Колекцията е представена в няколко раздела – Изкуство, История, Картини и фотографии, Азиатско изкуство, Книги. Поетапно се добавят нови и нови раздели и снимки на артефакти от музейната колекция.
Системно във времето колекциите нарастват и във виртуалния свят на свободното знание на Уикипедия имат шанс да достигнат много по-широка публика, отколкото затворени само между стените на музея на място в Амстердам. За пример може да се даде колекцията на Ван Рудолф II. Разбира се за целта се изисква полагане на последователни усилия, сканиране, прилежно описване, качване и подреждане на информацията, както и отдаденост и разбиране същността на това да се съхранява и предава знанието напред за поколения.
Надяваме се примерът на Държавния музей в Амстердам да послужи за вдъхновение и други публични организации и институции да осъзнаят общественото значение на колекциите си и да подходят сериозно към споделянето им със света.
На 19 октомври 2021 година след продължително боледуване съвсем ненавременно ни напусна нашият изключителен колега и незаменим приятел Спасимир Пилев – редактор, администратор и бюрократ в Уикипедия на български език и автор в този блог.
Има една страница в Уикипедия, която трудно ще отворите. Защото е огромна. А е огромна, защото съдържа приносите – малка част от тях – на един забележителен човек.
Този човек се казваше Спасимир. И искам да ви помоля, когато следващия път отворите Уикипедия, да си спомните за него.
Спасимир беше човек, когото на пръв поглед лесно бихте могли да подцените: дребничък на ръст, скромен, подчертано възпитан, ненатрапващ се с присъствието си. Ала ако имате поне малък усет за хора, много бързо бихте разбрали заблудата си. Защото зад тази своя тиха и скромна външност Спасимир имаше огромно сърце, силен дух и необичаен за възрастта трезв ум.
Когато се запознахме, Спасимир беше едва на 21. По-точно бил е – защото с години го мислех за доста по-възрастен. Не заради външността му, а заради поведението, мисленето, зрелостта, чувството му за отговорност. Спасимир беше един от тези хора – от тези много малко хора – на които знаете, че можете да разчитате. Беше честен. И почтен.
На срещата на българските редактори с основателя на Уикипедия Джимбо Уейлс, юни 2009. Автор: Григор Гачев
Честен… И почтен… Замислям се: има ли по-голям паметник от този, който може да бъде въздигнат някому? И странно ли ще е да напиша, че някой, който бе толкова по-млад от мен, е могъл да ми бъде за пример?
Не е странно. Защото не ръстът ни прави човеци. И не годините. Сърцето – то ни прави човеци!
Но аз ви споменах за онази страничка в Уикипедия. Тя говори много повече и от най-красивите думи, които бих могъл да намеря, за това какъв човек беше Спасимир. Десетки хиляди снимки в Уикипедия, прилежно сканирани в Държавния архив, са негова заслуга. Десетки хиляди! Не знам дали сте сканирали някога снимки, но аз обикновено се отказвам още на първите десетина.
Сканиране на документи в Държавния архив, април 2015. Автор: Вася Атанасова (Spiritia)
И знаете ли кое беше най-впечатляващото? Спасимир смяташе, че постигнатото от него е доста скромно. Кахъреше се, че напоследък не успявал да качи достатъчно снимки – макар дори тези „недостатъчно“ качени „напоследък“ снимки да бяха в пъти повече от всичките, които някога въобще съм качвал в Уикипедия. И това, повтарям, беше само малка част от безкористната му доброволческа работа за Уикипедия.
Такъв беше Спасимир – всеотдаен, прилежен, съзидателен, добродетелен, трезвомислещ и толкова скромен.
И много повече от това. Спасимир беше запален географ – това му беше и професията – и също фотограф и пътешественик. Някой ден със сигурност щях да му кажа, че е добре да започне да пише пътеписи. Може би дори е писал. Надявам се. Защото Спасимир също умееше да пише увлекателно. Снимките му от разни интересни места бяха винаги съпроводени с интригуващи коментари. Нарочно пиша „интересни“, не „екзотични“.
Край крепостта „Добра надежда“ в Кейптаун, по време на Уикимания 2018. Автор: Kritzolina
Защото Спасимир беше всичко друго, но не и банален. Истината е, че Спасимир беше, всъщност, уникален. И затова изключително, изключително много ще ми липсва.
Не само на мен. На много други, щастливи да го познават хора от толкова много страни. На колегите в Уикипедия, на приятелите си, и, разбира се, най-вече на своето семейство. Искрено скърбя с всички тях и за всички тях. Но всички ние наистина бяхме щастливи да живеем в същото време, в което живя и Спасимир, и пътищата ни в живота да се пресекат с неговия.
На добър час, приятелю, където и да пътешестваш сега по огромния свят, който беше събрал в сърцето си!
