Около 100 нови статии на различни езици след края на състезанието „Архиви“

За това как беше поставено началото на състезанието „Архиви“ ви разказахме преди около месец. Сега дойде време да разкажем и какво се случи в резултат след като състезанието завърши…

Предисторията

В края на октомври уикимедианецът Спасимир Пилев, главен участник в сътрудничеството между българските уикимедианци и Държавна агенция „Архиви“, даде идея за провеждане на състезание, в което редактори в Уикипедия да се включат в по-пълноценното използване на цифровизираните фотографии и документи от Държавните архиви на България. В рамките на сътрудничеството Спасимир сканира и качва под свободен лиценз архивни материали за исторически личности, събития и места, откривани най-вече из личните фондове, съхранявани в Архива.

За отбелязване е, че значението на тези документи се състои не само в ценността им за българоезичната Уикипедия, но  и в това, че част от тях са свързани с личности, събития и места от други държави от Балканите, Европа и света. Така, като логична следваща стъпка, по предложение на Никола Калчев, се роди идеята състезанието да стане международно. След двуседмична подготовка, включваща популяризиране на инициативата, то започна на 15 ноември и протече в рамките на един месец – до 15 декември. В него се включиха редактори от Армения, Беларус, България, Грузия, Румъния и Сърбия. Правилата на конкурса бяха преведени и на английски, немски и испански.

Регламентът

Съревнованието се развиваше изключително динамично и спортсменски в няколко направления. Едно от тях беше редактирането и разширяването на описанията на качените архивни документи и превеждането им на колкото се може повече езици. Добавянето на категории към документите беше втора цел на състезанието, с което се улеснява търсенето и извличането на изображенията. Третата цел на състезателите беше включването на дигитализираните архивни материали в подходящи статии, за по-доброто им онагледяване. Разбира се, някои снимки щяха да се превърнат повод за написването на изцяло нови статии – четвъртото направление, в което състезанието протече. Търсеха се и снимки–двойници за галерията „Тогава и сега“.

За всяка реализирана дейност участниците получаваха точки по предварително изготвена точкова система.

Резултатите

Така в резултат на едномесечните усилия бяха създадени най-малко 3202 нови описания, и поне 268 бяха подобрени. Бяха добавени поне 2387 нови категории. Не по-малко 597 статии бяха разширени със снимков материал от сътрудничеството на Уикимедианците от България с Държавна агенция „Архиви“ и бяха написани най-малко 94 нови статии – много от които на арменски език.

Скопският акведукт. Снимка от архива на Христо Вакарелски. Източник: Държавна агенция „Архиви“, фонд 2072K, опис 1, а.е. 496, лист 7 / Общомедия

Снимка от фонда на проф. Христо Вакарелски стана повод за написването на статии за Скопския акведукт на български, албански и арменски.

Бяха написани на български статии за писателите Любомир Дойчев, Симеон Андреев, за оперните певци Павел Елмазов, Кристи Солари, Енрико ди Мазей, Елисавета Йовович, за военните дейци Феликс Граф фон Ботмер, Живоин Мишич, Херман Кьовес фон Кьовесхаза, за създателя на първата шоколадова фабрика в България Велизар Пеев, за цигуларя Боян Константинов, за революционера Никола Паунчев, за опълченеца и общественик Илия Куртев, за унгарския архитект Армин Хегедюш, за вестник „Просветно единство“, за Централната фотографска занаятчийска кооперация, за Щипската крепост, Каснаковския нимфеум, Стамболовия мост във Велико Търново, манастира „Св. св. Константин и Елена“ край Варна.

На сръбски се появиха статии за цигуларя и музикален педагог Иван Цибулка, за литературоведа и преводач Александър Балабанов, за актрисата Надя Ножарова (създадена също и на английски и арменски).

Сред статиите, написани на арменски, можем да отличим тези за автора на българския химн Цветан Радославов, за детския писател Ангел Каралийчев, за поета Николай Лилиев, за диригента Мойсей Златин,  за скулптора Иван Лазаров, за художника Дечко Узунов, за актрисата Ружа Делчева, както и за обекти като връх Мусала, Централния военен клуб и Орлов мост.

Паметникът на Васил Левски в Карлово. Архив на Никола Жеков. Източник: Държавна агенция „Архиви“, Фонд 237K, опис 1, а.е. 351, лист 188 / Общомедия

Любопитна подробност е, че някои статии първо се появяваха на чужд език, а чак след това – и на български. Какъвто е примерът със статията за Паметника на Васил Левски в Карлово, която първо се появи на арменски и чак след това на български и английски.

В рамките на състезанието бяха открити и 57 двойки снимки за галерията „Тогава и сега“, в която за различни архивни кадри участниците намираха аналози от началото на 21 век, от идентичен или много близък ракурс. Снимките далеч не са само от България – има кадри и от Босна и Херцеговина, Гърция, Италия, Република Македония, Косово, Полша, Унгария…

Несебър, 1929 година. Автор: Неизвестен. Лиценз: Обществено достояние. Източник: Държавен архив / Общомедия

Несебър, 2014 година. Автор: Cherubino. Лиценз: CC-BY-SA 3.0. Източник: Общомедия

Краков, 1930 година. Автор: Неизвестен. Лиценз: Обществено достояние. Източник: Държавен архив / Общомедия

Краков, 2011 година. Автор: Piotrekwas. Лиценз: CC-BY-SA 3.0. Източник: Общомедия

Шипченски манастир, преди 1930 г. Автор: Неизвестен. Лиценз: Обществено достояние. Източник: Държавен архив / Общомедия

Шипченски манастир, 2006 година. Автор: PrinceYuki~commonswiki. Лиценз: Обществено достояние. Източник: Общомедия

Призрен, преди 1945 година. Автор: Неизвестен. Лиценз: Обществено достояние. Източник: Държавен архив / Общомедия

Призрен, 2004 година. Автор: Chmouel. Лиценз: CC-BY-SA 3.0. Източник: Общомедия

Победител(к)ите

Най-много точки в състезанието спечели редакторката в българоезичната Уикипедия Алиса Селезньова, известна с дългогодишните си приноси относно българска история. Второ и трето място заеха арменките Лилит Тарканян и Армине Агаян. Впечатляващо е, че Армине написа 51 нови статии, свързани с България!

Плановете са състезанието да се превърне в ежегодно и да продължи да привлича участници и от чуждоезични версии на Уикипедия.

Вашият коментар