In memoriam за уикипедианеца, приятеля и човека Спасимир Пилев

Трудно е да пишеш в минало време за някой, с когото винаги си говорил в бъдеще време.

Трудно е да се опиташ да събереш на едно място мислите си за човек, чиито мисли пътуваха в толкова много посоки. Който замисляше – и изпълваше със съдържание – толкова много идеи. И който оставя след себе си толкова голяма празнота.

Спасимир Пилев

40 дни без Спасимир.

Уикипедия дълго време ще продължи да ти напомня за него, защото в историята на много статии последните редакции продължават да са тъкмо негови. Фейсбук пък сякаш изобщо не е разбрал, че Спасимир вече го няма, защото продължава да ти показва чатовете с него и почти всеки ден да ти напомня, че на тази дата през някоя от последните петнайсет години сте имали общ спомен заедно…

Със Спасимир си отиде голям приятел, голям човек, един от най-дейните, конструктивни и приветливи хора в Уикипедия. Загубихме едно от лицата на Уикипедия в обществото и застъпник сред уикипедианската общност за много обществени каузи, свързани с отвореното образование, дигитализацията на културното наследство, демокрацията, равноправието, природозащитата, съхраняването на ценностите и приятелството между хората.

Въпреки че в списъка на приносите му в Уикипедия могат да се видят статии по много разнообразни теми, като свързващи нишки през тях преминават темите, по които той пишеше професионално и с най-голяма любов: географията и историята. Онази география, която с пътешественически дух открива колорита на света, и историята, ама не онази писана от победителите, а онази, която се стреми грижливо да опази всяко парченце човешка памет за поколенията.

Спасимир Пилев

Неслучайно и някои от инициативите, по които Спасимир допринася най-много и като съдържание, и като организация, са именно онези с най-голямо отношение към географията и историята, като българските издания на фотоконкурсите „Уики обича Земята“ и „Уики обича паметниците“, и състезанията за писане на статии „Месец на Азия“ и „Централно- и Източноевропейска пролет“. Има уикипедианци, които основно пишат, и други, които основно допринасят със снимки; а в приносите на Спасимир двете винаги вървят ръка за ръка.

В продължение на почти десет години Спасимир е основното лице на Уикипедия в сътрудничеството с Държавна агенция „Архиви“, където сам е сканирал, обработил и качил под свободен лиценз в Общомедия над 11 хиляди изображения – снимки, портрети, документи, много от които са послужили не само за илюстрации на съществуващи статии, но и за вдъхновение за написването на много нови. Един от последните проекти, по които той работи и няма да остане недовършен, е свързан с дигитализирането на изключително рядък възпоменателен албум с портретите на опълченци, издаден по повод 50-годишнината от Освобождението на България през 1928 година.

Спасимир бе двигателят и на първия български уикиград – УикиБотевград, и работи неуморно за осъществяването на този мащабен проект, изразил се не само в написването на множество нови статии, но и в обучението на много библиотекари, музейни и читалищни служители, учители и ученици от община Ботевград. Освен там, Спасимир водеше обучения на библиотекари и по проект на Фондация „Глобални библиотеки“ в Бургас, Видин, Враца, Кюстендил, Ловеч, Русе, Стара Загора. И освен знанията си им предаваше и своя така силен дух на доброволчество и добротворство.

Освен из цяла България, много хора и от световната уикипедианска общности познават Спасимир, както благодарение на присъствието и лекциите му на три Уикимании (лекцията му през 2016 г.) и няколко регионални уики конференции, така и благодарение на стотиците приноси в международните състезания за писане на статии, едно от които – Europeana Art History Challenge 2016, той печели в съревнование с уикипедианци от цял свят.

Спасимир Пилев

До последния си ден Спасимир допринасяше активно, както със статии в енциклопедията (последната му уики статия), така и за Фейсбук присъствието на българоезичната Уикипедия, популяризирайки интересни статии и малко известни факти. С внимание и грижа създаваше материали и тук, за блога, където последната му публикация е от 15 октомври 2021 г. Редуваше сухия фактологичен стил на писане в Уикипедия с увлекателни научно-популярни материали и викторини за портала „Географ.БГ“ (последната му статия там). А покрай ежегодния Географски фестивал, на който през годините е бил и участник, и лектор по темата за Уикипедия в образованието, много хора в България ще го запомнят и със страстта му по колекционирането, получаването и изпращането на пощенски картички от всички кътчета на света.

Спасимир бе в ядрото от ключови за Уикипедия на български език хора – не само заради огромния брой и качествени приноси по съдържанието, но и благодарение на своята балансираност, диалогичност и способност да вижда доброто у хората. Отдаден на каузата, последователен, принципен, но и винаги готов да предложи приятелска ръка за помощ и блага дума за утеха. Човек за пример и вдъхновение за всички.

От името на цялата уики общност, осъзнавайки огромната загуба, изказваме най-искрени съболезнования на близките на Спасимир.

Спасимире, приносите ти ще са полезни за поколения напред!
Ще останеш завинаги в сърцата ни!

Твоите приятели, твоето второ семейство,
уикипедианците

Прощаваме се със Спасимир Пилев

Снимка на Спасимир Пилев
Спасимир Пилев
2. VII. 1989 – 19. X. 2021

На 19 октомври 2021 година след продължително боледуване съвсем ненавременно ни напусна нашият изключителен колега и незаменим приятел Спасимир Пилевредактор, администратор и бюрократ в Уикипедия на български език и автор в този блог.

