Интервю с Илиана Тенева, участничка в „Уики обича Земята – България 2015“

В следващите дни ще публикуваме тук четири интервюта, които взехме с участници от миналогодишното издание на конкурса „Уики обича Земята“. Тъй като през 2015 година преди м. август все още си нямахме блог, те бяха публикувани в официалната Фейсбук страница на българската версия на Уикипедия. Тази година ги препечатваме, за да ви надъхаме още повече за участие в състезанието! 🙂

Първото интервю (7 юли 2015) Владислав, Асен и Вася взеха от Илиана Тенева – участникът с най-много качени снимки във фотоконкурса: 449 от общо 1617 снимки са нейни. Снимка на Илиана влезе и сред десетте финалисти в националния етап на конкурса.

Помолихме я да си направи визитка в няколко изречения и ето как се представи тя:


Аз се казвам Илиана Тенева. Откакто се помня, все снимам, но преди няколко години открих, че живея истински само когато съм с фотоапарат и раница на гърба и животът за мен започва, когато тръгвам на път към нещо непознато. Тогава започнах да чета и да се уча да снимам, да ходя на обучения за фотографи. Още много има да се уча. Учим се цял живот. Мечтая да превърна пътуването и снимането в моя професия и съдба.


По изгрев на х. „Средногорец“ в резервата Богдан. Автор: Илиана Тенева. Лиценз: CC-BY-SA

Влади: От къде научи за фотоконкурса „Уики обича Земята“? Защо реши да се включиш?

Илиана: За „Уики обича Земята“ научих от един приятел и много се зарадвах, че имам възможност да кача колкото желая снимки, с които да покажа красотата на България. Мисля, че той самият беше научил за конкурса от Фейсбук.

Вася: Да, ние виждахме, че често споделяш снимки и постове през страницата ни във Фейсбук, аз по едно време те обявих за Посланик № 1 на „Уики обича Земята“ 🙂

Асен: Имаш ли някакво любимо място на което споделяш снимките си? Фейсбук, фотофорум? Участвала ли си в други фотоконкурси преди?

Илиана: Напоследък споделям само в Фейсбук. Имаше време, когато участвувах и във фотофоруми, но сега времето не стига. Във всеки случай не е първият конкурс, в който се решавам да участвувам.

Връх Мусала в Национален парк Рила. Снимката е десетият финалист на националния етап на конкурса. Автор: Илиана Тенева. Лиценз: CC-BY-SA

Вася: Но сигурно е бил първият, свързан със свободно лицензиране на снимките. Знаеше ли нещо за свободните лицензи Криейтив Комънс или научи покрай състезанието?

Илиана: Ще си призная, че не съм съвсем наясно със свободния лиценз и какво представлява той…

Вася: Значи е добре да ти обясним. Свободният лиценз е начин на освобождаване на част от авторските права, когато авторът не държи да се ползва от всичките си права и няма нищо против да освободи част от тях в полза на останалите потребители. По-специално авторът се отказва по желание от правото си да получава възнаграждения при препубликуване на творбата му, дори и когато това става с търговска цел, както и се отказва от правото творбата му да остане непроменена.

Асен: Тоест всеки може да копира снимките ти, да ги разпространява и адаптира – само срещу посочване на името ти като оригинален автор на творбата и публикувайки новото копие под същия лиценз.

Вася: В Общомедия, където ти си качила снимките си, има 26,5 милиона снимки и видеа и всичките им – десетки хиляди – автори са се съгласили с условията на свободните лицензи.

Илиана: Да, това значи да бъде дарена снимката и не виждам нищо притиснително в това. Много хора снимат, но силно се страхуват да дарят или все мислят, че някой ще им открадне нещо. Смятам, че човек трябва и да дава, не само да иска да получава. А и това е един начин за моите снимки да бъдат ползвани и това, че ще ги виждам в Уикипедия, е само повод за гордост за мен.

Вася: Страхотно е, че имаш такава нагласа! Значи си уикипедианка по душа! 🙂 Някой от твоите приятели последва ли примера ти?

Илиана: Много малко, което ме учуди. Смятам, че човек не трябва да очаква за всичко да получава парично възнаграждение – има много други по-важни неща – това, че се учи, че добива популярност…

Вася: А в случая – и че дава възможност на стотици други хора да видят света през очите му. Впрочем, удивително е колко малко хора, дори и когато имат възможност, не избират да бъдат сред природата – ти си им дала възможност да видят какво губят, а може би и – да ги мотивираш да отидат да видят и те с очите си красотата на българската природа.

Илиана: Да, така се случва когато кача снимки в Фейсбук – приятелите ми започват да се интересуват къде е това място, а пък и аз търся упътвания от интернет за места, където не съм била досега.

Асен: Да, снимките са най-бързият начин да стигнеш да хората. Покрай твоите снимки и аз си припомних доста места из България. Беше страхотно чувство, за което ти благодаря!

Вечерен изглед към резерват Каменщица (и повод за създаване на статията за резервата). Автор: Илиана Тенева. Лиценз: CC-BY-SA

Вася: За разлика от Фейсбук, в Уикипедия обаче ще са видими за много повече хора. Илиана, а интересно ли ти е и да пишеш статии в енциклопедията?

Илиана: Ами с писането ми е по-трудно, но определено конкурса ме промени. Започнах да се интересувам от местата които снимам – коя е реката, кой е върхът, които снимам. Оказа се, че за по-старите снимки много се обърквам…

Асен: Ние пък можем да се похвалим, че „закачихме“ няколко статии към твои снимки – освен че послужиха да илюстрират съществуващи статии, снимките ти станаха повод и да създадем нови статии за защитени територии в България.

Илиана: О, това е много вдъхновяващо! Ако човек просто прави нещо без да вижда реализация на труда си, не се чувствува удовлетворен и щастлив. Така моите снимки ще живеят докато има Уикипедия! 🙂

Асен: Ако направим след месец нов подобен конкурс, би ли участвала пак? На теб лично каква тема би ти се сторила интересна? Или каква тема, смяташ, че ще е интересна за хората?

Илиана: „Красотите на България“. Нещо, което да повдига националното ни самочувствие, може би характерни ритуали и празници, национални обекти…

Асен: Ние мислехме нещо за автентични крепости – покрай бутафорните реставрации и европроекти. Как мислиш? Или е твърде ограничаващо като тема?

Илиана: Да, това е добра идея. Действително голяма част от реставрираните обекти изкривяват нашата история или насочват в неправилна посока вниманието. Би било интересно. Имам няколко приятели фотографи, които даже пресъздават ритуали в тракийските светилища. Стига да решат да се включат…

Гълъбови очички (Anemone hepatica) в резерват Врачански карст, природен парк Врачански Балкан. Автор: Илиана Тенева. Лиценз: CC-BY-SA

Вася: А – чисто технически – как ти се стори качването на снимките в Общомедия? Някои хора срещат трудности…?

Илиана: Не, няма проблем с качването. Трудно ми беше да открия правилния резерват и в някои от случаите сигурно съм сгрешила резервата.

Вася: О, не се притеснявай за грешките, ние също доста научихме за резерватите покрай този конкурс 🙂 Сега минаваме и преглеждаме всички качени снимки за да коригираме, ако е нужно описанията, категориите. Като цяло не са много грешките.

Илиана: Аз исках да кача максимално количество снимки, защото това е една сбъдната мечта за мен: да покажа всички красоти, които съм видяла. България е много красива, пътувам всяка събота и неделя.

Вася: Последен въпрос: Нали ще продължиш да качваш снимките си в Уикипедия и в бъдеще?

Илиана: Да, разбира се. Това е мечтата ми за живота – да пътувам и да снимам.


Вижте също

Вашият коментар