Нова колекция от Държавния музей в Амстердам в Общомедия

От Държавния музей в Амстердам (Rijksmuseum) добавиха дванадесетте тома с рисунки на растения и животни от Анселмус де Бод (1550-1632) фламандски хуманист, минералог, лекар и натуралист. Заедно с германеца  Georgius Agricola, де Бод създава съвременната минералогия. Той е запален колекционер на минерали. Пътува до различни мини в Германия, Бохемия и Силезия, за да събира проби. В резултат пише труда Gemmarum et Lapidum Historia (1609). Де Бод е известен чертожник, който е направил много илюстрации по естествена история и е разработил природонаучна таксономия.

Той е и придворен лекар на император Рудолф II, който му възлага да създаде Historia Naturalis – дванадесет албума с повече от 750 акварела на животни, растения и черупки, направени и събрани между 1596 и 1610 г. През 2017 г. тези албуми бяха дадени под дългосрочен заем на Държавния музей в Амстердам. Имената на животните, растенията, черупките и гъбите често са дадени на няколко езика на чертежа, но понякога не.

За първи път изпълнени от симфоничен оркестър произведения се публикуват под свободен лиценз

Симфоничният оркестър на Франкфуртското радио публикува под Creative Commons лиценз (CC BY-SA 4.0) изпълнения на класически произведения по случай своята 90-годишнина. Счита се, че това са първите професионални оркестрови записи на класическа музика, които се публикуват под свободен лиценз.

Лого на Симфоничния оркестър на Франкфуртското радио. Източник: Hessischer Rundfunk, PD-textlogo, Wikimedia Commons

Електронният формат на енциклопедията позволяват в нея да се публикуват както текст и изображения, така и видео и аудио файлове. Публикуваните аудио файлове вече се използват в статии на няколко езика.

Тази инициатива е част от сътрудничеството между Уикимедия Германия и обществените радиостанции в страната. През юни 2020 г. бяха качени висококачествени видеоклипове, които представят историята и науката в документални телевизионни филми.

Забелязва се повишена готовност от публично финансираните радиостанции да публикуват архивни и актуални материали под свободен лиценз, но засега най-голямата пречка е възможността им за повторна употреба.

Като цяло в Уикипедия има изключително малко записи на класическа музика. В статии като тази за Рихард Вагнер или  за „Лебедово езеро“ бяха ограничени само до текст и изображения, въпреки че авторските права върху тези произведения отдавна са изтекли. Любителските или историческите записи са редки изключения, но и са пълни със статичен шум. Също така статии, описващи инструменти като френския рог или термини като барокова музика, остават без звук. От 2017 г. проектът „Уики обича музиката“ работи по запълването на тази празнина.

Аудиофайловете са от периода между 1935 г. – на рядко изпълнявана опера от XIX век и световноизвестната симфония №9 „Из новия свят“ на Антонин Дворжак, записана през 2018 г.

Източник: German symphony orchestra releases audio samples under free license

Безценното богатство на Шведската агенция за сценични изкуства в Уикипедия

Шведската агенция за сценични изкуства е шведска държавна агенция, чиято цел е да насърчава и подкрепя музикални проекти в Швеция, както и да съхранява културното наследство на страната в областта на музиката и сценичните изкуства. Музикалната и театрална библиотека на Швеция, която е основана през 1771 г. и е част от Агенцията от 2011 г., е една от най-старите и най-големите изследователски библиотеки в света от този вид. Освен с над 100 000 книги и музикални партитури, тя може да се похвали и с големи по обем колекции от ръкописи и архивни снимки.

Шведската актриса Олга Андерсон (1876 – 1943), 1907 г. Източник: Swedish Performing Arts Agency, PD-old-70, Wikimedia Commons

Шведската агенция за сценични изкуства допринася в Общомедия от октомври 2017 г. Някои от акцентите са:

