Цензура в Уикипедия не е възможна. Темата за войната в Украйна

 

На 3-ти март 2022 година Фондация Уикимедия излезе с официална подкрепа на руските доброволци в Уикипедия след искане за цензура от интернет регулаторите. Регулаторът на технологиите и комуникациите Роскомнадзор заплаши да блокира Уикипедия заради рускоезичната страница, отразяваща руската инвазия в Украйна, твърдейки, че съдържа „фалшиви съобщения“ за жертви от войната и последиците от икономическите санкции, наред с други неща.

„На 1 март 2022 г. Фондация „Уикимедия“ получи искане на руското правителство да премахне съдържание, свързано с непровокираната инвазия в Украйна, публикувано от доброволци в руската Уикипедия“, се казва в изявлението, изпратено до The Verge по имейл. „Както винаги, Уикипедия е важен източник на надеждна, фактологична информация в тази криза. Като признание за тази важна роля, ние няма да отстъпим пред усилията за цензуриране и сплашване на членове на нашето движение. Ние отстояваме нашата мисия да предоставяме безплатно знание на света.“

Нека припомним, че и в миналото руските власти са изпратили редица оплаквания относно съдържание в Уикипедия. Правителството направо блокира сайта през 2015 г. заради статия, свързана с канабиса, но затъмняването беше краткотрайно. Настоящата заплаха обаче е част от по-голяма онлайн репресия около инвазията – такава, при която Русия блокира Twitter и Facebook в опит да контролира информацията около войната. „Искането за сваляне е опит за цензура. Отказването на достъп на хората до надеждна информация по време на криза може да има променящи живота последствия“, предупреждава се в изявлението на Фондация „Уикимедия“.

Случаят напомня и за повече от 30-месечното блокиране на Уикипедия в Турция от 2018-2019 година – подробностите са тук.

Подробности може да прочетете в статията в The Verge от 3 март 2022 г.

Прочетете също: Украйна има нужда от вас!

Украйна има нужда от вас!

Flag of Ukraine
Автор: UP9. Лиценз: Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0
 
Здравейте!
 
Казвам се Лъчезар Илиев и съм един от администраторите в българската Уикипедия от 2012 година насам. Пускам това съобщение в лично качество. Нито Уикипедия, нито Фондация Уикимедия стои официално зад него. Но съм сигурен, че много от колегите ми в Уикипедия биха го подкрепили без колебание.
 
Тази блог никога няма да бъде използван за агитация или реклама на каквото и да е, освен на Уикипедия и теми и проекти, свързани със свободното познание, образованието и науката и други общественополезни теми. Правя обаче това изключение, защото обстоятелствата, в които живеем, са изключителни. А и темата засяга всички ни, подобно на далечните събития от 1939 година, независимо къде по света живеем и с какво се занимаваме.
 
Достойният украински народ днес защитава не просто своята родна земя, но и идеалите на целия свободен свят, закърмен от идеите на Просвещението – свободен свят, към който и ние имаме щастието да принадлежим. Свят, за който са работили и нашите собствени просветители-възрожденци. Свят, без който Уикипедия днес нямаше да съществува, защото не може да има истинско познание без свобода и човешко достойнство.
 
Ако искате (и можете да си позволите) да помогнете с дарения на Украйна и нейния народ, ето няколко начина да го направите:
— Donate to the Ukrainian Red Cross: https://donate.redcrossredcrescent.org/ua/donate/
— Donate to the Ukrainian army (please do not donate from Russia, as this may be interpreted as treason and prosecuted!): https://bank.gov.ua/en/news/all/natsionalniy-bank-vidkriv-spetsrahunok-dlya-zboru-koshtiv-na-potrebi-armiyi or https://savelife.in.ua/en/donate/
 
Връзките са проверени, но някои сайтове може на моменти да не работят заради DDoS атаки.
 
English: This message is not officially endorsed by Wikipedia or the Wikimedia Foundation. We’ll also never spam you in this group, but we make this exception because of the exceptional times that we live in. The people of Ukraine today fight not just for their motherland, but for the fundamental values of the whole free world, ignited and inspired by the Enlightenment. If you want and can afford to help Ukraine and its people, these are some links that you can use. They have been verified, but some websites may be unavailable due to DDoS attacks.
 
