Интервю с Филип Маликович от Уикимедиа Сърбия

Photo credit: Sebastiaan ter Burg

Как започнаха Филип и Уикипедия да работят заедно? Разкажи ни своята история 🙂
Както повечето хора, и аз бях доведен в Уикипедия през Гугъл. Срещнах английската Уикипедия още през 2004 година, но тогава не знаех, че има такава общност от хора, които редактурат Уикипедия зад сцената. По това време черпех знание от различни дигитални енциклопедии като Microsoft Encarta и Encyclopædia Britannica, но тяхното съдържание бе лимитирано и не достатъчно задълбочено. Уикипедия започваше да ги задминава по големина и то бързо. Помня много часове, в които се губех в информацията в Уикипедия. И изведнъж някъде ми излезе информация за това кой създава това съдържание и така открих това общество и че мога да съм част от него.
Така през септември 2004 опитах да редактирам и добавя някои фрази на латински, латински поговорки и моите редакции бяха веднага видими. През следващите месеци направих още някои малки редакции, а после спрях. И така до пролетта на 2005-та, когато започнах да редактирам отново, от скука. Бях ходил на изложение за коли в Белград и исках да пиша за нещо. Видях, че няма статия за Тойота Aygo и реших да я създам. Скоро започнах да добавям снимки, които бях правил при пътувания из Европа. Един от сръбските уикипедианци бе забелязал това и ми писа с покана да се присъединя към Уикипедия Сърбия, защото отчаяно имало нужда от редактори. В началото бях скептичен, но скоро разбрах, че да редактирам на сръбски е много по-лесно, защото тогава тя имаше едва 11 000 статии. Така започнах да пиша нова статии, да поправям съществуващи и ставах все по-заинтересован в уикипедианските дела. Много скоро след това участвах в първата си офлайн уики среща и съм сигурен, че за това помогна Джими Уелс, който посети Белград за седмица. Да се срещна с него, както и с много други уикипедианци бе много важно в „циментирането ми“ като уикипедианец и член на общността. Скоро станах администратор и после бюрократ за сръбски език в Уикипедия, а през декември 2005-та бях сред основателите на Уикипедия Сърбия, а останалото е история.

С кой проект на Уикимедиа Сърбия се гордееш най-много?

Уикимедия Сърбия има много проекти за своите почти 14 години съществуване. Една от най-старите и най-добре развити програми е Образование и тя има специално място в сърцето ми, защото бях част от нея от самото й начало през 2005-та. Първата лекция / презентация, която имах за Уикипедия бе в частен университет в моя роден град Панчево, през декември 2005-та, когато бях още ученик. Първите плодове от нашата образователна програма бяха видими още тогава и 10 години по-късно, вярвам, че първите крачки бяха много важни за нас – да покажем, че наистина искаме да сътрудничим с образователни институции. Днес образователните ни програми работят на всички образователни нива и имаме партньори в дозина институции през годините, създавайте милиони и милиони байтове съдържание. В началото, а и през по-голямата част от съществуването на Уикимедия Сърбия, това бе доброволчески проект и пожъна огромен успех без никаква финансова подкрепа. Постигнахме успех с това, че все пак от 2015-та вече имаме щат за Межиджър Образователни програми.

Кое е най-готиното от това да си активен член на уикимедианското движение за теб?

Обичам да срещам много и интересни хора от цял свят. Показах интерес към международните дела и съм момчето на Уикимедия Сърбия за това откакто бях на първата си Уикимания през 2006-та и срещнах стотици страхотни хора, част от които наистина смятам за свои приятели. Харесват ми партньорствата, които се създават по време на тези срещи: обменът на идеи и опит, разговорите с еднакво мислещи хора и дълготрайните отношения са само част от примерите за това.

От друга страна, като президент на Уикимедия Сърбия това има и странични ефекти: срещал съм се с кмета на Белград, появявал съм се по много радиа и телевизии, официални събития, което си е все интересно. Разбира се, има и неприятни неща, като смърни заплахи, съдебни дела и сресиращи HR кризи, но предполагам животът няма как да е винаги перфектен. Като цяло, мисля, че Уикипедия и Уикимедия за мен са „net-positive“ опит.

