Етикет: Уики-общност

Интервю с Фархад Фаткулин – Уикимедианец на 2018 година

Моля, разкажи ни историята си. Как разбра за Wikipedia?
Открих Wikipedia в периода между 2004 и 2008. Беше особено полезен благодарение на линковете за промяна на езика, които сега се съхраняват в Wikidata – търсех и четях статии на английски или на руски, сменяйки езика по този начин. Беше ефективен начин да придобия  общи познания в дадената област, както и свързана терминология и на двата езика. Открих статии в Wikipedia на татарски в първата половина на 2008 година, направих първите редакции около Коледа през 2009 и се върнах окончателно в края на февруари 2012.
Ти си носител на наградата Wikimedian of the Year за 2018 – какво означава това?
Можете да прочетете на тази страница на Wikipedia какво означава термина. Бих казал, че това е признание за усилията на групи от доброволци, които се занимават активно с проекти на Wikimedia, но конкретни инициативи и свързаните с тях личности са отличени. По време на последната Wikimania, имах щастието и честта да се срещна с Роузи от САЩ, която стана носителка на тази титла през 2016, след което играеше и важна роля в различни доброволчески и подкрепящи инициативи в движението на Wikimedia и по-късно и с моите колеги, с които дори стартирахме клуб WOTY (бел. ред. Wikimedians of the Year).
Проектите на Wikimedia документират културното разнообразие и наследство на нашата планета и го правят достъпно на много езици – на Джими някак му хрумна идея как да възхваляваме индивидуалността, да изразим благодарност към групите и да вдъхновим доброволците – той прави това ежегодно на закриващата конференция на Wikimania. Предполагам, че усилията на полиглотите от Русия, които са в Wikimedia, заслужават похвала и моят принос в кроскултурната и междуезичната комуникация някак е бил забелязан от него и признат като стойностен пример.

А как това промени живота ти и отношението ти към Wikipedia?
Това не промени отношението ми към Wikipedia, но със сигурност добави някои нови роли и отговорности в движението – което намали количеството време, което можех да продължа да посвещавам на задачи, върху които се бях фокусирал преди. Местни заинтересовани лица в Република Татарстан искаха да научат повече и да се ангажират с възможностите, които предлага Wikimedia, и моите колеги в Руската федерация искаха аз да се възползвам от този публичен интерес. В момента се фокусирам върху това да комуникирам публична ангажираност чрез проекти на Wikimedia през различни инициативи на Smart Region, като една от тях е на ниво общини (w.wiki/EfH) или организации за популяризиране на културно наследство и т.н.

Разкажи ни, като доброволец, с какво най-често се занимаваш във вашата Wikipedia?
Гледам на всичките 300+ езикови версии на Wikipedia като „мои“ – вярвам, че всички езици и култури на света принадлежат на всеки един от нас и това е нашето общо наследство.
Над 50% от моите редакции са в татарската Wikipedia, откъдето започнах, но от 2015 се грижа и за Wikipedia на езиците в Русия (около 30 Mainspace версии на езици, които са с официален статут във Федерацията, както и 45 други в Wikimedia Incubator – вижте скорошен доклад на английски език тук) плюс тези на тюркски езици. От есента на 2019 започнах да помагам и на Wikipedia на северносаамски език (бел. ред. – един от езиците в северна Скандинавия).
В татарската Wikipedia започнах с писане на статии, свързани с моите хобита (история, празници и чествания, различни социално-икономически теми) и интересите на децата ми (анимационни герои, животни и т.н.). По-късно преминах и към различни задачи по поддръжка като развиване на страници Помощ и Ръководства, Категоризация, взаимосвързване и т.н. По-късно започнах и да обучавам други хора онлайн и офлайн и все още го правя.
Как включваш и насърчаваш нови хора да се присъединят и да доброволстват като теб?
Доброволчеството означава да знаеш какви са ползите, да виждаш позитивните резултати от нечии действия и да се чувстваш способен да направиш нещо голямо. Затова и не губя време да се опитвам да включвам когото и да било – само споделям ползите, които съм виждал в област, от която се интересува даден човек, и показвам примери за позитивни резултати. Ако човек вижда стойност и иска да опита да направи сам нещо – готов съм да помогна да развият нужните Wiki-умения. Тъй като аз самият все още изучавам Wiki-светът, си позволявам периодично да споделям нови релевантни примери с хора, които са показали искрен интерес.

Кое е най-вдъхновяващото нещо за теб, свързано с Wikipedia?
Wikipedia дава на всички нас инструментите да променяме света. Това означава да споделяш знанията си с други, за да опростиш процеса на съвместно формиране на нашето глобално общество. Никой друг уеб сайт в Топ 10 не може да се редактира така лесно както Wikipedia! Никой друг сайт на бизнес, НПО, правителство или междуправителствен сайт не се доверява и не упълномощава по такъв начин своите посетители.

Какво е твоето послание към всички, които ще прочетат това интервю?
Без значение къде се намирате, какви езици говорите или културната среда, от която произлизате – ние сме част от един човешки вид. Wikipedia просто е един от най-ефективните инструменти, достъпни за нас в днешни дни, който може да направи обикновения ни свят по-ярък, обогатен и радостен. Благодарен съм на всеки един, който прави моята планета по-добро място и обещавам да направя всичко възможно и аз да се грижа за вашата планета, където и да съм. 🙂

Превод от английски: Цветелина Васева

Интервю със Софи Янсон, доброволец в Уикипедия Швеция

Sofie Jansson
CC BY-SA 4.0 File:1 Sofie Jansson CC BY-SA Gitta Wilén.png Created: 23 November 2017
Софи, от кога си доброволка в Уикипедия и как започна всичко?
Преди 15 години бяха първите ми редакции, но без да имам своя потребителска сметка. Основно коригирах правописни грешки или леко разширявах статии. Когато написах първата си статия, някъде през 2007 година, тя бе изтрита и аз се позаинтересувах защо, но получих мълчание. Тогава се зачетох в дискусиите в търсене на отговор и останах с твърдото убеждение, че нови редактори на статии не са добре дошли и че „истинската“ уикипедианска работа трябва да се върши само от тези, които вече са част от „клуба“ – така спрях да редактирам.
Няколко години по-късно се случи така, че семинар, на който отивах, не се проведе и тъй като вече бях в центъра на града и не ми се прибираше рано, отидох на уикипедиански редактон за жени, за да опитам и потърся отговори. Ленарт Гилдбрандсон водеше семинара и разказваше за Уикипедия, разказваше за новостите, свързани с това да има повече нови редактори и говореше с такъв ентусиазъм, че ме убеди отново да опитам. И така съм активен доброволец от 2013-та година.
Как Уикипедия промени живота ти?
Уикипедия е доста възнаграждаващо хоби – донася приятели от цял свят. (Но аз прекарвам доста време в доброволчесто, може би време, което трябва да отделя за намиране на платена работа  …) О, Уикипедия всъщност промени възгледите ми за сепаратизма, нещо, срещу което бях силно против преди да се ангажирам с Уикипедия (и Wikimedia), но сега виждам като неоходим краткосрочен инструмент. Нуждата от сепаратизъм е проблем, който имаме в нашето движение.
CC BY-SA 4.0
File:Kvinnliga huvudpersoner på Wikipedia editathon 39.jpg
Created: 13 March 2018

Занимаваш се и с много офлайн Уики дейности, с които привличаш нови уикипедианци. Моля, разкажи ни повече. 

Да, аз съм съосновател, заедно с Ленарт, на седмичните едитатони, които провеждаме в Гьотеборг. Идеята ни хрумна в началото на януари 2014 година и отне два месеца да направим планове и да организираме и първия ни редактон се проведе на 11 март 2014 година и оттогава всеки вторник следобед (със съвсем малки изключения) го провеждаме постоянно. Андерсон присъства на първия и бе основно лице в това да помогне и организира събитието (и то вероятно бе най-посещаваното събитие-редактон на всички времена).
Между другото ние не наричаме нашите редактони във вторниците „редактон“, а ги наричаме „skrivstugor“ – write-ins – писане, нещо, което мислим е по-подканящо за новодошли. Имаме близо 300 eредактона до момента и повече от 100 човека, които са се ангажирали през годините, с повече от 500 статии по нашата основна тема – Жени в литературата.
Също съм организатор на УикиЛагери за хора, които се идентифицират като цени и се занимавам с това от четири години със серия от лекции и редактони в библиотеките, други събития около Международния ден на жените. От 2017 съм и член на борда на Уикимедия Швеция.
CC BY-SA 4.0
File:WP-läger Molkom18-myskväll.jpg
Created: 3 August 2018

Като доброволец кое те вдъхновява най-много?
Това, че намирам постоянно нещо ново, което липсва или друго, което може да бъде направено по-добре. И винаги има да се учи нещо ново. Любопитството е ключово в Уикипедия, мисля си. Също мисля, че свободното знание е важно и ние всички следва да го споделяме, цялото човешко познание, не само това, което е около нас – за мен това е основа на демокрацията.

За какво пишеш най-често?
Обичам да пиша за писатели и за литература. Също обичам да снимам писатели, с които снимки да илюстрирам статиите си.

Какво казваш на хората, които още не допринасят за Уикипедия?

Хайде, не е трудно! А ще намериш и много нови приятели. 🙂

Прочетете още:

Интервю с Анас от Уикипедия Мароко
Интервю с Жоау Александре Песчански от Уикимедия Бразилия
Интервю с Наталия Тимкив от Уикимедия Украйна
В месечните ни срещи с уикипедианци от целия свят вече говорихме и с Шани от Израел и със Сайлеш от Индия. Очаквайте още интересни интервюта и в идните месеци!

Интервю с Филип Маликович от Уикимедиа Сърбия

Photo credit: Sebastiaan ter Burg

Как започнаха Филип и Уикипедия да работят заедно? Разкажи ни своята история 🙂
Както повечето хора, и аз бях доведен в Уикипедия през Гугъл. Срещнах английската Уикипедия още през 2004 година, но тогава не знаех, че има такава общност от хора, които редактурат Уикипедия зад сцената. По това време черпех знание от различни дигитални енциклопедии като Microsoft Encarta и Encyclopædia Britannica, но тяхното съдържание бе лимитирано и не достатъчно задълбочено. Уикипедия започваше да ги задминава по големина и то бързо. Помня много часове, в които се губех в информацията в Уикипедия. И изведнъж някъде ми излезе информация за това кой създава това съдържание и така открих това общество и че мога да съм част от него.
Така през септември 2004 опитах да редактирам и добавя някои фрази на латински, латински поговорки и моите редакции бяха веднага видими. През следващите месеци направих още някои малки редакции, а после спрях. И така до пролетта на 2005-та, когато започнах да редактирам отново, от скука. Бях ходил на изложение за коли в Белград и исках да пиша за нещо. Видях, че няма статия за Тойота Aygo и реших да я създам. Скоро започнах да добавям снимки, които бях правил при пътувания из Европа. Един от сръбските уикипедианци бе забелязал това и ми писа с покана да се присъединя към Уикипедия Сърбия, защото отчаяно имало нужда от редактори. В началото бях скептичен, но скоро разбрах, че да редактирам на сръбски е много по-лесно, защото тогава тя имаше едва 11 000 статии. Така започнах да пиша нова статии, да поправям съществуващи и ставах все по-заинтересован в уикипедианските дела. Много скоро след това участвах в първата си офлайн уики среща и съм сигурен, че за това помогна Джими Уелс, който посети Белград за седмица. Да се срещна с него, както и с много други уикипедианци бе много важно в „циментирането ми“ като уикипедианец и член на общността. Скоро станах администратор и после бюрократ за сръбски език в Уикипедия, а през декември 2005-та бях сред основателите на Уикипедия Сърбия, а останалото е история.

С кой проект на Уикимедиа Сърбия се гордееш най-много?

Уикимедия Сърбия има много проекти за своите почти 14 години съществуване. Една от най-старите и най-добре развити програми е Образование и тя има специално място в сърцето ми, защото бях част от нея от самото й начало през 2005-та. Първата лекция / презентация, която имах за Уикипедия бе в частен университет в моя роден град Панчево, през декември 2005-та, когато бях още ученик. Първите плодове от нашата образователна програма бяха видими още тогава и 10 години по-късно, вярвам, че първите крачки бяха много важни за нас – да покажем, че наистина искаме да сътрудничим с образователни институции. Днес образователните ни програми работят на всички образователни нива и имаме партньори в дозина институции през годините, създавайте милиони и милиони байтове съдържание. В началото, а и през по-голямата част от съществуването на Уикимедия Сърбия, това бе доброволчески проект и пожъна огромен успех без никаква финансова подкрепа. Постигнахме успех с това, че все пак от 2015-та вече имаме щат за Межиджър Образователни програми.

Кое е най-готиното от това да си активен член на уикимедианското движение за теб?