Чувствайте се свободни да разпространявате съобщението където  и както намерите за добре.

В месеца на историята в Уикипедия стартира Wiki Unseen

Wiki Unseen е новата инициатива на Фондация Уикимедия и свободни артисти от различни краища на света, с чиито старт се дава началото и на месеца на историята в Уикипедия. Инициативата цели да популяризира приноса и към разширяване на визуалното представяне на чернокожи, местни и цветнокожи хора в проекти на Wikimedia и насърчаване на справедливостта.

Кампанията стартира в началото на февруари и първата част на проекта включва сътрудничество със свободни художници от Африка, Северна Америка и Карибите. Това ще помогне да се справим с визуалното и писмено недостатъчно представяне на ключови исторически личности в Уикипедия и в медиите.

Изследванията показват, че статиите в Уикипедия, включващи илюстрации, увеличават ангажираността и интереса на публиката, създавайки допълнителна входна точка за учащи и разширявайки разбирането на представената информация. Имайки това предвид, Фондация Wikimedia и AfroCROWD.org работят заедно и избират 20 статии в Уикипедия на исторически личности без визуално представяне, като допълнително си сътрудничиха с Bēhance за получаване на списък с художници от Съединените щати, Африка и Карибите за създаване на портрети за всеки. Тази година художниците ще създадат портрети на шест от общо 20 исторически личности.

За подробности по проекта посетете Wiki Unseen – https://wikimediafoundation.org/participate/unseen/

Започва четвъртото издание на Уики обича фолклора

Стартира четвъртото издание на международната инициатива Уики обича фолклора. Тя ще се проведе от Wikimedia Commons  в периода от 1 февруари 2022 (00:01) до 31 март 2022 (23:59 UTC).

Състезанието кани всички фотографи по света да се включат към Wikimedia Commons, медийния склад за хостване на снимки под свободен лиценз, с възможност всеки да ги използва за каквато цели иска. Така световното културно наследство се документира и съхранява за бъдещите поколения. През последните три години над 27,000 медийни файла на тема фолклор са споделени в Wikimedia Commons под свободен лиценз.

Участието е лесно: вземете своя фотоапарат, снимайте фолклорни сюжети и такива, свързани с локалната култура, качете снимките си в Wikimedia Commons. Така ще помогнете да се увеличи онлайн съдържанието с културно наследство и имате шанс да спечелите.

Участвайте!

 

Държавният музей в Амстердам (Rijksmuseum) – пример за сътрудничество между музеи и свободното знание в Уикипедия

Преди няколко месеца Спасимир Пилев писа тук в блога за новата колекция, добавена от Държавния музей в Амстердам към Общомедия.

Екран от колекциите в Общомедия на Държавния музей Амстердам
Екран от колекциите в Общомедия на Държавния музей Амстердам

Нека разгледаме и цялостния подход на Държавния музей в Амстердам – Rijksmuseum Amsterdam и как те поетапно представят своите колекции в Общомедия.

Ето сборната страница на Музея. И страницата с много препратки към различните колекции и албуми, създадени от музея.

Колекцията е представена в няколко раздела – Изкуство, История, Картини и фотографии, Азиатско изкуство, Книги. Поетапно се добавят нови и нови раздели и снимки на артефакти от музейната колекция.

Системно във времето колекциите нарастват и във виртуалния свят на свободното знание на Уикипедия имат шанс да достигнат много по-широка публика, отколкото затворени само между стените на музея на място в Амстердам. За пример може да се даде колекцията на Ван Рудолф II. Разбира се за целта се изисква полагане на последователни усилия, сканиране, прилежно описване, качване и подреждане на информацията, както и отдаденост и разбиране същността на това да се съхранява и предава знанието напред за поколения.

Надяваме се примерът на Държавния музей в Амстердам да послужи за вдъхновение и други публични организации и институции да осъзнаят общественото значение на колекциите си и да подходят сериозно към споделянето им със света.

 

In Memoriam for the Wikipedian, friend and human Spasimir Pilev

It is difficult to write in past tense about someone whom you have always talked with in future tense.

