Етикет: уикипедианска общност

На 19 октомври 2021 година след продължително боледуване съвсем ненавременно ни напусна нашият изключителен колега и незаменим приятел Спасимир Пилев – редактор, администратор и бюрократ в Уикипедия на български език и автор в този блог.

Има една страница в Уикипедия, която трудно ще отворите. Защото е огромна. А е огромна, защото съдържа приносите – малка част от тях – на един забележителен човек.

Спасимир беше човек, когото на пръв поглед лесно бихте могли да подцените: дребничък на ръст, скромен, подчертано възпитан, ненатрапващ се с присъствието си. Ала ако имате поне малък усет за хора, много бързо бихте разбрали заблудата си. Защото зад тази своя тиха и скромна външност Спасимир имаше огромно сърце, силен дух и необичаен за възрастта трезв ум.

Когато се запознахме, Спасимир беше едва на 21. По-точно бил е – защото с години го мислех за доста по-възрастен. Не заради външността му, а заради поведението, мисленето, зрелостта, чувството му за отговорност. Спасимир беше един от тези хора – от тези много малко хора – на които знаете, че можете да разчитате. Беше честен. И почтен.

Честен… И почтен… Замислям се: има ли по-голям паметник от този, който може да бъде въздигнат някому? И странно ли ще е да напиша, че някой, който бе толкова по-млад от мен, е могъл да ми бъде за пример?

Не е странно. Защото не ръстът ни прави човеци. И не годините. Сърцето – то ни прави човеци!

Но аз ви споменах за онази страничка в Уикипедия. Тя говори много повече и от най-красивите думи, които бих могъл да намеря, за това какъв човек беше Спасимир. Десетки хиляди снимки в Уикипедия, прилежно сканирани в Държавния архив, са негова заслуга. Десетки хиляди! Не знам дали сте сканирали някога снимки, но аз обикновено се отказвам още на първите десетина.

Мерват е сред много усмихнатите, общителни и популярни лица на доброволците уикимедианци от Близкия Изток. Говорим днес за нейното приключение в света на Уикимедия.

Разкажи ни за Мерват извън света на Уикимедия?
Живея в Аман, Йордания. Работя на свободна практика – пиша техническа документация. В момента работя и към WMF Trust & Safety team като UCoC Outreach Facilitator. Освен редактирането на Уикипедия, в свободното си време обичам да чета. Също обичам да градинарствам и да пазарувам.

Разкажи ни как започна твоята история с Уикипедия?
Началото на моето уикипедианство бе забавно – първата статия, която написах бе за Гаргамел (анимационния герой от Смърфовете). Бях на кино през 2012-та и след това исках да проверя биографията на актьорите и открих доста пълна такава на английски език, но на арабски имаше само червен линк в статията за филма. Тогава реших да опитам да създам статия. След това ми хареса, така че продължих с още. Преди да си направя регистрация и да започна да допълвам информация четях ежедневно. Е, днес вече имам повече от 1699 статии на арабски и около 10 на английски език.

Кой е любимият ти уики проект?
1) Wikipedia

2) Wikidata

3) Commons

Как най-често допринасяш?
Аз съм активен член на общността – работя по някои инициативи като образователни, състезания, работилници. До момента съм провела повече от 5 състезания по редактиране, участвала съм като жури в почти всички състезания в Арабската Уикипедия и на други езици също. Също съм администратор и бюрократ, но най-вече обичам да редактирам и създавам съдържание – повече от всичко друго.

Каква е мотивацията ти да си част от уики движението?
Всеки от нас е търсил информация по различни теми, за домашно в училище или за да научи нещо ново, да намери детайли по различна тема. Много пъти не намираме информацията, която търсим. Да се ходи до библиотеката е невъзможно всеки път, особено за хората, които не живеят в големи градове. Вярвам, че всеки има право на достъп до знание, по възможно най-лесния начин. Други са доброволствали и вложили време и усилия да има свободно знание, смятам, че и ние следва да сме щедри и да дарим време и усилия да участваме в разпространението на знанието. За мен Уикипедия е най-подходящата платформа за това. Тя е най-добрият източник и ще продължи да е такъв. С времето тя се превръща в страст и стил на живот за мен.

Твоят поздрав за уики хората, които ще прочетат това интервю 🙂
Скъпи читатели, благодаря ви, че отделихте време да прочетете това интервю. Надявам се то да ви окуражи да участвате и да продължите да допринасяте. Участието в уики-движението може да е по различни начини, дори ако не искате или не можете да сте редактор по някаква причина. Бъдете част от нас, присъединете се, оставете своя следа.