Благодарим ти за всичко!
Можете да оставите своите съболезнования в коментарите тук или на тази страница в Уикипедия.
На първата снимка: По време на Wikimedia Conference 2018. Автор: Fayçal Rezkallah
От Държавния музей в Амстердам (Rijksmuseum) добавиха дванадесетте тома с рисунки на растения и животни от Анселмус де Бод (1550-1632) – фламандски хуманист, минералог, лекар и натуралист. Заедно с германеца Georgius Agricola, де Бод създава съвременната минералогия. Той е запален колекционер на минерали. Пътува до различни мини в Германия, Бохемия и Силезия, за да събира проби. В резултат пише труда Gemmarum et Lapidum Historia (1609). Де Бод е известен чертожник, който е направил много илюстрации по естествена история и е разработил природонаучна таксономия.
Той е и придворен лекар на император Рудолф II, който му възлага да създаде Historia Naturalis – дванадесет албума с повече от 750 акварела на животни, растения и черупки, направени и събрани между 1596 и 1610 г. През 2017 г. тези албуми бяха дадени под дългосрочен заем на Държавния музей в Амстердам. Имената на животните, растенията, черупките и гъбите често са дадени на няколко езика на чертежа, но понякога не.
Шведската агенция за сценични изкуства е шведска държавна агенция, чиято цел е да насърчава и подкрепя музикални проекти в Швеция, както и да съхранява културното наследство на страната в областта на музиката и сценичните изкуства. Музикалната и театрална библиотека на Швеция, която е основана през 1771 г. и е част от Агенцията от 2011 г., е една от най-старите и най-големите изследователски библиотеки в света от този вид. Освен с над 100 000 книги и музикални партитури, тя може да се похвали и с големи по обем колекции от ръкописи и архивни снимки.
Колекцията Хеледай се състои 2291 фотографии от края на XIX и началото на XX век. Те са създадени от различни шведски фотографи и са събрани от Олоф Фредрик Вилхелм Хеледей (1840 – 1917), фармацевт от град Фалун, Централна Швеция. Фотографиите изобразяват известни театрални актори, както и сцени от пиеси и опери.
Колекцията от стъклени негативи – над 3000 сканирани стъклени негативи от началото на XX век, включително портрети на видни театрални актьори, както и сцени от пиеси и опери. По-голямата част от тях преди това не бяха обществено достояние.
Колекцията от стереоскопични картички – 166 стереоскопични картички от втората половина на XIX век. Издадени са във Франция и съдържат сцени от различни опери и театрални пиеси. Стереоскопичните картички са оцветени на ръка и изглеждат като монохромни или цветни в зависимост от посоката, от която са осветени. За да се демонстрира това, всяка карта е представена от два отделни файла:
Аудио файловете са представителна селекция от по-стари музикални записи от различни жанрове. Около половината от този принос е колекцията на Карл Тирен (1869 – 1955), уникален набор от записи от 1910-те години. Те са първите записи, които някога са правени от музикалната култура на саамите. Някои от записите са придружени от сканирани нотни записи или други изображения.
Записите на народна музика от Матс Арнберг са направени през 40-те и 50-те години на XX век. Тези записи документират фолклорната музика на няколко региона в Швеция и шведскоговоряща Финландия. Те бяха качени като част от проекта на Уикимедия Швеция – Безплатна музика в Уикипедия.
Тази колекция включва и редица снимки, направени по време на записващите експедиции и показват някои от музикантите.
Финландската национална телевизионна компания Yle, основана през 1926 г., започна да качва архивни фотографии в Общомедия (мултимедийното хранилище на Уикипедия), които преди това са го правили във Фликър. Те са обществено достояние (Public domain).
Френският кинорежисьор Франсоа Трюфо на посещение във Финландия, 21 декември 1964 г. Източник: Yle, TesvisioРадиосимфоничният оркестър в Хелзинки, 24 май 1945 г. Източник: Yle Arkisto – Yle Archives
Финландската национална телевизионна компания Yle притежава голям аудиовизуален архив. В колекциите си има голям брой фотографии, документиращи историята на общественото излъчване. Колекцията им от фотографии в Общомедия се състои от творби с изтекли авторски права. Фотографиите документират ранният период на радио и телевизионното излъчване във Финландия (20-те – 60-те години на XX в.), исторически личности и места, както и технологията за радиоразпръскване. Снимките, публикувани в Общомедия, нямат авторскоправни ограничения и могат да бъдат копирани, разпространявани и използвани (включително за търговски цели). Когато се използват е необходимо да се цитира Финландската телевизионна компания и името на фотографа, когато е споменат. Телевизионната компания също е публикувала аудио файлове във Freesound и видеоклипове във Vimeo под Creative Commons лицензи.
Въпреки че изображенията са получили голям брой посещения във Фликър за периода от 2014 до 2020 г., общо над 4 млн. посещения, качването на снимки в Общомедия носи няколко предимства пред стария потребител: Интерфейсът на услугата е достъпен и на езици, които се говорят от по-малко на брой хора, като финландски и по-подробни условия за авторското право . Освен това в Общомедия всеки може да подобри качеството на информацията при описание на изображенията. По този начин, ако някой разглеждащ дадено изображение знае кой е човекът на него, ще може сам да добави информацията в полза на всички потребители на услугата.
Колекцията включва фотографии на пионери от телевизията до посещения във Финландия на световни звезди като Франсоа Трюфо и Питър Устинов.Изображенията добре предават стиловете от миналото и също така може да се наблюдава как изглеждат някои градове преди повече от половин век.
На 19 февруари в Гьоте институт София и в партньорство с тях се проведе Уики редактон на тема #заедно_срещу_езика_на_омразата
В редактона се включиха представители на различни организации, лично посланника на Германия в България г-н Айнхоф, ученици от няколко столични училища. Редактонът премина в силно работна и творческа обстановка. Бяха създадени нови статии свързани с темата. За почти всички участници това бе първи досег с Уикипедия и първи създадени статии. Мнозина споделиха, че ще продължат да редактират и след събитието.
Благодарим за това ползотворно партньорство на Гьоте институт София, с които вече имаме утвърдени добри взаимоотношения и установени традиции в работата по уикипедиански проекти и в частност редактони – Източноевропейски едитатон, Джаз едитатон, Art+Feminism и други.
На 20-ти ноември 2019 за първи път в София се проведе редактон Art+Feminism за създаване на статии за жените от българското изкуство. Редактонът се проведе с любезното домакинство на Гьоте Институт в София.
Арт+Феминизъм (на английски: Art+Feminism) е ежегоден световен уикипедиански редактон за добавяне на съдържание към Уикипедия за жени – представителки на различни области на изкуството. Проектът, стартирал в Уикипедия на английски през февруари 2014 година, се описва като „масивно многонационално усилие да се коригират трайно проявяващите се пристрастия в съдържанието на Уикипедия, явяващи се в резултат от непропорционалното допринасяне на статии от и за мъже“.
През 2014 година стартовата кампания на „Арт+Феминизъм“ привлича 600 редактори-доброволци в рамките на 30 отделни събития. На следващата година 1300 доброволци участват в 70 редактона в 17 държави на 4 континента.
Резултат – написани бяха 13 нови статии, част от тях и с илюстрации. „Запалени“ по уики-редактирането бяха няколко нови млади хора. В залата цареше творческа, колаборативна и приятелска атмосфера.
През изминалата седмица по покана на Народно читалище „Съзнание 1927“ Вася Атанасова и Жюстин Томс гостуваха и изнесоха лекция на тема Уикипедия в дунавското село Долни Вадин. Инициативата е част от проекта „Село назаем“, която се провежда в селото за четвърта поредна година.
Пред местни жители и представители на кметствата и читалищните библиотеки в Долни Вадин и съседните села Горни Вадин и Крушовене подробно бе разказано за резултатите по проекта „УикиБотевград“ като вдъхновение за възможностите, които такива сътрудничества между местните общности и уикипедианците могат да разкрият – повече енциклопедична информация и снимки за региона, личностите, природните му забележителности и културни традиции и обичаи.
Последният петък на месец май е и в Държавна агенция „Архиви“ по традиция се организира Петъчен културен салон за служителите на агенцията. Този път темата е Уикипедия и сътрудничеството, което доброволците от българоезичната версия на свободната електронна енциклопедията имат с Архивите. И понеже това е едно от най-хубавите и успешни сътрудничества на нашата уикипедианска общност с културна / GLAM* институция, когато трябваше да подадем заглавие на презентацията си, спонтанно се роди заглавието Уикипедия + ДА „Архиви“ = ❤
Разбира се, няма да е уики събитие, ако на него на присъства Уози, плюшената врабчова кукумявка, която наред с нас популяризира дейностите на българската уики общност. 🙂
На 20 май 2019 година в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ гр. Габрово се проведе лекция-дискусия за възможностите на Уикипедия и по-активното присъствие на Габрово, неговата история и култура в Уикипедия на български език..
Срещата се проведе при голям интерес и залата в Регионалната библиотека, наш любезен домакин, се напълни с любопитни библиотекари, учители и представители на Държавния архив в Габрово.
Обсъдихме в приятелски дух темите за публикуването на информация, ролята на локалните носители на знание и възможностите за активно присъствие в Уикипедия.
Благодарим лично на г-жа Савина Цонева, директор на библиотеката, за добрата организация и съдействие!
