Етикет: Уики-общност

Спасимир беше човек, когото на пръв поглед лесно бихте могли да подцените: дребничък на ръст, скромен, подчертано възпитан, ненатрапващ се с присъствието си. Ала ако имате поне малък усет за хора, много бързо бихте разбрали заблудата си. Защото зад тази своя тиха и скромна външност Спасимир имаше огромно сърце, силен дух и необичаен за възрастта трезв ум.

Когато се запознахме, Спасимир беше едва на 21. По-точно бил е – защото с години го мислех за доста по-възрастен. Не заради външността му, а заради поведението, мисленето, зрелостта, чувството му за отговорност. Спасимир беше един от тези хора – от тези много малко хора – на които знаете, че можете да разчитате. Беше честен. И почтен.

Честен… И почтен… Замислям се: има ли по-голям паметник от този, който може да бъде въздигнат някому? И странно ли ще е да напиша, че някой, който бе толкова по-млад от мен, е могъл да ми бъде за пример?

Не е странно. Защото не ръстът ни прави човеци. И не годините. Сърцето – то ни прави човеци!

Но аз ви споменах за онази страничка в Уикипедия. Тя говори много повече и от най-красивите думи, които бих могъл да намеря, за това какъв човек беше Спасимир. Десетки хиляди снимки в Уикипедия, прилежно сканирани в Държавния архив, са негова заслуга. Десетки хиляди! Не знам дали сте сканирали някога снимки, но аз обикновено се отказвам още на първите десетина.

Мерват е сред много усмихнатите, общителни и популярни лица на доброволците уикимедианци от Близкия Изток. Говорим днес за нейното приключение в света на Уикимедия.

Разкажи ни за Мерват извън света на Уикимедия?
Живея в Аман, Йордания. Работя на свободна практика – пиша техническа документация. В момента работя и към WMF Trust & Safety team като UCoC Outreach Facilitator. Освен редактирането на Уикипедия, в свободното си време обичам да чета. Също обичам да градинарствам и да пазарувам.

Разкажи ни как започна твоята история с Уикипедия?
Началото на моето уикипедианство бе забавно – първата статия, която написах бе за Гаргамел (анимационния герой от Смърфовете). Бях на кино през 2012-та и след това исках да проверя биографията на актьорите и открих доста пълна такава на английски език, но на арабски имаше само червен линк в статията за филма. Тогава реших да опитам да създам статия. След това ми хареса, така че продължих с още. Преди да си направя регистрация и да започна да допълвам информация четях ежедневно. Е, днес вече имам повече от 1699 статии на арабски и около 10 на английски език.

Кой е любимият ти уики проект?
1) Wikipedia

2) Wikidata

3) Commons

Как най-често допринасяш?
Аз съм активен член на общността – работя по някои инициативи като образователни, състезания, работилници. До момента съм провела повече от 5 състезания по редактиране, участвала съм като жури в почти всички състезания в Арабската Уикипедия и на други езици също. Също съм администратор и бюрократ, но най-вече обичам да редактирам и създавам съдържание – повече от всичко друго.

Каква е мотивацията ти да си част от уики движението?
Всеки от нас е търсил информация по различни теми, за домашно в училище или за да научи нещо ново, да намери детайли по различна тема. Много пъти не намираме информацията, която търсим. Да се ходи до библиотеката е невъзможно всеки път, особено за хората, които не живеят в големи градове. Вярвам, че всеки има право на достъп до знание, по възможно най-лесния начин. Други са доброволствали и вложили време и усилия да има свободно знание, смятам, че и ние следва да сме щедри и да дарим време и усилия да участваме в разпространението на знанието. За мен Уикипедия е най-подходящата платформа за това. Тя е най-добрият източник и ще продължи да е такъв. С времето тя се превръща в страст и стил на живот за мен.

Твоят поздрав за уики хората, които ще прочетат това интервю 🙂
Скъпи читатели, благодаря ви, че отделихте време да прочетете това интервю. Надявам се то да ви окуражи да участвате и да продължите да допринасяте. Участието в уики-движението може да е по различни начини, дори ако не искате или не можете да сте редактор по някаква причина. Бъдете част от нас, присъединете се, оставете своя следа.