  • Произведения на няколко шведски художници: Карл Грабов (1847 – 1922), Исак Грюневалд (1889 – 1946), Торолф Янсон (1877 – 1931), Йохан Кристиан Янсон (1845 – 1899), Фриц Алгренсон (1838 – 1902), Лидия Скотсберг (1877 – 1948) и Сигне Хеб (1837 – 1925). Това са скици за театрална сценография и костюми.
Сценографска скица от Карл Грабов. Източник: Swedish Performing Arts Agency, cc-by-sa 4.0, Wikimedia Commons
  • Колекцията Хеледай се състои 2291 фотографии от края на XIX и началото на XX век. Те са създадени от различни шведски фотографи и са събрани от Олоф Фредрик Вилхелм Хеледей (1840 – 1917), фармацевт от град Фалун, Централна Швеция. Фотографиите изобразяват известни театрални актори, както и сцени от пиеси и опери.
  • Колекцията от стъклени негативи – над 3000 сканирани стъклени негативи от началото на XX век, включително портрети на видни театрални актьори, както и сцени от пиеси и опери. По-голямата част от тях преди това не бяха обществено достояние.
  • Колекцията от стереоскопични картички – 166 стереоскопични картички от втората половина на XIX век. Издадени са във Франция и съдържат сцени от различни опери и театрални пиеси. Стереоскопичните картички са оцветени на ръка и изглеждат като монохромни или цветни в зависимост от посоката, от която са осветени. За да се демонстрира това, всяка карта е представена от два отделни файла:
Стереоскопична картичка, осветена отпред, 60-те години на XIX в. Източник: Swedish Performing Arts Agency, PD-old-70, Wikimedia Commons
Стереоскопична картичка, осветена отзад, 60-те години на XIX в. Източник: Swedish Performing Arts Agency, PD-old-70, Wikimedia Commons
  • Аудио файловете са представителна селекция от по-стари музикални записи от различни жанрове. Около половината от този принос е колекцията на Карл Тирен (1869 – 1955), уникален набор от записи от 1910-те години. Те са първите записи, които някога са правени от музикалната култура на саамите. Някои от записите са придружени от сканирани нотни записи или други изображения.
  • Записите на народна музика от Матс Арнберг са направени през 40-те и 50-те години на XX век. Тези записи документират фолклорната музика на няколко региона в Швеция и шведскоговоряща Финландия. Те бяха качени като част от проекта на Уикимедия Швеция – Безплатна музика в Уикипедия.
    • Тази колекция включва и редица снимки, направени по време на записващите експедиции и показват някои от музикантите.

Източник: Commons:Swedish Performing Arts Agency

Повече от един милион файла от Публичната цифрова библиотека на САЩ са вече в Общомедия

През 2020 г. Фондация Уикимедия си партнира с Публичната цифрова библиотека на САЩ (Digital Public Library of America) по проект с огромно въздействие за свободното съдържание в Уикипедия и сродните ѝ проекти. Тя е национален агрегатор на метаданни за културното наследство на над 4000 допринасящи институции в САЩ.

Този проект е едно от най-големите ГЛАМ (галерии, библиотеки, архиви и музеи) сътрудничества с Уикипедия и сродните ѝ проекти. Бяха качени близо 1,4 млн. мултимедийни файла в Общомедия, съставлявайки над 650 000 различни елемента от над 200 отделни институции, което го прави най-голямото масово качване в историята на Общомедия. В действителност, в осемдневен период през ноември 2020 г., DPLA качи почти 500 хил. файла.

Пощенска картичка от 1916 г. Автор: Published by The Valentine-Souvenir Co. (New York), PD-US
Карта за членове на въоръжените служби за прекарване на свободното си време на Денвър, 1945 г. Автор: Junior Red Cross of the Denver Public Schools, PD-US

DPLA проведе и обучение за редактиране в Уикипедия на участващите институции. До януари 2021 г. качените изображенията са били използвани в приблизително 900 страници в над 70 езиокови версии на Уикипедия, с общо над 13 милиона показвания в тези статии.

DPLA продължава програмата си през 2021 г. и планира да разшири дейностите си за качване. Ще бъдат качени изображения от сегашните партньори, но и ще се разшири кръгът на партньорската мрежа. Още няколко милиона файла, се очаква да бъдат качени в Общомедия.

Източник: Digital Public Library of America makes an impact in 2020

Архивните фотографии на Финландската национална телевизионна компания вече в Общомедия под свободен лиценз

Финландската национална телевизионна компания Yle, основана през 1926 г., започна да качва архивни фотографии в Общомедия (мултимедийното хранилище на Уикипедия), които преди това са го правили във Фликър. Те са обществено достояние (Public domain).

Френският кинорежисьор Франсоа Трюфо на посещение във Финландия, 21 декември 1964 г. Източник: Yle, Tesvisio
Радиосимфоничният оркестър в Хелзинки, 24 май 1945 г. Източник: Yle Arkisto – Yle Archives

Финландската национална телевизионна компания Yle притежава голям аудиовизуален архив. В колекциите си има голям брой фотографии, документиращи историята на общественото излъчване. Колекцията им от фотографии в Общомедия се състои от творби с изтекли авторски права. Фотографиите документират ранният период на радио и телевизионното излъчване във Финландия (20-те – 60-те години на XX в.), исторически личности и места, както и технологията за радиоразпръскване. Снимките, публикувани в Общомедия, нямат авторскоправни ограничения и могат да бъдат копирани, разпространявани и използвани (включително за търговски цели). Когато се използват е необходимо да се цитира Финландската телевизионна компания и името на фотографа, когато е споменат. Телевизионната компания също е публикувала аудио файлове във Freesound и видеоклипове във Vimeo под Creative Commons лицензи.