Има една страница в Уикипедия, която трудно ще отворите. Защото е огромна. А е огромна, защото съдържа приносите – малка част от тях – на един забележителен човек.

Този човек се казваше Спасимир. И искам да ви помоля, когато следващия път отворите Уикипедия, да си спомните за него.

Спасимир беше човек, когото на пръв поглед лесно бихте могли да подцените: дребничък на ръст, скромен, подчертано възпитан, ненатрапващ се с присъствието си. Ала ако имате поне малък усет за хора, много бързо бихте разбрали заблудата си. Защото зад тази своя тиха и скромна външност Спасимир имаше огромно сърце, силен дух и необичаен за възрастта трезв ум.

Когато се запознахме, Спасимир беше едва на 21. По-точно бил е – защото с години го мислех за доста по-възрастен. Не заради външността му, а заради поведението, мисленето, зрелостта, чувството му за отговорност. Спасимир беше един от тези хора – от тези много малко хора – на които знаете, че можете да разчитате. Беше честен. И почтен.

Снимка на Спасимир Пилев с Джимбо Уейлс и други редактори
На срещата на българските редактори с основателя на Уикипедия Джимбо Уейлс, юни 2009. Автор: Григор Гачев

Честен… И почтен… Замислям се: има ли по-голям паметник от този, който може да бъде въздигнат някому? И странно ли ще е да напиша, че някой, който бе толкова по-млад от мен, е могъл да ми бъде за пример?

Не е странно. Защото не ръстът ни прави човеци. И не годините. Сърцето – то ни прави човеци!

Но аз ви споменах за онази страничка в Уикипедия. Тя говори много повече и от най-красивите думи, които бих могъл да намеря, за това какъв човек беше Спасимир. Десетки хиляди снимки в Уикипедия, прилежно сканирани в Държавния архив, са негова заслуга. Десетки хиляди! Не знам дали сте сканирали някога снимки, но аз обикновено се отказвам още на първите десетина.

Снимка на Спасимир Пилев в Държавния архив
Сканиране на документи в Държавния архив, април 2015. Автор: Вася Атанасова (Spiritia)

И знаете ли кое беше най-впечатляващото? Спасимир смяташе, че постигнатото от него е доста скромно. Кахъреше се, че напоследък не успявал да качи достатъчно снимки – макар дори тези „недостатъчно“ качени „напоследък“ снимки да бяха в пъти повече от всичките, които някога въобще съм качвал в Уикипедия. И това, повтарям, беше само малка част от безкористната му доброволческа работа за Уикипедия.

Такъв беше Спасимир – всеотдаен, прилежен, съзидателен, добродетелен, трезвомислещ и толкова скромен.

И много повече от това. Спасимир беше запален географ – това му беше и професията – и също фотограф и пътешественик. Някой ден със сигурност щях да му кажа, че е добре да започне да пише пътеписи. Може би дори е писал. Надявам се. Защото Спасимир също умееше да пише увлекателно. Снимките му от разни интересни места бяха винаги съпроводени с интригуващи коментари. Нарочно пиша „интересни“, не „екзотични“.

Снимка на Спасимир Пилев в Кейптаун
Край крепостта „Добра надежда“ в Кейптаун, по време на Уикимания 2018. Автор: Kritzolina

Защото Спасимир беше всичко друго, но не и банален. Истината е, че Спасимир беше, всъщност, уникален. И затова изключително, изключително много ще ми липсва.

Не само на мен. На много други, щастливи да го познават хора от толкова много страни. На колегите в Уикипедия, на приятелите си, и, разбира се, най-вече на своето семейство. Искрено скърбя с всички тях и за всички тях. Но всички ние наистина бяхме щастливи да живеем в същото време, в което живя и Спасимир, и пътищата ни в живота да се пресекат с неговия.

На добър час, приятелю, където и да пътешестваш сега по огромния свят, който беше събрал в сърцето си!

Благодарим ти за всичко!

Можете да оставите своите съболезнования в коментарите тук или на тази страница в Уикипедия. 

На първата снимка: По време на Wikimedia Conference 2018. Автор: Fayçal Rezkallah

Нова колекция от Държавния музей в Амстердам в Общомедия

От Държавния музей в Амстердам (Rijksmuseum) добавиха дванадесетте тома с рисунки на растения и животни от Анселмус де Бод (1550-1632) фламандски хуманист, минералог, лекар и натуралист. Заедно с германеца  Georgius Agricola, де Бод създава съвременната минералогия. Той е запален колекционер на минерали. Пътува до различни мини в Германия, Бохемия и Силезия, за да събира проби. В резултат пише труда Gemmarum et Lapidum Historia (1609). Де Бод е известен чертожник, който е направил много илюстрации по естествена история и е разработил природонаучна таксономия.

Той е и придворен лекар на император Рудолф II, който му възлага да създаде Historia Naturalis – дванадесет албума с повече от 750 акварела на животни, растения и черупки, направени и събрани между 1596 и 1610 г. През 2017 г. тези албуми бяха дадени под дългосрочен заем на Държавния музей в Амстердам. Имената на животните, растенията, черупките и гъбите често са дадени на няколко езика на чертежа, но понякога не.