In memoriam за уикипедианеца, приятеля и човека Спасимир Пилев

Трудно е да пишеш в минало време за някой, с когото винаги си говорил в бъдеще време.

Трудно е да се опиташ да събереш на едно място мислите си за човек, чиито мисли пътуваха в толкова много посоки. Който замисляше – и изпълваше със съдържание – толкова много идеи. И който оставя след себе си толкова голяма празнота.

Спасимир Пилев

40 дни без Спасимир.

Уикипедия дълго време ще продължи да ти напомня за него, защото в историята на много статии последните редакции продължават да са тъкмо негови. Фейсбук пък сякаш изобщо не е разбрал, че Спасимир вече го няма, защото продължава да ти показва чатовете с него и почти всеки ден да ти напомня, че на тази дата през някоя от последните петнайсет години сте имали общ спомен заедно…

Със Спасимир си отиде голям приятел, голям човек, един от най-дейните, конструктивни и приветливи хора в Уикипедия. Загубихме едно от лицата на Уикипедия в обществото и застъпник сред уикипедианската общност за много обществени каузи, свързани с отвореното образование, дигитализацията на културното наследство, демокрацията, равноправието, природозащитата, съхраняването на ценностите и приятелството между хората.

Въпреки че в списъка на приносите му в Уикипедия могат да се видят статии по много разнообразни теми, като свързващи нишки през тях преминават темите, по които той пишеше професионално и с най-голяма любов: географията и историята. Онази география, която с пътешественически дух открива колорита на света, и историята, ама не онази писана от победителите, а онази, която се стреми грижливо да опази всяко парченце човешка памет за поколенията.

Спасимир Пилев

Неслучайно и някои от инициативите, по които Спасимир допринася най-много и като съдържание, и като организация, са именно онези с най-голямо отношение към географията и историята, като българските издания на фотоконкурсите „Уики обича Земята“ и „Уики обича паметниците“, и състезанията за писане на статии „Месец на Азия“ и „Централно- и Източноевропейска пролет“. Има уикипедианци, които основно пишат, и други, които основно допринасят със снимки; а в приносите на Спасимир двете винаги вървят ръка за ръка.

В продължение на почти десет години Спасимир е основното лице на Уикипедия в сътрудничеството с Държавна агенция „Архиви“, където сам е сканирал, обработил и качил под свободен лиценз в Общомедия над 11 хиляди изображения – снимки, портрети, документи, много от които са послужили не само за илюстрации на съществуващи статии, но и за вдъхновение за написването на много нови. Един от последните проекти, по които той работи и няма да остане недовършен, е свързан с дигитализирането на изключително рядък възпоменателен албум с портретите на опълченци, издаден по повод 50-годишнината от Освобождението на България през 1928 година.

Спасимир бе двигателят и на първия български уикиград – УикиБотевград, и работи неуморно за осъществяването на този мащабен проект, изразил се не само в написването на множество нови статии, но и в обучението на много библиотекари, музейни и читалищни служители, учители и ученици от община Ботевград. Освен там, Спасимир водеше обучения на библиотекари и по проект на Фондация „Глобални библиотеки“ в Бургас, Видин, Враца, Кюстендил, Ловеч, Русе, Стара Загора. И освен знанията си им предаваше и своя така силен дух на доброволчество и добротворство.

Освен из цяла България, много хора и от световната уикипедианска общности познават Спасимир, както благодарение на присъствието и лекциите му на три Уикимании (лекцията му през 2016 г.) и няколко регионални уики конференции, така и благодарение на стотиците приноси в международните състезания за писане на статии, едно от които – Europeana Art History Challenge 2016, той печели в съревнование с уикипедианци от цял свят.