It is hard to try to collect in one place your thoughts about someone whose own thoughts were flying into so many directions. Someone who was coming up with so many ideas and managed to accomplish them, indeed. Someone who left such a huge void.

Спасимир Пилев

40 days without Spasimir.

Wikipedia will continue reminding us of him for a long time, because the last edits in the histories of many articles are just Spasimir’s. Facebook also seems to not have acknowledged yet that Spasimir is no longer around us, as it keeps the chat sessions with him on top of all and almost every day reminds you that on that date, within the last 15 years, you had a memory together…

With Spasimir we lost a great friend, a great person and one of the most active, constructive and easy-going people in Wikipedia. Not only have we lost one of the representative faces of Wikipedia in society, but also here, in our Wikipedian community, we lost an advocate for a number of public benefit causes related to open education, digitization of cultural heritage, democracy, equality, environmental protection, preservation of values and friendship among people.

Although his list of contributions to Wikipedia includes articles on all sorts of topics, they are connected by the threads of two topics on which Spasimir was writing professionally and with deepest affection: geography and history. The kind of geography which bears the spirit of adventure and reveals the colourfulness of the world, and the kind of history which is not written by victors but aiming to carefully preserve every little piece of human memory for the generations to come.

Спасимир Пилев

Unsurprisingly, some of the initiatives which Spasimir contributed to mostly, both in terms of content and organization, are specifically those most closely related to geography and history, like the Bulgarian editions of the photo competitions “Wiki Loves Earth” and “Wiki Loves Monuments” and the article writing contests “Asian Month” and “CEE Spring”. There are Wikipedians who would mainly contribute with texts, others with images, and in Spasimir’s edits both were always going hand in hand.

In the course of the last almost ten years, Spasimir used to be the main person engaged in the collaboration between Wikipedia and the Bulgarian Archives State Agency, where he scanned, processed and uploaded under a free license to Commons more than 11 thousand images single-handedly. Photos, portraits and documents, many of which served not only as illustrations of existing articles but also as an inspiration for many new articles written. One of the last projects which he worked on and which will not remain unfinished was related to the digitization of an exclusively rare memorial album with portraits of Bulgarian revolutionaries, published in 1928 on the occasion of 50 years of Bulgaria’s Liberation.

Spasimir was the driving force behind the first Bulgarian Wikitown, WikiBotevgrad, and he worked tirelessly on making this large-scale project come true. A project that resulted not only in a number of new articles written, but also in the training of many librarians, museum and cultural center staff, teachers and students from the whole municipality. Beyond Botevgrad, Spasimir carried out trainings under a project of the Global Libraries Bulgaria Foundation in Burgas, Kyustendil, Lovech, Rousse, Stara Zagora, Vidin, and Vratsa. And besides his knowledge, he also conveyed his strong spirit of volunteering and altruism.

Apart from the people all around Bulgaria, many people from the global Wikipedian community also know Spasimir, both thanks to his participation and lectures in three Wikimanias (his 2016 Wikimania talk) and several regional wiki conferences, and his hundreds of contributions in international article writing contests, one of which, Europeana Art History Challenge 2016, he won in competition with Wikipedians from all over the world.

Спасимир Пилев

Up to his last day, Spasimir was actively contributing with articles to the encyclopedia (his last wiki article) as well as to the Facebook presence of Bulgarian Wikipedia, promoting interesting articles and little known facts. He was creating, with care and attention, materials for the blog of the Bulgarian Wikipedian community, where his last publication is from 15th October, 2021. He was alternating the succinct fact-based style of writing in Wikipedia with engaging popular science articles and quizzes for the “Geograf.bg” web portal (his last article there). And around the annual Geography Festival, where he used to be both attendant and lecturer on Wikipedia in education, many people in Bulgaria will remember him with his passion about collecting, receiving and sending postcards from every corner of the world.

Spasimir was at the core of the Bulgarian Wikipedia community—not only due to the enormous number of quality content contributions, but also thanks to his balanced and communicative approach and his ability to see the good in others. Dedicated to the cause, consistent, principled, but also always ready to lend a helping hand and tell a word of consolation.

On behalf of the entire wiki community, realizing our huge loss, we express our sincere condolences to Spasimir’s family.

Spasimir, your contributions will be useful for generations to come!
You will stay in our hearts forever!

