В следващите дни ще публикуваме тук четири интервюта, които взехме с участници от миналогодишното издание на конкурса „Уики обича Земята“. Тъй като през 2015 година преди м. август все още си нямахме блог, те бяха публикувани в официалната Фейсбук страница на българската версия на Уикипедия. Тази година ги препечатваме, за да ви надъхаме още повече за участие в състезанието! 🙂
Първото интервю (7 юли 2015) Владислав, Асен и Вася взеха от Илиана Тенева – участникът с най-много качени снимки във фотоконкурса: 449 от общо 1617 снимки са нейни. Снимка на Илиана влезе и сред десетте финалисти в националния етап на конкурса.
Помолихме я да си направи визитка в няколко изречения и ето как се представи тя:
Аз се казвам Илиана Тенева. Откакто се помня, все снимам, но преди няколко години открих, че живея истински само когато съм с фотоапарат и раница на гърба и животът за мен започва, когато тръгвам на път към нещо непознато. Тогава започнах да чета и да се уча да снимам, да ходя на обучения за фотографи. Още много има да се уча. Учим се цял живот. Мечтая да превърна пътуването и снимането в моя професия и съдба.
Влади: От къде научи за фотоконкурса „Уики обича Земята“? Защо реши да се включиш?
Илиана: За „Уики обича Земята“ научих от един приятел и много се зарадвах, че имам възможност да кача колкото желая снимки, с които да покажа красотата на България. Мисля, че той самият беше научил за конкурса от Фейсбук.
Вася: Да, ние виждахме, че често споделяш снимки и постове през страницата ни във Фейсбук, аз по едно време те обявих за Посланик № 1 на „Уики обича Земята“ 🙂
Асен: Имаш ли някакво любимо място на което споделяш снимките си? Фейсбук, фотофорум? Участвала ли си в други фотоконкурси преди?
Илиана: Напоследък споделям само в Фейсбук. Имаше време, когато участвувах и във фотофоруми, но сега времето не стига. Във всеки случай не е първият конкурс, в който се решавам да участвувам.
Вася: Но сигурно е бил първият, свързан със свободно лицензиране на снимките. Знаеше ли нещо за свободните лицензи Криейтив Комънс или научи покрай състезанието?
Илиана: Ще си призная, че не съм съвсем наясно със свободния лиценз и какво представлява той…
Вася: Значи е добре да ти обясним. Свободният лиценз е начин на освобождаване на част от авторските права, когато авторът не държи да се ползва от всичките си права и няма нищо против да освободи част от тях в полза на останалите потребители. По-специално авторът се отказва по желание от правото си да получава възнаграждения при препубликуване на творбата му, дори и когато това става с търговска цел, както и се отказва от правото творбата му да остане непроменена.
Асен: Тоест всеки може да копира снимките ти, да ги разпространява и адаптира – само срещу посочване на името ти като оригинален автор на творбата и публикувайки новото копие под същия лиценз.
Вася: В Общомедия, където ти си качила снимките си, има 26,5 милиона снимки и видеа и всичките им – десетки хиляди – автори са се съгласили с условията на свободните лицензи.
Илиана: Да, това значи да бъде дарена снимката и не виждам нищо притиснително в това. Много хора снимат, но силно се страхуват да дарят или все мислят, че някой ще им открадне нещо. Смятам, че човек трябва и да дава, не само да иска да получава. А и това е един начин за моите снимки да бъдат ползвани и това, че ще ги виждам в Уикипедия, е само повод за гордост за мен.
Вася: Страхотно е, че имаш такава нагласа! Значи си уикипедианка по душа! 🙂 Някой от твоите приятели последва ли примера ти?
Илиана: Много малко, което ме учуди. Смятам, че човек не трябва да очаква за всичко да получава парично възнаграждение – има много други по-важни неща – това, че се учи, че добива популярност…
Вася: А в случая – и че дава възможност на стотици други хора да видят света през очите му. Впрочем, удивително е колко малко хора, дори и когато имат възможност, не избират да бъдат сред природата – ти си им дала възможност да видят какво губят, а може би и – да ги мотивираш да отидат да видят и те с очите си красотата на българската природа.
Илиана: Да, така се случва когато кача снимки в Фейсбук – приятелите ми започват да се интересуват къде е това място, а пък и аз търся упътвания от интернет за места, където не съм била досега.
Асен: Да, снимките са най-бързият начин да стигнеш да хората. Покрай твоите снимки и аз си припомних доста места из България. Беше страхотно чувство, за което ти благодаря!
Вася: За разлика от Фейсбук, в Уикипедия обаче ще са видими за много повече хора. Илиана, а интересно ли ти е и да пишеш статии в енциклопедията?
Илиана: Ами с писането ми е по-трудно, но определено конкурса ме промени. Започнах да се интересувам от местата които снимам – коя е реката, кой е върхът, които снимам. Оказа се, че за по-старите снимки много се обърквам…
Асен: Ние пък можем да се похвалим, че „закачихме“ няколко статии към твои снимки – освен че послужиха да илюстрират съществуващи статии, снимките ти станаха повод и да създадем нови статии за защитени територии в България.
Илиана: О, това е много вдъхновяващо! Ако човек просто прави нещо без да вижда реализация на труда си, не се чувствува удовлетворен и щастлив. Така моите снимки ще живеят докато има Уикипедия! 🙂
Асен: Ако направим след месец нов подобен конкурс, би ли участвала пак? На теб лично каква тема би ти се сторила интересна? Или каква тема, смяташ, че ще е интересна за хората?
Илиана: „Красотите на България“. Нещо, което да повдига националното ни самочувствие, може би характерни ритуали и празници, национални обекти…
Асен: Ние мислехме нещо за автентични крепости – покрай бутафорните реставрации и европроекти. Как мислиш? Или е твърде ограничаващо като тема?
Илиана: Да, това е добра идея. Действително голяма част от реставрираните обекти изкривяват нашата история или насочват в неправилна посока вниманието. Би било интересно. Имам няколко приятели фотографи, които даже пресъздават ритуали в тракийските светилища. Стига да решат да се включат…
Вася: А – чисто технически – как ти се стори качването на снимките в Общомедия? Някои хора срещат трудности…?
Илиана: Не, няма проблем с качването. Трудно ми беше да открия правилния резерват и в някои от случаите сигурно съм сгрешила резервата.
Вася: О, не се притеснявай за грешките, ние също доста научихме за резерватите покрай този конкурс 🙂 Сега минаваме и преглеждаме всички качени снимки за да коригираме, ако е нужно описанията, категориите. Като цяло не са много грешките.
Илиана: Аз исках да кача максимално количество снимки, защото това е една сбъдната мечта за мен: да покажа всички красоти, които съм видяла. България е много красива, пътувам всяка събота и неделя.
Вася: Последен въпрос: Нали ще продължиш да качваш снимките си в Уикипедия и в бъдеще?
Илиана: Да, разбира се. Това е мечтата ми за живота – да пътувам и да снимам.