Днес, в октомврийското ни традиционно интервю с хора-уикипедианци от цял свят ви срещаме с Снежана Щърковска – добворолец от потребителска група GLAM Macedonia, по-популярна като Жана. Тя е дейна, усмихната и много отдадена на уикипедианската кауза. Тя е основател и ръководи една от двете потребителски уикипедиански групи в Северна Македония – GLAM Macedonia.

Как Жана стана Уикипедианка?
Станах уикипедианка след като открих, че всеки може да редактира Уикипедия, но и че някои от любимите ми теми не бяха преведени на в македонската версия. По времето когато започнах да редактирам бях вечер у дома, така че Уикипедия стана моето вечерно занимание. А знаете, че Уикипедия пристрастява, нали?

Колко популярна е Уикипедия в Северна Македония?
Мисля, че Уикипедия е популярна навсякъде по света. В Северна Македония Уикипедия е един от най-посещаваните сайтове. Ученици от средните и горни класове в училище използват Уикипедия като източник, когато учат по различните училищни предмети. Популярността на Уикипедия е видна и от различните новинарски сайтове, портали и списания, защото журналистите я използват като източник на информация за своите материали.

Какви събития и инициативи имате
Аз съм активна уикипедианка от 2009-та година, но започнах да организирам събития от 2014-та. През последните 6 години взех участие,създадох или организирах много събития, свързани с Уикипедия, като: няколко „Уики обича …“ състезания, Уики жени, Уики лагери, редактони, Уики клуб, седем от които из цяла Северна Македония. Като презитент на групата GLAM Македония съм въвлечена в почти всяка дейност, инициирана от нашите членове. Трябва да спомена същп, че работим с различните музеи, галерии, библиотеки много добре, още от самото начало: Националния архив на Северна Македония, Градската библиотека в Скопие, Института по Македонска история, много музеи, Худро-биоложкия институт в Охрид, както и други институции.

И кое е най-важното и интересното за теб самата в Уикипедия?
Все по-голямата общност, приятелите от целия свят, знанието, което придобивам докато редактирам статии.

Твоят поздрав за уики приятелите ти?
Любимият ми поздрав до всички уики приятели: Нека направим Уикипедия място, на което може да се открие достоверна и прецизна информация.

Nicolas Vigneron speaking at the Celtic Knot 2019 conference. Author John Lubbock

Никола е усмихнат, енергичен, отдаден на Уикипедия младеж. Активист е от много години и доброволаства по различни уики проекти. Защото се занимава с много по-малко популярни у нас дейности – решихме да ви го представим с това интервю.

Как Никола стана уикипедианец?

Еха, започнах в далечната 2004-та. Не помня какво точно ме мотивира да започна. Но помня чудното усещане да мога да пиша статии в уикипедия, заедно с други хора. Аз не знам всичко, но заедно с другите можем да покрием доста широки области от знания. Едни знаят какво да напишат, друго знаят как да форматират текста и да го илюстрират и така нататък, и в края заедно създаваме нещо, което всеки поотделно не би могъл да направи. Всеки допринася с малка капка, но заедно правим океан!
Това е наистина вълнуващо и въвличащо. 16 години по-късно все още ме радва много, дори вероятно повече от преди.

Занимаваш се в последните години доста повече с Уикиданни – разкажи ни и за тази своя „любов“ 🙂

Обичам Уикиданни – Wikidata. Това е фантастичен проект, мултиезичността му и чистата логика на данните са много ключови, според мен. Можеш да се фокусираш върху най-важната част от информацията и около нея – останалото.
Уикиданни е многоезична – имаш силата на уики, но умножена по 400+ езика!
Има и много инструменти, с които да се подпомогне редактирането и коригирането на данните в Уикиданни. С услугата за справки SPARQL, може да се направи списък или да се провери качеството на данните, за да се избере област, която да се подобри. С OpenRefine може да се импортират данни от външни източници, за да се създадат нови обекти или да се подобрят съществуващите.
Работя много и различни данни, но най-вече върху данни около паметници и културно-историческо наследство, където е важно да има завършени и обновени данни. Те са важни за уикипедиански статии и за Уики обича паметниците, годишното международно фото състезание за снимане и споделяне на снимки на паметници, което се провежда всеки септември.

Твоите любими Уики проекти и в кои от тях си въвлечен по-силно?