Your friends, your second family,
the wikipedians

In memoriam за уикипедианеца, приятеля и човека Спасимир Пилев

Трудно е да пишеш в минало време за някой, с когото винаги си говорил в бъдеще време.

Трудно е да се опиташ да събереш на едно място мислите си за човек, чиито мисли пътуваха в толкова много посоки. Който замисляше – и изпълваше със съдържание – толкова много идеи. И който оставя след себе си толкова голяма празнота.

Спасимир Пилев

40 дни без Спасимир.

Уикипедия дълго време ще продължи да ти напомня за него, защото в историята на много статии последните редакции продължават да са тъкмо негови. Фейсбук пък сякаш изобщо не е разбрал, че Спасимир вече го няма, защото продължава да ти показва чатовете с него и почти всеки ден да ти напомня, че на тази дата през някоя от последните петнайсет години сте имали общ спомен заедно…

Със Спасимир си отиде голям приятел, голям човек, един от най-дейните, конструктивни и приветливи хора в Уикипедия. Загубихме едно от лицата на Уикипедия в обществото и застъпник сред уикипедианската общност за много обществени каузи, свързани с отвореното образование, дигитализацията на културното наследство, демокрацията, равноправието, природозащитата, съхраняването на ценностите и приятелството между хората.

Въпреки че в списъка на приносите му в Уикипедия могат да се видят статии по много разнообразни теми, като свързващи нишки през тях преминават темите, по които той пишеше професионално и с най-голяма любов: географията и историята. Онази география, която с пътешественически дух открива колорита на света, и историята, ама не онази писана от победителите, а онази, която се стреми грижливо да опази всяко парченце човешка памет за поколенията.

Спасимир Пилев

Неслучайно и някои от инициативите, по които Спасимир допринася най-много и като съдържание, и като организация, са именно онези с най-голямо отношение към географията и историята, като българските издания на фотоконкурсите „Уики обича Земята“ и „Уики обича паметниците“, и състезанията за писане на статии „Месец на Азия“ и „Централно- и Източноевропейска пролет“. Има уикипедианци, които основно пишат, и други, които основно допринасят със снимки; а в приносите на Спасимир двете винаги вървят ръка за ръка.

В продължение на почти десет години Спасимир е основното лице на Уикипедия в сътрудничеството с Държавна агенция „Архиви“, където сам е сканирал, обработил и качил под свободен лиценз в Общомедия над 11 хиляди изображения – снимки, портрети, документи, много от които са послужили не само за илюстрации на съществуващи статии, но и за вдъхновение за написването на много нови. Един от последните проекти, по които той работи и няма да остане недовършен, е свързан с дигитализирането на изключително рядък възпоменателен албум с портретите на опълченци, издаден по повод 50-годишнината от Освобождението на България през 1928 година.

Спасимир бе двигателят и на първия български уикиград – УикиБотевград, и работи неуморно за осъществяването на този мащабен проект, изразил се не само в написването на множество нови статии, но и в обучението на много библиотекари, музейни и читалищни служители, учители и ученици от община Ботевград. Освен там, Спасимир водеше обучения на библиотекари и по проект на Фондация „Глобални библиотеки“ в Бургас, Видин, Враца, Кюстендил, Ловеч, Русе, Стара Загора. И освен знанията си им предаваше и своя така силен дух на доброволчество и добротворство.

Освен из цяла България, много хора и от световната уикипедианска общности познават Спасимир, както благодарение на присъствието и лекциите му на три Уикимании (лекцията му през 2016 г.) и няколко регионални уики конференции, така и благодарение на стотиците приноси в международните състезания за писане на статии, едно от които – Europeana Art History Challenge 2016, той печели в съревнование с уикипедианци от цял свят.

Спасимир Пилев

До последния си ден Спасимир допринасяше активно, както със статии в енциклопедията (последната му уики статия), така и за Фейсбук присъствието на българоезичната Уикипедия, популяризирайки интересни статии и малко известни факти. С внимание и грижа създаваше материали и тук, за блога, където последната му публикация е от 15 октомври 2021 г. Редуваше сухия фактологичен стил на писане в Уикипедия с увлекателни научно-популярни материали и викторини за портала „Географ.БГ“ (последната му статия там). А покрай ежегодния Географски фестивал, на който през годините е бил и участник, и лектор по темата за Уикипедия в образованието, много хора в България ще го запомнят и със страстта му по колекционирането, получаването и изпращането на пощенски картички от всички кътчета на света.

