Нова колекция от Държавния музей в Амстердам в Общомедия

От Държавния музей в Амстердам (Rijksmuseum) добавиха дванадесетте тома с рисунки на растения и животни от Анселмус де Бод (1550-1632) фламандски хуманист, минералог, лекар и натуралист. Заедно с германеца  Georgius Agricola, де Бод създава съвременната минералогия. Той е запален колекционер на минерали. Пътува до различни мини в Германия, Бохемия и Силезия, за да събира проби. В резултат пише труда Gemmarum et Lapidum Historia (1609). Де Бод е известен чертожник, който е направил много илюстрации по естествена история и е разработил природонаучна таксономия.

Той е и придворен лекар на император Рудолф II, който му възлага да създаде Historia Naturalis – дванадесет албума с повече от 750 акварела на животни, растения и черупки, направени и събрани между 1596 и 1610 г. През 2017 г. тези албуми бяха дадени под дългосрочен заем на Държавния музей в Амстердам. Имената на животните, растенията, черупките и гъбите често са дадени на няколко езика на чертежа, но понякога не.

За първи път изпълнени от симфоничен оркестър произведения се публикуват под свободен лиценз

Симфоничният оркестър на Франкфуртското радио публикува под Creative Commons лиценз (CC BY-SA 4.0) изпълнения на класически произведения по случай своята 90-годишнина. Счита се, че това са първите професионални оркестрови записи на класическа музика, които се публикуват под свободен лиценз.

Лого на Симфоничния оркестър на Франкфуртското радио. Източник: Hessischer Rundfunk, PD-textlogo, Wikimedia Commons

Електронният формат на енциклопедията позволяват в нея да се публикуват както текст и изображения, така и видео и аудио файлове. Публикуваните аудио файлове вече се използват в статии на няколко езика.

Тази инициатива е част от сътрудничеството между Уикимедия Германия и обществените радиостанции в страната. През юни 2020 г. бяха качени висококачествени видеоклипове, които представят историята и науката в документални телевизионни филми.

Забелязва се повишена готовност от публично финансираните радиостанции да публикуват архивни и актуални материали под свободен лиценз, но засега най-голямата пречка е възможността им за повторна употреба.

Като цяло в Уикипедия има изключително малко записи на класическа музика. В статии като тази за Рихард Вагнер или  за „Лебедово езеро“ бяха ограничени само до текст и изображения, въпреки че авторските права върху тези произведения отдавна са изтекли. Любителските или историческите записи са редки изключения, но и са пълни със статичен шум. Също така статии, описващи инструменти като френския рог или термини като барокова музика, остават без звук. От 2017 г. проектът „Уики обича музиката“ работи по запълването на тази празнина.

Аудиофайловете са от периода между 1935 г. – на рядко изпълнявана опера от XIX век и световноизвестната симфония №9 „Из новия свят“ на Антонин Дворжак, записана през 2018 г.

Източник: German symphony orchestra releases audio samples under free license

Безценното богатство на Шведската агенция за сценични изкуства в Уикипедия

Шведската агенция за сценични изкуства е шведска държавна агенция, чиято цел е да насърчава и подкрепя музикални проекти в Швеция, както и да съхранява културното наследство на страната в областта на музиката и сценичните изкуства. Музикалната и театрална библиотека на Швеция, която е основана през 1771 г. и е част от Агенцията от 2011 г., е една от най-старите и най-големите изследователски библиотеки в света от този вид. Освен с над 100 000 книги и музикални партитури, тя може да се похвали и с големи по обем колекции от ръкописи и архивни снимки.

