Вахид Масрур: знанието е процесът, който разгръща крилата на човечеството за по-добро и прави света по-добър

Charla Vahid TICEC sobre Wikipedia y la educación Date 28 November 2019 Author Edjoerv
Вахид говори за образование
28 ноември 2019
Автор Edjoerv

Дълги години Вахид Масрур беше част от Фондация Уикимедия и работеше по различни проекти, свързани с образование и отворено знание. В момента работи в екипа за съдържание към неправителствената организация Learning Equality, чиято дейност е посветена на това училищата и общностите да имат достъп до дигиталните ресурси за учене.

Разкажи ни за връзката между теб и свободното знание. Как започна всичко и с какви проекти си ангажиран днес?

Вярвам, че силните форми на потисничество задържат хората неграмотни и обратното на това – знанието е процесът, който разгръща крилата на човечеството за по-добро и прави света по-добър. Ето защо всеки път когато чета или виждам нещо, свързано със свободно знание, се чувствам привлечен. Когато разбереш, че човешките постижения се случват в социален контекст, исторически,  и приемеш, че за да си човек се изисква взаимно приемане, отвореното знание е единственият възможен път към това, в моето съзнание.

Как Уикипедия дойде в живота ти?

Бях част от учителската общност в Кито, Еквадор, и бях поканен на закуска с мои приятели, които познавах от тази общност. Оказа се, че темата на срещата е да се създаде Уикипедианска общност в Еквадор. Изучавах образователни технологии от известно време и моят основен въпрос бе: “Има ли как да се свържат образованието и Уикипедия?” Малко знаех по онова време! 🙂 И така научих за Уикипедия + Образование и започнах да ги промотирам в Кито и Еквадор. По естествен начин станах координатор и говорител по темата образование към Уикимедианската потребителска група в Еквадор. До този момент бях правил само няколко малки анонимни редакции, а след това основният ми принос към Уикимедианското движение бе да въвличам още и още учители и да им помагам да разбират стойността на Уикимедия за образованието. Искрено вярвам, че активното включване на Уикимедия в образователния процес го трансформира.

Уикимедианци от Еквадор. 30 ноември 2019
Автор Edjoerv

Как Уикипедия допълва отворената култура и движението за отворено образование?

От Западната перспектива всяка култура има нужда от енциклопедия, така е и с отворената култура! Идеята, че културата може да е публична и отворена, като едновременно с това уважава правата на авторите, е всъщност начинът, по който културата работи. Уикипедия доказа, че доброволците, с минимум и дори остарял интерфейс могат да обвържат и предоставят знание и възможности за доброто на човечеството. Това е изумително доказателство за човечност в най-добрия й смисъл – когато хората са въвлечени в сътрудничество на добра воля.

Как свободното образование и разбирането за него променят света, в който живеем?

Отвореното образование е възможност да се преосмисли как правим образование. Привлече се вниманието около това как се създават учебни материали с почти нулев разход, но за мен по-важната тема тук е дискутирането на това как образователните системи могат да работят в 21-ви век, вместо в 19-ти. В това са големите ползи на отвореното образование.

Построили сме основи за образование – училища, университети,  като крепости, които са откъснати от техните естествени общности, и отварянето на образованието означава да се свалят тези стени, като споделяме съдържание, ангажираме се в диалог, учим се да произвеждаме значимо знание, от локално към глобално.

Къде може да се прочете повече по тези теми?

Една от основните препратки за Свободно образование е Open Education Consortium https://www.oeconsortium.org/, където голяма част от академичната общност се среща и дискутира по тези теми. Също https://www.oeglobal.org/, които са свързани с Консорциума за свободно образование.

За хората с практически интерес към свободното образование предлагам да погледнат за OER-enabled Pedagogy, което е приложение за отворено образование. Много линкове по темата има и в Google Scholar, и в Twitter.

Твоят поздрав към всички уикипедианци, които ще прочетат това интервю?

Благодарен съм за възможността да споделя част от мислите си с българската уикимедианска общност и ми се ще да кажа, че ми липсват срещите на Централно- и Източноевропейската уики общност и голямата им динамика! Надявам се всички сте добре и да се грижите за себе си в този тестови период на нашия живот.

Фаи Резкала, доброволец фотограф от Уикипедия Алжир

Portrait of Fayçal Rezkallah at Wiki Indaba 2019
Date 9 November 2019
Author Kaizenify

Фаи е винаги усмихнат, приятелски настроен към всички в уики общността. Вероятно мнозина го познават като фотограф на уики събирания и е факт, че едни от най-симпатичните портретни снимки от събития на ключови фигури в международната уики общност са дело именно на Фаи. Той е от Алжир, говори няколко езика, активно доброволства най-вече с добавяне на снимки към Уикипедия. Талантлив фотограф е. Ето и разговора ни с него за уики делата му.

Как започна твоята връзка с Уикипедия?
Първо срещнах Бачунда, който е мениджър на Уикимедианското общество в Алжир. Запознахме се покрай фотографския клуб, където често организираме събития около фотографията, като състезанието Уики Обича Африка или Уики Обича Планините – участвали сме със снимки в изложбите.
Отношенията ни бързо станаха приятелски и работим заедно по различни събития. Станах част от журито на тези състезания и така участвах и в първата си уики среща в Тунис през 2018 – WikiIndaba!

Разкажи ни и за връзката си с фотографията?
Реших да стана професионален фотограф през 2010 година. Напуснах работа и с приятели направихме фотографски клуб. Оттогава обучавам, участвам в състезания, стажове, работилници и станах обучител в тази област, а също организатор. Работя с национални и международни медии, ръководя обучения в Алжир вече три години и често ме канят да съм жури в състезания или да представям различни фото брандове. Считам себе си за артист, обичам да срещам хора и да разказвам историите им чрез работата си.
Преди две години стартирах и F-EYE Agency – моя фотографска агенция, като главно предлагаме обучения, но също снимаме събития и други.

Какво правиш най-вече като доброволец в Уикипедия?
Като фотограф най-вече допринасям към Общомедия, но най-вече работя по различни проекти, свързани със снимки в Уикимедия. През 2018 година стартирах проекта WikiNomad, който осъществих същата година с помощта на грант, който получих от Фондация Уикимедия и който беше свързан с организиране на експедиция с други доброволци. Обикаляхме различни региони на Алжир и се завърнахме с много статии, снимки на различни обекти – гастрономия, флора и фауна, география, музика…

На какви езици допринасяш – знаем, че говориш няколко?
Допринасям повече с фотография, която е универсален език. Говоря френски, английски, а алжирският арабски ми е майчин. Уча и испански, но съм далеч от това да допринасям със статии на испански.

Популярна ли е Уикипедия в твоята общност?
Уикипедия е много популярна в Алжир, като референция е винаги на първо място при резултатите в търсачките.
Проблемът е липсата на редактори. Като цяло разбирането за доброволчество не е много популярно у нас, поне не в писането на статии и редактирането им. Затова стартирах проекта WikiNomad, който предоставя на редакторите възможност да пътуват, да откриват различни места от родината си, но в замяна да пишат статии, да снимат и качват съдържание.

Какво би казал на всички хора, които ще прочетат това интервю?
Искам да благодаря искрено на Жюстин за това интервю, за мен е чест. Искам да благодаря и на цялата общност WikiDZ, които са с мен, подкрепиха ме да се присъединя към движението – Бачунда, Реда, Ахмед, както и всички приятели, които срещнах по време на нашите събирания – Анес, Емна, Зейнеб, Фарах, Шола, Феликс и останалите.
С всичко това искам да кажа на читателите, че опитът ми с уики общността изглежда е едно реално човешко приключение.

Никола Винерон, уикипедианец от Франция: Всеки допринася с малка капка, но заедно правим океан!

Nicolas Vigneron speaking at the Celtic Knot 2019 conference.

Nicolas Vigneron speaking at the Celtic Knot 2019 conference. Author John Lubbock

Никола е усмихнат, енергичен, отдаден на Уикипедия младеж. Активист е от много години и доброволаства по различни уики проекти. Защото се занимава с много по-малко популярни у нас дейности – решихме да ви го представим с това интервю.

Как Никола стана уикипедианец?

Еха, започнах в далечната 2004-та. Не помня какво точно ме мотивира да започна. Но помня чудното усещане да мога да пиша статии в уикипедия, заедно с други хора. Аз не знам всичко, но заедно с другите можем да покрием доста широки области от знания. Едни знаят какво да напишат, друго знаят как да форматират текста и да го илюстрират и така нататък, и в края заедно създаваме нещо, което всеки поотделно не би могъл да направи. Всеки допринася с малка капка, но заедно правим океан!
Това е наистина вълнуващо и въвличащо. 16 години по-късно все още ме радва много, дори вероятно повече от преди.

Занимаваш се в последните години доста повече с Уикиданни – разкажи ни и за тази своя „любов“ 🙂

Обичам Уикиданни – Wikidata. Това е фантастичен проект, мултиезичността му и чистата логика на данните са много ключови, според мен. Можеш да се фокусираш върху най-важната част от информацията и около нея – останалото.
Уикиданни е многоезична – имаш силата на уики, но умножена по 400+ езика!
Има и много инструменти, с които да се подпомогне редактирането и коригирането на данните в Уикиданни. С услугата за справки SPARQL, може да се направи списък или да се провери качеството на данните, за да се избере област, която да се подобри. С OpenRefine може да се импортират данни от външни източници, за да се създадат нови обекти или да се подобрят съществуващите.
Работя много и различни данни, но най-вече върху данни около паметници и културно-историческо наследство, където е важно да има завършени и обновени данни. Те са важни за уикипедиански статии и за Уики обича паметниците, годишното международно фото състезание за снимане и споделяне на снимки на паметници, което се провежда всеки септември.

Твоите любими Уики проекти и в кои от тях си въвлечен по-силно?

Уики източник е моя любим Уикимедиа проек. Най-вече транскрибирам текстове, но има и куриране, организация на книги по една тема, за да се улеснят читателите. Транскрибцията е превръщането на картинка в текст – много важно, предвид че текстът има доста пвоече възмжности, прави документа по-четим, по-лесен за търсене (с ctrl+f или с по-сложни софтуери за търсене), по-откриваем за въшни търсещи машини или за експортиране и трансфер на други устройства (мобилни телефони, таблети, четци).
Вече милиони книги са транскрибирани – достатъчно, за да има дълго да се чете и да се задоволи всеки вкус.
Уики източник е специален проект. Той е по-спокоен, почти дзен, след доста тежки и изискващи мислене задачи в Уикипедиа, обичам да си „почивам“ с Уики източник.

Не е Уикимедиански проект, но също много харесвам 100 уикидни #100wikidays като лично предизвикателство (бел. ж.т. – идея на нашата великолепна Вася Атанасова, за което тя получи специалната награда за доброволчество на TimeHeroes). Целта е да се създава нова статия всеки ден в продължение на сто дни. Успях да направя 2 пълни тура и в момента правя третия си. Превеждам от английски на френски статии за ирлански жени (с това помагам да се намали и половото неравенство – gender gap (бел. ж.т. Уикимедиа има като основен приоритет борбата с половото неравенство и полага последователни усилия да се насърчава създаването на статии и за жени)) , с помощта на Ребека О’Нийл, която също прави #100wikidays със статии, но на английски език, с няколко дена пред мен. Отново – добър пример как хората могат да работят заедно. Целта ми за тази година е повече от 100 дена, може би 1000, но да видим.

Има ли нещо специално за френската уикипедианска общност?

Ако говорим за франкофонската общност – тя е доста разнородна, френският език се говори по целия свят. Самата френска уикимедианска общност е силна и като цяло симпатична. Както навсякъде – имаме си тролове и не толкова мили хора, но добрия тон и приятелските отношения доминират в общността ни. Имаме хора, които винаги реагират първо с „не“ на новите неща, но дори общността да се съпротивлява малко в началото, дългосрочно възприемаме много от новите инструменти. Например, отне време Уики данни да се приеме сериозно от Френската Уикипедия или Уики източници.

Поканата ти към всички, които още не допринасят?

Опитайте! Няма нужда да започнете с нещо голямо или да допринасяте всеки ден, но всяка дори малка редакция е добре дошла. Има толкова много неща да се правят в различните Уикимедиански проекти, сигурен съм, че ще намерите нещо, което ще ви носи радост.
И не забравяйте да се забавлявате – Уики е сериозна, но и сериозно забавна 😉

Namaste! Интервю с Жанак Бата от Уикипедия Непал

Днешното интервю с е Жанак Бата от Уикипедия Непал. Жанак е доброволец уикипедианец. Основната му работа е на инженер в Телеком Непал.

Популярна ли е Уикипедия в Непал?
Да, Уикипедия е популярна в Непал. И става все по-популярна от ден на ден. Имаме програма, наречена WACN (Wiki Awareness Campaign in Nepal) – за популяризация на Уикипедия в Непал, за да знаят хората тук за Уикипедия и сред различните общности в Непал.

Колко голяма е уики-общността в Непал? Разкажи ни и за езиковите версии, които имате.
Непалската уики общност е средна по големина. По статистики имаме над 45 000 регистрирани потребителя, като от тях около 100+ са постоянно активни, които продължаватд а редактират, а имаме и много просто потребители на Уикипедия.
За момента имаме 9 различни общности и езикови версии – Nepali, Maithili, Doteli, Newari (Nepal Bhasha), Bhojpuri, Sanskrit, и Santali, както и две, които са в период на инкубатор – Awadhi и Marwari. Имаме две активни потребителски групи “Уикимедианци Непал” и “Маитили Уикимедианци”, с които подкрепяме, промотираме и развиваме материали за свободно образование на различните езици, които се говорят в Непал.

Как самият ти стана уикимедианец?
Преди около 10 години мой приятел Mr [[User: Ganesh Paudel|Ganesh Paudel]] ми каза за Уикипедия. До този момент не знаех за нея. Две години по-късно, след като поразучих за Уикипедия и се запознах с възможностите й, реших да си направя сметка. На 3 октомври 2012 година се регистрирах и започнах своето пътешествие, като започнах да пиша по различни теми – за моето родно село, за нашата култура, традиции. По това време посетих и блога на Уикимедия, което ме докосна и насърчи да допринасям още повече.
https://blog.wikimedia.org/2014/06/24/writing-wikipedia-from-the-western-hills-of-nepal
Блогът беше много интересен и въздействащ и с това ме насърчи да отделям още време за Уикипедия. От 2014 година съм активен редактор – по това време моята езкикова версия бе в инкубатор.

https://blog.wikimedia.org/2015/11/04/doteli-wikipedia-makes-significant-progress/

Много време инвестирах в Doteli Wikipedia (incubator project) и Nepali Wikipedia. По-късно поетапно навлязох и в другите проекти на Уикимедия – Commons, Wiki data и други. И това бе пътя ми на уикимедианец.

По какви теми допринасяш най-вече в Уикипедия?
Основно допринасям по теми, свързани с география, биографии и актуализация на случващи се в момента събития. Обичам да пиша за нашата култура, традиции и литература. Отделно правя корекции и малки разширения на статии.

Какви дейности имате в Непал, свързани с Уикипедия? И кои сред тях са любимите ти?

Имаме най-различни дейности в Непал, свързани с Уикипедия. Някои от тях са проектите Wikicamp Nepal, Уики обича птиците, Уики обича Земята, Уики обича паметниците, Уики женски редактон, Уики обучения за жени, Wikiproject Data-a-thon, Уикипедиански образователни програми “Клуб Уики Знание” и други.

Сред тях мои любими са Уики образователната програма „Клуб Уики Знание“ и Wikicamp Nepal. Уики образователната програма е 13 дневна уикимедианска програма в общностен лагер в Катманду. То е за по-малки ученици, които се въвеждат в Уикипедия, обучават се на основни умения в уики проекти и свободно знание по време на курса. Истински се насърчават и момичета да участват в програмата. Повече от 90% от участниците са момичета и приносът им е чудесен.
https://outreachdashboard.wmflabs.org/courses/Wikimedians_of_Nepal/Wiki_Knowledge_Club

Програмата помага за овластяване на жените и за премахване на онлайн половото неравенство, дори с малко. Тази програма бе наистина успешна и благодатна. Това ни насърчи да работим в посока на повече подобни събития в бъдеще, като получихме и обратна връзка от участниците как да подобрим нещата.

‘Wikicamp Nepal’ – първо подобно събитие в Непал с намерение да се прервърне в регулярно, веднъж в годината и да стане Национално уикипедианско / уикимедианско събитие за страната. Събира на едно място опитни и нови уикипедианци от 9-те различни общности в страната, за да се споделя визията на уикимедианското движение.
https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikicamp_Nepal_2018

Как би поздравил всички доброволци уикипедианци по света?
Намасте!
Благодаря, че четете това интервю и благодаря на всички, които допринасят с труда си за това прекрасни движение, защото без хора като вас и мен, цялото свободно енциклопедично знание в Интернет не би съществувало. Заедно можем да направим по-добра енциклопедия. 🙂

Хората първо: отговор на Уикимедия за COVID-19

Компютърно генерирано представяне на COVID-19 – версия на (SARS-CoV-2) под електронен микроскоп. Илюстрация: Felipe Esquivel Reed, (CC BY-SA 4.0).

Изявление на Катерине Мар, CEO на Фондация Уикимедия. Следвайте я в Туитър на @krmaher.*

Фондация Уикимедия е неправителствена организация, която отговаря за Уикипедия.

Наша отговорност е да поддържаме Уикипедия онлайн и достъпна за света, особено в моменти на криза. Един свят, който се променя, изисква промяна на начина, по който работим.

Преди две седмици затворихме офиса на Фондация Уикимедия в Сан Франциско и спряхме всички несъществени пътувания. Миналата седмица отменихме всички планирани краткосрочни глобални събития и помолихме общността редакткори-доброволци на Уикипедия да направи същото. От вчера преминахме на половин работен ден.

Преди месец планирахме бъдещето. Днес все още планираме, но просто едно различно бъдеще, отколкото всеки от нас очакваше. Адаптираме се към бъдеще, в което нашите глобални общности доброволци трябва да се съсредоточат върху своите местни общности, в което нашия персонал се нуждае от време, за да се грижи за членове на семейство и близки; в което хората се нуждаят от пространство, за да работят чрез предизвикателствата на изолация, несигурност и загуба. Ние се подготвяме за потенциално глобално икономическо забавяне.

Но същевременно осъзнаваме своята роля за #StopTheSpread и #FlattenTheCurve. Всички сме в един различен свят.

И все пак, това е същият свят. Уикипедия е един от най-популярните и обичани уебсайтове в света, посещаван от повече от милиард души всеки месец. Статията за Коронавирус в Уикипедия само на английски език е преминала през повече от 13 000 редакции от над 2000 редактора от началото на пандемията.

В Уикимедия живеем с мотото: всичко, което се случва по света, се случва в Уикипедия.

Какво правим?

1. Приемаме, че промяната е новото нормално.

2. Почистваме бюрата си. Уикипедия е сайт, но Уикимедия е общност. Казваме „дойде заради статия, осната заради хората“.

3. Защитаваме здравето си.

4. Преминаваме на по-лек режим.

5. Фокусираме се върху най-важното.

Моля ви да предприемете смели действия, за да предотвратите по-нататъшна вреда.

Ние вярваме във всеки човек и вярваме в това, което ние като човечество можем да направим заедно. Правим всяка стъпка, за да защитим нашите общности, колегите, семействата си, като същевременно изпълняваме нашата визия. Можете и вие да предприемете тези стъпки. Молим ви да се присъедините към нас.

С любов и безплатни знания, и мийте ръцете си!

Катерине Мар

 


Това е съкратена версия. Пълната версия на изявлението на Катерине Мар може да прочетете тук.

Интервю с Фархад Фаткулин – Уикимедианец на 2018 година

Моля, разкажи ни историята си. Как разбра за Wikipedia?
Открих Wikipedia в периода между 2004 и 2008. Беше особено полезен благодарение на линковете за промяна на езика, които сега се съхраняват в Wikidata – търсех и четях статии на английски или на руски, сменяйки езика по този начин. Беше ефективен начин да придобия  общи познания в дадената област, както и свързана терминология и на двата езика. Открих статии в Wikipedia на татарски в първата половина на 2008 година, направих първите редакции около Коледа през 2009 и се върнах окончателно в края на февруари 2012.
Ти си носител на наградата Wikimedian of the Year за 2018 – какво означава това?
Можете да прочетете на тази страница на Wikipedia какво означава термина. Бих казал, че това е признание за усилията на групи от доброволци, които се занимават активно с проекти на Wikimedia, но конкретни инициативи и свързаните с тях личности са отличени. По време на последната Wikimania, имах щастието и честта да се срещна с Роузи от САЩ, която стана носителка на тази титла през 2016, след което играеше и важна роля в различни доброволчески и подкрепящи инициативи в движението на Wikimedia и по-късно и с моите колеги, с които дори стартирахме клуб WOTY (бел. ред. Wikimedians of the Year).
Проектите на Wikimedia документират културното разнообразие и наследство на нашата планета и го правят достъпно на много езици – на Джими някак му хрумна идея как да възхваляваме индивидуалността, да изразим благодарност към групите и да вдъхновим доброволците – той прави това ежегодно на закриващата конференция на Wikimania. Предполагам, че усилията на полиглотите от Русия, които са в Wikimedia, заслужават похвала и моят принос в кроскултурната и междуезичната комуникация някак е бил забелязан от него и признат като стойностен пример.

А как това промени живота ти и отношението ти към Wikipedia?
Това не промени отношението ми към Wikipedia, но със сигурност добави някои нови роли и отговорности в движението – което намали количеството време, което можех да продължа да посвещавам на задачи, върху които се бях фокусирал преди. Местни заинтересовани лица в Република Татарстан искаха да научат повече и да се ангажират с възможностите, които предлага Wikimedia, и моите колеги в Руската федерация искаха аз да се възползвам от този публичен интерес. В момента се фокусирам върху това да комуникирам публична ангажираност чрез проекти на Wikimedia през различни инициативи на Smart Region, като една от тях е на ниво общини (w.wiki/EfH) или организации за популяризиране на културно наследство и т.н.

Разкажи ни, като доброволец, с какво най-често се занимаваш във вашата Wikipedia?
Гледам на всичките 300+ езикови версии на Wikipedia като „мои“ – вярвам, че всички езици и култури на света принадлежат на всеки един от нас и това е нашето общо наследство.
Над 50% от моите редакции са в татарската Wikipedia, откъдето започнах, но от 2015 се грижа и за Wikipedia на езиците в Русия (около 30 Mainspace версии на езици, които са с официален статут във Федерацията, както и 45 други в Wikimedia Incubator – вижте скорошен доклад на английски език тук) плюс тези на тюркски езици. От есента на 2019 започнах да помагам и на Wikipedia на северносаамски език (бел. ред. – един от езиците в северна Скандинавия).
В татарската Wikipedia започнах с писане на статии, свързани с моите хобита (история, празници и чествания, различни социално-икономически теми) и интересите на децата ми (анимационни герои, животни и т.н.). По-късно преминах и към различни задачи по поддръжка като развиване на страници Помощ и Ръководства, Категоризация, взаимосвързване и т.н. По-късно започнах и да обучавам други хора онлайн и офлайн и все още го правя.
Как включваш и насърчаваш нови хора да се присъединят и да доброволстват като теб?
Доброволчеството означава да знаеш какви са ползите, да виждаш позитивните резултати от нечии действия и да се чувстваш способен да направиш нещо голямо. Затова и не губя време да се опитвам да включвам когото и да било – само споделям ползите, които съм виждал в област, от която се интересува даден човек, и показвам примери за позитивни резултати. Ако човек вижда стойност и иска да опита да направи сам нещо – готов съм да помогна да развият нужните Wiki-умения. Тъй като аз самият все още изучавам Wiki-светът, си позволявам периодично да споделям нови релевантни примери с хора, които са показали искрен интерес.

Кое е най-вдъхновяващото нещо за теб, свързано с Wikipedia?
Wikipedia дава на всички нас инструментите да променяме света. Това означава да споделяш знанията си с други, за да опростиш процеса на съвместно формиране на нашето глобално общество. Никой друг уеб сайт в Топ 10 не може да се редактира така лесно както Wikipedia! Никой друг сайт на бизнес, НПО, правителство или междуправителствен сайт не се доверява и не упълномощава по такъв начин своите посетители.

Какво е твоето послание към всички, които ще прочетат това интервю?
Без значение къде се намирате, какви езици говорите или културната среда, от която произлизате – ние сме част от един човешки вид. Wikipedia просто е един от най-ефективните инструменти, достъпни за нас в днешни дни, който може да направи обикновения ни свят по-ярък, обогатен и радостен. Благодарен съм на всеки един, който прави моята планета по-добро място и обещавам да направя всичко възможно и аз да се грижа за вашата планета, където и да съм. 🙂


Превод от английски: Цветелина Васева

Интервю със Софи Янсон, доброволец в Уикипедия Швеция

Sofie Jansson
CC BY-SA 4.0 File:1 Sofie Jansson CC BY-SA Gitta Wilén.png Created: 23 November 2017
Софи, от кога си доброволка в Уикипедия и как започна всичко?
Преди 15 години бяха първите ми редакции, но без да имам своя потребителска сметка. Основно коригирах правописни грешки или леко разширявах статии. Когато написах първата си статия, някъде през 2007 година, тя бе изтрита и аз се позаинтересувах защо, но получих мълчание. Тогава се зачетох в дискусиите в търсене на отговор и останах с твърдото убеждение, че нови редактори на статии не са добре дошли и че „истинската“ уикипедианска работа трябва да се върши само от тези, които вече са част от „клуба“ – така спрях да редактирам.
Няколко години по-късно се случи така, че семинар, на който отивах, не се проведе и тъй като вече бях в центъра на града и не ми се прибираше рано, отидох на уикипедиански редактон за жени, за да опитам и потърся отговори. Ленарт Гилдбрандсон водеше семинара и разказваше за Уикипедия, разказваше за новостите, свързани с това да има повече нови редактори и говореше с такъв ентусиазъм, че ме убеди отново да опитам. И така съм активен доброволец от 2013-та година.
Как Уикипедия промени живота ти?
Уикипедия е доста възнаграждаващо хоби – донася приятели от цял свят. (Но аз прекарвам доста време в доброволчесто, може би време, което трябва да отделя за намиране на платена работа  …) О, Уикипедия всъщност промени възгледите ми за сепаратизма, нещо, срещу което бях силно против преди да се ангажирам с Уикипедия (и Wikimedia), но сега виждам като неоходим краткосрочен инструмент. Нуждата от сепаратизъм е проблем, който имаме в нашето движение.
CC BY-SA 4.0
File:Kvinnliga huvudpersoner på Wikipedia editathon 39.jpg
Created: 13 March 2018

Занимаваш се и с много офлайн Уики дейности, с които привличаш нови уикипедианци. Моля, разкажи ни повече. 

Да, аз съм съосновател, заедно с Ленарт, на седмичните едитатони, които провеждаме в Гьотеборг. Идеята ни хрумна в началото на януари 2014 година и отне два месеца да направим планове и да организираме и първия ни редактон се проведе на 11 март 2014 година и оттогава всеки вторник следобед (със съвсем малки изключения) го провеждаме постоянно. Андерсон присъства на първия и бе основно лице в това да помогне и организира събитието (и то вероятно бе най-посещаваното събитие-редактон на всички времена).
Между другото ние не наричаме нашите редактони във вторниците „редактон“, а ги наричаме „skrivstugor“ – write-ins – писане, нещо, което мислим е по-подканящо за новодошли. Имаме близо 300 eредактона до момента и повече от 100 човека, които са се ангажирали през годините, с повече от 500 статии по нашата основна тема – Жени в литературата.
Също съм организатор на УикиЛагери за хора, които се идентифицират като цени и се занимавам с това от четири години със серия от лекции и редактони в библиотеките, други събития около Международния ден на жените. От 2017 съм и член на борда на Уикимедия Швеция.
CC BY-SA 4.0
File:WP-läger Molkom18-myskväll.jpg
Created: 3 August 2018

Като доброволец кое те вдъхновява най-много?
Това, че намирам постоянно нещо ново, което липсва или друго, което може да бъде направено по-добре. И винаги има да се учи нещо ново. Любопитството е ключово в Уикипедия, мисля си. Също мисля, че свободното знание е важно и ние всички следва да го споделяме, цялото човешко познание, не само това, което е около нас – за мен това е основа на демокрацията.

За какво пишеш най-често?
Обичам да пиша за писатели и за литература. Също обичам да снимам писатели, с които снимки да илюстрирам статиите си.

Какво казваш на хората, които още не допринасят за Уикипедия?

Хайде, не е трудно! А ще намериш и много нови приятели. 🙂


Прочетете още:

Интервю с Анас от Уикипедия Мароко
Интервю с Жоау Александре Песчански от Уикимедия Бразилия
Интервю с Наталия Тимкив от Уикимедия Украйна
В месечните ни срещи с уикипедианци от целия свят вече говорихме и с Шани от Израел и със Сайлеш от Индия. Очаквайте още интересни интервюта и в идните месеци!

Интервю с Филип Маликович от Уикимедиа Сърбия

Photo credit: Sebastiaan ter Burg

Как започнаха Филип и Уикипедия да работят заедно? Разкажи ни своята история 🙂
Както повечето хора, и аз бях доведен в Уикипедия през Гугъл. Срещнах английската Уикипедия още през 2004 година, но тогава не знаех, че има такава общност от хора, които редактурат Уикипедия зад сцената. По това време черпех знание от различни дигитални енциклопедии като Microsoft Encarta и Encyclopædia Britannica, но тяхното съдържание бе лимитирано и не достатъчно задълбочено. Уикипедия започваше да ги задминава по големина и то бързо. Помня много часове, в които се губех в информацията в Уикипедия. И изведнъж някъде ми излезе информация за това кой създава това съдържание и така открих това общество и че мога да съм част от него.
Така през септември 2004 опитах да редактирам и добавя някои фрази на латински, латински поговорки и моите редакции бяха веднага видими. През следващите месеци направих още някои малки редакции, а после спрях. И така до пролетта на 2005-та, когато започнах да редактирам отново, от скука. Бях ходил на изложение за коли в Белград и исках да пиша за нещо. Видях, че няма статия за Тойота Aygo и реших да я създам. Скоро започнах да добавям снимки, които бях правил при пътувания из Европа. Един от сръбските уикипедианци бе забелязал това и ми писа с покана да се присъединя към Уикипедия Сърбия, защото отчаяно имало нужда от редактори. В началото бях скептичен, но скоро разбрах, че да редактирам на сръбски е много по-лесно, защото тогава тя имаше едва 11 000 статии. Така започнах да пиша нова статии, да поправям съществуващи и ставах все по-заинтересован в уикипедианските дела. Много скоро след това участвах в първата си офлайн уики среща и съм сигурен, че за това помогна Джими Уелс, който посети Белград за седмица. Да се срещна с него, както и с много други уикипедианци бе много важно в „циментирането ми“ като уикипедианец и член на общността. Скоро станах администратор и после бюрократ за сръбски език в Уикипедия, а през декември 2005-та бях сред основателите на Уикипедия Сърбия, а останалото е история.

С кой проект на Уикимедиа Сърбия се гордееш най-много?

Уикимедия Сърбия има много проекти за своите почти 14 години съществуване. Една от най-старите и най-добре развити програми е Образование и тя има специално място в сърцето ми, защото бях част от нея от самото й начало през 2005-та. Първата лекция / презентация, която имах за Уикипедия бе в частен университет в моя роден град Панчево, през декември 2005-та, когато бях още ученик. Първите плодове от нашата образователна програма бяха видими още тогава и 10 години по-късно, вярвам, че първите крачки бяха много важни за нас – да покажем, че наистина искаме да сътрудничим с образователни институции. Днес образователните ни програми работят на всички образователни нива и имаме партньори в дозина институции през годините, създавайте милиони и милиони байтове съдържание. В началото, а и през по-голямата част от съществуването на Уикимедия Сърбия, това бе доброволчески проект и пожъна огромен успех без никаква финансова подкрепа. Постигнахме успех с това, че все пак от 2015-та вече имаме щат за Межиджър Образователни програми.

Кое е най-готиното от това да си активен член на уикимедианското движение за теб?

Обичам да срещам много и интересни хора от цял свят. Показах интерес към международните дела и съм момчето на Уикимедия Сърбия за това откакто бях на първата си Уикимания през 2006-та и срещнах стотици страхотни хора, част от които наистина смятам за свои приятели. Харесват ми партньорствата, които се създават по време на тези срещи: обменът на идеи и опит, разговорите с еднакво мислещи хора и дълготрайните отношения са само част от примерите за това.

От друга страна, като президент на Уикимедия Сърбия това има и странични ефекти: срещал съм се с кмета на Белград, появявал съм се по много радиа и телевизии, официални събития, което си е все интересно. Разбира се, има и неприятни неща, като смърни заплахи, съдебни дела и сресиращи HR кризи, но предполагам животът няма как да е винаги перфектен. Като цяло, мисля, че Уикипедия и Уикимедия за мен са „net-positive“ опит.

Как окуражаваш нови хора да се присъединят и да станат доброволци?
За да съм честен, мисля, че бях доста по-добър защитник на движението ни преди, в сравнение със сега. Но като цяло, обичам да наблягам на позивитните страни: доброволството, алтруизма, усещането за общност и принадлежност, разширяване на хоризонтите и общото знание, да използваш времето си за нещо полезно и т.н. Някои хора са по-заинтересовани от офлайн (Уикимедия), отколкото от онлайн (Уикипедия) работа, така че мога да им покажа какво правим в Уикимедия Сърбия, като се надявам и те да искат да участват в някои от дейностите. Разбира се, повечето хора не стават доброволци, но много хора ценят работата ми и работата на всички доброволци тук, аплодирайки ни за неуморните усилия, които полагаме да направим знанието достъпно за всички.

Разкажи накратко за ЦИЕ срещите и тази, която предстои този месец при вас?

ЦИЕ срещите са събития, които се случват в региона на Централна и Източна Европа от няколко години и се разрастват като брой участници, но и като външен интерес. Първата идея за тези конференции се появи на една неформална среща на уикимедианци от нашия регион по време на един обяд на Уикимания 2011 в Израел. Имахме ясно желание да се организираме като регион, който има сходно минало (комунистическо през втората половина на 20-ти век), както и много други сходства. Първата СИЕ среща бе в Белград през октомври 2012 и съм горд, че бях домакин и сред организаторите й. Разбира се това бе малка конференция – около 40 души, за два дена, но присъствалите проявиха голям интерес, който нарастваше през следващите години. Този октомври конференцията ще е отново в Белград, за първи път след 2012-та и ще е 8-та СИЕ конференция, с около 100 души. Сега вече имаме 3 души на щат в Уикимедия Сърбия, както и част от са в борда, около 12 доброволеца да помагат в организацията на това мащабно събитие. Уверен съм, че всичко ще премине добре, като най-голямото опасение за региона ни сега е дали ЦИЕ срещите все още дават стойност и дали ще имаме въобще ЦИЕ среща и през 2020.

Пожеланието ти към всички уикипедианци, които четат това интервю?

Благодаря, че четете до края! И благодаря за това, че допринасяте към това прекрасно движение, защото без хора като вас и мен, тази екосистема от знания не би съществувала.

Интервю с Роузи Стивънсън-Гуднайт – доброволец от Уикипедия САЩ

WikiGap at Wikimania 2019, Reception at the MoFA – Author Armineaghayan
 
Роузи е вдъхновяваща, усмихната, много силно отдадена на каузата Уикимедиа и в частност на движението Жени в червено, на което е основател. Уикимедианец на годината за 2016-та. Чаровна, енергична, силна жена. Заслужава си да научим как тя променя Уикипедия и как Уикипедия променя нейния живот.
 
Как започна твоята връзка с Уикипедия?
През юни 2007 година бях при сина си Шон в Сан Франциско. Бях на компютъра му и търсех издател, чиито книги събирам (аз съм библиофил): Book League of America. Но не намерих статия за него в Уикипедия. Помислих си, че сигурно не изписвам правилно или, че съм използвала само главни букви, защото, помислих си „Уикипедия има статия за всичко!“. След няколко минути осъзнах, че нямам проблем с изписването, а, че просто такава статия няма. Тогава си спомних, че синът ми бе редактирал в Уикипедия, докато бе в Украйна и реших „Е, ако Шон може да редактира, вероятно и аз мога.“ Така създадох статия за Book League of America (https://en.wikipedia.org/wiki/Book_League_of_America) и бях веднага ‘зарибена’. През следващите 3 месеца създадох доста нови статии, като внимавах доста за структурата им и за референция гледах как са създадени други статии… и така се научих. През септември 2007, създадох статия за калауаи хората (https://en.wikipedia.org/wiki/Kallawaya) и след няколко дена получих бележка, че тази статия излиза на главната страница на Уикипедия в секция „Знаете ли“. Учудих се, че това, което пиша се чете и че е добро съдържание, достатъчно важно, за да излиза на основната страница на Уикипедия. Осъзнаването, че хора от целия свят ще четат това, което пиша ми даде чувство за отговорност и така започна „моята голяма любов“.
 
 
Моля, разкажи ни повече за основаното от теб движение Жени в червено – Women in Red.
 
Между 2007 и 2014 създадох хиляди статии по различни теми. Написах доста статии за изследване на имената, после статии за географски места в Канада, после за градове в Австрия, Испания. През In 2012-14, за да отбележим Месеца на жените в историята, през март, много редактори, включително и аз, спирахме да пишем за друго и създавахме статии, посветени на жени. Може да се каже, че съществуваха по-малко биографични статии за жени, отколкото за мъже, но нямахме статистика по това време за процентното съотношение. През декември 2014-та за първи път попаднах на академична статия за женските биографии в Уикипедия, според което едва 15% от биографиите са за жени. През февруари 2015, Роджър Бамкин (user:Victuallers) ми остави съобщение, че иска да предложи сесия за Wikimania 2015 във връзка с малкия процент женски биографии, и ме покани да го направим заедно, което с радост приех. Предложението ни бе прието (https://wikimania2015.wikimedia.org/wiki/Submissions/How_to_improve_the_coverage_of_women_in_Wikipedia), и имахме няколко месеца да се подготвим. Докато създавахме плана (https://commons.wikimedia.org/wiki/File:2015_Wikimania_-_Content_Gender_Gap_-_how_to_improve_the_coverage_of_women_on_Wikipedia.pdf), предложих да не говорим само за тази тема (наричаме я „content gender gap“), но и да предложим начин да се разреши това, като стартираме нов уики проект, посветен на създаване на биографии за жени всеки ден, не само през март. Решихме, че може да има заинтересовани хора, които да се включат и работят по това няколко дена, може би седмица, но грешахме (https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:WikiProject_Women_in_Red/Metrics). Откакто стартирахме Жени в червено – Women in Red през юли 2015, вече сме голяма общност с 24 езика (все още не и български език – може би скоро? – скоро обещание от Жюстин). Имаме много коментари, имаме списък от повече от 400 липсващи статии на значими жени (https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:WikiProject_Women_in_Red/Redlist_index); наричаме го „червения списък“, т.е. списъкът с червените (лиспващи) статии. Фасилитираме около 5 месечни онлайн едитатони всеки месец (https://en.wikipedia.org/wiki/Template:Women_in_Red). Качили сме хиляди снимки на значими жени в  WikiCommons (https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Media_supported_by_WikiProject_Women_in_Red). Имаме повече от 20 000 туита по темата и повече от  7 000 последователя (https://twitter.com/WikiWomenInRed). Имаме свои отделни присъствия в Facebook, Pinterest и Instagram.
 
Как хората, които четат това интервю, могат да се включат към Жени в червено?
 
Има няколко различни начина!
Кое е най-вдъхновяващото нещо за теб в Уикимедия?
 
Уикипедия се променя. Не само ти можеш да повлияеш на другите, но и те влияят на живота ти. Когато бях млада исках да съм културен антрополог, но баща ми, който плащаше университетското ми образование, каза „не – това не е практично“. Затова вчех диплома за бизнес и имах чудесна кариера в бизнеса и културният антрополог у мен стоеше там и бе позадрямал, докато не открих, че мога да редактирам в Уикипедия и да пиша по теми, които ме вдъхновяват. През септември 2013 създадох статия за остров Гоарибари (https://en.wikipedia.org/wiki/Goaribari_Island), която се появи в секция „Знаете ли“ на 1-ва страница на Уикипедия. Това бе важно за мен, защото бях третият човек (и първата жена) с 1 000 приноса, появили се в секция „Знаете ли“. Това казва достатъчно:
Някои от вас знаят, че съм културен антрополог по душа. Исках да следвам стъпките на Маргарет Мийд и да уча културна антропология в Бърнард (университетър на моята майка), както Маргарет. Исках да пътувам до Папуа Нова Гвинеа и да излседвам хората й, както Маргарет. Но баща ми каза „не“ на антропологията. Искаше да уча нещо по-практично. Затова сега, години по-късно, имам живота на културен антрополог, като пиша статии за остро Гоарибари и неговите канибали. На всички момичета с непрактични мечти, този текст е посветен на вас.
 
Получих рицарско звание в Сърбия през 2018-та и защото съм активист в Уикипедия (бях Уикипедианец на годината през 2016-та). Така че, виждате – Уикипедия трансформира животи.
 
Как Уикипедия прави обществото ни по-силно и по-добро?
 
Светът е едно сложно място, но сега сме по-наясно за това, защото имаме Интернет.
Уикипедия ни дава достъп до проверено, верифицирано знание, не само на един език, но на повече от 300 езика. Обществото процъфтява на база знание. То е градивният елемент за подобряване животът на хората. Това прави цялото движение на Уикимедия (включително Wikidata, WikiCommons и други), и в частност Уикипедия основна част от едно по-добро общество. Силата й се състои именно в това „всеки може да редактира Уикипедия“. Докато някои могат да видят това като оксиморон, всъщност е точно обратното. Е, какво чакате? Станете Уикипедианци още днес и така ще допринесете за по-добро и по-силно общество. 
 
––-
 

Прочетете още:

Интервю с Анас от Уикипедия Мароко
Интервю с Жоау Александре Песчански от Уикимедия Бразилия
Интервю с Наталия Тимкив от Уикимедия Украйна
В месечните ни срещи с уикипедианци от целия свят вече говорихме и с Шани от Израел и със Сайлеш от Индия. Очаквайте още интересни интервюта и в идните месеци!

Wikimania 2019 – няколко основни момента от най-мащабното уикимедианско събитие

Wikimania 2019 opening reception group shot – Creative Commons Attribution-Share Alike 4.0 International license.

Ето, че Уикимания 2019 вече е история, но няма как да не разкажем повече за вълненията и наученото по време на това най-мащабно уикимедианско събитие, което се проведе през изминалите дни в Стокхолм.

Над 1200 уикимедианци от цял свят се срещнаха и в рамките на три дена обменяха идеи, опит, вдъхновение, учиха, говориха, споделяха, забавляваха се и направиха уики-общността по-здрава и уверена с новоизградени или утвърдени вече съществуващи добри приятелства и партньорства.

Основнен акцент на тазгодишното събитие бе устойчивото развитие и това бе първата уикимедианска конференция с нулев отпечатък. За това основно допринесоха домакините от Уикимедия Швеция, които бяха успели да ангажират и много голям брой доброволци за да се получи наистина добро събитие и всички гости да се чувстват максимално добре.


Конференцията премина с два предконферентни дни – Learning days с много наситена програма, разпределена в три основни групи и три конферентни дни с 15 различни тематични потока, сред които – Стратегия 2030, Wikidata, Образование, Gender gap и равенство, GLAM, партньорства и други.

Вася и Жюстин, представители от Уикипедия на български език участваха активно и презентираха на няколко пъти проекти, които реализираме в България на тема Образование, GLAM и Gender gap.

Голямата снимка на всички участници е направена по време на приема в Кметството на Стокхолм в Синята зала – едно специално място за това наистина специално събитие.