Спасимир бе в ядрото от ключови за Уикипедия на български език хора – не само заради огромния брой и качествени приноси по съдържанието, но и благодарение на своята балансираност, диалогичност и способност да вижда доброто у хората. Отдаден на каузата, последователен, принципен, но и винаги готов да предложи приятелска ръка за помощ и блага дума за утеха. Човек за пример и вдъхновение за всички.

От името на цялата уики общност, осъзнавайки огромната загуба, изказваме най-искрени съболезнования на близките на Спасимир.

Спасимире, приносите ти ще са полезни за поколения напред!
Ще останеш завинаги в сърцата ни!

Твоите приятели, твоето второ семейство,
уикипедианците

Прощаваме се със Спасимир Пилев

Снимка на Спасимир Пилев
Спасимир Пилев
2. VII. 1989 – 19. X. 2021

На 19 октомври 2021 година след продължително боледуване съвсем ненавременно ни напусна нашият изключителен колега и незаменим приятел Спасимир Пилевредактор, администратор и бюрократ в Уикипедия на български език и автор в този блог.

Има една страница в Уикипедия, която трудно ще отворите. Защото е огромна. А е огромна, защото съдържа приносите – малка част от тях – на един забележителен човек.

Този човек се казваше Спасимир. И искам да ви помоля, когато следващия път отворите Уикипедия, да си спомните за него.

Спасимир беше човек, когото на пръв поглед лесно бихте могли да подцените: дребничък на ръст, скромен, подчертано възпитан, ненатрапващ се с присъствието си. Ала ако имате поне малък усет за хора, много бързо бихте разбрали заблудата си. Защото зад тази своя тиха и скромна външност Спасимир имаше огромно сърце, силен дух и необичаен за възрастта трезв ум.

Когато се запознахме, Спасимир беше едва на 21. По-точно бил е – защото с години го мислех за доста по-възрастен. Не заради външността му, а заради поведението, мисленето, зрелостта, чувството му за отговорност. Спасимир беше един от тези хора – от тези много малко хора – на които знаете, че можете да разчитате. Беше честен. И почтен.

Снимка на Спасимир Пилев с Джимбо Уейлс и други редактори
На срещата на българските редактори с основателя на Уикипедия Джимбо Уейлс, юни 2009. Автор: Григор Гачев

Честен… И почтен… Замислям се: има ли по-голям паметник от този, който може да бъде въздигнат някому? И странно ли ще е да напиша, че някой, който бе толкова по-млад от мен, е могъл да ми бъде за пример?

Не е странно. Защото не ръстът ни прави човеци. И не годините. Сърцето – то ни прави човеци!

Но аз ви споменах за онази страничка в Уикипедия. Тя говори много повече и от най-красивите думи, които бих могъл да намеря, за това какъв човек беше Спасимир. Десетки хиляди снимки в Уикипедия, прилежно сканирани в Държавния архив, са негова заслуга. Десетки хиляди! Не знам дали сте сканирали някога снимки, но аз обикновено се отказвам още на първите десетина.

Снимка на Спасимир Пилев в Държавния архив
Сканиране на документи в Държавния архив, април 2015. Автор: Вася Атанасова (Spiritia)

И знаете ли кое беше най-впечатляващото? Спасимир смяташе, че постигнатото от него е доста скромно. Кахъреше се, че напоследък не успявал да качи достатъчно снимки – макар дори тези „недостатъчно“ качени „напоследък“ снимки да бяха в пъти повече от всичките, които някога въобще съм качвал в Уикипедия. И това, повтарям, беше само малка част от безкористната му доброволческа работа за Уикипедия.

Такъв беше Спасимир – всеотдаен, прилежен, съзидателен, добродетелен, трезвомислещ и толкова скромен.