Шведската актриса Олга Андерсон (1876 – 1943), 1907 г. Източник: Swedish Performing Arts Agency, PD-old-70, Wikimedia Commons

Шведската агенция за сценични изкуства допринася в Общомедия от октомври 2017 г. Някои от акцентите са:

  • Произведения на няколко шведски художници: Карл Грабов (1847 – 1922), Исак Грюневалд (1889 – 1946), Торолф Янсон (1877 – 1931), Йохан Кристиан Янсон (1845 – 1899), Фриц Алгренсон (1838 – 1902), Лидия Скотсберг (1877 – 1948) и Сигне Хеб (1837 – 1925). Това са скици за театрална сценография и костюми.
Сценографска скица от Карл Грабов. Източник: Swedish Performing Arts Agency, cc-by-sa 4.0, Wikimedia Commons
  • Колекцията Хеледай се състои 2291 фотографии от края на XIX и началото на XX век. Те са създадени от различни шведски фотографи и са събрани от Олоф Фредрик Вилхелм Хеледей (1840 – 1917), фармацевт от град Фалун, Централна Швеция. Фотографиите изобразяват известни театрални актори, както и сцени от пиеси и опери.
  • Колекцията от стъклени негативи – над 3000 сканирани стъклени негативи от началото на XX век, включително портрети на видни театрални актьори, както и сцени от пиеси и опери. По-голямата част от тях преди това не бяха обществено достояние.
  • Колекцията от стереоскопични картички – 166 стереоскопични картички от втората половина на XIX век. Издадени са във Франция и съдържат сцени от различни опери и театрални пиеси. Стереоскопичните картички са оцветени на ръка и изглеждат като монохромни или цветни в зависимост от посоката, от която са осветени. За да се демонстрира това, всяка карта е представена от два отделни файла:
Стереоскопична картичка, осветена отпред, 60-те години на XIX в. Източник: Swedish Performing Arts Agency, PD-old-70, Wikimedia Commons
Стереоскопична картичка, осветена отзад, 60-те години на XIX в. Източник: Swedish Performing Arts Agency, PD-old-70, Wikimedia Commons
  • Аудио файловете са представителна селекция от по-стари музикални записи от различни жанрове. Около половината от този принос е колекцията на Карл Тирен (1869 – 1955), уникален набор от записи от 1910-те години. Те са първите записи, които някога са правени от музикалната култура на саамите. Някои от записите са придружени от сканирани нотни записи или други изображения.
  • Записите на народна музика от Матс Арнберг са направени през 40-те и 50-те години на XX век. Тези записи документират фолклорната музика на няколко региона в Швеция и шведскоговоряща Финландия. Те бяха качени като част от проекта на Уикимедия Швеция – Безплатна музика в Уикипедия.
    • Тази колекция включва и редица снимки, направени по време на записващите експедиции и показват някои от музикантите.

Източник: Commons:Swedish Performing Arts Agency

Повече от един милион файла от Публичната цифрова библиотека на САЩ са вече в Общомедия

През 2020 г. Фондация Уикимедия си партнира с Публичната цифрова библиотека на САЩ (Digital Public Library of America) по проект с огромно въздействие за свободното съдържание в Уикипедия и сродните ѝ проекти. Тя е национален агрегатор на метаданни за културното наследство на над 4000 допринасящи институции в САЩ.

Този проект е едно от най-големите ГЛАМ (галерии, библиотеки, архиви и музеи) сътрудничества с Уикипедия и сродните ѝ проекти. Бяха качени близо 1,4 млн. мултимедийни файла в Общомедия, съставлявайки над 650 000 различни елемента от над 200 отделни институции, което го прави най-голямото масово качване в историята на Общомедия. В действителност, в осемдневен период през ноември 2020 г., DPLA качи почти 500 хил. файла.

Пощенска картичка от 1916 г. Автор: Published by The Valentine-Souvenir Co. (New York), PD-US
Карта за членове на въоръжените служби за прекарване на свободното си време на Денвър, 1945 г. Автор: Junior Red Cross of the Denver Public Schools, PD-US

DPLA проведе и обучение за редактиране в Уикипедия на участващите институции. До януари 2021 г. качените изображенията са били използвани в приблизително 900 страници в над 70 езиокови версии на Уикипедия, с общо над 13 милиона показвания в тези статии.

