#KnowWithWiki – кампания за промотиране на достъпа и споделянето на знание

В началото на май 2022 година Фондация Уикимедия стартира нова информационна кампания #KnowWithWiki

Кампанията е в сътрудничество с индийски младежи – инфлуенсъри и влиятелни лица, за да подчертае силата на свободното знание и да покаже на хората как проекти като Уикипедия могат да им помогнат да получат и споделят знания в световен мащаб. През следващите три седмици инфлуенсърите ще пуснат кратки 60-секундни видеоклипове в Instagram, като подчертават статии в Wikipedia, свързани с теми за ежедневния живот на индийските младежи и техния онлайн стремеж към знания.

Можете да проследите кампанията онлайн с помощта на #KnowWithWiki.

Подробности – тук

 

Фондация Уикимедия застава зад своите общности по целия свят в защита на свободното знание пред заплахите от руското правителство

Saint George Cathedral and bell tower
Катедралата Свети Георги в Киев, Украйна

На 1 март 2022 г. Фондация Уикимедия получи искане на руското правителство да премахне съдържание, свързано с непровокираната инвазия в Украйна, публикувано от доброволци в руската Уикипедия. Фондация Уикимедия и движението, от което сме част, никога не са отстъпвали пред правителствените заплахи да откажат на хората основното им човешко право на достъп до свободна, открита, проверена и проверуема информация.

Информацията, налична в Уикипедия, се списва, публикува и споделя от доброволци, които инвестират време и усилия, за да гарантират, че съдържанието е базирано на факти и надеждно. Мнозина продължават да го правят при неблагоприятни обстоятелства. Дори докато войната продължава украинските доброволци продължават да добавят съдържание и да правят редакции в Уикипедия, без значение от трудностите, пред които са изправени и риска за живота им.

Искането за сваляне на съдържание от Уикипедия е опит за цензура. Отказването на достъп на хората до надеждна информация по време на криза може да има силно влияние върху живота им. Присъединяваме се към Уикимедия Русия, независимия филиал на Уикимедия, базиран в Русия, и по-широката общност от доброволци на руска Уикипедия в защита на правото на доброволците да продължат усърдната си работа по редактиране на Уикипедия с най-актуалната и надеждна налична информация, свързана с войната на Русия с Украйна.

Уикипедия е независима медия, свободно и открито предоставяща важен исторически и текущ контекст на Русия, Украйна и много други теми. Когато нахлуването в Украйна започна на 23 февруари, редакторите-доброволци веднага започнаха да създават статии в Уикипедия, за да информират света за развиващите се събития. Към 3 март статията на английската Уикипедия за войната е прегледана над 11,3 милиона пъти и има статии по темата на над 99 езика.

Както винаги през цялото си съществуване, Уикипедия е важен източник на надеждна, фактологична информация в тази криза. Като признание за тази важна роля, ние няма да отстъпим пред усилията за цензуриране и сплашване на членове на нашето движение. Ние отстояваме нашата мисия да предоставяме безплатно знание.

Фондация Уикимедия.

Прочетете също: Украйна има нужда от вас!

Цензура в Уикипедия не е възможна. Темата за войната в Украйна

 

На 3-ти март 2022 година Фондация Уикимедия излезе с официална подкрепа на руските доброволци в Уикипедия след искане за цензура от интернет регулаторите. Регулаторът на технологиите и комуникациите Роскомнадзор заплаши да блокира Уикипедия заради рускоезичната страница, отразяваща руската инвазия в Украйна, твърдейки, че съдържа „фалшиви съобщения“ за жертви от войната и последиците от икономическите санкции, наред с други неща.

„На 1 март 2022 г. Фондация „Уикимедия“ получи искане на руското правителство да премахне съдържание, свързано с непровокираната инвазия в Украйна, публикувано от доброволци в руската Уикипедия“, се казва в изявлението, изпратено до The Verge по имейл. „Както винаги, Уикипедия е важен източник на надеждна, фактологична информация в тази криза. Като признание за тази важна роля, ние няма да отстъпим пред усилията за цензуриране и сплашване на членове на нашето движение. Ние отстояваме нашата мисия да предоставяме безплатно знание на света.“

Нека припомним, че и в миналото руските власти са изпратили редица оплаквания относно съдържание в Уикипедия. Правителството направо блокира сайта през 2015 г. заради статия, свързана с канабиса, но затъмняването беше краткотрайно. Настоящата заплаха обаче е част от по-голяма онлайн репресия около инвазията – такава, при която Русия блокира Twitter и Facebook в опит да контролира информацията около войната. „Искането за сваляне е опит за цензура. Отказването на достъп на хората до надеждна информация по време на криза може да има променящи живота последствия“, предупреждава се в изявлението на Фондация „Уикимедия“.

Случаят напомня и за повече от 30-месечното блокиране на Уикипедия в Турция от 2018-2019 година – подробностите са тук.

Подробности може да прочетете в статията в The Verge от 3 март 2022 г.

Прочетете също: Украйна има нужда от вас!

Украйна има нужда от вас!

Flag of Ukraine
Автор: UP9. Лиценз: Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0
 
Здравейте!
 
Казвам се Лъчезар Илиев и съм един от администраторите в българската Уикипедия от 2012 година насам. Пускам това съобщение в лично качество. Нито Уикипедия, нито Фондация Уикимедия стои официално зад него. Но съм сигурен, че много от колегите ми в Уикипедия биха го подкрепили без колебание.
 
Тази блог никога няма да бъде използван за агитация или реклама на каквото и да е, освен на Уикипедия и теми и проекти, свързани със свободното познание, образованието и науката и други общественополезни теми. Правя обаче това изключение, защото обстоятелствата, в които живеем, са изключителни. А и темата засяга всички ни, подобно на далечните събития от 1939 година, независимо къде по света живеем и с какво се занимаваме.
 
Достойният украински народ днес защитава не просто своята родна земя, но и идеалите на целия свободен свят, закърмен от идеите на Просвещението – свободен свят, към който и ние имаме щастието да принадлежим. Свят, за който са работили и нашите собствени просветители-възрожденци. Свят, без който Уикипедия днес нямаше да съществува, защото не може да има истинско познание без свобода и човешко достойнство.
 
Ако искате (и можете да си позволите) да помогнете с дарения на Украйна и нейния народ, ето няколко начина да го направите:
— Donate to the Ukrainian Red Cross: https://donate.redcrossredcrescent.org/ua/donate/
— Donate to the Ukrainian army (please do not donate from Russia, as this may be interpreted as treason and prosecuted!): https://bank.gov.ua/en/news/all/natsionalniy-bank-vidkriv-spetsrahunok-dlya-zboru-koshtiv-na-potrebi-armiyi or https://savelife.in.ua/en/donate/
 
Връзките са проверени, но някои сайтове може на моменти да не работят заради DDoS атаки.
 
English: This message is not officially endorsed by Wikipedia or the Wikimedia Foundation. We’ll also never spam you in this group, but we make this exception because of the exceptional times that we live in. The people of Ukraine today fight not just for their motherland, but for the fundamental values of the whole free world, ignited and inspired by the Enlightenment. If you want and can afford to help Ukraine and its people, these are some links that you can use. They have been verified, but some websites may be unavailable due to DDoS attacks.
 
Чувствайте се свободни да разпространявате съобщението където  и както намерите за добре.

В месеца на историята в Уикипедия стартира Wiki Unseen

Wiki Unseen е новата инициатива на Фондация Уикимедия и свободни артисти от различни краища на света, с чиито старт се дава началото и на месеца на историята в Уикипедия. Инициативата цели да популяризира приноса и към разширяване на визуалното представяне на чернокожи, местни и цветнокожи хора в проекти на Wikimedia и насърчаване на справедливостта.

Кампанията стартира в началото на февруари и първата част на проекта включва сътрудничество със свободни художници от Африка, Северна Америка и Карибите. Това ще помогне да се справим с визуалното и писмено недостатъчно представяне на ключови исторически личности в Уикипедия и в медиите.

Изследванията показват, че статиите в Уикипедия, включващи илюстрации, увеличават ангажираността и интереса на публиката, създавайки допълнителна входна точка за учащи и разширявайки разбирането на представената информация. Имайки това предвид, Фондация Wikimedia и AfroCROWD.org работят заедно и избират 20 статии в Уикипедия на исторически личности без визуално представяне, като допълнително си сътрудничиха с Bēhance за получаване на списък с художници от Съединените щати, Африка и Карибите за създаване на портрети за всеки. Тази година художниците ще създадат портрети на шест от общо 20 исторически личности.

За подробности по проекта посетете Wiki Unseen – https://wikimediafoundation.org/participate/unseen/

Започва четвъртото издание на Уики обича фолклора

Стартира четвъртото издание на международната инициатива Уики обича фолклора. Тя ще се проведе от Wikimedia Commons  в периода от 1 февруари 2022 (00:01) до 31 март 2022 (23:59 UTC).

Състезанието кани всички фотографи по света да се включат към Wikimedia Commons, медийния склад за хостване на снимки под свободен лиценз, с възможност всеки да ги използва за каквато цели иска. Така световното културно наследство се документира и съхранява за бъдещите поколения. През последните три години над 27,000 медийни файла на тема фолклор са споделени в Wikimedia Commons под свободен лиценз.

Участието е лесно: вземете своя фотоапарат, снимайте фолклорни сюжети и такива, свързани с локалната култура, качете снимките си в Wikimedia Commons. Така ще помогнете да се увеличи онлайн съдържанието с културно наследство и имате шанс да спечелите.

Участвайте!

 

Държавният музей в Амстердам (Rijksmuseum) – пример за сътрудничество между музеи и свободното знание в Уикипедия

Преди няколко месеца Спасимир Пилев писа тук в блога за новата колекция, добавена от Държавния музей в Амстердам към Общомедия.

Екран от колекциите в Общомедия на Държавния музей Амстердам
Екран от колекциите в Общомедия на Държавния музей Амстердам

Нека разгледаме и цялостния подход на Държавния музей в Амстердам – Rijksmuseum Amsterdam и как те поетапно представят своите колекции в Общомедия.

Ето сборната страница на Музея. И страницата с много препратки към различните колекции и албуми, създадени от музея.

Колекцията е представена в няколко раздела – Изкуство, История, Картини и фотографии, Азиатско изкуство, Книги. Поетапно се добавят нови и нови раздели и снимки на артефакти от музейната колекция.

Системно във времето колекциите нарастват и във виртуалния свят на свободното знание на Уикипедия имат шанс да достигнат много по-широка публика, отколкото затворени само между стените на музея на място в Амстердам. За пример може да се даде колекцията на Ван Рудолф II. Разбира се за целта се изисква полагане на последователни усилия, сканиране, прилежно описване, качване и подреждане на информацията, както и отдаденост и разбиране същността на това да се съхранява и предава знанието напред за поколения.

Надяваме се примерът на Държавния музей в Амстердам да послужи за вдъхновение и други публични организации и институции да осъзнаят общественото значение на колекциите си и да подходят сериозно към споделянето им със света.

 

Прощаваме се със Спасимир Пилев

Снимка на Спасимир Пилев
Спасимир Пилев
2. VII. 1989 – 19. X. 2021

На 19 октомври 2021 година след продължително боледуване съвсем ненавременно ни напусна нашият изключителен колега и незаменим приятел Спасимир Пилевредактор, администратор и бюрократ в Уикипедия на български език и автор в този блог.

Има една страница в Уикипедия, която трудно ще отворите. Защото е огромна. А е огромна, защото съдържа приносите – малка част от тях – на един забележителен човек.

Този човек се казваше Спасимир. И искам да ви помоля, когато следващия път отворите Уикипедия, да си спомните за него.

Спасимир беше човек, когото на пръв поглед лесно бихте могли да подцените: дребничък на ръст, скромен, подчертано възпитан, ненатрапващ се с присъствието си. Ала ако имате поне малък усет за хора, много бързо бихте разбрали заблудата си. Защото зад тази своя тиха и скромна външност Спасимир имаше огромно сърце, силен дух и необичаен за възрастта трезв ум.

Когато се запознахме, Спасимир беше едва на 21. По-точно бил е – защото с години го мислех за доста по-възрастен. Не заради външността му, а заради поведението, мисленето, зрелостта, чувството му за отговорност. Спасимир беше един от тези хора – от тези много малко хора – на които знаете, че можете да разчитате. Беше честен. И почтен.

Снимка на Спасимир Пилев с Джимбо Уейлс и други редактори
На срещата на българските редактори с основателя на Уикипедия Джимбо Уейлс, юни 2009. Автор: Григор Гачев

Честен… И почтен… Замислям се: има ли по-голям паметник от този, който може да бъде въздигнат някому? И странно ли ще е да напиша, че някой, който бе толкова по-млад от мен, е могъл да ми бъде за пример?

Не е странно. Защото не ръстът ни прави човеци. И не годините. Сърцето – то ни прави човеци!

Но аз ви споменах за онази страничка в Уикипедия. Тя говори много повече и от най-красивите думи, които бих могъл да намеря, за това какъв човек беше Спасимир. Десетки хиляди снимки в Уикипедия, прилежно сканирани в Държавния архив, са негова заслуга. Десетки хиляди! Не знам дали сте сканирали някога снимки, но аз обикновено се отказвам още на първите десетина.

Снимка на Спасимир Пилев в Държавния архив
Сканиране на документи в Държавния архив, април 2015. Автор: Вася Атанасова (Spiritia)

И знаете ли кое беше най-впечатляващото? Спасимир смяташе, че постигнатото от него е доста скромно. Кахъреше се, че напоследък не успявал да качи достатъчно снимки – макар дори тези „недостатъчно“ качени „напоследък“ снимки да бяха в пъти повече от всичките, които някога въобще съм качвал в Уикипедия. И това, повтарям, беше само малка част от безкористната му доброволческа работа за Уикипедия.