Как окуражаваш нови хора да се присъединят и да станат доброволци?
За да съм честен, мисля, че бях доста по-добър защитник на движението ни преди, в сравнение със сега. Но като цяло, обичам да наблягам на позивитните страни: доброволството, алтруизма, усещането за общност и принадлежност, разширяване на хоризонтите и общото знание, да използваш времето си за нещо полезно и т.н. Някои хора са по-заинтересовани от офлайн (Уикимедия), отколкото от онлайн (Уикипедия) работа, така че мога да им покажа какво правим в Уикимедия Сърбия, като се надявам и те да искат да участват в някои от дейностите. Разбира се, повечето хора не стават доброволци, но много хора ценят работата ми и работата на всички доброволци тук, аплодирайки ни за неуморните усилия, които полагаме да направим знанието достъпно за всички.

Разкажи накратко за ЦИЕ срещите и тази, която предстои този месец при вас?

ЦИЕ срещите са събития, които се случват в региона на Централна и Източна Европа от няколко години и се разрастват като брой участници, но и като външен интерес. Първата идея за тези конференции се появи на една неформална среща на уикимедианци от нашия регион по време на един обяд на Уикимания 2011 в Израел. Имахме ясно желание да се организираме като регион, който има сходно минало (комунистическо през втората половина на 20-ти век), както и много други сходства. Първата СИЕ среща бе в Белград през октомври 2012 и съм горд, че бях домакин и сред организаторите й. Разбира се това бе малка конференция – около 40 души, за два дена, но присъствалите проявиха голям интерес, който нарастваше през следващите години. Този октомври конференцията ще е отново в Белград, за първи път след 2012-та и ще е 8-та СИЕ конференция, с около 100 души. Сега вече имаме 3 души на щат в Уикимедия Сърбия, както и част от са в борда, около 12 доброволеца да помагат в организацията на това мащабно събитие. Уверен съм, че всичко ще премине добре, като най-голямото опасение за региона ни сега е дали ЦИЕ срещите все още дават стойност и дали ще имаме въобще ЦИЕ среща и през 2020.

Пожеланието ти към всички уикипедианци, които четат това интервю?

Благодаря, че четете до края! И благодаря за това, че допринасяте към това прекрасно движение, защото без хора като вас и мен, тази екосистема от знания не би съществувала.