Въпреки че изображенията са получили голям брой посещения във Фликър за периода от 2014 до 2020 г., общо над 4 млн. посещения, качването на снимки в Общомедия носи няколко предимства пред стария потребител: Интерфейсът на услугата е достъпен и на езици, които се говорят от по-малко на брой хора, като финландски и по-подробни условия за авторското право . Освен това в Общомедия всеки може да подобри качеството на информацията при описание на изображенията. По този начин, ако някой разглеждащ дадено изображение знае кой е човекът на него, ще може сам да добави информацията в полза на всички потребители на услугата.

Генератор на дървесна газ, 1940-те години. Източник: Archives of the Finnish Broadcasting Company Yle

Колекцията включва фотографии на пионери от телевизията до посещения във Финландия на световни звезди като Франсоа Трюфо и Питър Устинов. Изображенията добре предават стиловете от миналото и също така може да се наблюдава как изглеждат някои градове преди повече от половин век.

Източници:

Кои бяха най-четените статии в Уикипедия на български език през 2020?

Кои теми са вълнували най-много хора през специалната и пълна с предизвикателства 2020 година? Статистиката е наистина любопитна и може да разкаже не малко истории.

20. Първа световна война – 178 000
19. Пандемия от коронавирус (2019-2020) – 181 000
18. Съединени американски щати – 183 000
17. Русия – 183 000
16. Иван Вазов – 184 000
15. Пандемия – 185 000
14. Регистрационен номер на МПС (България) – 189 000
13. Коронавирус 2019-20 – 190 000
12. Бойко Борисов – 191 000
11. Коронавируси – 192 000
10. Втора световна война – 211 000
9. Васил Божков – 221 000
8. Васил Левски – 246 000
7. Христо Ботев – 252 000
6. София – 253 000
5. Венцислав Мутафчийски – 257 000
4. Волейбол – 276 000
3. Баскетбол – 294 000
2. Списък на страните по телефонен код – 325 000
1. България – 525 000

Карантина пролет 2020 и посещаемостта на Уикипедия на български език

На графиката можете да проследите посещаемостта в Уикипедия на български език в последните 5 години. Любопитна е информацията за трафика по време на извънредното положение, свързано с пандемията Ковид-19 от началото на 2020.

Уикипедия придобива нов облик за първи път от 10 години. Ето защо.

23 септември 2020 Олга Василева

 

Това е първият от серия блог постове за подобренията в десктоп версията на Уикипедия, които предстоят. 

За последните две десетилетия, Уикипедия стана критично важен и широко използван източник за знания из целия свят. За това време сайтът чувствително нараства, за да поеме безпрецедентни количества достоверна и детайлна информация, в това число 53 милиона статии на над 300 езикови версии на Уикипедия. И докато съдържанието на енциклопедията се разрастваше стремително, то интерфейсът не успяваше да се развива в същия темп.  Гордеем се, че нашият уебсайт е по-непосредствен, лесен за ползване и свободен от реклами в сравнение с останалата част от интернет.  Обаче дизайнът на настолната версия на Уикипедия на другите проекти на Фондация Уикимедия не е бил практически променян за последните 10 години, в резултат на което някои елементи от навигацията на сайта остават тромови и натрапващи се на читателите и редакторите, чиято основна цел е да създават, учат и организират съдържанието.

Дизайнът на настолната версия е от по-голямо значение за онези нови потребители, които за първи път са влезли в интернет през последното едно десетилетие. Тези потребители вероятно чувстват много от широкия кръг функционалности, които сайтът предлага, задушаващи и трудни за разбиране. За да накараме тези хора да се чувстват добре дошли в сайта и да ги изкушим да се върнат отново, е необходимо не само да им предоставяме съдържание с отлично качество, но и ангажиращо преживяване, лесна употреба и възприятие, което отговаря на представите им за модерен, достоверен и приветлив уебсайт. В същото време, искаме да запазим по същество нашата идентичност и да се развиваме по начин, по който крайният продукт недвусмислено прилича и се чувства като проект на Уикимедия. Искаме да създадем преживяване, което да е познато на нашите дългогодишни потребители, и в същото време интуитивно и непосредствено за новите хора сред нас.

Изхождайки от тези наши цели, Фондация Уикимедия започва многогодишен проект за подобряване на настолната версия на Уикипедия. От май 2019 година работим по подсилване на десктоп интерфейса на Уикипедия — като на преден план извеждаме съдържанието и улесняваме навигацията в сайта. Целта ни е да създадем по-приветливо преживяване за всички, които идват в нашите проекти без значение от уменията им и предходния опит, който имат със сайтовете на Уикимедия.