Как стана уикимедианец, разкажи ни историята си?
Това стана отдавна през 2005-та. Спомням си, че получих по мейл покана да редактирам турската Уикипедия, мейл от група, към която бях абонирана. По това време пишех блог и допринасях за няколко сайта по темите за пътуване, книги и други, като хоби. Когато научих, че мога да редактирам и Уикипедия бях развълнувана и знаех, че ше ми хареса, дори преди да бях започнала да редактирам.

В началото редактирах за забавление. Обичах да пиша за анимационни герои, серии. Мислех, че редактирането на по-„сериозни“ статии, свързани с наука, история, политика следва да се прави от експерти. Но скоро разбрах, че като цяло редакторите са малко, и че аз мога да допринеса сериозно като пиша и редактирам статии по всяка тема, без задължително да съм експерт в нея. И започнах да гледам на това все по-сериозно. По това време още не познавах нито един уикимедианец лично, докато не бях поканена в Скопие през 2015-та година, като награда за моя принос. Там за първи път срещнах уикимедианци от други страни и научих повече за Фондация Уикимедия.

Когато се завърнах споделих опита си с другите онлайн и скоро се оказах сред основателите на нашата потребителска група в Турция. Много обичам да съм с други уикимедианци от целия свят на регионални и международни събития, като мост между моята общност и уикимедианското движение. Сега членувам в още две международни потребителски групи и съм член на Affiliations Commitee.

Кои са любимите ти Уики проекти, по които работиш?
Уикипедия на турски! Обичам да редактрам на родния си език. Мисля, че Уикипедия на турски е далеч от там, където следва да е като количество и качество на статиите и съм уверена, че моите редакции могат да доведат до промяна. Също много обичам да допринасям за Комънс със снимки, които да използвам към статиите, които редактирам.

В Турция имахте доста сложен период с блокирането на Уикипедия. Това, за радост, отмина. Как се чувстваш от тази ситуация и какво научихте от нея?

Да, Уикипедия бе блокирана в Турция от 29 април 2017 до 15 януари 2020. Хората, които имат по-голяма компютърна грамотност можеха да избегнат блокажа с използване на технологии като VPN. Толкова се гордея с редакторите от нашата общност, които не спряха да редактират Уикипедия и нашата потребителска група продължи да организира събития през тези години. Въпреки всички малки редакции се случваха и оценявахме още по-високо стойността им. Повечето хора от общността допринасят, защото виждат това като добър начин да оползотворят свободното си време, но мисля, че и доста от нас оценяваме колко е ценно това, което правим за обществото като цяло и започваме да виждаме не само като добър начин да запълним времето си, но и като важна доброволческа работа. Ето защо решихме, че вместо да сме неформална общност е добре да сме по-хубаво организирани и след махането на блокажа придобихме статус на неправителствена организация.

Къде е в момента турската уики-общност и как я развивате?
Турската уики общност е по-жива от всякога. Общуваме основно с не-уики канали като Телеграм, за да искаме помощ за превод на определени думи, изречения или да си сътрудничим по други теми. Имаме редовни онлайн срещи всеки две седмици. По-опитните уикипедианци и новите участват в разговори, споделят предложения за различни проекти, събития, правим различни презентации, за да се учим и развиваме. Правим доста неща едновременно. Тази година за първи път организирахме Уики Обича Земята Турция. Имаше неочаквано високо участие. Очаквахме около 500 снимки да се качат за месец, а имахме получени близо 3500 снимки. Мислим, че това е голям поздрав от читателите към завърналата се Уикипедия.
Организираме с различни партньори редактони, като Редактон в Деня на джаза с Истанбулския джаз фестивал или Редактон за жените режисьори с Filmmor Women’s Cooperative.
Посещаваме университетски курсове, за да каним студентите да допринасят и ги обучаваме – това са важни части от дейността на нашата потребителска група. Продължаваме да го правим онлайн, чрез видео конферентни връзки. Така планираме да достигнем повече студенти през новата учебна година. Правим всичко това, за да помогнем на общността да расте, като не само искаме повече хора, но и различни хора да бъдат привлечени в нашата общност.

Как Уикипедия помага, работи за хората в страни като вашата?
Турция е държава с добро потребление на Интернет и хората използват онлайн източници като основен източник на информация. Въпреки това информационната среда в Турция е силно замърсена. В тази среда Уикипедия не може да бъде пазач срещу фалшивата информация, но поне дава на по-напредналите потребители на Интернет подкрепа за фактологичното знание, неговото създаване и споделяне.