Уики източник е моя любим Уикимедиа проек. Най-вече транскрибирам текстове, но има и куриране, организация на книги по една тема, за да се улеснят читателите. Транскрибцията е превръщането на картинка в текст – много важно, предвид че текстът има доста пвоече възмжности, прави документа по-четим, по-лесен за търсене (с ctrl+f или с по-сложни софтуери за търсене), по-откриваем за въшни търсещи машини или за експортиране и трансфер на други устройства (мобилни телефони, таблети, четци).
Вече милиони книги са транскрибирани – достатъчно, за да има дълго да се чете и да се задоволи всеки вкус.
Уики източник е специален проект. Той е по-спокоен, почти дзен, след доста тежки и изискващи мислене задачи в Уикипедиа, обичам да си „почивам“ с Уики източник.

Не е Уикимедиански проект, но също много харесвам 100 уикидни #100wikidays като лично предизвикателство (бел. ж.т. – идея на нашата великолепна Вася Атанасова, за което тя получи специалната награда за доброволчество на TimeHeroes). Целта е да се създава нова статия всеки ден в продължение на сто дни. Успях да направя 2 пълни тура и в момента правя третия си. Превеждам от английски на френски статии за ирлански жени (с това помагам да се намали и половото неравенство – gender gap (бел. ж.т. Уикимедиа има като основен приоритет борбата с половото неравенство и полага последователни усилия да се насърчава създаването на статии и за жени)) , с помощта на Ребека О’Нийл, която също прави #100wikidays със статии, но на английски език, с няколко дена пред мен. Отново – добър пример как хората могат да работят заедно. Целта ми за тази година е повече от 100 дена, може би 1000, но да видим.

Има ли нещо специално за френската уикипедианска общност?

Ако говорим за франкофонската общност – тя е доста разнородна, френският език се говори по целия свят. Самата френска уикимедианска общност е силна и като цяло симпатична. Както навсякъде – имаме си тролове и не толкова мили хора, но добрия тон и приятелските отношения доминират в общността ни. Имаме хора, които винаги реагират първо с „не“ на новите неща, но дори общността да се съпротивлява малко в началото, дългосрочно възприемаме много от новите инструменти. Например, отне време Уики данни да се приеме сериозно от Френската Уикипедия или Уики източници.

Поканата ти към всички, които още не допринасят?

Опитайте! Няма нужда да започнете с нещо голямо или да допринасяте всеки ден, но всяка дори малка редакция е добре дошла. Има толкова много неща да се правят в различните Уикимедиански проекти, сигурен съм, че ще намерите нещо, което ще ви носи радост.
И не забравяйте да се забавлявате – Уики е сериозна, но и сериозно забавна 😉

Photo credit: Sebastiaan ter Burg

Как започнаха Филип и Уикипедия да работят заедно? Разкажи ни своята история 🙂
Както повечето хора, и аз бях доведен в Уикипедия през Гугъл. Срещнах английската Уикипедия още през 2004 година, но тогава не знаех, че има такава общност от хора, които редактурат Уикипедия зад сцената. По това време черпех знание от различни дигитални енциклопедии като Microsoft Encarta и Encyclopædia Britannica, но тяхното съдържание бе лимитирано и не достатъчно задълбочено. Уикипедия започваше да ги задминава по големина и то бързо. Помня много часове, в които се губех в информацията в Уикипедия. И изведнъж някъде ми излезе информация за това кой създава това съдържание и така открих това общество и че мога да съм част от него.
Така през септември 2004 опитах да редактирам и добавя някои фрази на латински, латински поговорки и моите редакции бяха веднага видими. През следващите месеци направих още някои малки редакции, а после спрях. И така до пролетта на 2005-та, когато започнах да редактирам отново, от скука. Бях ходил на изложение за коли в Белград и исках да пиша за нещо. Видях, че няма статия за Тойота Aygo и реших да я създам. Скоро започнах да добавям снимки, които бях правил при пътувания из Европа. Един от сръбските уикипедианци бе забелязал това и ми писа с покана да се присъединя към Уикипедия Сърбия, защото отчаяно имало нужда от редактори. В началото бях скептичен, но скоро разбрах, че да редактирам на сръбски е много по-лесно, защото тогава тя имаше едва 11 000 статии. Така започнах да пиша нова статии, да поправям съществуващи и ставах все по-заинтересован в уикипедианските дела. Много скоро след това участвах в първата си офлайн уики среща и съм сигурен, че за това помогна Джими Уелс, който посети Белград за седмица. Да се срещна с него, както и с много други уикипедианци бе много важно в „циментирането ми“ като уикипедианец и член на общността. Скоро станах администратор и после бюрократ за сръбски език в Уикипедия, а през декември 2005-та бях сред основателите на Уикипедия Сърбия, а останалото е история.

С кой проект на Уикимедиа Сърбия се гордееш най-много?

Уикимедия Сърбия има много проекти за своите почти 14 години съществуване. Една от най-старите и най-добре развити програми е Образование и тя има специално място в сърцето ми, защото бях част от нея от самото й начало през 2005-та. Първата лекция / презентация, която имах за Уикипедия бе в частен университет в моя роден град Панчево, през декември 2005-та, когато бях още ученик. Първите плодове от нашата образователна програма бяха видими още тогава и 10 години по-късно, вярвам, че първите крачки бяха много важни за нас – да покажем, че наистина искаме да сътрудничим с образователни институции. Днес образователните ни програми работят на всички образователни нива и имаме партньори в дозина институции през годините, създавайте милиони и милиони байтове съдържание. В началото, а и през по-голямата част от съществуването на Уикимедия Сърбия, това бе доброволчески проект и пожъна огромен успех без никаква финансова подкрепа. Постигнахме успех с това, че все пак от 2015-та вече имаме щат за Межиджър Образователни програми.

Кое е най-готиното от това да си активен член на уикимедианското движение за теб?

Обичам да срещам много и интересни хора от цял свят. Показах интерес към международните дела и съм момчето на Уикимедия Сърбия за това откакто бях на първата си Уикимания през 2006-та и срещнах стотици страхотни хора, част от които наистина смятам за свои приятели. Харесват ми партньорствата, които се създават по време на тези срещи: обменът на идеи и опит, разговорите с еднакво мислещи хора и дълготрайните отношения са само част от примерите за това.

От друга страна, като президент на Уикимедия Сърбия това има и странични ефекти: срещал съм се с кмета на Белград, появявал съм се по много радиа и телевизии, официални събития, което си е все интересно. Разбира се, има и неприятни неща, като смърни заплахи, съдебни дела и сресиращи HR кризи, но предполагам животът няма как да е винаги перфектен. Като цяло, мисля, че Уикипедия и Уикимедия за мен са „net-positive“ опит.

Как окуражаваш нови хора да се присъединят и да станат доброволци?
За да съм честен, мисля, че бях доста по-добър защитник на движението ни преди, в сравнение със сега. Но като цяло, обичам да наблягам на позивитните страни: доброволството, алтруизма, усещането за общност и принадлежност, разширяване на хоризонтите и общото знание, да използваш времето си за нещо полезно и т.н. Някои хора са по-заинтересовани от офлайн (Уикимедия), отколкото от онлайн (Уикипедия) работа, така че мога да им покажа какво правим в Уикимедия Сърбия, като се надявам и те да искат да участват в някои от дейностите. Разбира се, повечето хора не стават доброволци, но много хора ценят работата ми и работата на всички доброволци тук, аплодирайки ни за неуморните усилия, които полагаме да направим знанието достъпно за всички.

Разкажи накратко за ЦИЕ срещите и тази, която предстои този месец при вас?

ЦИЕ срещите са събития, които се случват в региона на Централна и Източна Европа от няколко години и се разрастват като брой участници, но и като външен интерес. Първата идея за тези конференции се появи на една неформална среща на уикимедианци от нашия регион по време на един обяд на Уикимания 2011 в Израел. Имахме ясно желание да се организираме като регион, който има сходно минало (комунистическо през втората половина на 20-ти век), както и много други сходства. Първата СИЕ среща бе в Белград през октомври 2012 и съм горд, че бях домакин и сред организаторите й. Разбира се това бе малка конференция – около 40 души, за два дена, но присъствалите проявиха голям интерес, който нарастваше през следващите години. Този октомври конференцията ще е отново в Белград, за първи път след 2012-та и ще е 8-та СИЕ конференция, с около 100 души. Сега вече имаме 3 души на щат в Уикимедия Сърбия, както и част от са в борда, около 12 доброволеца да помагат в организацията на това мащабно събитие. Уверен съм, че всичко ще премине добре, като най-голямото опасение за региона ни сега е дали ЦИЕ срещите все още дават стойност и дали ще имаме въобще ЦИЕ среща и през 2020.

Пожеланието ти към всички уикипедианци, които четат това интервю?

Благодаря, че четете до края! И благодаря за това, че допринасяте към това прекрасно движение, защото без хора като вас и мен, тази екосистема от знания не би съществувала.