Предстоящите промени в настолната версия включват: реконфигурирано лого, сгъваема странична лента, таблица със съдържанието и други елементи! Можете да видите пълния списък от новите функционалности в МедияУики. Тези промени ще се случват последователно на малки стъпки в голям период от време, за да позволи достатъчно време за тестване и обратна връзка от страна на потребителите. Ако всичко върви по план, в края на 2021 година тези подобрения ще се превърнат в системните настройки по подразбиране, с което ще отбележим честването на 20-тия рожден ден на Уикипедия.

Неотдавна въведохме първата от множеството планирани промени към групата пилотни проекти: Уикипедия на баски език, на фарси, на френски, на иврит, и португалски. Потребители със сметки в други проекти също могат да видят тези промени, като изберат актуалната версия на облика Вектор със своите потребителски настройки.

Първата ни промяна, сгъваемата странична лента, позволява на потребителите да събират въздългото меню в лявата част на всяка страница. Без значение дали потребителят е в сайта, за да чете или да редактира, с тази промяна подобряваме използваемостта на сайта и фокуса върху самото съдържание.

С втората промяна въвеждаме максимална ширина на реда на съдържателните страници, където фокусът е върху четенето, каквито например са статиите и дискусионните страници (беседи). Едно изследване показва, че ограничаването на ширината може да доведе до по-добро възприемане на съдържанието, както облекчаване на напрежението в окото.

Това са първите от поредицата промени в един дълъг и комплексен процес. Ще има бъгове, фини настройки, и множество итерации. Насърчаваме всеки любопитен да научи повече за новите промени, да ги изпробва и да ни даде обратна връзка. Имате допълнителни въпроси за проекта ни за подобряване на настолната версия на Уикипедия? Вижте отговорите на някои от най-често задаваните въпроси в МедияУики.

Олга Василева, Главен продуктов мениджър на Фондация Уикимедия
Превод: Вася Атанасова – Spiritia

Уикипедия отвътре – един разговор със Спасимир Пилев в Говори Интернет

Description Spasimir Pilev at the 2016 edition of Wikimania
Author Rama

Уикипедия отвътре – тема, по която рядко имаме шанс да говорим извън нашето скромно уикипедианско общество. Благодарни сме на Владо и Еленко за този епизод на един от най-популярните подкасти на български език – Говори Интернет, в който гостува Спасимир. Задълбочен, смислен и дълъг разговор за Уикипедия, как и от кого се създава, доброволчество, фондонабиране и много други. Разбира се, става дума и за 100 Уикидни, Уики обича паметниците и Уики обича Земята. Сред по-„пикантните“ детайли са най-любимите статии на Спасимир и куриозни случаи около свободното съдържание на Уикипедия.

Целият епизод на подкаста, посветен на Уикипедия, може да чуете тук.

Друго интервю със Спасимир за Уики обича Земята 2015 – прочетете тук.

Катрин Мар, Изпълнителен директор на Фондация Уикимедия към читателите на Уикипедия във връзка с COVID-19

Във връзка с неизвестността, породена от избухването на пандемията от коронавирус, ние искаме да успокоим нашите читатели по целия свят. Уикипедия ще остане онлайн и достъпна за всекиго, който се нуждае от надежден източник на безпристрастна информация. През това време на предизвикателства знанието трябва и ще остане отворено за всички.

Тази година се оказваме в необичайни обстоятелства. Пандемията COVID-19 показва ясно нашата глобална човешка взаимосвързаност и отговорностите, които имаме един към друг. Няма прецедент за нейните предизвикателства, но знаем, че най-добрият ни отговор се опира на глобална съпричастност, сътрудничество и изграждане на общности, които стоят в основата на нашето движение.

Искам да изразя признателност за безценната работа на всички, които допринасят към Уикипедия. Благодаря ви, че следите внимателно да не бъде допускана невярна информация. От началото на пандемията, нашите статии за коронавируса са редактирани десетки хиляди пъти от хиляди редактори. Ние доказваме, че дори във време на социално дистанциране можем да почетем своята човешка връзка, като се събираме онлайн, за да споделяме факти и информация.

Ще продължим да работим денонощно, за да ви предоставяме надеждна и неутрална информация. Сега, както и винаги, най-важно за нас е да останем достойни за вашето доверие.

Бъдете здрави,
Катрин Мар
Изпълнителен директор на Фондация Уикимедия

–-

Прочетете и предходната ни публикация по темата COVID-19 – Хората първо.

Слетете темите в Уикипедия, свързани с COVID-19 и Пандемията от коронавируса тук.