Спасимир Пилев

До последния си ден Спасимир допринасяше активно, както със статии в енциклопедията (последната му уики статия), така и за Фейсбук присъствието на българоезичната Уикипедия, популяризирайки интересни статии и малко известни факти. С внимание и грижа създаваше материали и тук, за блога, където последната му публикация е от 15 октомври 2021 г. Редуваше сухия фактологичен стил на писане в Уикипедия с увлекателни научно-популярни материали и викторини за портала „Географ.БГ“ (последната му статия там). А покрай ежегодния Географски фестивал, на който през годините е бил и участник, и лектор по темата за Уикипедия в образованието, много хора в България ще го запомнят и със страстта му по колекционирането, получаването и изпращането на пощенски картички от всички кътчета на света.

Спасимир бе в ядрото от ключови за Уикипедия на български език хора – не само заради огромния брой и качествени приноси по съдържанието, но и благодарение на своята балансираност, диалогичност и способност да вижда доброто у хората. Отдаден на каузата, последователен, принципен, но и винаги готов да предложи приятелска ръка за помощ и блага дума за утеха. Човек за пример и вдъхновение за всички.

От името на цялата уики общност, осъзнавайки огромната загуба, изказваме най-искрени съболезнования на близките на Спасимир.

Спасимире, приносите ти ще са полезни за поколения напред!
Ще останеш завинаги в сърцата ни!

Твоите приятели, твоето второ семейство,
уикипедианците

Прощаваме се със Спасимир Пилев

Снимка на Спасимир Пилев
Спасимир Пилев
2. VII. 1989 – 19. X. 2021

На 19 октомври 2021 година след продължително боледуване съвсем ненавременно ни напусна нашият изключителен колега и незаменим приятел Спасимир Пилевредактор, администратор и бюрократ в Уикипедия на български език и автор в този блог.

Има една страница в Уикипедия, която трудно ще отворите. Защото е огромна. А е огромна, защото съдържа приносите – малка част от тях – на един забележителен човек.

Този човек се казваше Спасимир. И искам да ви помоля, когато следващия път отворите Уикипедия, да си спомните за него.

Спасимир беше човек, когото на пръв поглед лесно бихте могли да подцените: дребничък на ръст, скромен, подчертано възпитан, ненатрапващ се с присъствието си. Ала ако имате поне малък усет за хора, много бързо бихте разбрали заблудата си. Защото зад тази своя тиха и скромна външност Спасимир имаше огромно сърце, силен дух и необичаен за възрастта трезв ум.

Когато се запознахме, Спасимир беше едва на 21. По-точно бил е – защото с години го мислех за доста по-възрастен. Не заради външността му, а заради поведението, мисленето, зрелостта, чувството му за отговорност. Спасимир беше един от тези хора – от тези много малко хора – на които знаете, че можете да разчитате. Беше честен. И почтен.

Снимка на Спасимир Пилев с Джимбо Уейлс и други редактори
На срещата на българските редактори с основателя на Уикипедия Джимбо Уейлс, юни 2009. Автор: Григор Гачев

Честен… И почтен… Замислям се: има ли по-голям паметник от този, който може да бъде въздигнат някому? И странно ли ще е да напиша, че някой, който бе толкова по-млад от мен, е могъл да ми бъде за пример?

Не е странно. Защото не ръстът ни прави човеци. И не годините. Сърцето – то ни прави човеци!

Но аз ви споменах за онази страничка в Уикипедия. Тя говори много повече и от най-красивите думи, които бих могъл да намеря, за това какъв човек беше Спасимир. Десетки хиляди снимки в Уикипедия, прилежно сканирани в Държавния архив, са негова заслуга. Десетки хиляди! Не знам дали сте сканирали някога снимки, но аз обикновено се отказвам още на първите десетина.

Снимка на Спасимир Пилев в Държавния архив
Сканиране на документи в Държавния архив, април 2015. Автор: Вася Атанасова (Spiritia)

И знаете ли кое беше най-впечатляващото? Спасимир смяташе, че постигнатото от него е доста скромно. Кахъреше се, че напоследък не успявал да качи достатъчно снимки – макар дори тези „недостатъчно“ качени „напоследък“ снимки да бяха в пъти повече от всичките, които някога въобще съм качвал в Уикипедия. И това, повтарям, беше само малка част от безкористната му доброволческа работа за Уикипедия.

