дванадесетте тома с рисунки на растения и животни от Анселмус де Бод (1550-1632) фламандски хуманист, минералог, лекар и натуралист. Заедно с германеца  Georgius Agricola, де Бод създава съвременната минералогия. Той е запален колекционер на минерали. Пътува до различни мини в Германия, Бохемия и Силезия, за да събира проби. В резултат пише труда Gemmarum et Lapidum Historia (1609). Де Бод е известен чертожник, който е направил много илюстрации по естествена история и е разработил природонаучна таксономия.

Той е и придворен лекар на император Рудолф II, който му възлага да създаде Historia Naturalis – дванадесет албума с повече от 750 акварела на животни, растения и черупки, направени и събрани между 1596 и 1610 г. През 2017 г. тези албуми бяха дадени под дългосрочен заем на Държавния музей в Амстердам. Имената на животните, растенията, черупките и гъбите често са дадени на няколко езика на чертежа, но понякога не.

За първи път изпълнени от симфоничен оркестър произведения се публикуват под свободен лиценз

Симфоничният оркестър на Франкфуртското радио публикува под Creative Commons лиценз (CC BY-SA 4.0) изпълнения на класически произведения по случай своята 90-годишнина. Счита се, че това са първите професионални оркестрови записи на класическа музика, които се публикуват под свободен лиценз.

Лого на Симфоничния оркестър на Франкфуртското радио. Източник: Hessischer Rundfunk, PD-textlogo, Wikimedia Commons

Електронният формат на енциклопедията позволяват в нея да се публикуват както текст и изображения, така и видео и аудио файлове. Публикуваните аудио файлове вече се използват в статии на няколко езика.

Тази инициатива е част от сътрудничеството между Уикимедия Германия и обществените радиостанции в страната. През юни 2020 г. бяха качени висококачествени видеоклипове, които представят историята и науката в документални телевизионни филми.

Забелязва се повишена готовност от публично финансираните радиостанции да публикуват архивни и актуални материали под свободен лиценз, но засега най-голямата пречка е възможността им за повторна употреба.

Като цяло в Уикипедия има изключително малко записи на класическа музика. В статии като тази за Рихард Вагнер или  за „Лебедово езеро“ бяха ограничени само до текст и изображения, въпреки че авторските права върху тези произведения отдавна са изтекли. Любителските или историческите записи са редки изключения, но и са пълни със статичен шум. Също така статии, описващи инструменти като френския рог или термини като барокова музика, остават без звук. От 2017 г. проектът „Уики обича музиката“ работи по запълването на тази празнина.

Аудиофайловете са от периода между 1935 г. – на рядко изпълнявана опера от XIX век и световноизвестната симфония №9 „Из новия свят“ на Антонин Дворжак, записана през 2018 г.

Източник: German symphony orchestra releases audio samples under free license

Безценното богатство на Шведската агенция за сценични изкуства в Уикипедия

Шведската агенция за сценични изкуства е шведска държавна агенция, чиято цел е да насърчава и подкрепя музикални проекти в Швеция, както и да съхранява културното наследство на страната в областта на музиката и сценичните изкуства. Музикалната и театрална библиотека на Швеция, която е основана през 1771 г. и е част от Агенцията от 2011 г., е една от най-старите и най-големите изследователски библиотеки в света от този вид. Освен с над 100 000 книги и музикални партитури, тя може да се похвали и с големи по обем колекции от ръкописи и архивни снимки.

Шведската актриса Олга Андерсон (1876 – 1943), 1907 г. Източник: Swedish Performing Arts Agency, PD-old-70, Wikimedia Commons

Шведската агенция за сценични изкуства допринася в Общомедия от октомври 2017 г. Някои от акцентите са:

  • Произведения на няколко шведски художници: Карл Грабов (1847 – 1922), Исак Грюневалд (1889 – 1946), Торолф Янсон (1877 – 1931), Йохан Кристиан Янсон (1845 – 1899), Фриц Алгренсон (1838 – 1902), Лидия Скотсберг (1877 – 1948) и Сигне Хеб (1837 – 1925). Това са скици за театрална сценография и костюми.
Сценографска скица от Карл Грабов. Източник: Swedish Performing Arts Agency, cc-by-sa 4.0, Wikimedia Commons
  • Колекцията Хеледай се състои 2291 фотографии от края на XIX и началото на XX век. Те са създадени от различни шведски фотографи и са събрани от Олоф Фредрик Вилхелм Хеледей (1840 – 1917), фармацевт от град Фалун, Централна Швеция. Фотографиите изобразяват известни театрални актори, както и сцени от пиеси и опери.
  • Колекцията от стъклени негативи – над 3000 сканирани стъклени негативи от началото на XX век, включително портрети на видни театрални актьори, както и сцени от пиеси и опери. По-голямата част от тях преди това не бяха обществено достояние.
  • Колекцията от стереоскопични картички – 166 стереоскопични картички от втората половина на XIX век. Издадени са във Франция и съдържат сцени от различни опери и театрални пиеси. Стереоскопичните картички са оцветени на ръка и изглеждат като монохромни или цветни в зависимост от посоката, от която са осветени. За да се демонстрира това, всяка карта е представена от два отделни файла:
Стереоскопична картичка, осветена отпред, 60-те години на XIX в. Източник: Swedish Performing Arts Agency, PD-old-70, Wikimedia Commons
Стереоскопична картичка, осветена отзад, 60-те години на XIX в. Източник: Swedish Performing Arts Agency, PD-old-70, Wikimedia Commons
  • Аудио файловете са представителна селекция от по-стари музикални записи от различни жанрове. Около половината от този принос е колекцията на Карл Тирен (1869 – 1955), уникален набор от записи от 1910-те години. Те са първите записи, които някога са правени от музикалната култура на саамите. Някои от записите са придружени от сканирани нотни записи или други изображения.
  • Записите на народна музика от Матс Арнберг са направени през 40-те и 50-те години на XX век. Тези записи документират фолклорната музика на няколко региона в Швеция и шведскоговоряща Финландия. Те бяха качени като част от проекта на Уикимедия Швеция – Безплатна музика в Уикипедия.
    • Тази колекция включва и редица снимки, направени по време на записващите експедиции и показват някои от музикантите.

Източник: Commons:Swedish Performing Arts Agency

Повече от един милион файла от Публичната цифрова библиотека на САЩ са вече в Общомедия

През 2020 г. Фондация Уикимедия си партнира с Публичната цифрова библиотека на САЩ (Digital Public Library of America) по проект с огромно въздействие за свободното съдържание в Уикипедия и сродните ѝ проекти. Тя е национален агрегатор на метаданни за културното наследство на над 4000 допринасящи институции в САЩ.

Този проект е едно от най-големите ГЛАМ (галерии, библиотеки, архиви и музеи) сътрудничества с Уикипедия и сродните ѝ проекти. Бяха качени близо 1,4 млн. мултимедийни файла в Общомедия, съставлявайки над 650 000 различни елемента от над 200 отделни институции, което го прави най-голямото масово качване в историята на Общомедия. В действителност, в осемдневен период през ноември 2020 г., DPLA качи почти 500 хил. файла.

Пощенска картичка от 1916 г. Автор: Published by The Valentine-Souvenir Co. (New York), PD-US
Карта за членове на въоръжените служби за прекарване на свободното си време на Денвър, 1945 г. Автор: Junior Red Cross of the Denver Public Schools, PD-US

DPLA проведе и обучение за редактиране в Уикипедия на участващите институции. До януари 2021 г. качените изображенията са били използвани в приблизително 900 страници в над 70 езиокови версии на Уикипедия, с общо над 13 милиона показвания в тези статии.

DPLA продължава програмата си през 2021 г. и планира да разшири дейностите си за качване. Ще бъдат качени изображения от сегашните партньори, но и ще се разшири кръгът на партньорската мрежа. Още няколко милиона файла, се очаква да бъдат качени в Общомедия.

Източник: Digital Public Library of America makes an impact in 2020

Колекциите на сър Насър Халили с безценни произведения на изкуството са вече в Уикипедия

В началото на 2020 г. започна сътрудничество между фондация „Насър Халили“ и Уикимедия Великобритания за публикуване на над 400 изображения в Уикипедия от осемте колекции на сър Насър Халили – изкуствовед, колекционер и филантроп.

Проф. Халили по време на аудиеция при папа Франциск, 2013 г. Източник: Khalili Foundation, cc-by-sa 4.0

Те са описани и качени поетапно до края на годината в Общомедия (мултимедийното хранилище на Уикипедия) и са написани статии за тях. Включват колекциите от документи на арамейски език, произведения от порцелан, арабското изкуство свързано с хадж, ислямското изкуство, японското изкуство, изкуството на японското кимоно, испански произведения от метал и шведски текстил.

Ръкопис от Бактрия на арамейски език, 342 г. пр.н.е. Източник: Khalili Collections, cc-by-sa 4.0
Японско кимоно от първата половина на XIX в. Източник: Khalili Collections, cc-by-sa 4.0
Метален (желязо с бронзови инкрустации) съд за бижута, изработено от Пласидо Сулоага през 1891 – 1892 г. Източник: Khalili Collections, cc-by-sa 4.0

Колекциите на Халили представляват осем отделни художествени колекции, събирани от проф. Насър Халили в продължение на пет десетилетия. Всички колекции включват около 35 000 произведения на изкуството и всяка се счита за една от най-важните в своята област.

Сред тях са най-голямата частна колекция на ислямско изкуство, с 28 000 произведения на изкуството, включително 2000 керамични съда и 600 бижута. Отделна колекция включва около 4000 предмета, свързани с хаджа, от VII век до наши дни. Има 1600 предмета от декоративното изкуство от епохата Мейджи и друга колекция от над 450 кимона, обхващаща 300-годишен период от историята на Япония. Най-голямата частна колекция от порцеланови съдове, с над 1300 предмета, включва предмети от Китай, Япония, Европа и арабския свят. Осемте колекции включват също 100 текстилни тъкани от Южна Швеция, 100 метални предмета от Испания, инкрустирани с друг метал и 48 арамейски документа от IV век пр. н.е. Тези различни колекции показват двете насоки, които често мотивират частните колекционери: събиране на произведения с най-високи художествени качества и формиране на пълни колекции.

Архивните фотографии на Финландската национална телевизионна компания вече в Общомедия под свободен лиценз

Финландската национална телевизионна компания Yle, основана през 1926 г., започна да качва архивни фотографии в Общомедия (мултимедийното хранилище на Уикипедия), които преди това са го правили във Фликър. Те са обществено достояние (Public domain).

Френският кинорежисьор Франсоа Трюфо на посещение във Финландия, 21 декември 1964 г. Източник: Yle, Tesvisio
Радиосимфоничният оркестър в Хелзинки, 24 май 1945 г. Източник: Yle Arkisto – Yle Archives

Финландската национална телевизионна компания Yle притежава голям аудиовизуален архив. В колекциите си има голям брой фотографии, документиращи историята на общественото излъчване. Колекцията им от фотографии в Общомедия се състои от творби с изтекли авторски права. Фотографиите документират ранният период на радио и телевизионното излъчване във Финландия (20-те – 60-те години на XX в.), исторически личности и места, както и технологията за радиоразпръскване. Снимките, публикувани в Общомедия, нямат авторскоправни ограничения и могат да бъдат копирани, разпространявани и използвани (включително за търговски цели). Когато се използват е необходимо да се цитира Финландската телевизионна компания и името на фотографа, когато е споменат. Телевизионната компания също е публикувала аудио файлове във Freesound и видеоклипове във Vimeo под Creative Commons лицензи.

Въпреки че изображенията са получили голям брой посещения във Фликър за периода от 2014 до 2020 г., общо над 4 млн. посещения, качването на снимки в Общомедия носи няколко предимства пред стария потребител: Интерфейсът на услугата е достъпен и на езици, които се говорят от по-малко на брой хора, като финландски и по-подробни условия за авторското право . Освен това в Общомедия всеки може да подобри качеството на информацията при описание на изображенията. По този начин, ако някой разглеждащ дадено изображение знае кой е човекът на него, ще може сам да добави информацията в полза на всички потребители на услугата.

Генератор на дървесна газ, 1940-те години. Източник: Archives of the Finnish Broadcasting Company Yle

Колекцията включва фотографии на пионери от телевизията до посещения във Финландия на световни звезди като Франсоа Трюфо и Питър Устинов. Изображенията добре предават стиловете от миналото и също така може да се наблюдава как изглеждат някои градове преди повече от половин век.

Източници:

Уики обича фолклора

Лого на конкурса.
Автор: Tulsi Bhagat, cc-by-sa 4.0

Народна музика и танци, игри, традиционна кухня, народни носии, сезонни активности, занаяти, обичаи, вярвания, митология, традиции и народно творчество. Това са част от темите за снимки, видео или аудио в международния фотографския конкурс „Уики обича фолклора“.

Конкурсът се провежда в периода 1 – 29 февруари 2020 г. в Уикипедия и има за цел да документира фолклора и живото културно наследство във всички краища на света. Може да участвате със снимки, аудио и видео и по този начин да допринесете към Уикипедия, а също така и да спечелите награда.

Участвайте с Ваши фотографии!

Няма ограничение за това от къде и кога са правени фотографиите, аудиото или видеото. В България се правят множество фестивали, събори за народно творчество, съхранени са десетки празници и занаяти, за които се знае твърде малко или въобще няма илюстративен материал в Уикипедия – най-посещаваният некомерсиален сайт в света.

В конкурса не се допускат порнографски материали, сцени изобразяващи насилие, копирани снимки от място с неясни или запазени авторски права!