Interview with Rosie Stephenson-Goodknight – Women in Red

WikiGap at Wikimania 2019, Reception at the MoFA – Author Armineaghayan
How started this big love between Rosie and Wikipedia?
In June 2007, I was visiting my son Sean in San Francisco. While there, I was on my computer, and I googled a book publisher whose books I collect (I’m a bibliophile): Book League of America. But I couldn’t find a Wikipedia article about it. I thought I made a spelling mistake or maybe my capitalization of the name had errors, because, I thought, „Wikipedia has an article about everything!“. After a few minutes, I realized there was no problem with my spelling or capitalization of the name… there just wasn’t an article about it. At that point, I remembered that Sean had edited Wikipedia when he was in the Peace Corps, living in Ukraine, and it made me think, „Well, if Sean can figure out how to edit Wikipedia, I bet I can, too.“ So I created the article for Book League of America (https://en.wikipedia.org/wiki/Book_League_of_America) and was immediately ‘hooked’. In the next 3 months, I created several additional articles being careful to structure them and my references by looking at other similar articles… that’s how I learned. In September 2017, I created the article on Kallawaya people (https://en.wikipedia.org/wiki/Kallawaya) and a few days later, I received a note on my talkpage informing me that it had appeared on the mainpage of Wikipedia in the „Did You Know“ section. I was astonished that anything I had written was even read by people, let alone that it was good enough, important enough, to appear on the mainpage of Wikipedia. This realization -that people from around the world would be reading what I write- gave me a sense of responsibility and started my „big love“.
Please, tell us more about Women in Red – your great project.
Between 2007 and 2014, I created thousands of articles about all sorts of topics. I wrote a considered amount of anthroponymy articles (the study of names); then articles about geographic places of Nunavut, Canada; and then towns in Asturias, Spain. In 2012-14, to celebrate Women’s History Month during the month of March, many editors, including me, stopped writing articles about other topics and only focused on women’s biographies. We could tell that there were fewer biographies about women than men when we looked at category pages, but there were no statistics at the time regarding percentages. In December 2014, I saw for the first time an academic article regarding women’s biographies on Wikipedia, and it said that approximately 15% of the biographies were about women. In February 2015, Roger Bamkin (user:Victuallers) left a message on my talkpage saying he wanted to write up a session proposal for Wikimania 2015 regarding the small percentage of women’s biographies, and he invited me to do this with him, which I gladly did. After our submission (https://wikimania2015.wikimedia.org/wiki/Submissions/How_to_improve_the_coverage_of_women_in_Wikipedia) was accepted, we had a few months to prepare. While creating the slidedeck (https://commons.wikimedia.org/wiki/File:2015_Wikimania_-_Content_Gender_Gap_-_how_to_improve_the_coverage_of_women_on_Wikipedia.pdf), I suggested that we not only talk about the issue (we referred to it as „content gender gap“), but that we also propose a way to deal with it by starting a new „WikiProject“ dedicated to creating women’s biographies every day, not just during the month of March. We thought people would be interested in helping with this work for a few days, maybe a week, and then they’d lose interest, but we were wrong (https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:WikiProject_Women_in_Red/Metrics). Since establishing Women in Red in July 2015, we are now a community of 24 different languages (not in Bulgarian Wikipedia yet… but maybe soon?). We have thousands of comments on our talkpage, which is a harassment-free zone. We have more than 400 lists of missing notable women (https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:WikiProject_Women_in_Red/Redlist_index); we call them „redlists“, e.g. lists of redlinks. We facilitate approximately five month-long online editathons per month (https://en.wikipedia.org/wiki/Template:Women_in_Red). We’ve uploaded thousands of photos of notable women to WikiCommons (https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Media_supported_by_WikiProject_Women_in_Red). We’ve made more than 20,000 tweets regarding the articles our members have created, and have more than 7,000 followers (https://twitter.com/WikiWomenInRed). We also have a presence on Facebook, Pinterest, and Instagram.
How people, reading this interview, can participate and be part of Women in Red?
There are several different ways!
What is the most inspiring thing for you related with Wikimedia?
Wikipedia is transforming. Not only can you affect other people’s lives with what you write, but your life can be changed, too. When I was a young woman, I wanted to be a cultural anthropologist, but my father, who was paying for my university education, said ‘no’ to my majoring in anthropology. He said it wasn’t ‘practical’. So I earned degrees in business, and have had a lovely career in business, but the cultural anthropologist side of me just had to sit and be dormant… that is, until I found I could edit Wikipedia, and write articles about topics which inspire me. In September 2013, an article I created on Goaribari Island (https://en.wikipedia.org/wiki/Goaribari_Island) appeared in the „Did You Know“ section of Wikipedia’s mainpage. It was significant to me as I was the third person (and first woman) to have 1,000 contributions appear at „Did You Know“. This is what I said about it:
Some of you know that I am a cultural anthropologist at heart. I wanted to follow in the footsteps of Margaret Mead and study cultural anthropology at Barnard (my mom’s alma mater), like Margaret did. I wanted to travel to Papua New Guinea and do research on its people, like Margaret did. But my dad said ‘no’ to majoring in anthropology – he wanted something more practical for my university studies. So now, years later, I get to live the life of an armchair cultural anthropologist, writing articles about Goaribari Island and its cannibals. To all the girls out there with impractical dreams, this article is dedicated to you.
I was knighted by Serbia in 2018 partly because of my involvement with Wikipedia (e.g. Wikipedian of the Year 2016). So you see, Wikipedia does transform lives.
How Wikipedia makes our societies better and stronger?
The world has always been complicated, but we are more aware of this now because the internet connects us. Wikipedia gives us access to verifiable knowledge, not just in one language, but in more than 300 languages. Society thrives on knowledge. It is the building block to incremental improvements in people’s lives. This makes the Wikimedia movement in general (including Wikidata, WikiCommons, and so forth), and Wikipedia in particular, a fundamental part of a better society. Its strength lies in the fact that „anyone can edit Wikipedia“. While some might see that as an oxymoron, it is, indeed, quite the opposite. So what are you waiting for? Become a Wikipedian today and you will be contributing to a better, stronger society.

Интервю с Роузи Стивънсън-Гуднайт – доброволец от Уикипедия САЩ

WikiGap at Wikimania 2019, Reception at the MoFA – Author Armineaghayan
 
Роузи е вдъхновяваща, усмихната, много силно отдадена на каузата Уикимедиа и в частност на движението Жени в червено, на което е основател. Уикимедианец на годината за 2016-та. Чаровна, енергична, силна жена. Заслужава си да научим как тя променя Уикипедия и как Уикипедия променя нейния живот.
 
Как започна твоята връзка с Уикипедия?
През юни 2007 година бях при сина си Шон в Сан Франциско. Бях на компютъра му и търсех издател, чиито книги събирам (аз съм библиофил): Book League of America. Но не намерих статия за него в Уикипедия. Помислих си, че сигурно не изписвам правилно или, че съм използвала само главни букви, защото, помислих си „Уикипедия има статия за всичко!“. След няколко минути осъзнах, че нямам проблем с изписването, а, че просто такава статия няма. Тогава си спомних, че синът ми бе редактирал в Уикипедия, докато бе в Украйна и реших „Е, ако Шон може да редактира, вероятно и аз мога.“ Така създадох статия за Book League of America (https://en.wikipedia.org/wiki/Book_League_of_America) и бях веднага ‘зарибена’. През следващите 3 месеца създадох доста нови статии, като внимавах доста за структурата им и за референция гледах как са създадени други статии… и така се научих. През септември 2007, създадох статия за калауаи хората (https://en.wikipedia.org/wiki/Kallawaya) и след няколко дена получих бележка, че тази статия излиза на главната страница на Уикипедия в секция „Знаете ли“. Учудих се, че това, което пиша се чете и че е добро съдържание, достатъчно важно, за да излиза на основната страница на Уикипедия. Осъзнаването, че хора от целия свят ще четат това, което пиша ми даде чувство за отговорност и така започна „моята голяма любов“.
 
 
Моля, разкажи ни повече за основаното от теб движение Жени в червено – Women in Red.
 
Между 2007 и 2014 създадох хиляди статии по различни теми. Написах доста статии за изследване на имената, после статии за географски места в Канада, после за градове в Австрия, Испания. През In 2012-14, за да отбележим Месеца на жените в историята, през март, много редактори, включително и аз, спирахме да пишем за друго и създавахме статии, посветени на жени. Може да се каже, че съществуваха по-малко биографични статии за жени, отколкото за мъже, но нямахме статистика по това време за процентното съотношение. През декември 2014-та за първи път попаднах на академична статия за женските биографии в Уикипедия, според което едва 15% от биографиите са за жени. През февруари 2015, Роджър Бамкин (user:Victuallers) ми остави съобщение, че иска да предложи сесия за Wikimania 2015 във връзка с малкия процент женски биографии, и ме покани да го направим заедно, което с радост приех. Предложението ни бе прието (https://wikimania2015.wikimedia.org/wiki/Submissions/How_to_improve_the_coverage_of_women_in_Wikipedia), и имахме няколко месеца да се подготвим. Докато създавахме плана (https://commons.wikimedia.org/wiki/File:2015_Wikimania_-_Content_Gender_Gap_-_how_to_improve_the_coverage_of_women_on_Wikipedia.pdf), предложих да не говорим само за тази тема (наричаме я „content gender gap“), но и да предложим начин да се разреши това, като стартираме нов уики проект, посветен на създаване на биографии за жени всеки ден, не само през март. Решихме, че може да има заинтересовани хора, които да се включат и работят по това няколко дена, може би седмица, но грешахме (https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:WikiProject_Women_in_Red/Metrics). Откакто стартирахме Жени в червено – Women in Red през юли 2015, вече сме голяма общност с 24 езика (все още не и български език – може би скоро? – скоро обещание от Жюстин). Имаме много коментари, имаме списък от повече от 400 липсващи статии на значими жени (https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:WikiProject_Women_in_Red/Redlist_index); наричаме го „червения списък“, т.е. списъкът с червените (лиспващи) статии. Фасилитираме около 5 месечни онлайн едитатони всеки месец (https://en.wikipedia.org/wiki/Template:Women_in_Red). Качили сме хиляди снимки на значими жени в  WikiCommons (https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Media_supported_by_WikiProject_Women_in_Red). Имаме повече от 20 000 туита по темата и повече от  7 000 последователя (https://twitter.com/WikiWomenInRed). Имаме свои отделни присъствия в Facebook, Pinterest и Instagram.
 
Как хората, които четат това интервю, могат да се включат към Жени в червено?
 
Има няколко различни начина!
Кое е най-вдъхновяващото нещо за теб в Уикимедия?
 
Уикипедия се променя. Не само ти можеш да повлияеш на другите, но и те влияят на живота ти. Когато бях млада исках да съм културен антрополог, но баща ми, който плащаше университетското ми образование, каза „не – това не е практично“. Затова вчех диплома за бизнес и имах чудесна кариера в бизнеса и културният антрополог у мен стоеше там и бе позадрямал, докато не открих, че мога да редактирам в Уикипедия и да пиша по теми, които ме вдъхновяват. През септември 2013 създадох статия за остров Гоарибари (https://en.wikipedia.org/wiki/Goaribari_Island), която се появи в секция „Знаете ли“ на 1-ва страница на Уикипедия. Това бе важно за мен, защото бях третият човек (и първата жена) с 1 000 приноса, появили се в секция „Знаете ли“. Това казва достатъчно:
Някои от вас знаят, че съм културен антрополог по душа. Исках да следвам стъпките на Маргарет Мийд и да уча културна антропология в Бърнард (университетър на моята майка), както Маргарет. Исках да пътувам до Папуа Нова Гвинеа и да излседвам хората й, както Маргарет. Но баща ми каза „не“ на антропологията. Искаше да уча нещо по-практично. Затова сега, години по-късно, имам живота на културен антрополог, като пиша статии за остро Гоарибари и неговите канибали. На всички момичета с непрактични мечти, този текст е посветен на вас.
 
Получих рицарско звание в Сърбия през 2018-та и защото съм активист в Уикипедия (бях Уикипедианец на годината през 2016-та). Така че, виждате – Уикипедия трансформира животи.
 
Как Уикипедия прави обществото ни по-силно и по-добро?
 
Светът е едно сложно място, но сега сме по-наясно за това, защото имаме Интернет.
Уикипедия ни дава достъп до проверено, верифицирано знание, не само на един език, но на повече от 300 езика. Обществото процъфтява на база знание. То е градивният елемент за подобряване животът на хората. Това прави цялото движение на Уикимедия (включително Wikidata, WikiCommons и други), и в частност Уикипедия основна част от едно по-добро общество. Силата й се състои именно в това „всеки може да редактира Уикипедия“. Докато някои могат да видят това като оксиморон, всъщност е точно обратното. Е, какво чакате? Станете Уикипедианци още днес и така ще допринесете за по-добро и по-силно общество. 
 
––-
 

Прочетете още:

Интервю с Анас от Уикипедия Мароко
Интервю с Жоау Александре Песчански от Уикимедия Бразилия
Интервю с Наталия Тимкив от Уикимедия Украйна
В месечните ни срещи с уикипедианци от целия свят вече говорихме и с Шани от Израел и със Сайлеш от Индия. Очаквайте още интересни интервюта и в идните месеци!

Интервю с Анас Седрати от Уикипедия Мароко

Anass at WikiIndaba 2018 in Tunisia
Author Afek91 / This file is licensed under the Creative Commons Attribution-Share Alike 4.0 International license.

Анас е усмихнат, чаровен, енергичен млад уикипедианец, който говори много езици и на уикимедиански събития няма как да не забележите, защото носи традиционни марокански дрехи. За август месец избрахме той да е гост в нашата поредица интервюта с уикипедианци и се надяваме разговорът ни с него да е интересен!

Как откри Уикипедия и стана уикипедианец?

Открих Уикипедия както повечето хора – търсех в Гугъл по дадена тема, по която ми липсваше информация и видях страниците на Уикипедия в повечето резултати. Дълги години подхождах към Уикипедия като към класическа енциклопедия: чета информация и обратно към нормалния живот. Фактически винаги съм се интересувал от енциклопедиите и имах и четях много, когато бях малък (тогава още нямаше Интернет и телевизията не излъчваше нощем). Но всички тези книги или дискове имаха общата характеристика да не могат да се редактират и да са съставени от експерти и професиро – те са тук, за да се четат и използват за справка и учене. Ето защо и аз в първите години четях Уикипедия по този начин, до момента, в който не открих грешка в една статия и научих, че мога всъщност да я поправя, редактирам. Това проработи и аз вече бях пристрастен!

През 2013 създадох своя сметка и започнах да ставам все по-активен, откривайки важността на това да пиша за теми от моя регион, които други хора искат да четат и не намират друга информация в Интернет. Работех по това сам (и онлайн) – това е част от живота на уикимедианец, имах желание да срещна и други хора, които полагат усилия в тази посока. Така отидох на първата си конференция – WikiArabia 2015 в Монастир, Тунис. Така и научих за съществуването на WMF, за различни проекти и общности. През октомври 2015, мотивиран от всичко, което научих, заедно с други приятели основахме Уикимедия Мароко потребителска група (и организирахме WikiArabia 2019 в Маракеш). От тогава балансирам между онлайн и офлайн работа. Това е трудно и предизвикателно, но вярвам във важността на работата ни и офлайн и онлайн за разпространение на свободното знание.

На кои езици допринасяш най-вече и по какви теми?
Най-вече допринасям на арабски език, защото на него има много малко съдържание, макар наистина много голям брой хора по света да го говорят. Предизвикателно е, че доста хора от нашия регион допринасят на други езици, като френски или английски, а не на своя език. Вярвам, като африканец, че е дълг да подсилваме езика си и да му даваме важността, която заслужава. Ако няма да пишеш на собствения си език и за своя локален контекст  – никой друг също няма да пише за това, особено ако регионът ти не е в силна позиция на глобално ниво.
Понякога пиша и на чужди езици като английски, френски, испански или шведски, когато сметна това за релевантно, особено конкретно съдържание по локални теми или хора. Не допринасям в конкретна област, като приоретизирам на база ситуацията, но винаги се опитвам да намирам теми, за които липсва информация и статии и да ги обогатявам долколкото мога. Примери за теми, по които съм работил са традиционни марокански изпълнители, исторически събития, за които липсва информация в Интернет.

Уикимедианци в Берлин – март 2019

Кажи ни повече за уикипедианските проекти и общностите на арабския свят и как се развива Уикипедия във вашия регион?
Хората, които говорят арабски не са хомогенна маса – това са хора в 22 държави, разпрострени от Мавритания до Ирак и Канарските острови. Тази хетерогенност означава, че различните региони имат различно ниво на развитие. Докато някои региони имат свои потребителски групи (в момента са 6: Алжир, Египет, Ирак, Ливан, Мароко и Тунис) и имат дейности, в други държави и региони няма много активни членове. Като цяло Арабската Уикипедия е богата и има дълбочина в много статии, но има и предизвикателства – например различни мнения по някои конкретни теми.
Голямо предимство е, че говорим един и същ език. Когато даден проект се увенчае с успех в една от нашите страни, всички други могат лесно да научат и повторят. Пример за това е проектът Wiki MOOC на колегите ни от Алжир, който въвлече над 10 000 души по целия свят. Хората от общността ни си помагат с готовност и заедно намираме решения и отговори (има го уики-дух-а), така че да си част от голяма общност е много обогатяващо. Надеждата ми е, че тази общност ще расте, особено в страните, където все още има малко допринасящи.