И много повече от това. Спасимир беше запален географ – това му беше и професията – и също фотограф и пътешественик. Някой ден със сигурност щях да му кажа, че е добре да започне да пише пътеписи. Може би дори е писал. Надявам се. Защото Спасимир също умееше да пише увлекателно. Снимките му от разни интересни места бяха винаги съпроводени с интригуващи коментари. Нарочно пиша „интересни“, не „екзотични“.

Снимка на Спасимир Пилев в Кейптаун
Край крепостта „Добра надежда“ в Кейптаун, по време на Уикимания 2018. Автор: Kritzolina

Защото Спасимир беше всичко друго, но не и банален. Истината е, че Спасимир беше, всъщност, уникален. И затова изключително, изключително много ще ми липсва.

Не само на мен. На много други, щастливи да го познават хора от толкова много страни. На колегите в Уикипедия, на приятелите си, и, разбира се, най-вече на своето семейство. Искрено скърбя с всички тях и за всички тях. Но всички ние наистина бяхме щастливи да живеем в същото време, в което живя и Спасимир, и пътищата ни в живота да се пресекат с неговия.

На добър час, приятелю, където и да пътешестваш сега по огромния свят, който беше събрал в сърцето си!

Благодарим ти за всичко!

Можете да оставите своите съболезнования в коментарите тук или на тази страница в Уикипедия. 

На първата снимка: По време на Wikimedia Conference 2018. Автор: Fayçal Rezkallah

Нова колекция от Държавния музей в Амстердам в Общомедия

От Държавния музей в Амстердам (Rijksmuseum) добавиха дванадесетте тома с рисунки на растения и животни от Анселмус де Бод (1550-1632) фламандски хуманист, минералог, лекар и натуралист. Заедно с германеца  Georgius Agricola, де Бод създава съвременната минералогия. Той е запален колекционер на минерали. Пътува до различни мини в Германия, Бохемия и Силезия, за да събира проби. В резултат пише труда Gemmarum et Lapidum Historia (1609). Де Бод е известен чертожник, който е направил много илюстрации по естествена история и е разработил природонаучна таксономия.

Той е и придворен лекар на император Рудолф II, който му възлага да създаде Historia Naturalis – дванадесет албума с повече от 750 акварела на животни, растения и черупки, направени и събрани между 1596 и 1610 г. През 2017 г. тези албуми бяха дадени под дългосрочен заем на Държавния музей в Амстердам. Имената на животните, растенията, черупките и гъбите често са дадени на няколко езика на чертежа, но понякога не.

За първи път изпълнени от симфоничен оркестър произведения се публикуват под свободен лиценз

Симфоничният оркестър на Франкфуртското радио публикува под Creative Commons лиценз (CC BY-SA 4.0) изпълнения на класически произведения по случай своята 90-годишнина. Счита се, че това са първите професионални оркестрови записи на класическа музика, които се публикуват под свободен лиценз.

Лого на Симфоничния оркестър на Франкфуртското радио. Източник: Hessischer Rundfunk, PD-textlogo, Wikimedia Commons

Електронният формат на енциклопедията позволяват в нея да се публикуват както текст и изображения, така и видео и аудио файлове. Публикуваните аудио файлове вече се използват в статии на няколко езика.

Тази инициатива е част от сътрудничеството между Уикимедия Германия и обществените радиостанции в страната. През юни 2020 г. бяха качени висококачествени видеоклипове, които представят историята и науката в документални телевизионни филми.

Забелязва се повишена готовност от публично финансираните радиостанции да публикуват архивни и актуални материали под свободен лиценз, но засега най-голямата пречка е възможността им за повторна употреба.

Като цяло в Уикипедия има изключително малко записи на класическа музика. В статии като тази за Рихард Вагнер или  за „Лебедово езеро“ бяха ограничени само до текст и изображения, въпреки че авторските права върху тези произведения отдавна са изтекли. Любителските или историческите записи са редки изключения, но и са пълни със статичен шум. Също така статии, описващи инструменти като френския рог или термини като барокова музика, остават без звук. От 2017 г. проектът „Уики обича музиката“ работи по запълването на тази празнина.

Аудиофайловете са от периода между 1935 г. – на рядко изпълнявана опера от XIX век и световноизвестната симфония №9 „Из новия свят“ на Антонин Дворжак, записана през 2018 г.

Източник: German symphony orchestra releases audio samples under free license

%d bloggers like this: