Държавният музей в Амстердам (Rijksmuseum) – пример за сътрудничество между музеи и свободното знание в Уикипедия

Преди няколко месеца Спасимир Пилев писа тук в блога за новата колекция, добавена от Държавния музей в Амстердам към Общомедия.

Екран от колекциите в Общомедия на Държавния музей Амстердам
Екран от колекциите в Общомедия на Държавния музей Амстердам

Нека разгледаме и цялостния подход на Държавния музей в Амстердам – Rijksmuseum Amsterdam и как те поетапно представят своите колекции в Общомедия.

Ето сборната страница на Музея. И страницата с много препратки към различните колекции и албуми, създадени от музея.

Колекцията е представена в няколко раздела – Изкуство, История, Картини и фотографии, Азиатско изкуство, Книги. Поетапно се добавят нови и нови раздели и снимки на артефакти от музейната колекция.

Системно във времето колекциите нарастват и във виртуалния свят на свободното знание на Уикипедия имат шанс да достигнат много по-широка публика, отколкото затворени само между стените на музея на място в Амстердам. За пример може да се даде колекцията на Ван Рудолф II. Разбира се за целта се изисква полагане на последователни усилия, сканиране, прилежно описване, качване и подреждане на информацията, както и отдаденост и разбиране същността на това да се съхранява и предава знанието напред за поколения.

Надяваме се примерът на Държавния музей в Амстердам да послужи за вдъхновение и други публични организации и институции да осъзнаят общественото значение на колекциите си и да подходят сериозно към споделянето им със света.


In Memoriam for the Wikipedian, friend and human Spasimir Pilev

It is difficult to write in past tense about someone whom you have always talked with in future tense.

It is hard to try to collect in one place your thoughts about someone whose own thoughts were flying into so many directions. Someone who was coming up with so many ideas and managed to accomplish them, indeed. Someone who left such a huge void.

Спасимир Пилев

40 days without Spasimir.

Wikipedia will continue reminding us of him for a long time, because the last edits in the histories of many articles are just Spasimir’s. Facebook also seems to not have acknowledged yet that Spasimir is no longer around us, as it keeps the chat sessions with him on top of all and almost every day reminds you that on that date, within the last 15 years, you had a memory together…

With Spasimir we lost a great friend, a great person and one of the most active, constructive and easy-going people in Wikipedia. Not only have we lost one of the representative faces of Wikipedia in society, but also here, in our Wikipedian community, we lost an advocate for a number of public benefit causes related to open education, digitization of cultural heritage, democracy, equality, environmental protection, preservation of values and friendship among people.

Although his list of contributions to Wikipedia includes articles on all sorts of topics, they are connected by the threads of two topics on which Spasimir was writing professionally and with deepest affection: geography and history. The kind of geography which bears the spirit of adventure and reveals the colourfulness of the world, and the kind of history which is not written by victors but aiming to carefully preserve every little piece of human memory for the generations to come.

Спасимир Пилев

Unsurprisingly, some of the initiatives which Spasimir contributed to mostly, both in terms of content and organization, are specifically those most closely related to geography and history, like the Bulgarian editions of the photo competitions “Wiki Loves Earth” and “Wiki Loves Monuments” and the article writing contests “Asian Month” and “CEE Spring”. There are Wikipedians who would mainly contribute with texts, others with images, and in Spasimir’s edits both were always going hand in hand.

In the course of the last almost ten years, Spasimir used to be the main person engaged in the collaboration between Wikipedia and the Bulgarian Archives State Agency, where he scanned, processed and uploaded under a free license to Commons more than 11 thousand images single-handedly. Photos, portraits and documents, many of which served not only as illustrations of existing articles but also as an inspiration for many new articles written. One of the last projects which he worked on and which will not remain unfinished was related to the digitization of an exclusively rare memorial album with portraits of Bulgarian revolutionaries, published in 1928 on the occasion of 50 years of Bulgaria’s Liberation.

Spasimir was the driving force behind the first Bulgarian Wikitown, WikiBotevgrad, and he worked tirelessly on making this large-scale project come true. A project that resulted not only in a number of new articles written, but also in the training of many librarians, museum and cultural center staff, teachers and students from the whole municipality. Beyond Botevgrad, Spasimir carried out trainings under a project of the Global Libraries Bulgaria Foundation in Burgas, Kyustendil, Lovech, Rousse, Stara Zagora, Vidin, and Vratsa. And besides his knowledge, he also conveyed his strong spirit of volunteering and altruism.

Apart from the people all around Bulgaria, many people from the global Wikipedian community also know Spasimir, both thanks to his participation and lectures in three Wikimanias (his 2016 Wikimania talk) and several regional wiki conferences, and his hundreds of contributions in international article writing contests, one of which, Europeana Art History Challenge 2016, he won in competition with Wikipedians from all over the world.

Спасимир Пилев

Up to his last day, Spasimir was actively contributing with articles to the encyclopedia (his last wiki article) as well as to the Facebook presence of Bulgarian Wikipedia, promoting interesting articles and little known facts. He was creating, with care and attention, materials for the blog of the Bulgarian Wikipedian community, where his last publication is from 15th October, 2021. He was alternating the succinct fact-based style of writing in Wikipedia with engaging popular science articles and quizzes for the “Geograf.bg” web portal (his last article there). And around the annual Geography Festival, where he used to be both attendant and lecturer on Wikipedia in education, many people in Bulgaria will remember him with his passion about collecting, receiving and sending postcards from every corner of the world.

Spasimir was at the core of the Bulgarian Wikipedia community—not only due to the enormous number of quality content contributions, but also thanks to his balanced and communicative approach and his ability to see the good in others. Dedicated to the cause, consistent, principled, but also always ready to lend a helping hand and tell a word of consolation.

On behalf of the entire wiki community, realizing our huge loss, we express our sincere condolences to Spasimir’s family.

Spasimir, your contributions will be useful for generations to come!
You will stay in our hearts forever!

Your friends, your second family,
the wikipedians

In memoriam за уикипедианеца, приятеля и човека Спасимир Пилев

Трудно е да пишеш в минало време за някой, с когото винаги си говорил в бъдеще време.

Трудно е да се опиташ да събереш на едно място мислите си за човек, чиито мисли пътуваха в толкова много посоки. Който замисляше – и изпълваше със съдържание – толкова много идеи. И който оставя след себе си толкова голяма празнота.

Спасимир Пилев

40 дни без Спасимир.

Уикипедия дълго време ще продължи да ти напомня за него, защото в историята на много статии последните редакции продължават да са тъкмо негови. Фейсбук пък сякаш изобщо не е разбрал, че Спасимир вече го няма, защото продължава да ти показва чатовете с него и почти всеки ден да ти напомня, че на тази дата през някоя от последните петнайсет години сте имали общ спомен заедно…

Със Спасимир си отиде голям приятел, голям човек, един от най-дейните, конструктивни и приветливи хора в Уикипедия. Загубихме едно от лицата на Уикипедия в обществото и застъпник сред уикипедианската общност за много обществени каузи, свързани с отвореното образование, дигитализацията на културното наследство, демокрацията, равноправието, природозащитата, съхраняването на ценностите и приятелството между хората.

Въпреки че в списъка на приносите му в Уикипедия могат да се видят статии по много разнообразни теми, като свързващи нишки през тях преминават темите, по които той пишеше професионално и с най-голяма любов: географията и историята. Онази география, която с пътешественически дух открива колорита на света, и историята, ама не онази писана от победителите, а онази, която се стреми грижливо да опази всяко парченце човешка памет за поколенията.

Спасимир Пилев

Неслучайно и някои от инициативите, по които Спасимир допринася най-много и като съдържание, и като организация, са именно онези с най-голямо отношение към географията и историята, като българските издания на фотоконкурсите „Уики обича Земята“ и „Уики обича паметниците“, и състезанията за писане на статии „Месец на Азия“ и „Централно- и Източноевропейска пролет“. Има уикипедианци, които основно пишат, и други, които основно допринасят със снимки; а в приносите на Спасимир двете винаги вървят ръка за ръка.

В продължение на почти десет години Спасимир е основното лице на Уикипедия в сътрудничеството с Държавна агенция „Архиви“, където сам е сканирал, обработил и качил под свободен лиценз в Общомедия над 11 хиляди изображения – снимки, портрети, документи, много от които са послужили не само за илюстрации на съществуващи статии, но и за вдъхновение за написването на много нови. Един от последните проекти, по които той работи и няма да остане недовършен, е свързан с дигитализирането на изключително рядък възпоменателен албум с портретите на опълченци, издаден по повод 50-годишнината от Освобождението на България през 1928 година.

Спасимир бе двигателят и на първия български уикиград – УикиБотевград, и работи неуморно за осъществяването на този мащабен проект, изразил се не само в написването на множество нови статии, но и в обучението на много библиотекари, музейни и читалищни служители, учители и ученици от община Ботевград. Освен там, Спасимир водеше обучения на библиотекари и по проект на Фондация „Глобални библиотеки“ в Бургас, Видин, Враца, Кюстендил, Ловеч, Русе, Стара Загора. И освен знанията си им предаваше и своя така силен дух на доброволчество и добротворство.

Освен из цяла България, много хора и от световната уикипедианска общности познават Спасимир, както благодарение на присъствието и лекциите му на три Уикимании (лекцията му през 2016 г.) и няколко регионални уики конференции, така и благодарение на стотиците приноси в международните състезания за писане на статии, едно от които – Europeana Art History Challenge 2016, той печели в съревнование с уикипедианци от цял свят.

Спасимир Пилев

До последния си ден Спасимир допринасяше активно, както със статии в енциклопедията (последната му уики статия), така и за Фейсбук присъствието на българоезичната Уикипедия, популяризирайки интересни статии и малко известни факти. С внимание и грижа създаваше материали и тук, за блога, където последната му публикация е от 15 октомври 2021 г. Редуваше сухия фактологичен стил на писане в Уикипедия с увлекателни научно-популярни материали и викторини за портала „Географ.БГ“ (последната му статия там). А покрай ежегодния Географски фестивал, на който през годините е бил и участник, и лектор по темата за Уикипедия в образованието, много хора в България ще го запомнят и със страстта му по колекционирането, получаването и изпращането на пощенски картички от всички кътчета на света.

Спасимир бе в ядрото от ключови за Уикипедия на български език хора – не само заради огромния брой и качествени приноси по съдържанието, но и благодарение на своята балансираност, диалогичност и способност да вижда доброто у хората. Отдаден на каузата, последователен, принципен, но и винаги готов да предложи приятелска ръка за помощ и блага дума за утеха. Човек за пример и вдъхновение за всички.

От името на цялата уики общност, осъзнавайки огромната загуба, изказваме най-искрени съболезнования на близките на Спасимир.

Спасимире, приносите ти ще са полезни за поколения напред!
Ще останеш завинаги в сърцата ни!

Твоите приятели, твоето второ семейство,

Нова колекция от Държавния музей в Амстердам в Общомедия

От Държавния музей в Амстердам (Rijksmuseum) добавиха дванадесетте тома с рисунки на растения и животни от Анселмус де Бод (1550-1632) фламандски хуманист, минералог, лекар и натуралист. Заедно с германеца  Georgius Agricola, де Бод създава съвременната минералогия. Той е запален колекционер на минерали. Пътува до различни мини в Германия, Бохемия и Силезия, за да събира проби. В резултат пише труда Gemmarum et Lapidum Historia (1609). Де Бод е известен чертожник, който е направил много илюстрации по естествена история и е разработил природонаучна таксономия.

Той е и придворен лекар на император Рудолф II, който му възлага да създаде Historia Naturalis – дванадесет албума с повече от 750 акварела на животни, растения и черупки, направени и събрани между 1596 и 1610 г. През 2017 г. тези албуми бяха дадени под дългосрочен заем на Държавния музей в Амстердам. Имената на животните, растенията, черупките и гъбите често са дадени на няколко езика на чертежа, но понякога не.

За първи път изпълнени от симфоничен оркестър произведения се публикуват под свободен лиценз

Симфоничният оркестър на Франкфуртското радио публикува под Creative Commons лиценз (CC BY-SA 4.0) изпълнения на класически произведения по случай своята 90-годишнина. Счита се, че това са първите професионални оркестрови записи на класическа музика, които се публикуват под свободен лиценз.

Лого на Симфоничния оркестър на Франкфуртското радио. Източник: Hessischer Rundfunk, PD-textlogo, Wikimedia Commons

Електронният формат на енциклопедията позволяват в нея да се публикуват както текст и изображения, така и видео и аудио файлове. Публикуваните аудио файлове вече се използват в статии на няколко езика.

Тази инициатива е част от сътрудничеството между Уикимедия Германия и обществените радиостанции в страната. През юни 2020 г. бяха качени висококачествени видеоклипове, които представят историята и науката в документални телевизионни филми.

Забелязва се повишена готовност от публично финансираните радиостанции да публикуват архивни и актуални материали под свободен лиценз, но засега най-голямата пречка е възможността им за повторна употреба.

Като цяло в Уикипедия има изключително малко записи на класическа музика. В статии като тази за Рихард Вагнер или  за „Лебедово езеро“ бяха ограничени само до текст и изображения, въпреки че авторските права върху тези произведения отдавна са изтекли. Любителските или историческите записи са редки изключения, но и са пълни със статичен шум. Също така статии, описващи инструменти като френския рог или термини като барокова музика, остават без звук. От 2017 г. проектът „Уики обича музиката“ работи по запълването на тази празнина.

Аудиофайловете са от периода между 1935 г. – на рядко изпълнявана опера от XIX век и световноизвестната симфония №9 „Из новия свят“ на Антонин Дворжак, записана през 2018 г.

Източник: German symphony orchestra releases audio samples under free license

Повече от един милион файла от Публичната цифрова библиотека на САЩ са вече в Общомедия

През 2020 г. Фондация Уикимедия си партнира с Публичната цифрова библиотека на САЩ (Digital Public Library of America) по проект с огромно въздействие за свободното съдържание в Уикипедия и сродните ѝ проекти. Тя е национален агрегатор на метаданни за културното наследство на над 4000 допринасящи институции в САЩ.

Този проект е едно от най-големите ГЛАМ (галерии, библиотеки, архиви и музеи) сътрудничества с Уикипедия и сродните ѝ проекти. Бяха качени близо 1,4 млн. мултимедийни файла в Общомедия, съставлявайки над 650 000 различни елемента от над 200 отделни институции, което го прави най-голямото масово качване в историята на Общомедия. В действителност, в осемдневен период през ноември 2020 г., DPLA качи почти 500 хил. файла.

Пощенска картичка от 1916 г. Автор: Published by The Valentine-Souvenir Co. (New York), PD-US
Карта за членове на въоръжените служби за прекарване на свободното си време на Денвър, 1945 г. Автор: Junior Red Cross of the Denver Public Schools, PD-US

DPLA проведе и обучение за редактиране в Уикипедия на участващите институции. До януари 2021 г. качените изображенията са били използвани в приблизително 900 страници в над 70 езиокови версии на Уикипедия, с общо над 13 милиона показвания в тези статии.

DPLA продължава програмата си през 2021 г. и планира да разшири дейностите си за качване. Ще бъдат качени изображения от сегашните партньори, но и ще се разшири кръгът на партньорската мрежа. Още няколко милиона файла, се очаква да бъдат качени в Общомедия.

Източник: Digital Public Library of America makes an impact in 2020

Колекциите на сър Насър Халили с безценни произведения на изкуството са вече в Уикипедия

В началото на 2020 г. започна сътрудничество между фондация „Насър Халили“ и Уикимедия Великобритания за публикуване на над 400 изображения в Уикипедия от осемте колекции на сър Насър Халили – изкуствовед, колекционер и филантроп.

Проф. Халили по време на аудиеция при папа Франциск, 2013 г. Източник: Khalili Foundation, cc-by-sa 4.0

Те са описани и качени поетапно до края на годината в Общомедия (мултимедийното хранилище на Уикипедия) и са написани статии за тях. Включват колекциите от документи на арамейски език, произведения от порцелан, арабското изкуство свързано с хадж, ислямското изкуство, японското изкуство, изкуството на японското кимоно, испански произведения от метал и шведски текстил.

Ръкопис от Бактрия на арамейски език, 342 г. пр.н.е. Източник: Khalili Collections, cc-by-sa 4.0
Японско кимоно от първата половина на XIX в. Източник: Khalili Collections, cc-by-sa 4.0
Метален (желязо с бронзови инкрустации) съд за бижута, изработено от Пласидо Сулоага през 1891 – 1892 г. Източник: Khalili Collections, cc-by-sa 4.0

Колекциите на Халили представляват осем отделни художествени колекции, събирани от проф. Насър Халили в продължение на пет десетилетия. Всички колекции включват около 35 000 произведения на изкуството и всяка се счита за една от най-важните в своята област.

Сред тях са най-голямата частна колекция на ислямско изкуство, с 28 000 произведения на изкуството, включително 2000 керамични съда и 600 бижута. Отделна колекция включва около 4000 предмета, свързани с хаджа, от VII век до наши дни. Има 1600 предмета от декоративното изкуство от епохата Мейджи и друга колекция от над 450 кимона, обхващаща 300-годишен период от историята на Япония. Най-голямата частна колекция от порцеланови съдове, с над 1300 предмета, включва предмети от Китай, Япония, Европа и арабския свят. Осемте колекции включват също 100 текстилни тъкани от Южна Швеция, 100 метални предмета от Испания, инкрустирани с друг метал и 48 арамейски документа от IV век пр. н.е. Тези различни колекции показват двете насоки, които често мотивират частните колекционери: събиране на произведения с най-високи художествени качества и формиране на пълни колекции.

Архивните фотографии на Финландската национална телевизионна компания вече в Общомедия под свободен лиценз

Финландската национална телевизионна компания Yle, основана през 1926 г., започна да качва архивни фотографии в Общомедия (мултимедийното хранилище на Уикипедия), които преди това са го правили във Фликър. Те са обществено достояние (Public domain).

Френският кинорежисьор Франсоа Трюфо на посещение във Финландия, 21 декември 1964 г. Източник: Yle, Tesvisio
Радиосимфоничният оркестър в Хелзинки, 24 май 1945 г. Източник: Yle Arkisto – Yle Archives

Финландската национална телевизионна компания Yle притежава голям аудиовизуален архив. В колекциите си има голям брой фотографии, документиращи историята на общественото излъчване. Колекцията им от фотографии в Общомедия се състои от творби с изтекли авторски права. Фотографиите документират ранният период на радио и телевизионното излъчване във Финландия (20-те – 60-те години на XX в.), исторически личности и места, както и технологията за радиоразпръскване. Снимките, публикувани в Общомедия, нямат авторскоправни ограничения и могат да бъдат копирани, разпространявани и използвани (включително за търговски цели). Когато се използват е необходимо да се цитира Финландската телевизионна компания и името на фотографа, когато е споменат. Телевизионната компания също е публикувала аудио файлове във Freesound и видеоклипове във Vimeo под Creative Commons лицензи.

Въпреки че изображенията са получили голям брой посещения във Фликър за периода от 2014 до 2020 г., общо над 4 млн. посещения, качването на снимки в Общомедия носи няколко предимства пред стария потребител: Интерфейсът на услугата е достъпен и на езици, които се говорят от по-малко на брой хора, като финландски и по-подробни условия за авторското право . Освен това в Общомедия всеки може да подобри качеството на информацията при описание на изображенията. По този начин, ако някой разглеждащ дадено изображение знае кой е човекът на него, ще може сам да добави информацията в полза на всички потребители на услугата.

Генератор на дървесна газ, 1940-те години. Източник: Archives of the Finnish Broadcasting Company Yle

Колекцията включва фотографии на пионери от телевизията до посещения във Финландия на световни звезди като Франсоа Трюфо и Питър Устинов. Изображенията добре предават стиловете от миналото и също така може да се наблюдава как изглеждат някои градове преди повече от половин век.


Уикипедия отвътре – един разговор със Спасимир Пилев в Говори Интернет

Description Spasimir Pilev at the 2016 edition of Wikimania
Author Rama

Уикипедия отвътре – тема, по която рядко имаме шанс да говорим извън нашето скромно уикипедианско общество. Благодарни сме на Владо и Еленко за този епизод на един от най-популярните подкасти на български език – Говори Интернет, в който гостува Спасимир. Задълбочен, смислен и дълъг разговор за Уикипедия, как и от кого се създава, доброволчество, фондонабиране и много други. Разбира се, става дума и за 100 Уикидни, Уики обича паметниците и Уики обича Земята. Сред по-„пикантните“ детайли са най-любимите статии на Спасимир и куриозни случаи около свободното съдържание на Уикипедия.

Целият епизод на подкаста, посветен на Уикипедия, може да чуете тук.

Друго интервю със Спасимир за Уики обича Земята 2015 – прочетете тук.

Вахид Масрур: знанието е процесът, който разгръща крилата на човечеството за по-добро и прави света по-добър

Charla Vahid TICEC sobre Wikipedia y la educación Date 28 November 2019 Author Edjoerv
Вахид говори за образование
28 ноември 2019
Автор Edjoerv

Дълги години Вахид Масрур беше част от Фондация Уикимедия и работеше по различни проекти, свързани с образование и отворено знание. В момента работи в екипа за съдържание към неправителствената организация Learning Equality, чиято дейност е посветена на това училищата и общностите да имат достъп до дигиталните ресурси за учене.

Разкажи ни за връзката между теб и свободното знание. Как започна всичко и с какви проекти си ангажиран днес?

Вярвам, че силните форми на потисничество задържат хората неграмотни и обратното на това – знанието е процесът, който разгръща крилата на човечеството за по-добро и прави света по-добър. Ето защо всеки път когато чета или виждам нещо, свързано със свободно знание, се чувствам привлечен. Когато разбереш, че човешките постижения се случват в социален контекст, исторически,  и приемеш, че за да си човек се изисква взаимно приемане, отвореното знание е единственият възможен път към това, в моето съзнание.

Как Уикипедия дойде в живота ти?

Бях част от учителската общност в Кито, Еквадор, и бях поканен на закуска с мои приятели, които познавах от тази общност. Оказа се, че темата на срещата е да се създаде Уикипедианска общност в Еквадор. Изучавах образователни технологии от известно време и моят основен въпрос бе: “Има ли как да се свържат образованието и Уикипедия?” Малко знаех по онова време! 🙂 И така научих за Уикипедия + Образование и започнах да ги промотирам в Кито и Еквадор. По естествен начин станах координатор и говорител по темата образование към Уикимедианската потребителска група в Еквадор. До този момент бях правил само няколко малки анонимни редакции, а след това основният ми принос към Уикимедианското движение бе да въвличам още и още учители и да им помагам да разбират стойността на Уикимедия за образованието. Искрено вярвам, че активното включване на Уикимедия в образователния процес го трансформира.

Уикимедианци от Еквадор. 30 ноември 2019
Автор Edjoerv

Как Уикипедия допълва отворената култура и движението за отворено образование?

От Западната перспектива всяка култура има нужда от енциклопедия, така е и с отворената култура! Идеята, че културата може да е публична и отворена, като едновременно с това уважава правата на авторите, е всъщност начинът, по който културата работи. Уикипедия доказа, че доброволците, с минимум и дори остарял интерфейс могат да обвържат и предоставят знание и възможности за доброто на човечеството. Това е изумително доказателство за човечност в най-добрия й смисъл – когато хората са въвлечени в сътрудничество на добра воля.

Как свободното образование и разбирането за него променят света, в който живеем?

Отвореното образование е възможност да се преосмисли как правим образование. Привлече се вниманието около това как се създават учебни материали с почти нулев разход, но за мен по-важната тема тук е дискутирането на това как образователните системи могат да работят в 21-ви век, вместо в 19-ти. В това са големите ползи на отвореното образование.

Построили сме основи за образование – училища, университети,  като крепости, които са откъснати от техните естествени общности, и отварянето на образованието означава да се свалят тези стени, като споделяме съдържание, ангажираме се в диалог, учим се да произвеждаме значимо знание, от локално към глобално.

Къде може да се прочете повече по тези теми?

Една от основните препратки за Свободно образование е Open Education Consortium https://www.oeconsortium.org/, където голяма част от академичната общност се среща и дискутира по тези теми. Също https://www.oeglobal.org/, които са свързани с Консорциума за свободно образование.

За хората с практически интерес към свободното образование предлагам да погледнат за OER-enabled Pedagogy, което е приложение за отворено образование. Много линкове по темата има и в Google Scholar, и в Twitter.

Твоят поздрав към всички уикипедианци, които ще прочетат това интервю?

Благодарен съм за възможността да споделя част от мислите си с българската уикимедианска общност и ми се ще да кажа, че ми липсват срещите на Централно- и Източноевропейската уики общност и голямата им динамика! Надявам се всички сте добре и да се грижите за себе си в този тестови период на нашия живот.