DPLA продължава програмата си през 2021 г. и планира да разшири дейностите си за качване. Ще бъдат качени изображения от сегашните партньори, но и ще се разшири кръгът на партньорската мрежа. Още няколко милиона файла, се очаква да бъдат качени в Общомедия.

Източник: Digital Public Library of America makes an impact in 2020

Колекциите на сър Насър Халили с безценни произведения на изкуството са вече в Уикипедия

В началото на 2020 г. започна сътрудничество между фондация „Насър Халили“ и Уикимедия Великобритания за публикуване на над 400 изображения в Уикипедия от осемте колекции на сър Насър Халили – изкуствовед, колекционер и филантроп.

Проф. Халили по време на аудиеция при папа Франциск, 2013 г. Източник: Khalili Foundation, cc-by-sa 4.0

Те са описани и качени поетапно до края на годината в Общомедия (мултимедийното хранилище на Уикипедия) и са написани статии за тях. Включват колекциите от документи на арамейски език, произведения от порцелан, арабското изкуство свързано с хадж, ислямското изкуство, японското изкуство, изкуството на японското кимоно, испански произведения от метал и шведски текстил.

Ръкопис от Бактрия на арамейски език, 342 г. пр.н.е. Източник: Khalili Collections, cc-by-sa 4.0
Японско кимоно от първата половина на XIX в. Източник: Khalili Collections, cc-by-sa 4.0
Метален (желязо с бронзови инкрустации) съд за бижута, изработено от Пласидо Сулоага през 1891 – 1892 г. Източник: Khalili Collections, cc-by-sa 4.0

Колекциите на Халили представляват осем отделни художествени колекции, събирани от проф. Насър Халили в продължение на пет десетилетия. Всички колекции включват около 35 000 произведения на изкуството и всяка се счита за една от най-важните в своята област.

Сред тях са най-голямата частна колекция на ислямско изкуство, с 28 000 произведения на изкуството, включително 2000 керамични съда и 600 бижута. Отделна колекция включва около 4000 предмета, свързани с хаджа, от VII век до наши дни. Има 1600 предмета от декоративното изкуство от епохата Мейджи и друга колекция от над 450 кимона, обхващаща 300-годишен период от историята на Япония. Най-голямата частна колекция от порцеланови съдове, с над 1300 предмета, включва предмети от Китай, Япония, Европа и арабския свят. Осемте колекции включват също 100 текстилни тъкани от Южна Швеция, 100 метални предмета от Испания, инкрустирани с друг метал и 48 арамейски документа от IV век пр. н.е. Тези различни колекции показват двете насоки, които често мотивират частните колекционери: събиране на произведения с най-високи художествени качества и формиране на пълни колекции.

Архивните фотографии на Финландската национална телевизионна компания вече в Общомедия под свободен лиценз

Финландската национална телевизионна компания Yle, основана през 1926 г., започна да качва архивни фотографии в Общомедия (мултимедийното хранилище на Уикипедия), които преди това са го правили във Фликър. Те са обществено достояние (Public domain).

Френският кинорежисьор Франсоа Трюфо на посещение във Финландия, 21 декември 1964 г. Източник: Yle, Tesvisio
Радиосимфоничният оркестър в Хелзинки, 24 май 1945 г. Източник: Yle Arkisto – Yle Archives

Финландската национална телевизионна компания Yle притежава голям аудиовизуален архив. В колекциите си има голям брой фотографии, документиращи историята на общественото излъчване. Колекцията им от фотографии в Общомедия се състои от творби с изтекли авторски права. Фотографиите документират ранният период на радио и телевизионното излъчване във Финландия (20-те – 60-те години на XX в.), исторически личности и места, както и технологията за радиоразпръскване. Снимките, публикувани в Общомедия, нямат авторскоправни ограничения и могат да бъдат копирани, разпространявани и използвани (включително за търговски цели). Когато се използват е необходимо да се цитира Финландската телевизионна компания и името на фотографа, когато е споменат. Телевизионната компания също е публикувала аудио файлове във Freesound и видеоклипове във Vimeo под Creative Commons лицензи.

Въпреки че изображенията са получили голям брой посещения във Фликър за периода от 2014 до 2020 г., общо над 4 млн. посещения, качването на снимки в Общомедия носи няколко предимства пред стария потребител: Интерфейсът на услугата е достъпен и на езици, които се говорят от по-малко на брой хора, като финландски и по-подробни условия за авторското право . Освен това в Общомедия всеки може да подобри качеството на информацията при описание на изображенията. По този начин, ако някой разглеждащ дадено изображение знае кой е човекът на него, ще може сам да добави информацията в полза на всички потребители на услугата.

Генератор на дървесна газ, 1940-те години. Източник: Archives of the Finnish Broadcasting Company Yle

Колекцията включва фотографии на пионери от телевизията до посещения във Финландия на световни звезди като Франсоа Трюфо и Питър Устинов. Изображенията добре предават стиловете от миналото и също така може да се наблюдава как изглеждат някои градове преди повече от половин век.

Източници:

Кои бяха най-четените статии в Уикипедия на български език през 2020?

Кои теми са вълнували най-много хора през специалната и пълна с предизвикателства 2020 година? Статистиката е наистина любопитна и може да разкаже не малко истории.

20. Първа световна война – 178 000
19. Пандемия от коронавирус (2019-2020) – 181 000
18. Съединени американски щати – 183 000
17. Русия – 183 000
16. Иван Вазов – 184 000
15. Пандемия – 185 000
14. Регистрационен номер на МПС (България) – 189 000
13. Коронавирус 2019-20 – 190 000
12. Бойко Борисов – 191 000
11. Коронавируси – 192 000
10. Втора световна война – 211 000
9. Васил Божков – 221 000
8. Васил Левски – 246 000
7. Христо Ботев – 252 000
6. София – 253 000
5. Венцислав Мутафчийски – 257 000
4. Волейбол – 276 000
3. Баскетбол – 294 000
2. Списък на страните по телефонен код – 325 000
1. България – 525 000

Уики интервю – Мерват Салам, уикипедианка от Йордания

Description
English: Mervat Salman, Wikipedian
Date 8 August 2014, 07:56:37
Source Adam Novak, Wikimedia Foundation contract photographer
Author Adam Novak

Мерват е сред много усмихнатите, общителни и популярни лица на доброволците уикимедианци от Близкия Изток. Говорим днес за нейното приключение в света на Уикимедия.

Разкажи ни за Мерват извън света на Уикимедия?
Живея в Аман, Йордания. Работя на свободна практика – пиша техническа документация. В момента работя и към WMF Trust & Safety team като UCoC Outreach Facilitator. Освен редактирането на Уикипедия, в свободното си време обичам да чета. Също обичам да градинарствам и да пазарувам.

Разкажи ни как започна твоята история с Уикипедия?
Началото на моето уикипедианство бе забавно – първата статия, която написах бе за Гаргамел (анимационния герой от Смърфовете). Бях на кино през 2012-та и след това исках да проверя биографията на актьорите и открих доста пълна такава на английски език, но на арабски имаше само червен линк в статията за филма. Тогава реших да опитам да създам статия. След това ми хареса, така че продължих с още. Преди да си направя регистрация и да започна да допълвам информация четях ежедневно. Е, днес вече имам повече от 1699 статии на арабски и около 10 на английски език.

Кой е любимият ти уики проект?
1) Wikipedia

2) Wikidata

3) Commons

Как най-често допринасяш?
Аз съм активен член на общността – работя по някои инициативи като образователни, състезания, работилници. До момента съм провела повече от 5 състезания по редактиране, участвала съм като жури в почти всички състезания в Арабската Уикипедия и на други езици също. Също съм администратор и бюрократ, но най-вече обичам да редактирам и създавам съдържание – повече от всичко друго.

Каква е мотивацията ти да си част от уики движението?
Всеки от нас е търсил информация по различни теми, за домашно в училище или за да научи нещо ново, да намери детайли по различна тема. Много пъти не намираме информацията, която търсим. Да се ходи до библиотеката е невъзможно всеки път, особено за хората, които не живеят в големи градове. Вярвам, че всеки има право на достъп до знание, по възможно най-лесния начин. Други са доброволствали и вложили време и усилия да има свободно знание, смятам, че и ние следва да сме щедри и да дарим време и усилия да участваме в разпространението на знанието. За мен Уикипедия е най-подходящата платформа за това. Тя е най-добрият източник и ще продължи да е такъв. С времето тя се превръща в страст и стил на живот за мен.

Твоят поздрав за уики хората, които ще прочетат това интервю 🙂
Скъпи читатели, благодаря ви, че отделихте време да прочетете това интервю. Надявам се то да ви окуражи да участвате и да продължите да допринасяте. Участието в уики-движението може да е по различни начини, дори ако не искате или не можете да сте редактор по някаква причина. Бъдете част от нас, присъединете се, оставете своя следа.

Mervat Salam – great wikipedian from Jordan: I believe everyone has the right to access knowledge as easily as possible

Description
English: Mervat Salman, Wikipedian
Date 8 August 2014, 07:56:37
Source Adam Novak, Wikimedia Foundation contract photographer
Author Adam Novak

Tell us a bit about Mervat beside Wikipedians world – where and how do you live, what you do in your free time?
I live in Amman, Jordan. A freelance BA/Technical Writer. Currently working with the WMF Trust & Safety team as a UCoC Outreach Facilitator. Besides editing wikipedia, in my spare time, I read. I also like gardening and shopping

And now – tell us your story about Wikipedia? How it all started?
My real start was a bit funny; as the first article I ever created was about Gargamel (the character in Smurfs); When I attended the movie in the cinema in 2012, I wanted to check the bio of the actor; I found a comprehensive article about the character in English, but in Arabic, it was just a red link in the article of the movie; I had thought then, let me give it a try and create the article, I liked the idea of adding articles, so continued to add more since then. Before creating an account, I used to fix mistakes I found in the articles I used to read on a daily basis. Now, I have more than 1699 articles in Arabic, about 10 in English.

Which is your favourite wikipedian project?
1) Wikipedia

2) Wikidata

3) Commons, in order

How do you contribute more often?
I am an active community member; I managed some initiatives such as editathons, contests, and workshops. I managed more than 5 editing contests, and participated as a jury member in almost all editing contests that were done in Arabic Wikipedia and other languages too. I am also an admin and a bureaucrat, but I can say, I enjoy editing and creating content more than anything else.

What is your motivation to be part of the wiki movement?
Each one of us must have searched for information in any topic, whether for school homeworks, or to learn new things and know details about different knowledge areas; many times, we were not able to find what we looked for; books were not easily available, and visiting libraries is not always easy, specially for people who don’t live in cities.

I believe that everyone has the right to access knowledge as easily as possible. As others volunteered their time and efforts to provide free knowledge to us, we have to be generous too by donating our time and effort to participate in spreading knowledge. For me, Wikipedia is the most appropriate platform for that. it’s one of the best sources and will continue to be. By time, it becomes a passion and even a life-style.

Your greetings to the wiki people who will read this interview 🙂
Dear Readers; thank you for taking the time to read my interview; hoping that what I mentioned would encourage you to participate and continue participating the way that fits you; participation in the wiki movement can be in different ways, even if you don’t want or cannot be an editor for any reason, you can read. Be one of us, and come join; make your mark.

Карантина пролет 2020 и посещаемостта на Уикипедия на български език

На графиката можете да проследите посещаемостта в Уикипедия на български език в последните 5 години. Любопитна е информацията за трафика по време на извънредното положение, свързано с пандемията Ковид-19 от началото на 2020.