Обичам да срещам много и интересни хора от цял свят. Показах интерес към международните дела и съм момчето на Уикимедия Сърбия за това откакто бях на първата си Уикимания през 2006-та и срещнах стотици страхотни хора, част от които наистина смятам за свои приятели. Харесват ми партньорствата, които се създават по време на тези срещи: обменът на идеи и опит, разговорите с еднакво мислещи хора и дълготрайните отношения са само част от примерите за това.

От друга страна, като президент на Уикимедия Сърбия това има и странични ефекти: срещал съм се с кмета на Белград, появявал съм се по много радиа и телевизии, официални събития, което си е все интересно. Разбира се, има и неприятни неща, като смърни заплахи, съдебни дела и сресиращи HR кризи, но предполагам животът няма как да е винаги перфектен. Като цяло, мисля, че Уикипедия и Уикимедия за мен са „net-positive“ опит.

Как окуражаваш нови хора да се присъединят и да станат доброволци?
За да съм честен, мисля, че бях доста по-добър защитник на движението ни преди, в сравнение със сега. Но като цяло, обичам да наблягам на позивитните страни: доброволството, алтруизма, усещането за общност и принадлежност, разширяване на хоризонтите и общото знание, да използваш времето си за нещо полезно и т.н. Някои хора са по-заинтересовани от офлайн (Уикимедия), отколкото от онлайн (Уикипедия) работа, така че мога да им покажа какво правим в Уикимедия Сърбия, като се надявам и те да искат да участват в някои от дейностите. Разбира се, повечето хора не стават доброволци, но много хора ценят работата ми и работата на всички доброволци тук, аплодирайки ни за неуморните усилия, които полагаме да направим знанието достъпно за всички.

Разкажи накратко за ЦИЕ срещите и тази, която предстои този месец при вас?

ЦИЕ срещите са събития, които се случват в региона на Централна и Източна Европа от няколко години и се разрастват като брой участници, но и като външен интерес. Първата идея за тези конференции се появи на една неформална среща на уикимедианци от нашия регион по време на един обяд на Уикимания 2011 в Израел. Имахме ясно желание да се организираме като регион, който има сходно минало (комунистическо през втората половина на 20-ти век), както и много други сходства. Първата СИЕ среща бе в Белград през октомври 2012 и съм горд, че бях домакин и сред организаторите й. Разбира се това бе малка конференция – около 40 души, за два дена, но присъствалите проявиха голям интерес, който нарастваше през следващите години. Този октомври конференцията ще е отново в Белград, за първи път след 2012-та и ще е 8-та СИЕ конференция, с около 100 души. Сега вече имаме 3 души на щат в Уикимедия Сърбия, както и част от са в борда, около 12 доброволеца да помагат в организацията на това мащабно събитие. Уверен съм, че всичко ще премине добре, като най-голямото опасение за региона ни сега е дали ЦИЕ срещите все още дават стойност и дали ще имаме въобще ЦИЕ среща и през 2020.

Пожеланието ти към всички уикипедианци, които четат това интервю?

Благодаря, че четете до края! И благодаря за това, че допринасяте към това прекрасно движение, защото без хора като вас и мен, тази екосистема от знания не би съществувала.

Интервю с Роузи Стивънсън-Гуднайт – доброволец от Уикипедия САЩ

WikiGap at Wikimania 2019, Reception at the MoFA – Author Armineaghayan
 
Роузи е вдъхновяваща, усмихната, много силно отдадена на каузата Уикимедиа и в частност на движението Жени в червено, на което е основател. Уикимедианец на годината за 2016-та. Чаровна, енергична, силна жена. Заслужава си да научим как тя променя Уикипедия и как Уикипедия променя нейния живот.
 
Как започна твоята връзка с Уикипедия?
През юни 2007 година бях при сина си Шон в Сан Франциско. Бях на компютъра му и търсех издател, чиито книги събирам (аз съм библиофил): Book League of America. Но не намерих статия за него в Уикипедия. Помислих си, че сигурно не изписвам правилно или, че съм използвала само главни букви, защото, помислих си „Уикипедия има статия за всичко!“. След няколко минути осъзнах, че нямам проблем с изписването, а, че просто такава статия няма. Тогава си спомних, че синът ми бе редактирал в Уикипедия, докато бе в Украйна и реших „Е, ако Шон може да редактира, вероятно и аз мога.“ Така създадох статия за Book League of America (https://en.wikipedia.org/wiki/Book_League_of_America) и бях веднага ‘зарибена’. През следващите 3 месеца създадох доста нови статии, като внимавах доста за структурата им и за референция гледах как са създадени други статии… и така се научих. През септември 2007, създадох статия за калауаи хората (https://en.wikipedia.org/wiki/Kallawaya) и след няколко дена получих бележка, че тази статия излиза на главната страница на Уикипедия в секция „Знаете ли“. Учудих се, че това, което пиша се чете и че е добро съдържание, достатъчно важно, за да излиза на основната страница на Уикипедия. Осъзнаването, че хора от целия свят ще четат това, което пиша ми даде чувство за отговорност и така започна „моята голяма любов“.
 
 
Моля, разкажи ни повече за основаното от теб движение Жени в червено – Women in Red.
 
Между 2007 и 2014 създадох хиляди статии по различни теми. Написах доста статии за изследване на имената, после статии за географски места в Канада, после за градове в Австрия, Испания. През In 2012-14, за да отбележим Месеца на жените в историята, през март, много редактори, включително и аз, спирахме да пишем за друго и създавахме статии, посветени на жени. Може да се каже, че съществуваха по-малко биографични статии за жени, отколкото за мъже, но нямахме статистика по това време за процентното съотношение. През декември 2014-та за първи път попаднах на академична статия за женските биографии в Уикипедия, според което едва 15% от биографиите са за жени. През февруари 2015, Роджър Бамкин (user:Victuallers) ми остави съобщение, че иска да предложи сесия за Wikimania 2015 във връзка с малкия процент женски биографии, и ме покани да го направим заедно, което с радост приех. Предложението ни бе прието (https://wikimania2015.wikimedia.org/wiki/Submissions/How_to_improve_the_coverage_of_women_in_Wikipedia), и имахме няколко месеца да се подготвим. Докато създавахме плана (https://commons.wikimedia.org/wiki/File:2015_Wikimania_-_Content_Gender_Gap_-_how_to_improve_the_coverage_of_women_on_Wikipedia.pdf), предложих да не говорим само за тази тема (наричаме я „content gender gap“), но и да предложим начин да се разреши това, като стартираме нов уики проект, посветен на създаване на биографии за жени всеки ден, не само през март. Решихме, че може да има заинтересовани хора, които да се включат и работят по това няколко дена, може би седмица, но грешахме (https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:WikiProject_Women_in_Red/Metrics). Откакто стартирахме Жени в червено – Women in Red през юли 2015, вече сме голяма общност с 24 езика (все още не и български език – може би скоро? – скоро обещание от Жюстин). Имаме много коментари, имаме списък от повече от 400 липсващи статии на значими жени (https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:WikiProject_Women_in_Red/Redlist_index); наричаме го „червения списък“, т.е. списъкът с червените (лиспващи) статии. Фасилитираме около 5 месечни онлайн едитатони всеки месец (https://en.wikipedia.org/wiki/Template:Women_in_Red). Качили сме хиляди снимки на значими жени в  WikiCommons (https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Media_supported_by_WikiProject_Women_in_Red). Имаме повече от 20 000 туита по темата и повече от  7 000 последователя (https://twitter.com/WikiWomenInRed). Имаме свои отделни присъствия в Facebook, Pinterest и Instagram.
 
Как хората, които четат това интервю, могат да се включат към Жени в червено?
 
Има няколко различни начина!
Кое е най-вдъхновяващото нещо за теб в Уикимедия?
 
Уикипедия се променя. Не само ти можеш да повлияеш на другите, но и те влияят на живота ти. Когато бях млада исках да съм културен антрополог, но баща ми, който плащаше университетското ми образование, каза „не – това не е практично“. Затова вчех диплома за бизнес и имах чудесна кариера в бизнеса и културният антрополог у мен стоеше там и бе позадрямал, докато не открих, че мога да редактирам в Уикипедия и да пиша по теми, които ме вдъхновяват. През септември 2013 създадох статия за остров Гоарибари (https://en.wikipedia.org/wiki/Goaribari_Island), която се появи в секция „Знаете ли“ на 1-ва страница на Уикипедия. Това бе важно за мен, защото бях третият човек (и първата жена) с 1 000 приноса, появили се в секция „Знаете ли“. Това казва достатъчно:
Някои от вас знаят, че съм културен антрополог по душа. Исках да следвам стъпките на Маргарет Мийд и да уча културна антропология в Бърнард (университетър на моята майка), както Маргарет. Исках да пътувам до Папуа Нова Гвинеа и да излседвам хората й, както Маргарет. Но баща ми каза „не“ на антропологията. Искаше да уча нещо по-практично. Затова сега, години по-късно, имам живота на културен антрополог, като пиша статии за остро Гоарибари и неговите канибали. На всички момичета с непрактични мечти, този текст е посветен на вас.
 
Получих рицарско звание в Сърбия през 2018-та и защото съм активист в Уикипедия (бях Уикипедианец на годината през 2016-та). Така че, виждате – Уикипедия трансформира животи.
 
Как Уикипедия прави обществото ни по-силно и по-добро?
 
Светът е едно сложно място, но сега сме по-наясно за това, защото имаме Интернет.
Уикипедия ни дава достъп до проверено, верифицирано знание, не само на един език, но на повече от 300 езика. Обществото процъфтява на база знание. То е градивният елемент за подобряване животът на хората. Това прави цялото движение на Уикимедия (включително Wikidata, WikiCommons и други), и в частност Уикипедия основна част от едно по-добро общество. Силата й се състои именно в това „всеки може да редактира Уикипедия“. Докато някои могат да видят това като оксиморон, всъщност е точно обратното. Е, какво чакате? Станете Уикипедианци още днес и така ще допринесете за по-добро и по-силно общество. 
 
––-
 

Прочетете още:

Интервю с Анас от Уикипедия Мароко
Интервю с Жоау Александре Песчански от Уикимедия Бразилия
Интервю с Наталия Тимкив от Уикимедия Украйна
В месечните ни срещи с уикипедианци от целия свят вече говорихме и с Шани от Израел и със Сайлеш от Индия. Очаквайте още интересни интервюта и в идните месеци!

Wikimania 2019 – няколко основни момента от най-мащабното уикимедианско събитие

Wikimania 2019 opening reception group shot – Creative Commons Attribution-Share Alike 4.0 International license.

Ето, че Уикимания 2019 вече е история, но няма как да не разкажем повече за вълненията и наученото по време на това най-мащабно уикимедианско събитие, което се проведе през изминалите дни в Стокхолм.

Над 1200 уикимедианци от цял свят се срещнаха и в рамките на три дена обменяха идеи, опит, вдъхновение, учиха, говориха, споделяха, забавляваха се и направиха уики-общността по-здрава и уверена с новоизградени или утвърдени вече съществуващи добри приятелства и партньорства.

Основнен акцент на тазгодишното събитие бе устойчивото развитие и това бе първата уикимедианска конференция с нулев отпечатък. За това основно допринесоха домакините от Уикимедия Швеция, които бяха успели да ангажират и много голям брой доброволци за да се получи наистина добро събитие и всички гости да се чувстват максимално добре.

Конференцията премина с два предконферентни дни – Learning days с много наситена програма, разпределена в три основни групи и три конферентни дни с 15 различни тематични потока, сред които – Стратегия 2030, Wikidata, Образование, Gender gap и равенство, GLAM, партньорства и други.

Вася и Жюстин, представители от Уикипедия на български език участваха активно и презентираха на няколко пъти проекти, които реализираме в България на тема Образование, GLAM и Gender gap.

Голямата снимка на всички участници е направена по време на приема в Кметството на Стокхолм в Синята зала – едно специално място за това наистина специално събитие.

Уикипедия на село – гостуваме в Долни Вадин

Вася и Жюстин разказват за Уикипедия

През изминалата седмица по покана на Народно читалище „Съзнание 1927“ Вася Атанасова и Жюстин Томс гостуваха и изнесоха лекция на тема Уикипедия в дунавското село Долни Вадин. Инициативата е част от проекта „Село назаем“, която се провежда в селото за четвърта поредна година.

Пред местни жители и представители на кметствата и читалищните библиотеки в Долни Вадин и съседните села Горни Вадин и Крушовене подробно бе  разказано за резултатите по проекта „УикиБотевград“ като вдъхновение за възможностите, които такива сътрудничества между местните общности и уикипедианците могат да разкрият – повече енциклопедична информация и снимки за региона, личностите, природните му забележителности и културни традиции и обичаи.

Цялата публикация „Уикипедия на село – гостуваме в Долни Вадин“

Интервю с Наталия Тимкив от Уикимедия Украйна

Автор: Lantuszka Creative Commons Attribution-Share Alike 3.0 Unported

Наталия Тимкив е доброволка в Уикипедия на украински от 2009 година, член на Управителния съвет на Фондация Уикимедия от квотата на сдруженията и потребителските групи

Цялата публикация „Интервю с Наталия Тимкив от Уикимедия Украйна“