Твоят поздрав към уикипедианците и приятелите, които ще прочетат това интервю?
Скъпи приятели, толкова се гордея, че съм част от тази общност и очаквам да можем отново да сме заедно на събития.

Джъстис е млад, енергичен, усмихнат и всеотдаен уикипедианец от Гана. Знаем, че в Африка има много голяма нужда от знание и Уикипедия за много хора там е почти единствен източник на знания. За предизвикателствата и възможностите за сободно знание днес разговаряме с Джъстис.

Разкажи ни историята си с Уикипедия?

Преди да започна да редактират Уикипедия бях силен потребител на Уикипедия, най-вече докато спорех с мои приятели и търсех аргументи по теми, свързани със спорт и други. Приятелите ми повтаряха, че Уикипедия може да се редактира от всеки и с това не може да й се вярва. На 20 февруари 2016 година присъствах на първия си Уикимедиански едит-а-тон на Уики потребителската ни група в Гана и се заинтересувах от редактирането на Уикипедия. От ден на ден се интересувах повече и повече и след това се включих в Уики обича паметниците, като допринесох със снимки на паметници, които бях правил. Започнах да доброволствам и в потребителската група с различни дейности и така, след 4 години мога да кажа, че вече имам дълъг път в Уикимедианското движение.

А с какво се занимаваш днес? По какви уики проекти работите в Гана?

След четири години активно включване с доброволство за потребителската ни група Уикимедиа Гана и Фондация Уикимедия, вече съм по-активен в редактирането на Уикипедия на английски. Също, защото имам опит с фотография, допринасям с много снимки от събития.

Какво е важно за теб в Уикимедианското движение и защо си част от него?

Една от най-важните причини за мен да се присъединя към Уикимедианското движение е целта да се споделя цялото знание. Това мото така силно резонира с мен, че се присъединих веднага към Уикипедия. Към момента считам решението си да чета и допринасям за Уикипедия за едно от най-добрите в моя живот.

Как Уикимедия променя живота на хората в Африка?

Уикимедианското движение променя живота на хората в Африка по много начини – учи хората да четат, да пишат и на редица меки умения. Хората също се ангажират, защото могат да опишат своята история и истина.

Кои са твоите любими Уики проекти?

Английската Уикипедия и Уики Комънс.

А кои са най-големите предизвикателства, пред които е изправено вашата уики общност?

Трудно е да привличаме доброволци – хората работят и средата ни не позволява на младите хора да имат възможност да доброволстват за проекта. Трудно е да съчетават работата си с доброволчеството, което отнема време и не се заплаща с парични средства. Доброволчеството е лукс за много хора и е предизвикателство за нашите общности.

Твоето пожелание към хората, които четат това интервю?

Искам да кажа голямо Благодаря на всеки, които е прочел това интервю и помага за различните Уики проекти. Намасте.

Дълги години Вахид Масрур беше част от Фондация Уикимедия и работеше по различни проекти, свързани с образование и отворено знание. В момента работи в екипа за съдържание към неправителствената организация Learning Equality, чиято дейност е посветена на това училищата и общностите да имат достъп до дигиталните ресурси за учене.

Разкажи ни за връзката между теб и свободното знание. Как започна всичко и с какви проекти си ангажиран днес?

Вярвам, че силните форми на потисничество задържат хората неграмотни и обратното на това – знанието е процесът, който разгръща крилата на човечеството за по-добро и прави света по-добър. Ето защо всеки път когато чета или виждам нещо, свързано със свободно знание, се чувствам привлечен. Когато разбереш, че човешките постижения се случват в социален контекст, исторически,  и приемеш, че за да си човек се изисква взаимно приемане, отвореното знание е единственият възможен път към това, в моето съзнание.

Как Уикипедия дойде в живота ти?

Бях част от учителската общност в Кито, Еквадор, и бях поканен на закуска с мои приятели, които познавах от тази общност. Оказа се, че темата на срещата е да се създаде Уикипедианска общност в Еквадор. Изучавах образователни технологии от известно време и моят основен въпрос бе: “Има ли как да се свържат образованието и Уикипедия?” Малко знаех по онова време! 🙂 И така научих за Уикипедия + Образование и започнах да ги промотирам в Кито и Еквадор. По естествен начин станах координатор и говорител по темата образование към Уикимедианската потребителска група в Еквадор. До този момент бях правил само няколко малки анонимни редакции, а след това основният ми принос към Уикимедианското движение бе да въвличам още и още учители и да им помагам да разбират стойността на Уикимедия за образованието. Искрено вярвам, че активното включване на Уикимедия в образователния процес го трансформира.

Как Уикипедия допълва отворената култура и движението за отворено образование?

От Западната перспектива всяка култура има нужда от енциклопедия, така е и с отворената култура! Идеята, че културата може да е публична и отворена, като едновременно с това уважава правата на авторите, е всъщност начинът, по който културата работи. Уикипедия доказа, че доброволците, с минимум и дори остарял интерфейс могат да обвържат и предоставят знание и възможности за доброто на човечеството. Това е изумително доказателство за човечност в най-добрия й смисъл – когато хората са въвлечени в сътрудничество на добра воля.

Как свободното образование и разбирането за него променят света, в който живеем?

Отвореното образование е възможност да се преосмисли как правим образование. Привлече се вниманието около това как се създават учебни материали с почти нулев разход, но за мен по-важната тема тук е дискутирането на това как образователните системи могат да работят в 21-ви век, вместо в 19-ти. В това са големите ползи на отвореното образование.

Построили сме основи за образование – училища, университети,  като крепости, които са откъснати от техните естествени общности, и отварянето на образованието означава да се свалят тези стени, като споделяме съдържание, ангажираме се в диалог, учим се да произвеждаме значимо знание, от локално към глобално.

Къде може да се прочете повече по тези теми?

Една от основните препратки за Свободно образование е Open Education Consortium https://www.oeconsortium.org/, където голяма част от академичната общност се среща и дискутира по тези теми. Също https://www.oeglobal.org/, които са свързани с Консорциума за свободно образование.

За хората с практически интерес към свободното образование предлагам да погледнат за OER-enabled Pedagogy, което е приложение за отворено образование. Много линкове по темата има и в Google Scholar, и в Twitter.

Твоят поздрав към всички уикипедианци, които ще прочетат това интервю?

Благодарен съм за възможността да споделя част от мислите си с българската уикимедианска общност и ми се ще да кажа, че ми липсват срещите на Централно- и Източноевропейската уики общност и голямата им динамика! Надявам се всички сте добре и да се грижите за себе си в този тестови период на нашия живот.

Фаи е винаги усмихнат, приятелски настроен към всички в уики общността. Вероятно мнозина го познават като фотограф на уики събирания и е факт, че едни от най-симпатичните портретни снимки от събития на ключови фигури в международната уики общност са дело именно на Фаи. Той е от Алжир, говори няколко езика, активно доброволства най-вече с добавяне на снимки към Уикипедия. Талантлив фотограф е. Ето и разговора ни с него за уики делата му.

Как започна твоята връзка с Уикипедия?
Първо срещнах Бачунда, който е мениджър на Уикимедианското общество в Алжир. Запознахме се покрай фотографския клуб, където често организираме събития около фотографията, като състезанието Уики Обича Африка или Уики Обича Планините – участвали сме със снимки в изложбите.
Отношенията ни бързо станаха приятелски и работим заедно по различни събития. Станах част от журито на тези състезания и така участвах и в първата си уики среща в Тунис през 2018 – WikiIndaba!

Разкажи ни и за връзката си с фотографията?
Реших да стана професионален фотограф през 2010 година. Напуснах работа и с приятели направихме фотографски клуб. Оттогава обучавам, участвам в състезания, стажове, работилници и станах обучител в тази област, а също организатор. Работя с национални и международни медии, ръководя обучения в Алжир вече три години и често ме канят да съм жури в състезания или да представям различни фото брандове. Считам себе си за артист, обичам да срещам хора и да разказвам историите им чрез работата си.
Преди две години стартирах и F-EYE Agency – моя фотографска агенция, като главно предлагаме обучения, но също снимаме събития и други.

Какво правиш най-вече като доброволец в Уикипедия?
Като фотограф най-вече допринасям към Общомедия, но най-вече работя по различни проекти, свързани със снимки в Уикимедия. През 2018 година стартирах проекта WikiNomad, който осъществих същата година с помощта на грант, който получих от Фондация Уикимедия и който беше свързан с организиране на експедиция с други доброволци. Обикаляхме различни региони на Алжир и се завърнахме с много статии, снимки на различни обекти – гастрономия, флора и фауна, география, музика…

На какви езици допринасяш – знаем, че говориш няколко?
Допринасям повече с фотография, която е универсален език. Говоря френски, английски, а алжирският арабски ми е майчин. Уча и испански, но съм далеч от това да допринасям със статии на испански.

Популярна ли е Уикипедия в твоята общност?
Уикипедия е много популярна в Алжир, като референция е винаги на първо място при резултатите в търсачките.
Проблемът е липсата на редактори. Като цяло разбирането за доброволчество не е много популярно у нас, поне не в писането на статии и редактирането им. Затова стартирах проекта WikiNomad, който предоставя на редакторите възможност да пътуват, да откриват различни места от родината си, но в замяна да пишат статии, да снимат и качват съдържание.

Какво би казал на всички хора, които ще прочетат това интервю?
Искам да благодаря искрено на Жюстин за това интервю, за мен е чест. Искам да благодаря и на цялата общност WikiDZ, които са с мен, подкрепиха ме да се присъединя към движението – Бачунда, Реда, Ахмед, както и всички приятели, които срещнах по време на нашите събирания – Анес, Емна, Зейнеб, Фарах, Шола, Феликс и останалите.
С всичко това искам да кажа на читателите, че опитът ми с уики общността изглежда е едно реално човешко приключение.

Nicolas Vigneron speaking at the Celtic Knot 2019 conference. Author John Lubbock

Никола е усмихнат, енергичен, отдаден на Уикипедия младеж. Активист е от много години и доброволаства по различни уики проекти. Защото се занимава с много по-малко популярни у нас дейности – решихме да ви го представим с това интервю.

Как Никола стана уикипедианец?

Еха, започнах в далечната 2004-та. Не помня какво точно ме мотивира да започна. Но помня чудното усещане да мога да пиша статии в уикипедия, заедно с други хора. Аз не знам всичко, но заедно с другите можем да покрием доста широки области от знания. Едни знаят какво да напишат, друго знаят как да форматират текста и да го илюстрират и така нататък, и в края заедно създаваме нещо, което всеки поотделно не би могъл да направи. Всеки допринася с малка капка, но заедно правим океан!
Това е наистина вълнуващо и въвличащо. 16 години по-късно все още ме радва много, дори вероятно повече от преди.

Занимаваш се в последните години доста повече с Уикиданни – разкажи ни и за тази своя „любов“ 🙂

Обичам Уикиданни – Wikidata. Това е фантастичен проект, мултиезичността му и чистата логика на данните са много ключови, според мен. Можеш да се фокусираш върху най-важната част от информацията и около нея – останалото.
Уикиданни е многоезична – имаш силата на уики, но умножена по 400+ езика!
Има и много инструменти, с които да се подпомогне редактирането и коригирането на данните в Уикиданни. С услугата за справки SPARQL, може да се направи списък или да се провери качеството на данните, за да се избере област, която да се подобри. С OpenRefine може да се импортират данни от външни източници, за да се създадат нови обекти или да се подобрят съществуващите.
Работя много и различни данни, но най-вече върху данни около паметници и културно-историческо наследство, където е важно да има завършени и обновени данни. Те са важни за уикипедиански статии и за Уики обича паметниците, годишното международно фото състезание за снимане и споделяне на снимки на паметници, което се провежда всеки септември.

Твоите любими Уики проекти и в кои от тях си въвлечен по-силно?

Уики източник е моя любим Уикимедиа проек. Най-вече транскрибирам текстове, но има и куриране, организация на книги по една тема, за да се улеснят читателите. Транскрибцията е превръщането на картинка в текст – много важно, предвид че текстът има доста пвоече възмжности, прави документа по-четим, по-лесен за търсене (с ctrl+f или с по-сложни софтуери за търсене), по-откриваем за въшни търсещи машини или за експортиране и трансфер на други устройства (мобилни телефони, таблети, четци).
Вече милиони книги са транскрибирани – достатъчно, за да има дълго да се чете и да се задоволи всеки вкус.
Уики източник е специален проект. Той е по-спокоен, почти дзен, след доста тежки и изискващи мислене задачи в Уикипедиа, обичам да си „почивам“ с Уики източник.

Не е Уикимедиански проект, но също много харесвам 100 уикидни #100wikidays като лично предизвикателство (бел. ж.т. – идея на нашата великолепна Вася Атанасова, за което тя получи специалната награда за доброволчество на TimeHeroes). Целта е да се създава нова статия всеки ден в продължение на сто дни. Успях да направя 2 пълни тура и в момента правя третия си. Превеждам от английски на френски статии за ирлански жени (с това помагам да се намали и половото неравенство – gender gap (бел. ж.т. Уикимедиа има като основен приоритет борбата с половото неравенство и полага последователни усилия да се насърчава създаването на статии и за жени)) , с помощта на Ребека О’Нийл, която също прави #100wikidays със статии, но на английски език, с няколко дена пред мен. Отново – добър пример как хората могат да работят заедно. Целта ми за тази година е повече от 100 дена, може би 1000, но да видим.

Има ли нещо специално за френската уикипедианска общност?

Ако говорим за франкофонската общност – тя е доста разнородна, френският език се говори по целия свят. Самата френска уикимедианска общност е силна и като цяло симпатична. Както навсякъде – имаме си тролове и не толкова мили хора, но добрия тон и приятелските отношения доминират в общността ни. Имаме хора, които винаги реагират първо с „не“ на новите неща, но дори общността да се съпротивлява малко в началото, дългосрочно възприемаме много от новите инструменти. Например, отне време Уики данни да се приеме сериозно от Френската Уикипедия или Уики източници.

Поканата ти към всички, които още не допринасят?

Опитайте! Няма нужда да започнете с нещо голямо или да допринасяте всеки ден, но всяка дори малка редакция е добре дошла. Има толкова много неща да се правят в различните Уикимедиански проекти, сигурен съм, че ще намерите нещо, което ще ви носи радост.
И не забравяйте да се забавлявате – Уики е сериозна, но и сериозно забавна 😉

Изявление на Катерине Мар, CEO на Фондация Уикимедия. Следвайте я в Туитър на @krmaher.*

Фондация Уикимедия е неправителствена организация, която отговаря за Уикипедия.

Наша отговорност е да поддържаме Уикипедия онлайн и достъпна за света, особено в моменти на криза. Един свят, който се променя, изисква промяна на начина, по който работим.

Преди две седмици затворихме офиса на Фондация Уикимедия в Сан Франциско и спряхме всички несъществени пътувания. Миналата седмица отменихме всички планирани краткосрочни глобални събития и помолихме общността редакткори-доброволци на Уикипедия да направи същото. От вчера преминахме на половин работен ден.

Преди месец планирахме бъдещето. Днес все още планираме, но просто едно различно бъдеще, отколкото всеки от нас очакваше. Адаптираме се към бъдеще, в което нашите глобални общности доброволци трябва да се съсредоточат върху своите местни общности, в което нашия персонал се нуждае от време, за да се грижи за членове на семейство и близки; в което хората се нуждаят от пространство, за да работят чрез предизвикателствата на изолация, несигурност и загуба. Ние се подготвяме за потенциално глобално икономическо забавяне.

Но същевременно осъзнаваме своята роля за #StopTheSpread и #FlattenTheCurve. Всички сме в един различен свят.

И все пак, това е същият свят. Уикипедия е един от най-популярните и обичани уебсайтове в света, посещаван от повече от милиард души всеки месец. Статията за Коронавирус в Уикипедия само на английски език е преминала през повече от 13 000 редакции от над 2000 редактора от началото на пандемията.

В Уикимедия живеем с мотото: всичко, което се случва по света, се случва в Уикипедия.

Какво правим?

1. Приемаме, че промяната е новото нормално.

2. Почистваме бюрата си. Уикипедия е сайт, но Уикимедия е общност. Казваме „дойде заради статия, осната заради хората“.

3. Защитаваме здравето си.

4. Преминаваме на по-лек режим.

5. Фокусираме се върху най-важното.

Моля ви да предприемете смели действия, за да предотвратите по-нататъшна вреда.

Ние вярваме във всеки човек и вярваме в това, което ние като човечество можем да направим заедно. Правим всяка стъпка, за да защитим нашите общности, колегите, семействата си, като същевременно изпълняваме нашата визия. Можете и вие да предприемете тези стъпки. Молим ви да се присъедините към нас.

С любов и безплатни знания, и мийте ръцете си!

Катерине Мар

 

---

Това е съкратена версия. Пълната версия на изявлението на Катерине Мар може да прочетете тук.