Такъв беше Спасимир – всеотдаен, прилежен, съзидателен, добродетелен, трезвомислещ и толкова скромен.

И много повече от това. Спасимир беше запален географ – това му беше и професията – и също фотограф и пътешественик. Някой ден със сигурност щях да му кажа, че е добре да започне да пише пътеписи. Може би дори е писал. Надявам се. Защото Спасимир също умееше да пише увлекателно. Снимките му от разни интересни места бяха винаги съпроводени с интригуващи коментари. Нарочно пиша „интересни“, не „екзотични“.

Снимка на Спасимир Пилев в Кейптаун
Край крепостта „Добра надежда“ в Кейптаун, по време на Уикимания 2018. Автор: Kritzolina

Защото Спасимир беше всичко друго, но не и банален. Истината е, че Спасимир беше, всъщност, уникален. И затова изключително, изключително много ще ми липсва.

Не само на мен. На много други, щастливи да го познават хора от толкова много страни. На колегите в Уикипедия, на приятелите си, и, разбира се, най-вече на своето семейство. Искрено скърбя с всички тях и за всички тях. Но всички ние наистина бяхме щастливи да живеем в същото време, в което живя и Спасимир, и пътищата ни в живота да се пресекат с неговия.

На добър час, приятелю, където и да пътешестваш сега по огромния свят, който беше събрал в сърцето си!

Благодарим ти за всичко!

Можете да оставите своите съболезнования в коментарите тук или на тази страница в Уикипедия. 

На първата снимка: По време на Wikimedia Conference 2018. Автор: Fayçal Rezkallah

Уики интервю – Мерват Салам, уикипедианка от Йордания

Description
English: Mervat Salman, Wikipedian
Date 8 August 2014, 07:56:37
Source Adam Novak, Wikimedia Foundation contract photographer
Author Adam Novak

Мерват е сред много усмихнатите, общителни и популярни лица на доброволците уикимедианци от Близкия Изток. Говорим днес за нейното приключение в света на Уикимедия.

Разкажи ни за Мерват извън света на Уикимедия?
Живея в Аман, Йордания. Работя на свободна практика – пиша техническа документация. В момента работя и към WMF Trust & Safety team като UCoC Outreach Facilitator. Освен редактирането на Уикипедия, в свободното си време обичам да чета. Също обичам да градинарствам и да пазарувам.

Разкажи ни как започна твоята история с Уикипедия?
Началото на моето уикипедианство бе забавно – първата статия, която написах бе за Гаргамел (анимационния герой от Смърфовете). Бях на кино през 2012-та и след това исках да проверя биографията на актьорите и открих доста пълна такава на английски език, но на арабски имаше само червен линк в статията за филма. Тогава реших да опитам да създам статия. След това ми хареса, така че продължих с още. Преди да си направя регистрация и да започна да допълвам информация четях ежедневно. Е, днес вече имам повече от 1699 статии на арабски и около 10 на английски език.

Кой е любимият ти уики проект?
1) Wikipedia

2) Wikidata

3) Commons

Как най-често допринасяш?
Аз съм активен член на общността – работя по някои инициативи като образователни, състезания, работилници. До момента съм провела повече от 5 състезания по редактиране, участвала съм като жури в почти всички състезания в Арабската Уикипедия и на други езици също. Също съм администратор и бюрократ, но най-вече обичам да редактирам и създавам съдържание – повече от всичко друго.

Каква е мотивацията ти да си част от уики движението?
Всеки от нас е търсил информация по различни теми, за домашно в училище или за да научи нещо ново, да намери детайли по различна тема. Много пъти не намираме информацията, която търсим. Да се ходи до библиотеката е невъзможно всеки път, особено за хората, които не живеят в големи градове. Вярвам, че всеки има право на достъп до знание, по възможно най-лесния начин. Други са доброволствали и вложили време и усилия да има свободно знание, смятам, че и ние следва да сме щедри и да дарим време и усилия да участваме в разпространението на знанието. За мен Уикипедия е най-подходящата платформа за това. Тя е най-добрият източник и ще продължи да е такъв. С времето тя се превръща в страст и стил на живот за мен.

Твоят поздрав за уики хората, които ще прочетат това интервю 🙂
Скъпи читатели, благодаря ви, че отделихте време да прочетете това интервю. Надявам се то да ви окуражи да участвате и да продължите да допринасяте. Участието в уики-движението може да е по различни начини, дори ако не искате или не можете да сте редактор по някаква причина. Бъдете част от нас, присъединете се, оставете своя следа.

Кристел Щайгенбергер – Тrust and safety team

Кристел Щайгенбергер, 12 август 2017. Автор: VGrigas (WMF)

Кристел Щайгенбергер е член на Тrust and safety team към Фондация Уикимедия и е доброволец от Немскоезичната Уикипедия 🙂 Тя е винаги засмяна и един от най-сърдечните и отдадени хора от общността.

Ти и Уикипедия – разкажи ни за тази отдавнашна любов 🙂

Уикипедия и аз – това бе любов, която започна бавно и отне няколко срещи, през които аз основно я игнорирах. Но когато я загледах повече – бях очарована. Разнообразието на теми и многото начини, по които можеше да ме ангажира Уикипедия, ме доведоха в сайта. Тук мога да уча нещо ново всеки ден! В началото само онлайн в немската Уикипедия, а по-късно и офлайн в Мюнхен, с нашата общност. Така през 2016 година отидох на Уикимания в Езино Ларио, защото не бе далеч от нас и не се налагаше да летя, за да стигна. От деня, в който пристигнах, започна същинската ни любовна история – с цялото разнообразие на уикимедианското движение и многото чудесни, умни, надарени хора, които я създават – те ме караха да се влюбя в Уикипедия отново и отново.

Каква е ролята ти в Уикимедианското движение сега?

Към момента имам две роли в движението. Аз съм доброволец-редактор, който обича да пише кратки статии за немскоезичната версия на Уикипедия и да качва снимки, както и да участва в международни събития и редактони. Във втората си роля съм член на екипа на Фондация Уикимедия като специалист в отдела „Доверие и безопасност“.

Уикимедианската общност е голяма, цветна, включваща. Как тази култура се разпространява? Как расте? Как се защитава?

Тайна е как това прекрасно общество нараства. Много хора споделят за различни инициативи, чрез които движението расте, става по-популярно на различни места, но понякога научаваме и за не дотам успешните опити. И все пак – растем и просперираме. Трябва проучване на този процес!

Колкото до защитата – това опитваме да правим с екипа ми. Борим се с най-сериозните лични казуси, но и подкрепяме доброволците със съвети как да се защитават.

Каква е ролята на Уикимедианското движение в ежедневието на хората, например в Индия, Гана или Канада? Как Уикимедия, не само като платформа за свободно знание, но и като движение променя живота на хората?

Не съм сигурна за ролята на Уикимедия в различните страни, дори и за в моята. За мен – имам сутрин и вечер време, в което доброволствам като редактор или следя колко чудесна работа вършат другите доброволци. И си говоря с приятелите ми от целия свят – те са чудесни уикимедианци. Е, така е и в работното ми време, разбира се!

Кой е любимият ти Уики проект?

Нямам любим проект. Постоянно съм възхитена от многото лица на уикимедианското движение.

Твоят поздрав за Уики и не-Уики хората, които четат това интервю?

Изпращам Уики-любов на всички хора, които четат това. Останете любопитни, пазете вярата си в доброто и критичното си мислене и споделяйте знанията си свободно!

Фаи Резкала, доброволец фотограф от Уикипедия Алжир

Portrait of Fayçal Rezkallah at Wiki Indaba 2019
Date 9 November 2019
Author Kaizenify

Фаи е винаги усмихнат, приятелски настроен към всички в уики общността. Вероятно мнозина го познават като фотограф на уики събирания и е факт, че едни от най-симпатичните портретни снимки от събития на ключови фигури в международната уики общност са дело именно на Фаи. Той е от Алжир, говори няколко езика, активно доброволства най-вече с добавяне на снимки към Уикипедия. Талантлив фотограф е. Ето и разговора ни с него за уики делата му.