Такъв беше Спасимир – всеотдаен, прилежен, съзидателен, добродетелен, трезвомислещ и толкова скромен.

И много повече от това. Спасимир беше запален географ – това му беше и професията – и също фотограф и пътешественик. Някой ден със сигурност щях да му кажа, че е добре да започне да пише пътеписи. Може би дори е писал. Надявам се. Защото Спасимир също умееше да пише увлекателно. Снимките му от разни интересни места бяха винаги съпроводени с интригуващи коментари. Нарочно пиша „интересни“, не „екзотични“.

Снимка на Спасимир Пилев в Кейптаун
Край крепостта „Добра надежда“ в Кейптаун, по време на Уикимания 2018. Автор: Kritzolina

Защото Спасимир беше всичко друго, но не и банален. Истината е, че Спасимир беше, всъщност, уникален. И затова изключително, изключително много ще ми липсва.

Не само на мен. На много други, щастливи да го познават хора от толкова много страни. На колегите в Уикипедия, на приятелите си, и, разбира се, най-вече на своето семейство. Искрено скърбя с всички тях и за всички тях. Но всички ние наистина бяхме щастливи да живеем в същото време, в което живя и Спасимир, и пътищата ни в живота да се пресекат с неговия.

На добър час, приятелю, където и да пътешестваш сега по огромния свят, който беше събрал в сърцето си!

Благодарим ти за всичко!

Можете да оставите своите съболезнования в коментарите тук или на тази страница в Уикипедия. 

На първата снимка: По време на Wikimedia Conference 2018. Автор: Fayçal Rezkallah

Нова колекция от Държавния музей в Амстердам в Общомедия

От Държавния музей в Амстердам (Rijksmuseum) добавиха дванадесетте тома с рисунки на растения и животни от Анселмус де Бод (1550-1632) фламандски хуманист, минералог, лекар и натуралист. Заедно с германеца  Georgius Agricola, де Бод създава съвременната минералогия. Той е запален колекционер на минерали. Пътува до различни мини в Германия, Бохемия и Силезия, за да събира проби. В резултат пише труда Gemmarum et Lapidum Historia (1609). Де Бод е известен чертожник, който е направил много илюстрации по естествена история и е разработил природонаучна таксономия.

Той е и придворен лекар на император Рудолф II, който му възлага да създаде Historia Naturalis – дванадесет албума с повече от 750 акварела на животни, растения и черупки, направени и събрани между 1596 и 1610 г. През 2017 г. тези албуми бяха дадени под дългосрочен заем на Държавния музей в Амстердам. Имената на животните, растенията, черупките и гъбите често са дадени на няколко езика на чертежа, но понякога не.

За първи път изпълнени от симфоничен оркестър произведения се публикуват под свободен лиценз

Симфоничният оркестър на Франкфуртското радио публикува под Creative Commons лиценз (CC BY-SA 4.0) изпълнения на класически произведения по случай своята 90-годишнина. Счита се, че това са първите професионални оркестрови записи на класическа музика, които се публикуват под свободен лиценз.

Лого на Симфоничния оркестър на Франкфуртското радио. Източник: Hessischer Rundfunk, PD-textlogo, Wikimedia Commons

Електронният формат на енциклопедията позволяват в нея да се публикуват както текст и изображения, така и видео и аудио файлове. Публикуваните аудио файлове вече се използват в статии на няколко езика.

Тази инициатива е част от сътрудничеството между Уикимедия Германия и обществените радиостанции в страната. През юни 2020 г. бяха качени висококачествени видеоклипове, които представят историята и науката в документални телевизионни филми.

Забелязва се повишена готовност от публично финансираните радиостанции да публикуват архивни и актуални материали под свободен лиценз, но засега най-голямата пречка е възможността им за повторна употреба.

Като цяло в Уикипедия има изключително малко записи на класическа музика. В статии като тази за Рихард Вагнер или  за „Лебедово езеро“ бяха ограничени само до текст и изображения, въпреки че авторските права върху тези произведения отдавна са изтекли. Любителските или историческите записи са редки изключения, но и са пълни със статичен шум. Също така статии, описващи инструменти като френския рог или термини като барокова музика, остават без звук. От 2017 г. проектът „Уики обича музиката“ работи по запълването на тази празнина.

Аудиофайловете са от периода между 1935 г. – на рядко изпълнявана опера от XIX век и световноизвестната симфония №9 „Из новия свят“ на Антонин Дворжак, записана през 2018 г.

Източник: German symphony orchestra releases audio samples under free license

%d bloggers like this: