Автор: UP9. Лиценз: Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0
Здравейте!
Казвам се Лъчезар Илиев и съм един от администраторите в българската Уикипедия от 2012 година насам. Пускам това съобщение в лично качество. Нито Уикипедия, нито Фондация Уикимедия стои официално зад него. Но съм сигурен, че много от колегите ми в Уикипедия биха го подкрепили без колебание.
Тази блог никога няма да бъде използван за агитация или реклама на каквото и да е, освен на Уикипедия и теми и проекти, свързани със свободното познание, образованието и науката и други общественополезни теми. Правя обаче това изключение, защото обстоятелствата, в които живеем, са изключителни. А и темата засяга всички ни, подобно на далечните събития от 1939 година, независимо къде по света живеем и с какво се занимаваме.
Достойният украински народ днес защитава не просто своята родна земя, но и идеалите на целия свободен свят, закърмен от идеите на Просвещението – свободен свят, към който и ние имаме щастието да принадлежим. Свят, за който са работили и нашите собствени просветители-възрожденци. Свят, без който Уикипедия днес нямаше да съществува, защото не може да има истинско познание без свобода и човешко достойнство.
Ако искате (и можете да си позволите) да помогнете с дарения на Украйна и нейния народ, ето няколко начина да го направите:
Връзките са проверени, но някои сайтове може на моменти да не работят заради DDoS атаки.
English: This message is not officially endorsed by Wikipedia or the Wikimedia Foundation. We’ll also never spam you in this group, but we make this exception because of the exceptional times that we live in. The people of Ukraine today fight not just for their motherland, but for the fundamental values of the whole free world, ignited and inspired by the Enlightenment. If you want and can afford to help Ukraine and its people, these are some links that you can use. They have been verified, but some websites may be unavailable due to DDoS attacks.
Чувствайте се свободни да разпространявате съобщението където и както намерите за добре.
На 19 октомври 2021 година след продължително боледуване съвсем ненавременно ни напусна нашият изключителен колега и незаменим приятел Спасимир Пилев – редактор, администратор и бюрократ в Уикипедия на български език и автор в този блог.
Има една страница в Уикипедия, която трудно ще отворите. Защото е огромна. А е огромна, защото съдържа приносите – малка част от тях – на един забележителен човек.
Този човек се казваше Спасимир. И искам да ви помоля, когато следващия път отворите Уикипедия, да си спомните за него.
Спасимир беше човек, когото на пръв поглед лесно бихте могли да подцените: дребничък на ръст, скромен, подчертано възпитан, ненатрапващ се с присъствието си. Ала ако имате поне малък усет за хора, много бързо бихте разбрали заблудата си. Защото зад тази своя тиха и скромна външност Спасимир имаше огромно сърце, силен дух и необичаен за възрастта трезв ум.
Когато се запознахме, Спасимир беше едва на 21. По-точно бил е – защото с години го мислех за доста по-възрастен. Не заради външността му, а заради поведението, мисленето, зрелостта, чувството му за отговорност. Спасимир беше един от тези хора – от тези много малко хора – на които знаете, че можете да разчитате. Беше честен. И почтен.
На срещата на българските редактори с основателя на Уикипедия Джимбо Уейлс, юни 2009. Автор: Григор Гачев
Честен… И почтен… Замислям се: има ли по-голям паметник от този, който може да бъде въздигнат някому? И странно ли ще е да напиша, че някой, който бе толкова по-млад от мен, е могъл да ми бъде за пример?
Не е странно. Защото не ръстът ни прави човеци. И не годините. Сърцето – то ни прави човеци!
Но аз ви споменах за онази страничка в Уикипедия. Тя говори много повече и от най-красивите думи, които бих могъл да намеря, за това какъв човек беше Спасимир. Десетки хиляди снимки в Уикипедия, прилежно сканирани в Държавния архив, са негова заслуга. Десетки хиляди! Не знам дали сте сканирали някога снимки, но аз обикновено се отказвам още на първите десетина.
Сканиране на документи в Държавния архив, април 2015. Автор: Вася Атанасова (Spiritia)
И знаете ли кое беше най-впечатляващото? Спасимир смяташе, че постигнатото от него е доста скромно. Кахъреше се, че напоследък не успявал да качи достатъчно снимки – макар дори тези „недостатъчно“ качени „напоследък“ снимки да бяха в пъти повече от всичките, които някога въобще съм качвал в Уикипедия. И това, повтарям, беше само малка част от безкористната му доброволческа работа за Уикипедия.
Такъв беше Спасимир – всеотдаен, прилежен, съзидателен, добродетелен, трезвомислещ и толкова скромен.
И много повече от това. Спасимир беше запален географ – това му беше и професията – и също фотограф и пътешественик. Някой ден със сигурност щях да му кажа, че е добре да започне да пише пътеписи. Може би дори е писал. Надявам се. Защото Спасимир също умееше да пише увлекателно. Снимките му от разни интересни места бяха винаги съпроводени с интригуващи коментари. Нарочно пиша „интересни“, не „екзотични“.
Край крепостта „Добра надежда“ в Кейптаун, по време на Уикимания 2018. Автор: Kritzolina
Защото Спасимир беше всичко друго, но не и банален. Истината е, че Спасимир беше, всъщност, уникален. И затова изключително, изключително много ще ми липсва.
Не само на мен. На много други, щастливи да го познават хора от толкова много страни. На колегите в Уикипедия, на приятелите си, и, разбира се, най-вече на своето семейство. Искрено скърбя с всички тях и за всички тях. Но всички ние наистина бяхме щастливи да живеем в същото време, в което живя и Спасимир, и пътищата ни в живота да се пресекат с неговия.
На добър час, приятелю, където и да пътешестваш сега по огромния свят, който беше събрал в сърцето си!
Благодарим ти за всичко!
Можете да оставите своите съболезнования в коментарите тук или на тази страница в Уикипедия.
На първата снимка: По време на Wikimedia Conference 2018. Автор: Fayçal Rezkallah
Кристел Щайгенбергер, 12 август 2017. Автор: VGrigas (WMF)
Кристел Щайгенбергер е член на Тrust and safety team към Фондация Уикимедия и е доброволец от Немскоезичната Уикипедия 🙂 Тя е винаги засмяна и един от най-сърдечните и отдадени хора от общността.
Ти и Уикипедия – разкажи ни за тази отдавнашна любов 🙂
Уикипедия и аз – това бе любов, която започна бавно и отне няколко срещи, през които аз основно я игнорирах. Но когато я загледах повече – бях очарована. Разнообразието на теми и многото начини, по които можеше да ме ангажира Уикипедия, ме доведоха в сайта. Тук мога да уча нещо ново всеки ден! В началото само онлайн в немската Уикипедия, а по-късно и офлайн в Мюнхен, с нашата общност. Така през 2016 година отидох на Уикимания в Езино Ларио, защото не бе далеч от нас и не се налагаше да летя, за да стигна. От деня, в който пристигнах, започна същинската ни любовна история – с цялото разнообразие на уикимедианското движение и многото чудесни, умни, надарени хора, които я създават – те ме караха да се влюбя в Уикипедия отново и отново.
Каква е ролята ти в Уикимедианското движение сега?
Към момента имам две роли в движението. Аз съм доброволец-редактор, който обича да пише кратки статии за немскоезичната версия на Уикипедия и да качва снимки, както и да участва в международни събития и редактони. Във втората си роля съм член на екипа на Фондация Уикимедия като специалист в отдела „Доверие и безопасност“.
Уикимедианската общност е голяма, цветна, включваща. Как тази култура се разпространява? Как расте? Как се защитава?
Тайна е как това прекрасно общество нараства. Много хора споделят за различни инициативи, чрез които движението расте, става по-популярно на различни места, но понякога научаваме и за не дотам успешните опити. И все пак – растем и просперираме. Трябва проучване на този процес!
Колкото до защитата – това опитваме да правим с екипа ми. Борим се с най-сериозните лични казуси, но и подкрепяме доброволците със съвети как да се защитават.
Каква е ролята на Уикимедианското движение в ежедневието на хората, например в Индия, Гана или Канада? Как Уикимедия, не само като платформа за свободно знание, но и като движение променя живота на хората?
Не съм сигурна за ролята на Уикимедия в различните страни, дори и за в моята. За мен – имам сутрин и вечер време, в което доброволствам като редактор или следя колко чудесна работа вършат другите доброволци. И си говоря с приятелите ми от целия свят – те са чудесни уикимедианци. Е, така е и в работното ми време, разбира се!
Кой е любимият ти Уики проект?
Нямам любим проект. Постоянно съм възхитена от многото лица на уикимедианското движение.
Твоят поздрав за Уики и не-Уики хората, които четат това интервю?
Изпращам Уики-любов на всички хора, които четат това. Останете любопитни, пазете вярата си в доброто и критичното си мислене и споделяйте знанията си свободно!
CC BY-SA 4.0 File:1 Sofie Jansson CC BY-SA Gitta Wilén.png Created: 23 November 2017
Софи, от кога си доброволка в Уикипедия и как започна всичко? Преди 15 години бяха първите ми редакции, но без да имам своя потребителска сметка. Основно коригирах правописни грешки или леко разширявах статии. Когато написах първата си статия, някъде през 2007 година, тя бе изтрита и аз се позаинтересувах защо, но получих мълчание. Тогава се зачетох в дискусиите в търсене на отговор и останах с твърдото убеждение, че нови редактори на статии не са добре дошли и че „истинската“ уикипедианска работа трябва да се върши само от тези, които вече са част от „клуба“ – така спрях да редактирам.
Няколко години по-късно се случи така, че семинар, на който отивах, не се проведе и тъй като вече бях в центъра на града и не ми се прибираше рано, отидох на уикипедиански редактон за жени, за да опитам и потърся отговори. Ленарт Гилдбрандсон водеше семинара и разказваше за Уикипедия, разказваше за новостите, свързани с това да има повече нови редактори и говореше с такъв ентусиазъм, че ме убеди отново да опитам. И така съм активен доброволец от 2013-та година.
Как Уикипедия промени живота ти?
Уикипедия е доста възнаграждаващо хоби – донася приятели от цял свят. (Но аз прекарвам доста време в доброволчесто, може би време, което трябва да отделя за намиране на платена работа …) О, Уикипедия всъщност промени възгледите ми за сепаратизма, нещо, срещу което бях силно против преди да се ангажирам с Уикипедия (и Wikimedia), но сега виждам като неоходим краткосрочен инструмент. Нуждата от сепаратизъм е проблем, който имаме в нашето движение.
CC BY-SA 4.0 File:Kvinnliga huvudpersoner på Wikipedia editathon 39.jpg Created: 13 March 2018
Занимаваш се и с много офлайн Уики дейности, с които привличаш нови уикипедианци. Моля, разкажи ни повече.
Да, аз съм съосновател, заедно с Ленарт, на седмичните едитатони, които провеждаме в Гьотеборг. Идеята ни хрумна в началото на януари 2014 година и отне два месеца да направим планове и да организираме и първия ни редактон се проведе на 11 март 2014 година и оттогава всеки вторник следобед (със съвсем малки изключения) го провеждаме постоянно. Андерсон присъства на първия и бе основно лице в това да помогне и организира събитието (и то вероятно бе най-посещаваното събитие-редактон на всички времена).
Между другото ние не наричаме нашите редактони във вторниците „редактон“, а ги наричаме „skrivstugor“ – write-ins – писане, нещо, което мислим е по-подканящо за новодошли. Имаме близо 300 eредактона до момента и повече от 100 човека, които са се ангажирали през годините, с повече от 500 статии по нашата основна тема – Жени в литературата.
Също съм организатор на УикиЛагери за хора, които се идентифицират като цени и се занимавам с това от четири години със серия от лекции и редактони в библиотеките, други събития около Международния ден на жените. От 2017 съм и член на борда на Уикимедия Швеция.
CC BY-SA 4.0 File:WP-läger Molkom18-myskväll.jpg Created: 3 August 2018
Като доброволец кое те вдъхновява най-много? Това, че намирам постоянно нещо ново, което липсва или друго, което може да бъде направено по-добре. И винаги има да се учи нещо ново. Любопитството е ключово в Уикипедия, мисля си. Също мисля, че свободното знание е важно и ние всички следва да го споделяме, цялото човешко познание, не само това, което е около нас – за мен това е основа на демокрацията.
За какво пишеш най-често? Обичам да пиша за писатели и за литература. Също обичам да снимам писатели, с които снимки да илюстрирам статиите си.
Какво казваш на хората, които още не допринасят за Уикипедия?
Хайде, не е трудно! А ще намериш и много нови приятели. 🙂
Author Afek91 / This file is licensed under the Creative Commons Attribution-Share Alike 4.0 International license.
Анас е усмихнат, чаровен, енергичен млад уикипедианец, който говори много езици и на уикимедиански събития няма как да не забележите, защото носи традиционни марокански дрехи. За август месец избрахме той да е гост в нашата поредица интервюта с уикипедианци и се надяваме разговорът ни с него да е интересен!
Как откри Уикипедия и стана уикипедианец?
Открих Уикипедия както повечето хора – търсех в Гугъл по дадена тема, по която ми липсваше информация и видях страниците на Уикипедия в повечето резултати. Дълги години подхождах към Уикипедия като към класическа енциклопедия: чета информация и обратно към нормалния живот. Фактически винаги съм се интересувал от енциклопедиите и имах и четях много, когато бях малък (тогава още нямаше Интернет и телевизията не излъчваше нощем). Но всички тези книги или дискове имаха общата характеристика да не могат да се редактират и да са съставени от експерти и професиро – те са тук, за да се четат и използват за справка и учене. Ето защо и аз в първите години четях Уикипедия по този начин, до момента, в който не открих грешка в една статия и научих, че мога всъщност да я поправя, редактирам. Това проработи и аз вече бях пристрастен!
През 2013 създадох своя сметка и започнах да ставам все по-активен, откривайки важността на това да пиша за теми от моя регион, които други хора искат да четат и не намират друга информация в Интернет. Работех по това сам (и онлайн) – това е част от живота на уикимедианец, имах желание да срещна и други хора, които полагат усилия в тази посока. Така отидох на първата си конференция – WikiArabia 2015 в Монастир, Тунис. Така и научих за съществуването на WMF, за различни проекти и общности. През октомври 2015, мотивиран от всичко, което научих, заедно с други приятели основахме Уикимедия Мароко потребителска група (и организирахме WikiArabia 2019 в Маракеш). От тогава балансирам между онлайн и офлайн работа. Това е трудно и предизвикателно, но вярвам във важността на работата ни и офлайн и онлайн за разпространение на свободното знание.
На кои езици допринасяш най-вече и по какви теми?
Най-вече допринасям на арабски език, защото на него има много малко съдържание, макар наистина много голям брой хора по света да го говорят. Предизвикателно е, че доста хора от нашия регион допринасят на други езици, като френски или английски, а не на своя език. Вярвам, като африканец, че е дълг да подсилваме езика си и да му даваме важността, която заслужава. Ако няма да пишеш на собствения си език и за своя локален контекст – никой друг също няма да пише за това, особено ако регионът ти не е в силна позиция на глобално ниво.
Понякога пиша и на чужди езици като английски, френски, испански или шведски, когато сметна това за релевантно, особено конкретно съдържание по локални теми или хора. Не допринасям в конкретна област, като приоретизирам на база ситуацията, но винаги се опитвам да намирам теми, за които липсва информация и статии и да ги обогатявам долколкото мога. Примери за теми, по които съм работил са традиционни марокански изпълнители, исторически събития, за които липсва информация в Интернет.
Уикимедианци в Берлин – март 2019
Кажи ни повече за уикипедианските проекти и общностите на арабския свят и как се развива Уикипедия във вашия регион?
Хората, които говорят арабски не са хомогенна маса – това са хора в 22 държави, разпрострени от Мавритания до Ирак и Канарските острови. Тази хетерогенност означава, че различните региони имат различно ниво на развитие. Докато някои региони имат свои потребителски групи (в момента са 6: Алжир, Египет, Ирак, Ливан, Мароко и Тунис) и имат дейности, в други държави и региони няма много активни членове. Като цяло Арабската Уикипедия е богата и има дълбочина в много статии, но има и предизвикателства – например различни мнения по някои конкретни теми.
Голямо предимство е, че говорим един и същ език. Когато даден проект се увенчае с успех в една от нашите страни, всички други могат лесно да научат и повторят. Пример за това е проектът Wiki MOOC на колегите ни от Алжир, който въвлече над 10 000 души по целия свят. Хората от общността ни си помагат с готовност и заедно намираме решения и отговори (има го уики-дух-а), така че да си част от голяма общност е много обогатяващо. Надеждата ми е, че тази общност ще расте, особено в страните, където все още има малко допринасящи.
Ти си доброволец. Как каниш, привличаш още хора да те последват?
О, това е предизвикателен въпрос.
За да съм честен, една от големите трудности в нашия регион е да привличаме доброволци. Доброволстването не е приоритет, когато хората имат други важни задачи в живота си и следва да осигуряват нуждите си. По някакъв начин доброволстването е лукс: лукс да имаш време, да имаш настроение, да имаш знания – това не е ясно за мнозина!
Като доброволци адвокатстването е основа част от дейността ни – да казваме какво е Уикимедия, да уголемяваме общността с нови хора. Въпреки предизвикателствата, за които споменах, имаме различни стратегии за привличане на нови доброволци. Например да повдигаме теми, които са ценни за определени кръгове хора – да насърчаваме хората да пишат за своя град, регион, език, любим футболен отбор или певец – това е добър начин да се привлекат млади хора да участват в уики проекти. Накратко – намерете какво вълнува хората и им кажете, че те сами могат да пишат по тази тема, но с едно условие: информацията следва да е вярна и подкрепена с източници!
Любимия ти уики проект?
Нямам класация на уики проектите – всеки от тях е важен и има различна роля и всички се допълват. Въпреки всичко ще си призная, че съм по-активен по някои проекти. Например – лесно ми е да качвам снимки в commons, по време на пътувания, особено ако вече има статия за това място. Същото се отнася за Wikidata, където мога лесно да добавям информация или да превеждам. И двете са бързи и ефектни!
Най-активен съм в Уикипедия, чувствам, че това е сърцето на движението, но поякога се изисква наистина доста време, за да се създаде пълноценна статия. Наградата идва по-късно, когато виждаш броя на хората, които са я прочели и усещаш, че си допринесъл със своята малка капчица в безкрайния океан на знанието!