Как започна твоята връзка с Уикипедия?
Първо срещнах Бачунда, който е мениджър на Уикимедианското общество в Алжир. Запознахме се покрай фотографския клуб, където често организираме събития около фотографията, като състезанието Уики Обича Африка или Уики Обича Планините – участвали сме със снимки в изложбите.
Отношенията ни бързо станаха приятелски и работим заедно по различни събития. Станах част от журито на тези състезания и така участвах и в първата си уики среща в Тунис през 2018 – WikiIndaba!

Разкажи ни и за връзката си с фотографията?
Реших да стана професионален фотограф през 2010 година. Напуснах работа и с приятели направихме фотографски клуб. Оттогава обучавам, участвам в състезания, стажове, работилници и станах обучител в тази област, а също организатор. Работя с национални и международни медии, ръководя обучения в Алжир вече три години и често ме канят да съм жури в състезания или да представям различни фото брандове. Считам себе си за артист, обичам да срещам хора и да разказвам историите им чрез работата си.
Преди две години стартирах и F-EYE Agency – моя фотографска агенция, като главно предлагаме обучения, но също снимаме събития и други.

Какво правиш най-вече като доброволец в Уикипедия?
Като фотограф най-вече допринасям към Общомедия, но най-вече работя по различни проекти, свързани със снимки в Уикимедия. През 2018 година стартирах проекта WikiNomad, който осъществих същата година с помощта на грант, който получих от Фондация Уикимедия и който беше свързан с организиране на експедиция с други доброволци. Обикаляхме различни региони на Алжир и се завърнахме с много статии, снимки на различни обекти – гастрономия, флора и фауна, география, музика…

На какви езици допринасяш – знаем, че говориш няколко?
Допринасям повече с фотография, която е универсален език. Говоря френски, английски, а алжирският арабски ми е майчин. Уча и испански, но съм далеч от това да допринасям със статии на испански.

Популярна ли е Уикипедия в твоята общност?
Уикипедия е много популярна в Алжир, като референция е винаги на първо място при резултатите в търсачките.
Проблемът е липсата на редактори. Като цяло разбирането за доброволчество не е много популярно у нас, поне не в писането на статии и редактирането им. Затова стартирах проекта WikiNomad, който предоставя на редакторите възможност да пътуват, да откриват различни места от родината си, но в замяна да пишат статии, да снимат и качват съдържание.

Какво би казал на всички хора, които ще прочетат това интервю?
Искам да благодаря искрено на Жюстин за това интервю, за мен е чест. Искам да благодаря и на цялата общност WikiDZ, които са с мен, подкрепиха ме да се присъединя към движението – Бачунда, Реда, Ахмед, както и всички приятели, които срещнах по време на нашите събирания – Анес, Емна, Зейнеб, Фарах, Шола, Феликс и останалите.
С всичко това искам да кажа на читателите, че опитът ми с уики общността изглежда е едно реално човешко приключение.

Никола Винерон, уикипедианец от Франция: Всеки допринася с малка капка, но заедно правим океан!

Nicolas Vigneron speaking at the Celtic Knot 2019 conference.

Nicolas Vigneron speaking at the Celtic Knot 2019 conference. Author John Lubbock

Никола е усмихнат, енергичен, отдаден на Уикипедия младеж. Активист е от много години и доброволаства по различни уики проекти. Защото се занимава с много по-малко популярни у нас дейности – решихме да ви го представим с това интервю.

Как Никола стана уикипедианец?

Еха, започнах в далечната 2004-та. Не помня какво точно ме мотивира да започна. Но помня чудното усещане да мога да пиша статии в уикипедия, заедно с други хора. Аз не знам всичко, но заедно с другите можем да покрием доста широки области от знания. Едни знаят какво да напишат, друго знаят как да форматират текста и да го илюстрират и така нататък, и в края заедно създаваме нещо, което всеки поотделно не би могъл да направи. Всеки допринася с малка капка, но заедно правим океан!
Това е наистина вълнуващо и въвличащо. 16 години по-късно все още ме радва много, дори вероятно повече от преди.

