Състезание Архиви 2016

Знаете ли каква е връзката между Люк Скайуокър от „Междузвездни войни“ и сътрудничеството ни с Държавна агенция „Архиви“?

barnstar_of_archives_challenge_winner
Логото на „Състезание Архиви“. Лиценз: cc-by-sa-3.0 Източник: Общомедия

На 15 ноември 2016 г. започна второто издание на Състезание Архиви. То ще продължи до 15 декември 2016 г. Неговата задача не е сложна, но е отговорна – да напишем по-подробни описания на снимките и да ги преведем на различни езици.

Ако си представим работата с архивните материали и използването им в Уикипедия като поточна линия на фабрика, то може да се опише така:

1. Проучваме какви фондове се съхраняват в Държавния архив, нерядко това се случва в малките часове на денонощието.

2. Посещаваме някой от архивите, част от Държавна агенция „Архиви“, най-честият случай е Централен държавен архив, за да направим поръчка и да сканираме каквото сме получили от поръчката ни от миналия път.

3. Тук започва приятната част – моментът, в който можем да отворим папките и да разгледаме получените документи. Вариантите са много. Може да са на пръв поглед скучни листове хартия, но всъщност да съдържат много ценна информация – Свидетелство за Свето кръщение на Аспарух Лешников например или паспортът на Асен Разцветников, а защо не Свидетелството за венчание на Владимир Василев и Цвета Ленкова, ръкописи на някой наш значим писател. Но може и да са и афиши, като този за 4 март 1904 г. – в Народния театър в Прага ще се играе „Тартюф“ от Молиер. Ролята на Тартюф играе Йозеф Шмаха, който малко по-късно ще стане артистичен директор и главен режисьор на Народния театър в София. От Народния театър идва и следващият документ, макар и да е тъжен – некролог за кончината на Иван Вазов.

basa-86k-1-36-4-poster_of_prague_national_theatre_1904
Афиш на пиесa, режисиранa и игранa от Йозеф Шмаха, постановка на Народния театър в Прага, 1904 г. Лиценз: Anonymous-EU Източник: ЦДА, ф. 86К, оп. 1, а.е. 36, л.4, Общомедия

Може да се качим и на кораб, заедно с хор „Гусла“ и да посетим Виена в лятото на 1932 г., а защо не да обиколим Краков заедно с Дора Габе.

basa-3k-7-422-2-1896_summer_olympics
Снимка от Олимпийските игри в Атина, 1896 г. Автор: Алберт Майер Лиценз: PD-old Източник: ЦДА, ф. 3К, оп. 7, а.е. 422, л. 2, Общомедия

Обичате ли състезанията? Цял албум със снимки от първите модерни олимпийски игри през 1896 г. в Атина ви очаква или пък да се върнем две години назад и да посетим българския павилион на Световното изложение в Анверс.

4. Освен да разгледаме всички тези интересни неща, трябва да започнем със сканирането, за да достигне това богатство до над 3 000 000 души от цял свят всеки месец. Записва се всичко подробно – номер на фонд, номер на опис, номер на архивна единица, номер на лист, каква информация има за него. След като сме готови, връщаме всичко обратно и правим нова поръчка за следващия път.

5. От тук насетне започва домашната работа. Прехвърляне на снимките и документите от скенера на компютъра и качването им в най-голямата банка за свободни снимки, видео и графики – Общомедия. Това е мястото, където се съхраняват и сканираните от нас архивни снимки. Всеки документ се качва и описва поотделно. Не бързайте да се отчайвате, защото предстои най-хубавото.

6. А това е крайният резултат. Всяка снимка „мечтае за своята изява“. Около 25% от тях засега са я получили. Над 1100 статии в Уикипедия на български език и над 1000 статии на 70 различни езика са илюстрирани със снимки от Държавния архив на България. Обаче за някои снимки все още няма създадени статии, където да се „разположат комфортно“. За това трябва „да им създадем благоприятни условия за изява“. Около 150 статии на няколко езика са написани благодарение на това, че са се появили интересни снимки или ценни документи.

Всичко това коства няколко дни (по-скоро нощи) работа. За да получим помощ и да въвлечем хора от различни държави за по-добро описание, написване на нови статии и илюстриране на вече създадени, организирахме „Състезание Архиви“. Една идея, която се роди съвсем спонтанно преди година. Тогава резултати бяха повече от добри – над 3200 снимки получиха описания на няколко езика, над 2300 категории бяха добавени, за да бъдат снимките по-лесно откриваеми, близо 600 снимки достигнаха до крайната си цел – „да се настанят уютно“ в някоя статия. Бяха написани 94 нови статии на български, арменски и сръбски език.

archives-challenge-then-and-now-hisarya
Южната порта на римската крепост Диоклецианопол в Хисаря, 1920-те г. и 2008 г. Лиценз: Anonymous-EU и CC-BY-SA 4.0/GFDL Източник: ЦДА, ф. 1771К, оп. 1, а.е. 1163, л. 4, Общомедия

И още нещо – представяли ли сте си как е изглеждал даден обект в миналото или пък разглеждайки стари снимки да се чудите как изглежда сега. Галерията „Тогава и сега“ дава тази възможност. Един и същ обект, често в един и същ ракурс от преди век и сега. Бяха открити близо 70 такива двойки снимки.

Тази година всичко това се запазва. Снимките са подредени в пет тематични категории – снимки на хора, снимки от България, снимки от света, снимки свързани с етнографията и документи. Свой собствен раздел си има и галерията „Тогава и сега“. Но имаме и нещо допълнително – възможността да се добавят географски координати на снимките, за да видим нагледно от къде са те. Засега картата е изключително интересна, но ще ви я покажем скоро след края на състезанието, за да видите от колко много места се съхраняват снимки в Държавния архив.

basa-3k-7-350-21-cemetery_in_chenini_tunisia
Джамията в Шенини, Тунис. Лиценз: Anonymous-EU Източник: ЦДА, ф. 3К, оп. 7, а.е. 350, л. 21, Общомедия

Едно от тези места е берберското селище Шенини в района Татуин в Тунис. Достигнахме до него благодарение на албум със снимки от Северна Африка, подарен на цар Фердинанд. Статията за Шенини на български език е нова, написана е от потребител:Litev по време на „Състезание Архиви“ 2016 и е пример за това, че снимки от дадено място могат да накарат някой редактор в Уикипедия да напише статия за него. Защо споменавам тази статия ли? Районът на това село е използван като естествен декор за филми от поредицата „Междузвездни войни“ и е представен като родната планета на Люк Скайуокър.

Всичко това е толкова успешно, защото се прави от доброволци!


Автор: Спасимир Пилев
Редактори: Вася Атанасова, Никола Калчев

Вашият коментар