Той се казва Димитър Димитров, по прякор Дими.
Постоянно усмихнат и лъчезарен, Дими те зарежда с енергия от самото начало на разговора. Искрата, която се вижда в очите му докато говори за работата си, е нещо заразително. В днешно време е рядко срещана, което някакси връща надеждата, че все още има хора, които ходят на работа с желание и усмивка – дори в дъждовните и мрачни дни, често срещани в Брюксел.
„Имам удоволствието да участвам на разнородни мероприятия в Брюксел и да се представям като „посланик на свободното знание“. Представлявам Уикимедия пред Европейския съюз и се застъпвам за законодателни промени, които да улеснят споделянето на знание. А Уикимедия е организацията, която стои зад Уикипедия и сродните ѝ проекти на свободното знание.“
Решението на Дими да започне да се занимава активно с доброволческа работа към Уикипедия идва докато следва политология във Виена. След завършването си започва работа за индустриална асоциация в Брюксел. Работата му в този момент се състои в това да отговаря на имейли, да анализира ситуации, да прави кафета – стандартна работа за завършил студент. По същото време вече е запален уикимедианец – член на Уикимедия Австрия и съосновател на Уикимедия Белгия.
Чувства се комфортно да говори за Уикимедия и Уикипедия в първо лице множествено число. Възприема интернет технологията като шанс за човечеството да демократизира достъпа до информация, а притесненията му са, че повечето дебати са в посока на това как да се спре разпространението ѝ. Но вместо да се депресира, решава в свободното си време – а понякога взима и допълнителни почивни дни – да посещава дебати, консултации и изслушвания на Европейската комисия и Европейския парламент по темата.
„Чувах се да казвам неща от типа на „Аз съм Дими от Уикимедия и не съм съгласен с мнението на Дисни…“ или „Това е все едно да ограничим email услугите, за да спасим работните места в пощата.“ После това прерасна от хоби в постоянна работа.“
Интересът му към тази работа е породен от един отворен проект какъвто е Уикипедия, където всеки може да редактира дори без регистрация, а критичната маса от хора е ключът към успеха. Димитър смята, че единственият начин да се появи нещо смислено, е градивните хора да са повече от „вандалите и троловете“ и да има ефективен подход за справяне с тези, които вредят. Тези две неща са налице в Уикипедия. Този факт го надъхва и зарежда с положителна енергия.
Дими работи за Уикимедия в Брюксел като неин представител пред ЕС. Освен това – вече като доброволец – е в борда на Уикимедия Белгия и българската потребителска група „Български уикимедианци“. Работата му за двата екипа не е лесна за балансиране, защото това са две отделни функции.
„В България за потребителската група и в енциклопедията съм само и единствено доброволец. Списвам от време на време по някоя статия, изслушвам и съветвам други уикимедианци и когато мога се опитвам да помагам с организацията на събития. Това е част от свободното ми време. Хоби.
В Брюксел Уикимедия ми плаща да я представлявам на ниво Европейски съюз. Там си имам конкретни задължения като наблюдение на интернет политиките, изграждане на връзки с хора на ключови позиции, поддържане на връзка с неправителствените организации и бизнеса, писане и прокарване на законодателни промени и съветване и координация на мрежа от стотина доброволци, пръснати из Европа.“
.jpg){kind=link}
Според Дими, Уикипедия е живото доказателство, че има такова нещо като „мъдростта на тълпите“.
„Ежедневно показваме как на практика е възможно всеки да допринася към една обща идея и тя да се развива. Без началници, без финансови интереси, без прекалени йерархии.“
А най-интересното в процеса на работата му е предизвикателството този успешен модел от Уикипедия да бъде пренесен към политическото застъпничество.
„В политиката достъп до взимащите решения дават парите. Гражданските инициативи никога няма да могат да си позволят да инвестират толкова, колкото индустрията например. Но ако успеем да създадем система, в която е много лесно всеки да се включи и да помогне дори с малко, система, в която използваме нашата международна мрежа, за да споделяме информацията възможно най-бързо, и се научим да се държим дипломатично и прагматично, тогава имаме шанс някой ден да имаме същата политическа тежест. Дори и с минимални средства.“
Като съществено препятствие в процеса на работата си Димитър определя това, че информацията е оскъдна и не всеки има достъп до нея. Всъщност, политическото лобиране се гради точно за този основен принцип.
„Сега си представете какво се случва когато на терена излезе една организация, чиято мисия е всеки човек да има достъп до цялото човешко знание. Примигване и неловки усмивки в залата. Ние обсъждаме нашите стратегии, аргументи и дори отчети на общодостъпни уикита и пощенски списъци и каним всеки да участва на нашите срещи – дори политическите си противници. Това си има и своите негативи, понякога хората ги е страх да ми споделят пикантна информация, защото знаят, че по подразбиране я споделям нашироко. Но от гледна точка на имиджа печели адмирации и отваря безброй врати. Вярвам, че дългосрочно това е правилният подход и ние не мислим скоро да се откажем. Брюксел е малък град, и колкото и да се криеш, в крайна сметка всички разбират какво си говорил. Докато ние, напротив, можем да кажем, че никога не сме се крили, и можем да цитираме страницата, където сме дискутирали определено нещо.“
Докато сме още на темата за културните различия между Уикимедия и традиционните институции, Дими разказва и две интересни случки, свързани с Европейската космическа агенция и с българската президентска институция.
„По принцип повечето снимки на космоса в Уикипедия са с източник НАСА и причината е, че според авторскоправната уредба на Щатите, всичко платено от федералното правителство е обществено достояние, тоест ние можем да го ползваме наготово. Преди няколко години обаче Европейската космическа агенция се свърза с нас да се оплаче, че ползваме само американски снимки, а не техни. Проблемът с техните снимки беше, че ги публикуват с „всички права запазени“, което е несъвместимо с лиценза на Уикипедия. Но оттогава разговаряме с тях и те освобождават все повече колекции под свободни лицензи, за да можем да ги използваме.
Другият интересен случай беше, че снимката на Президента на Република България беше с много ниско качество. Бяхме взели снимка от пресцентъра на посолството на САЩ и бяхме изрязали посланика. Отне три месеца, но в крайна сметка Президентството се съгласи да публикува целия си сайт под свободен лиценз. Малък, но все пак успех. За статията за Жак Ширак примерно, все още ползваме изрезка от негова снимка с Бил Клинтън.
И двата случая показват как нещо, което на други места е решено генерално, в Европа отнема много усилия и успехите са много ограничени – на ниво институция, област, личност.“
И докато комуникацията с институциите обикновено се осъществява на живо, то комуникацията между хората, ангажирани с Уикипедия, е предимно онлайн. Случва се обаче да има и уикисрещи – социални и работни, като трябва да бъдат разграничавани, защото по своему и двата вида са важни. Социалните срещи обикновено протичат на по бира. Едно от традиционните места за уикисрещите в София е механата „Под липите“. За сравнение, при работните уикисеминари винаги стои въпросът „Какъв конкретен резултат искаме да постигнем след тази среща?“, на който ако не може да бъде отговорено е по-добре срещата да не се състои. Колкото до комуникацията онлайн, има случаи, в които двама души, които не се разбират в онлайн пространството и дори стигат до препирни и караници, когато се видят на живо, стават приятели и не спират да си говорят.
На въпроса дали се разбира с колегите си и важно ли е за него разбирателството за по-качествената му работа, Дими отвръща:
„Уикимедия е чудновато място и за платена, и за доброволческа работа. И в двата случая често се налага буквално да пъдиш хората, за да си починат малко и да не „прегорят“. Ваканциите редовно се взимат насила. Средата просто е много надъхваща, но това е и опасно, защото имаме нужда от тези хора дългосрочно и не бива да се изцеждат за няколко месеца.“
Самият той трудно прави разлика и между колеги и приятели. Става ли дума за качествено свършена работа, казва, че приятелството е почти без значение. Но сигурно това е и най-естественото за човек като него, който толкова обича работата си.
„Понякога е трудно да разгранича кое ми е хоби и кое е служебна работа, което особено за осчетоводяването е кошмар. За да тегля чертата, обикновено си задавам въпроса „Бих ли го правил, ако не ми плащаха за това?“. Проблемът е, че почти винаги отговорът е „Да.“
Интервюто взе: Натали Николова
Редактор: Вася Атанасова