Занимаваш се в последните години доста повече с Уикиданни – разкажи ни и за тази своя „любов“ 🙂

Обичам Уикиданни – Wikidata. Това е фантастичен проект, мултиезичността му и чистата логика на данните са много ключови, според мен. Можеш да се фокусираш върху най-важната част от информацията и около нея – останалото.
Уикиданни е многоезична – имаш силата на уики, но умножена по 400+ езика!
Има и много инструменти, с които да се подпомогне редактирането и коригирането на данните в Уикиданни. С услугата за справки SPARQL, може да се направи списък или да се провери качеството на данните, за да се избере област, която да се подобри. С OpenRefine може да се импортират данни от външни източници, за да се създадат нови обекти или да се подобрят съществуващите.
Работя много и различни данни, но най-вече върху данни около паметници и културно-историческо наследство, където е важно да има завършени и обновени данни. Те са важни за уикипедиански статии и за Уики обича паметниците, годишното международно фото състезание за снимане и споделяне на снимки на паметници, което се провежда всеки септември.

Твоите любими Уики проекти и в кои от тях си въвлечен по-силно?

Уики източник е моя любим Уикимедиа проек. Най-вече транскрибирам текстове, но има и куриране, организация на книги по една тема, за да се улеснят читателите. Транскрибцията е превръщането на картинка в текст – много важно, предвид че текстът има доста пвоече възмжности, прави документа по-четим, по-лесен за търсене (с ctrl+f или с по-сложни софтуери за търсене), по-откриваем за въшни търсещи машини или за експортиране и трансфер на други устройства (мобилни телефони, таблети, четци).
Вече милиони книги са транскрибирани – достатъчно, за да има дълго да се чете и да се задоволи всеки вкус.
Уики източник е специален проект. Той е по-спокоен, почти дзен, след доста тежки и изискващи мислене задачи в Уикипедиа, обичам да си „почивам“ с Уики източник.

Не е Уикимедиански проект, но също много харесвам 100 уикидни #100wikidays като лично предизвикателство (бел. ж.т. – идея на нашата великолепна Вася Атанасова, за което тя получи специалната награда за доброволчество на TimeHeroes). Целта е да се създава нова статия всеки ден в продължение на сто дни. Успях да направя 2 пълни тура и в момента правя третия си. Превеждам от английски на френски статии за ирлански жени (с това помагам да се намали и половото неравенство – gender gap (бел. ж.т. Уикимедиа има като основен приоритет борбата с половото неравенство и полага последователни усилия да се насърчава създаването на статии и за жени)) , с помощта на Ребека О’Нийл, която също прави #100wikidays със статии, но на английски език, с няколко дена пред мен. Отново – добър пример как хората могат да работят заедно. Целта ми за тази година е повече от 100 дена, може би 1000, но да видим.

Има ли нещо специално за френската уикипедианска общност?

Ако говорим за франкофонската общност – тя е доста разнородна, френският език се говори по целия свят. Самата френска уикимедианска общност е силна и като цяло симпатична. Както навсякъде – имаме си тролове и не толкова мили хора, но добрия тон и приятелските отношения доминират в общността ни. Имаме хора, които винаги реагират първо с „не“ на новите неща, но дори общността да се съпротивлява малко в началото, дългосрочно възприемаме много от новите инструменти. Например, отне време Уики данни да се приеме сериозно от Френската Уикипедия или Уики източници.

Поканата ти към всички, които още не допринасят?

Опитайте! Няма нужда да започнете с нещо голямо или да допринасяте всеки ден, но всяка дори малка редакция е добре дошла. Има толкова много неща да се правят в различните Уикимедиански проекти, сигурен съм, че ще намерите нещо, което ще ви носи радост.
И не забравяйте да се забавлявате – Уики е сериозна, но и сериозно забавна 😉