Няколко примера за добри фотографии от Мексико, Индия, Полша и Естония:

Автор: Nacasma, PD-self, Cc-zero
Автор: Hongkongfoodlover123, cc-by-sa 4.0
Автор: PannaNilson, cc-by-sa 4.0
Автор: MaSii, PD-self

Конституционният съд на Турция постанови, че повече от 30-месечното блокиране на Уикипедия в Турция е противоконституционно

Днес, 26 декември 2019 г., турският Конституционен съд постанови, че повече от две години и половина забрана на достъпа до Уикипедия в Турция е противоконституционно. Надяваме се скоро да бъде възстановен достъпът в Турция в светлината на това ново решение от най-висшия съд в Турция и ще актуализира това изявление, ако получим известие, че блокирането е отменено. Присъединяваме се към хората в Турция – милионите читатели и доброволци, които разчитат на Уикипедия по целия свят, за да приветстват това важно признание за универсален достъп до знания.

„Днешното решение на турския Конституционен съд е важна стъпка за правото на знание. Най-висшият съд в страната взе решение в полза на свободата на изразяване и достъпа до информация за хората в Турция, като направи световен прецедент. Надяваме се достъпът да бъде възстановен най-скоро в светлината на това решение“ – каза Катрин Мар, изпълнителен директор на фондация Уикимедия. „В фондацията оставаме ангажирани да гарантираме на всички и навсякъде право на свободен достъп до информация.“

В момента законността на забраната за достъп до Уикипедия се разглежда от Европейския съд по правата на човека. Това дело беше заведено през май 2019 г. и получи статут на приоритетно от Съда, като фактически го ускори . Турското правителство трябва да представи своите писмени становища по делото през януари 2020 г.

Общност от доброволци създава и поддържа Уикипедия, ръководена от убеждението, че цялото знание трябва да бъде свободно достъпно за всички и навсякъде. Благодарение на техните усилия през почти 19-годишната си история Уикипедия се превърна в един от най-популярните и обичани уебсайтове в света. Той е достъпен на стотици езици, включително турската Уикипедия (Vikipedi) – написана от турскоезични за турскоезични.

С това ново решение се надяваме, че над 80 милиона жители на Турция отново ще имат неограничен достъп до всички езикови версии на Уикипедия. Хората от всякаква възраст и произход – студенти, академици, професионалисти – трябва да имат лесен достъп до информация по широк спектър от теми – от произхода на живота до Османската империя и Турската  Суперлига . И хората в Турция трябва да бъдат част от най-големия глобален диалог за културата и историята на Турция и цялото световно знание.

Гледайки напред, ние се надяваме, че Уикипедия ще продължи да бъде ценен ресурс за жителите на Турция и, че Уикипедия на турски език, понастоящем с над 335 000 статии, ще продължи да расте и да се усъвършенства. Надяваме се, че повече хора в Турция ще редактират Уикипедия и ще допринесат за колективните усилия за споделяне на знания в света.

Докато днешното решение на Конституционния съд е добро развитие за свободното знание и за хората в Турция, има и други заплахи за способността ни да продължим свободно, открито и съвместно да изграждаме най-голямата колекция от знания в човешката история. Въпреки това, днес е подходящ ден за онези от нас, които вярват в силата на знанието и диалога. Ние сме окуражени от този резултат и ще продължим да работим за свят, в който знанието е достъпно свободно за всички.

Тази публикация е превод от сайта на фондация Уикимедия.

Нашето съдебно дело срещу блокирането на Уикипедия в Турция беше ускорено. Ето какво означава това.

Европейският съд по правата на човека направи важна крачка напред по делото на Фондация „Уикимедия“, като реши да му даде приоритет. Това е сигнал за неговата по-широка обществена значимост и укрепва надеждата ни, че окончателното решение може да създаде нов прецедент за онлайн споделянето на информация и опитите на държави да ограничават свободният достъп до нея.

Цялата публикация „Нашето съдебно дело срещу блокирането на Уикипедия в Турция беше ускорено. Ето какво означава това.“

Уикипедия: за която всички знаят – и никой не знае

Понеже напоследък зачестиха въпросите какви пари взимам за писане на статии в Уикипедия, на каква длъжност съм там и т.н., ще си позволя кратък коментар.

Не работя в Уикипедия и не получавам заплата, както аз, така и всеки един човек, занимаващ се с писане на статии, качване на снимки или каквото и да е свързано с електронната енциклопедия.
– Ауу, ама ти не работиш ли там?
– Ми, не, правя го, защото ми е приятно. Всеки си е луд по своему.

Уикипедия се прави от доброволци – писане на статии, качване на снимки, проучване на източници, патрулиране на всяка редакция, премахване на всякакви „тестове на системата“, отговаряне на нагли типове объркали енциклопедията с жълт вестник или бизнес указател и още много. За щастие има и такива хора в България – да правят нещо доброволно в полза на другите хора. Всъщност в Уикипедия на български език пишат българи в чужбина и чужденци изучаващи български. Добра възможност за упражнение на езика. Приносите ми са незначителни спрямо други редактори. Има хора с по няколко хиляди редакции.

Цялата публикация „Уикипедия: за която всички знаят – и никой не знае“