Повече от един милион файла от Публичната цифрова библиотека на САЩ са вече в Общомедия

През 2020 г. Фондация Уикимедия си партнира с Публичната цифрова библиотека на САЩ (Digital Public Library of America) по проект с огромно въздействие за свободното съдържание в Уикипедия и сродните ѝ проекти. Тя е национален агрегатор на метаданни за културното наследство на над 4000 допринасящи институции в САЩ.

Този проект е едно от най-големите ГЛАМ (галерии, библиотеки, архиви и музеи) сътрудничества с Уикипедия и сродните ѝ проекти. Бяха качени близо 1,4 млн. мултимедийни файла в Общомедия, съставлявайки над 650 000 различни елемента от над 200 отделни институции, което го прави най-голямото масово качване в историята на Общомедия. В действителност, в осемдневен период през ноември 2020 г., DPLA качи почти 500 хил. файла.

Пощенска картичка от 1916 г. Автор: Published by The Valentine-Souvenir Co. (New York), PD-US
Карта за членове на въоръжените служби за прекарване на свободното си време на Денвър, 1945 г. Автор: Junior Red Cross of the Denver Public Schools, PD-US

DPLA проведе и обучение за редактиране в Уикипедия на участващите институции. До януари 2021 г. качените изображенията са били използвани в приблизително 900 страници в над 70 езиокови версии на Уикипедия, с общо над 13 милиона показвания в тези статии.

DPLA продължава програмата си през 2021 г. и планира да разшири дейностите си за качване. Ще бъдат качени изображения от сегашните партньори, но и ще се разшири кръгът на партньорската мрежа. Още няколко милиона файла, се очаква да бъдат качени в Общомедия.

Източник: Digital Public Library of America makes an impact in 2020

Колекциите на сър Насър Халили с безценни произведения на изкуството са вече в Уикипедия

В началото на 2020 г. започна сътрудничество между фондация „Насър Халили“ и Уикимедия Великобритания за публикуване на над 400 изображения в Уикипедия от осемте колекции на сър Насър Халили – изкуствовед, колекционер и филантроп.

Проф. Халили по време на аудиеция при папа Франциск, 2013 г. Източник: Khalili Foundation, cc-by-sa 4.0

Те са описани и качени поетапно до края на годината в Общомедия (мултимедийното хранилище на Уикипедия) и са написани статии за тях. Включват колекциите от документи на арамейски език, произведения от порцелан, арабското изкуство свързано с хадж, ислямското изкуство, японското изкуство, изкуството на японското кимоно, испански произведения от метал и шведски текстил.

Ръкопис от Бактрия на арамейски език, 342 г. пр.н.е. Източник: Khalili Collections, cc-by-sa 4.0
Японско кимоно от първата половина на XIX в. Източник: Khalili Collections, cc-by-sa 4.0
Метален (желязо с бронзови инкрустации) съд за бижута, изработено от Пласидо Сулоага през 1891 – 1892 г. Източник: Khalili Collections, cc-by-sa 4.0

Колекциите на Халили представляват осем отделни художествени колекции, събирани от проф. Насър Халили в продължение на пет десетилетия. Всички колекции включват около 35 000 произведения на изкуството и всяка се счита за една от най-важните в своята област.

Сред тях са най-голямата частна колекция на ислямско изкуство, с 28 000 произведения на изкуството, включително 2000 керамични съда и 600 бижута. Отделна колекция включва около 4000 предмета, свързани с хаджа, от VII век до наши дни. Има 1600 предмета от декоративното изкуство от епохата Мейджи и друга колекция от над 450 кимона, обхващаща 300-годишен период от историята на Япония. Най-голямата частна колекция от порцеланови съдове, с над 1300 предмета, включва предмети от Китай, Япония, Европа и арабския свят. Осемте колекции включват също 100 текстилни тъкани от Южна Швеция, 100 метални предмета от Испания, инкрустирани с друг метал и 48 арамейски документа от IV век пр. н.е. Тези различни колекции показват двете насоки, които често мотивират частните колекционери: събиране на произведения с най-високи художествени качества и формиране на пълни колекции.

Архивните фотографии на Финландската национална телевизионна компания вече в Общомедия под свободен лиценз

Финландската национална телевизионна компания Yle, основана през 1926 г., започна да качва архивни фотографии в Общомедия (мултимедийното хранилище на Уикипедия), които преди това са го правили във Фликър. Те са обществено достояние (Public domain).

Френският кинорежисьор Франсоа Трюфо на посещение във Финландия, 21 декември 1964 г. Източник: Yle, Tesvisio
Радиосимфоничният оркестър в Хелзинки, 24 май 1945 г. Източник: Yle Arkisto – Yle Archives

Финландската национална телевизионна компания Yle притежава голям аудиовизуален архив. В колекциите си има голям брой фотографии, документиращи историята на общественото излъчване. Колекцията им от фотографии в Общомедия се състои от творби с изтекли авторски права. Фотографиите документират ранният период на радио и телевизионното излъчване във Финландия (20-те – 60-те години на XX в.), исторически личности и места, както и технологията за радиоразпръскване. Снимките, публикувани в Общомедия, нямат авторскоправни ограничения и могат да бъдат копирани, разпространявани и използвани (включително за търговски цели). Когато се използват е необходимо да се цитира Финландската телевизионна компания и името на фотографа, когато е споменат. Телевизионната компания също е публикувала аудио файлове във Freesound и видеоклипове във Vimeo под Creative Commons лицензи.

Въпреки че изображенията са получили голям брой посещения във Фликър за периода от 2014 до 2020 г., общо над 4 млн. посещения, качването на снимки в Общомедия носи няколко предимства пред стария потребител: Интерфейсът на услугата е достъпен и на езици, които се говорят от по-малко на брой хора, като финландски и по-подробни условия за авторското право . Освен това в Общомедия всеки може да подобри качеството на информацията при описание на изображенията. По този начин, ако някой разглеждащ дадено изображение знае кой е човекът на него, ще може сам да добави информацията в полза на всички потребители на услугата.

Генератор на дървесна газ, 1940-те години. Източник: Archives of the Finnish Broadcasting Company Yle

Колекцията включва фотографии на пионери от телевизията до посещения във Финландия на световни звезди като Франсоа Трюфо и Питър Устинов. Изображенията добре предават стиловете от миналото и също така може да се наблюдава как изглеждат някои градове преди повече от половин век.

Източници:

Уикипедия отвътре – един разговор със Спасимир Пилев в Говори Интернет

Description Spasimir Pilev at the 2016 edition of Wikimania
Author Rama

Уикипедия отвътре – тема, по която рядко имаме шанс да говорим извън нашето скромно уикипедианско общество. Благодарни сме на Владо и Еленко за този епизод на един от най-популярните подкасти на български език – Говори Интернет, в който гостува Спасимир. Задълбочен, смислен и дълъг разговор за Уикипедия, как и от кого се създава, доброволчество, фондонабиране и много други. Разбира се, става дума и за 100 Уикидни, Уики обича паметниците и Уики обича Земята. Сред по-„пикантните“ детайли са най-любимите статии на Спасимир и куриозни случаи около свободното съдържание на Уикипедия.

Целият епизод на подкаста, посветен на Уикипедия, може да чуете тук.

Друго интервю със Спасимир за Уики обича Земята 2015 – прочетете тук.

Вахид Масрур: знанието е процесът, който разгръща крилата на човечеството за по-добро и прави света по-добър

Charla Vahid TICEC sobre Wikipedia y la educación Date 28 November 2019 Author Edjoerv
Вахид говори за образование
28 ноември 2019
Автор Edjoerv

Дълги години Вахид Масрур беше част от Фондация Уикимедия и работеше по различни проекти, свързани с образование и отворено знание. В момента работи в екипа за съдържание към неправителствената организация Learning Equality, чиято дейност е посветена на това училищата и общностите да имат достъп до дигиталните ресурси за учене.

Разкажи ни за връзката между теб и свободното знание. Как започна всичко и с какви проекти си ангажиран днес?

Вярвам, че силните форми на потисничество задържат хората неграмотни и обратното на това – знанието е процесът, който разгръща крилата на човечеството за по-добро и прави света по-добър. Ето защо всеки път когато чета или виждам нещо, свързано със свободно знание, се чувствам привлечен. Когато разбереш, че човешките постижения се случват в социален контекст, исторически,  и приемеш, че за да си човек се изисква взаимно приемане, отвореното знание е единственият възможен път към това, в моето съзнание.

Как Уикипедия дойде в живота ти?

Бях част от учителската общност в Кито, Еквадор, и бях поканен на закуска с мои приятели, които познавах от тази общност. Оказа се, че темата на срещата е да се създаде Уикипедианска общност в Еквадор. Изучавах образователни технологии от известно време и моят основен въпрос бе: “Има ли как да се свържат образованието и Уикипедия?” Малко знаех по онова време! 🙂 И така научих за Уикипедия + Образование и започнах да ги промотирам в Кито и Еквадор. По естествен начин станах координатор и говорител по темата образование към Уикимедианската потребителска група в Еквадор. До този момент бях правил само няколко малки анонимни редакции, а след това основният ми принос към Уикимедианското движение бе да въвличам още и още учители и да им помагам да разбират стойността на Уикимедия за образованието. Искрено вярвам, че активното включване на Уикимедия в образователния процес го трансформира.

Уикимедианци от Еквадор. 30 ноември 2019
Автор Edjoerv

Как Уикипедия допълва отворената култура и движението за отворено образование?

От Западната перспектива всяка култура има нужда от енциклопедия, така е и с отворената култура! Идеята, че културата може да е публична и отворена, като едновременно с това уважава правата на авторите, е всъщност начинът, по който културата работи. Уикипедия доказа, че доброволците, с минимум и дори остарял интерфейс могат да обвържат и предоставят знание и възможности за доброто на човечеството. Това е изумително доказателство за човечност в най-добрия й смисъл – когато хората са въвлечени в сътрудничество на добра воля.

Как свободното образование и разбирането за него променят света, в който живеем?

Отвореното образование е възможност да се преосмисли как правим образование. Привлече се вниманието около това как се създават учебни материали с почти нулев разход, но за мен по-важната тема тук е дискутирането на това как образователните системи могат да работят в 21-ви век, вместо в 19-ти. В това са големите ползи на отвореното образование.

Построили сме основи за образование – училища, университети,  като крепости, които са откъснати от техните естествени общности, и отварянето на образованието означава да се свалят тези стени, като споделяме съдържание, ангажираме се в диалог, учим се да произвеждаме значимо знание, от локално към глобално.

Къде може да се прочете повече по тези теми?

Една от основните препратки за Свободно образование е Open Education Consortium https://www.oeconsortium.org/, където голяма част от академичната общност се среща и дискутира по тези теми. Също https://www.oeglobal.org/, които са свързани с Консорциума за свободно образование.

За хората с практически интерес към свободното образование предлагам да погледнат за OER-enabled Pedagogy, което е приложение за отворено образование. Много линкове по темата има и в Google Scholar, и в Twitter.

Твоят поздрав към всички уикипедианци, които ще прочетат това интервю?

Благодарен съм за възможността да споделя част от мислите си с българската уикимедианска общност и ми се ще да кажа, че ми липсват срещите на Централно- и Източноевропейската уики общност и голямата им динамика! Надявам се всички сте добре и да се грижите за себе си в този тестови период на нашия живот.

Катрин Мар, Изпълнителен директор на Фондация Уикимедия към читателите на Уикипедия във връзка с COVID-19

Във връзка с неизвестността, породена от избухването на пандемията от коронавирус, ние искаме да успокоим нашите читатели по целия свят. Уикипедия ще остане онлайн и достъпна за всекиго, който се нуждае от надежден източник на безпристрастна информация. През това време на предизвикателства знанието трябва и ще остане отворено за всички.

Тази година се оказваме в необичайни обстоятелства. Пандемията COVID-19 показва ясно нашата глобална човешка взаимосвързаност и отговорностите, които имаме един към друг. Няма прецедент за нейните предизвикателства, но знаем, че най-добрият ни отговор се опира на глобална съпричастност, сътрудничество и изграждане на общности, които стоят в основата на нашето движение.

Искам да изразя признателност за безценната работа на всички, които допринасят към Уикипедия. Благодаря ви, че следите внимателно да не бъде допускана невярна информация. От началото на пандемията, нашите статии за коронавируса са редактирани десетки хиляди пъти от хиляди редактори. Ние доказваме, че дори във време на социално дистанциране можем да почетем своята човешка връзка, като се събираме онлайн, за да споделяме факти и информация.

Ще продължим да работим денонощно, за да ви предоставяме надеждна и неутрална информация. Сега, както и винаги, най-важно за нас е да останем достойни за вашето доверие.

Бъдете здрави,
Катрин Мар
Изпълнителен директор на Фондация Уикимедия

–-

Прочетете и предходната ни публикация по темата COVID-19 – Хората първо.

Слетете темите в Уикипедия, свързани с COVID-19 и Пандемията от коронавируса тук.

Хората първо: отговор на Уикимедия за COVID-19

Компютърно генерирано представяне на COVID-19 – версия на (SARS-CoV-2) под електронен микроскоп. Илюстрация: Felipe Esquivel Reed, (CC BY-SA 4.0).

Изявление на Катерине Мар, CEO на Фондация Уикимедия. Следвайте я в Туитър на @krmaher.*

Фондация Уикимедия е неправителствена организация, която отговаря за Уикипедия.

Наша отговорност е да поддържаме Уикипедия онлайн и достъпна за света, особено в моменти на криза. Един свят, който се променя, изисква промяна на начина, по който работим.

Преди две седмици затворихме офиса на Фондация Уикимедия в Сан Франциско и спряхме всички несъществени пътувания. Миналата седмица отменихме всички планирани краткосрочни глобални събития и помолихме общността редакткори-доброволци на Уикипедия да направи същото. От вчера преминахме на половин работен ден.

Преди месец планирахме бъдещето. Днес все още планираме, но просто едно различно бъдеще, отколкото всеки от нас очакваше. Адаптираме се към бъдеще, в което нашите глобални общности доброволци трябва да се съсредоточат върху своите местни общности, в което нашия персонал се нуждае от време, за да се грижи за членове на семейство и близки; в което хората се нуждаят от пространство, за да работят чрез предизвикателствата на изолация, несигурност и загуба. Ние се подготвяме за потенциално глобално икономическо забавяне.

Но същевременно осъзнаваме своята роля за #StopTheSpread и #FlattenTheCurve. Всички сме в един различен свят.

И все пак, това е същият свят. Уикипедия е един от най-популярните и обичани уебсайтове в света, посещаван от повече от милиард души всеки месец. Статията за Коронавирус в Уикипедия само на английски език е преминала през повече от 13 000 редакции от над 2000 редактора от началото на пандемията.

В Уикимедия живеем с мотото: всичко, което се случва по света, се случва в Уикипедия.

Какво правим?

1. Приемаме, че промяната е новото нормално.

2. Почистваме бюрата си. Уикипедия е сайт, но Уикимедия е общност. Казваме „дойде заради статия, осната заради хората“.

3. Защитаваме здравето си.

4. Преминаваме на по-лек режим.

5. Фокусираме се върху най-важното.

Моля ви да предприемете смели действия, за да предотвратите по-нататъшна вреда.

Ние вярваме във всеки човек и вярваме в това, което ние като човечество можем да направим заедно. Правим всяка стъпка, за да защитим нашите общности, колегите, семействата си, като същевременно изпълняваме нашата визия. Можете и вие да предприемете тези стъпки. Молим ви да се присъедините към нас.

С любов и безплатни знания, и мийте ръцете си!

Катерине Мар

 


Това е съкратена версия. Пълната версия на изявлението на Катерине Мар може да прочетете тук.

Интервю с Кеворк Казарян от Уикипедия Армения – на 14 написал над 250 статии за България

Разкажи ни за себе си?
Аз съм Кеворк и съм на 14 години, ученик от Армения. Моят роден град е Арташат – една от столиците на древното Арменско царство. Любимият ми предмет в училище е географията. Тя е и едно от моите хобита. Миналата година участвах в олимпиада по география и почти достигнах международен етап. Обичам също футбол и когато имам свободно време играя с приятелите си. Но по-голяма част от времето аз уча или редактирам Уикипедия.

Кога и как започна да допринасяш за Уикипедия?
Започнах да редактирам когато бях на 13. Преминах в ново училище и попаднах в Уики Клуб, който имаше там и така започнах да пиша. Винаги преди това си мислех, че Уикипедия се пише от умни роботи. Не бих могъл да си представя, че всички статии са написани от доброволци, които инвестират своето време и знания, за да направят информацията достъпна за другите. Направих първата си редакция на 27 февруари 2018 година. От този ден животът ми напълно се промени. Редактирам в Уикипедия ежедневно и работя усилено да ставам все по-добър в това.

Участваш в #100Уикидни – разкажи ни за това
Да редактирам не е досадно за мен. Все пак обичам предизвикателствата. Когато научих за 100 Уики дни и общността около това предизвикателство, се изумих как хората искат да отдадат своето ценно време и усилия да развият Уикипедия. Това взриви ума ми и реших, че искам да опитам. Но първия път се провалих, поради огромното напрежение. Тогава още не бях готов за това.
Все пак не се предадох и след малка почивка започнах наново. Всички статии бяха на тема баскетболни играчи. След 100 дена публикувах във Фейсбук информация, че съм се справил. Мотивирах се от обратната връзка и започнах отново. Вторият ми тур бе за Босна  и Херцеговина и по време на тези 100 дена създадох 300 статии. След това започнах третото си предизвикателство и написах около 350 статии за България. Сега вече правя #1000Уикидни и работя усилено, за да го завърша.

Кое те вдъхновява да си укипедианец?
Когато започнах да редактирам това не бе лесно за мен. Мъчих се с речник, граматика, технически въпроси. Цели 3 пъти ме блокираха за нискокачествени статии. Все пак не се предадох и дори започнах да работя по-усърдно, за да докажа, че мога да правя и по-добри неща. Исках да убедя всеки, че дете на 13 години може да успее. Положих колосални усилия и значитено количество време – и ето, че статиите ми са все по-добри. Много ме мотивира и това, че моите статии могат да помогнат на някого, да научат някого на нещо.

Какви са плановете ти за бъдещето?
Имам много планове и цели за 2020 и повечето от тях са свързани с Уикимедиа Армения. Нашият екип и аз опитваме да мотивираме повече хора да редактират. Планираме да организираме събития и обучения, за да окуражим нови редактори. В момента работим над проекта „Арменска история“ и обсъждаме нови. Също искам да науча повече за Уики Източник и Уики Данни. Непосредствената ми цел е да завърша #1000Уикидни и да повиша качеството на статиите.

Прочетете още интервюта с интересни Уикипедианци от различни кътчета на планетата:
Интервю със Софи Янсон, доброволец в Уикипедия Швеция

Интервю с Филип Маликович от Уикимедиа Сърбия

Интервю с Роузи Стивънсън-Гуднайт – доброволец от Уикипедия САЩ

Интервю с Анас Седрати от Уикипедия Мароко

Интервю с Жоау Александре Песчански от Уикимедия Бразилия

Интервю с Наталия Тимкив от Уикимедия Украйна

Интервю с Шани Евенщайн-Сигалов от Уикипедия Израел

Конституционният съд на Турция постанови, че повече от 30-месечното блокиране на Уикипедия в Турция е противоконституционно

Днес, 26 декември 2019 г., турският Конституционен съд постанови, че повече от две години и половина забрана на достъпа до Уикипедия в Турция е противоконституционно. Надяваме се скоро да бъде възстановен достъпът в Турция в светлината на това ново решение от най-висшия съд в Турция и ще актуализира това изявление, ако получим известие, че блокирането е отменено. Присъединяваме се към хората в Турция – милионите читатели и доброволци, които разчитат на Уикипедия по целия свят, за да приветстват това важно признание за универсален достъп до знания.

„Днешното решение на турския Конституционен съд е важна стъпка за правото на знание. Най-висшият съд в страната взе решение в полза на свободата на изразяване и достъпа до информация за хората в Турция, като направи световен прецедент. Надяваме се достъпът да бъде възстановен най-скоро в светлината на това решение“ – каза Катрин Мар, изпълнителен директор на фондация Уикимедия. „В фондацията оставаме ангажирани да гарантираме на всички и навсякъде право на свободен достъп до информация.“

В момента законността на забраната за достъп до Уикипедия се разглежда от Европейския съд по правата на човека. Това дело беше заведено през май 2019 г. и получи статут на приоритетно от Съда, като фактически го ускори . Турското правителство трябва да представи своите писмени становища по делото през януари 2020 г.

Общност от доброволци създава и поддържа Уикипедия, ръководена от убеждението, че цялото знание трябва да бъде свободно достъпно за всички и навсякъде. Благодарение на техните усилия през почти 19-годишната си история Уикипедия се превърна в един от най-популярните и обичани уебсайтове в света. Той е достъпен на стотици езици, включително турската Уикипедия (Vikipedi) – написана от турскоезични за турскоезични.

С това ново решение се надяваме, че над 80 милиона жители на Турция отново ще имат неограничен достъп до всички езикови версии на Уикипедия. Хората от всякаква възраст и произход – студенти, академици, професионалисти – трябва да имат лесен достъп до информация по широк спектър от теми – от произхода на живота до Османската империя и Турската  Суперлига . И хората в Турция трябва да бъдат част от най-големия глобален диалог за културата и историята на Турция и цялото световно знание.

Гледайки напред, ние се надяваме, че Уикипедия ще продължи да бъде ценен ресурс за жителите на Турция и, че Уикипедия на турски език, понастоящем с над 335 000 статии, ще продължи да расте и да се усъвършенства. Надяваме се, че повече хора в Турция ще редактират Уикипедия и ще допринесат за колективните усилия за споделяне на знания в света.

Докато днешното решение на Конституционния съд е добро развитие за свободното знание и за хората в Турция, има и други заплахи за способността ни да продължим свободно, открито и съвместно да изграждаме най-голямата колекция от знания в човешката история. Въпреки това, днес е подходящ ден за онези от нас, които вярват в силата на знанието и диалога. Ние сме окуражени от този резултат и ще продължим да работим за свят, в който знанието е достъпно свободно за всички.

Тази публикация е превод от сайта на фондация Уикимедия.

Интервю със Софи Янсон, доброволец в Уикипедия Швеция

Sofie Jansson
CC BY-SA 4.0 File:1 Sofie Jansson CC BY-SA Gitta Wilén.png Created: 23 November 2017

Софи, от кога си доброволка в Уикипедия и как започна всичко?
Преди 15 години бяха първите ми редакции, но без да имам своя потребителска сметка. Основно коригирах правописни грешки или леко разширявах статии. Когато написах първата си статия, някъде през 2007 година, тя бе изтрита и аз се позаинтересувах защо, но получих мълчание. Тогава се зачетох в дискусиите в търсене на отговор и останах с твърдото убеждение, че нови редактори на статии не са добре дошли и че „истинската“ уикипедианска работа трябва да се върши само от тези, които вече са част от „клуба“ – така спрях да редактирам.
Няколко години по-късно се случи така, че семинар, на който отивах, не се проведе и тъй като вече бях в центъра на града и не ми се прибираше рано, отидох на уикипедиански редактон за жени, за да опитам и потърся отговори. Ленарт Гилдбрандсон водеше семинара и разказваше за Уикипедия, разказваше за новостите, свързани с това да има повече нови редактори и говореше с такъв ентусиазъм, че ме убеди отново да опитам. И така съм активен доброволец от 2013-та година.
Как Уикипедия промени живота ти?
Уикипедия е доста възнаграждаващо хоби – донася приятели от цял свят. (Но аз прекарвам доста време в доброволчесто, може би време, което трябва да отделя за намиране на платена работа  …) О, Уикипедия всъщност промени възгледите ми за сепаратизма, нещо, срещу което бях силно против преди да се ангажирам с Уикипедия (и Wikimedia), но сега виждам като неоходим краткосрочен инструмент. Нуждата от сепаратизъм е проблем, който имаме в нашето движение.

CC BY-SA 4.0
File:Kvinnliga huvudpersoner på Wikipedia editathon 39.jpg
Created: 13 March 2018

Занимаваш се и с много офлайн Уики дейности, с които привличаш нови уикипедианци. Моля, разкажи ни повече. 

Да, аз съм съосновател, заедно с Ленарт, на седмичните едитатони, които провеждаме в Гьотеборг. Идеята ни хрумна в началото на януари 2014 година и отне два месеца да направим планове и да организираме и първия ни редактон се проведе на 11 март 2014 година и оттогава всеки вторник следобед (със съвсем малки изключения) го провеждаме постоянно. Андерсон присъства на първия и бе основно лице в това да помогне и организира събитието (и то вероятно бе най-посещаваното събитие-редактон на всички времена).
Между другото ние не наричаме нашите редактони във вторниците „редактон“, а ги наричаме „skrivstugor“ – write-ins – писане, нещо, което мислим е по-подканящо за новодошли. Имаме близо 300 eредактона до момента и повече от 100 човека, които са се ангажирали през годините, с повече от 500 статии по нашата основна тема – Жени в литературата.
Също съм организатор на УикиЛагери за хора, които се идентифицират като цени и се занимавам с това от четири години със серия от лекции и редактони в библиотеките, други събития около Международния ден на жените. От 2017 съм и член на борда на Уикимедия Швеция.

CC BY-SA 4.0
File:WP-läger Molkom18-myskväll.jpg
Created: 3 August 2018

Като доброволец кое те вдъхновява най-много?
Това, че намирам постоянно нещо ново, което липсва или друго, което може да бъде направено по-добре. И винаги има да се учи нещо ново. Любопитството е ключово в Уикипедия, мисля си. Също мисля, че свободното знание е важно и ние всички следва да го споделяме, цялото човешко познание, не само това, което е около нас – за мен това е основа на демокрацията.

За какво пишеш най-често?
Обичам да пиша за писатели и за литература. Също обичам да снимам писатели, с които снимки да илюстрирам статиите си.

Какво казваш на хората, които още не допринасят за Уикипедия?

Хайде, не е трудно! А ще намериш и много нови приятели. 🙂


Прочетете още:

Интервю с Анас от Уикипедия Мароко
Интервю с Жоау Александре Песчански от Уикимедия Бразилия
Интервю с Наталия Тимкив от Уикимедия Украйна
В месечните ни срещи с уикипедианци от целия свят вече говорихме и с Шани от Израел и със Сайлеш от Индия. Очаквайте още интересни интервюта и в идните месеци!