Творбите на Теодор Траянов и Добри Немиров вече достъпни в Уикимедия

Вчера ви разказахме с какво 1 януари е по-специален ден за уикимедианската общност – това е Денят на общественото достояние, на който всяка година в Европа и България изтичат авторските права на творците, починали преди 70 пълни години. Днес ще ви доразкажем и …

Как празнуваме?

Логото на общественото достояние. Източник: Общомедия

1 януари се отбелязва като Ден на общественото достояние сравнително отскоро. За първи път като празник е споменат през 2004 година от канадския активист за обществено достояние Уолъс Маклийн, по идея на американския юрист Лорънс Лесиг, основател на  фондацията „Криейтив Комънс“.

От 2010 година пък функционира уебсайтът PublicDomainDay.org, който съдържа списъци на авторите, чиито творби всяка година навлизат в сферата на общественото достояние. От 2012 година редовно такива списъци се поддържат и под формата на статии в англоезичната Уикипедия (2012, 2013, 2014, 2015, 2016). Активисти и уикимедианци в различни страни организират различни събития и конференции, за да отбележат деня.

За нас, хората от уики общността, най-естественият начин да отбележим празника е, разбира се, като обогатим Уикипедия и сродните ѝ проекти с творбите на тези автори.

Автори, чието творчество от 1.1.2016 постъпва в сферата на общественото достояние
Източник: Общомедия

Разказите на Добри Немиров и лириката на Теодор Траянов вече са достъпни в сродния проект Уикиизточник, който има за цел да изгради свободна библиотека от достъпни литературни източници. Ако разполагате с други техни творби, в допълнение към тези, които са вече качени, можете и вие да ги сканирате, разпознаете и поставите.

В мултимедийното свободно хранилище Общомедия пък вече са достъпни дигитални копия на творби на художника Никола Аврамов, заимствани от сайтовете на Софийската и Варненската градски художествени галерии, читалището в град Лясковец и други два сайта.

„Кошница с грозде“, Никола Аврамов, 1941 г. Притежание на Софийска градска художествена галерия.

Около двадесет копия на картини и рисунки на Аврамов се появиха от личния архив на поета Петко Тихолов, депозиран в Държавния архив, с който българската уики общност има сътрудничество. Макар и чернобели репродукции, те хвърлят нова светлина върху творчеството на Аврамов, тъй като присъстието на тези творби в Общомедия е първата им поява изобщо в уебпространството!

Натюрморт, Никола Аврамов, 1940 г. Чернобяла репродукция от фонда на Петко Тихолов, Държавна агенция „Архиви“ (ф. 1772К, оп. 1, а.е. 92, л. 14)

Също вече свободно и разрешено за качване е и творчеството на просветния деец Георги Трайчев, автор на текста и фотографиите в книгата от 1941 г. „Книга на мияците“. Скулпторите на Жеко Спиридонов могат да бъдат снимани и качвани в Общомедия, както и оригиналните му рисунки.

Ако някога открием нотните листове с творбите на композитора Александър Кръстев, ще можем да поставим и тях, както би се случило и с аудио-записи на инструменталните изпълнения на творбите му, ако ни бъдат предоставени свободно от някой музикант, който се откаже от правата си на изпълнител.

Какво още трябва да знаем?

Навършването от 70 години от смъртта на даден автор не е единственият начин творбите му да могат да се ползват свободно. Това може да се случи и приживе, ако авторът сам пожелае да се откаже частично или изцяло от правата си върху някои свои творби, като така прехвърля тези права към своята публика. Отказът от някои или всички авторски права е право на личен избор на автора, но веднъж направен, той важи за всеки потребител, навсякъде по света и завинаги.

Механизмът за използване на разрешителни режими е все още много нов и непознат за повечето творци, особено в България. Но съществува и е едно от нещата, които ние в Уикипедия се опитваме да популяризираме наред със съдържателните си приноси си към Свободната енциклопедия.

Лицензът, под който Уикипедия се публикува, „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, е само един от няколкото възможни типови авторскоправни договора за свободно публикуване на текстови и аудиовизуални творби. Той може да се използва не само за Уикипедия, но и за всякакви други сайтове и печатни произведения. Можете да го използвате и вие!

Той и останалите лицензи в гарнитурата Криейтив Комънс могат да ви дадат възможност в ролята на автори да изберете гъвкаво кои от правата си искате да предоставите за ползване от други и кои – да запазите за себе си. А в ролята ви на потребители, да разберете бързо и лесно кои права на други автори можете да упражнявате без да се нуждаете от писмено разрешение. Само не забравяйте, че по българското и европейското законодателство, правото на получаване на признание на авторството е автоматично и неотчуждимо право, което винаги се дължи на автора. 🙂


Автор: Вася Атанасова
Редактори: Жюстин Томс, Димитър Димитров

Вашият коментар