Ти си доброволец. Как каниш, привличаш още хора да те последват?
О, това е предизвикателен въпрос.
За да съм честен, една от големите трудности в нашия регион е да привличаме доброволци. Доброволстването не е приоритет, когато хората имат други важни задачи в живота си и следва да осигуряват нуждите си. По някакъв начин доброволстването е лукс: лукс да имаш време, да имаш настроение, да имаш знания – това не е ясно за мнозина!
Като доброволци адвокатстването е основа част от дейността ни – да казваме какво е Уикимедия, да уголемяваме общността с нови хора. Въпреки предизвикателствата, за които споменах, имаме различни стратегии за привличане на нови доброволци. Например да повдигаме теми, които са ценни за определени кръгове хора – да насърчаваме хората да пишат за своя град, регион, език, любим футболен отбор или певец – това е добър начин да се привлекат млади хора да участват в уики проекти. Накратко – намерете какво вълнува хората и им кажете, че те сами могат да пишат по тази тема, но с едно условие: информацията следва да е вярна и подкрепена с източници!

Любимия ти уики проект?
Нямам класация на уики проектите – всеки от тях е важен и има различна роля и всички се допълват. Въпреки всичко ще си призная, че съм по-активен по някои проекти. Например – лесно ми е да качвам снимки в commons, по време на пътувания, особено ако вече има статия за това място. Същото се отнася за Wikidata, където мога лесно да добавям информация или да превеждам. И двете са бързи и ефектни!
Най-активен съм в Уикипедия, чувствам, че това е сърцето на движението, но поякога се изисква наистина доста време, за да се създаде пълноценна статия. Наградата идва по-късно, когато виждаш броя на хората, които са я прочели и усещаш, че си допринесъл със своята малка капчица в безкрайния океан на знанието!


Прочетете още:
Интервю с Жоау Александре Песчански от Уикимедия Бразилия
Интервю с Наталия Тимкив от Уикимедия Украйна
В месечните ни срещи с уикипедианци от целия свят вече говорихме и с Шани от Израел и със Сайлеш от Индия. Очаквайте още интересни интервюта и в идните месеци!

Интервю с Жоау Александре Песчански от Уикимедия Бразилия

В наша месечна среща с интересни уикипедианци от цял свят днес Ви представяме Жоау Александре Песчански от Уикимедия Бразилия – университетски преподавател, баща на две деца, отдаден уикипецианец.  

Жоау Александре Песчански (в средата) – Уикимедия Бразилия Photographer Rodrigo Tetsuo Argenton

This file is licensed under the Creative Commons Attribution-Share Alike 4.0 International license.

 

Цялата публикация „Интервю с Жоау Александре Песчански от Уикимедия Бразилия“

Интервю с Наталия Тимкив от Уикимедия Украйна

Автор: Lantuszka Creative Commons Attribution-Share Alike 3.0 Unported

Наталия Тимкив е доброволка в Уикипедия на украински от 2009 година, член на Управителния съвет на Фондация Уикимедия от квотата на сдруженията и потребителските групи

Цялата публикация „Интервю с Наталия Тимкив от Уикимедия Украйна“

Интервю с Шани Евенщайн-Сигалов от Уикипедия Израел

Author Shani Evenstein

Шани Евенщайн-Сигалов от Уикипедия Израел е сред много активните и популярни лица в уики-общността.

Шани е кандидат за едно от двете места за попълване на борда на Фондация Уикимедия, които се избират от уикипедианските сдружения и потребителски групи по света. Тя е представител на потребителската група „Уикипедия и образование“, „УикиМед“, както и член на Уикимедия Израел. В световната уикипедианска общност Шани е известна с работата си по обучението на студенти по медицина да допринасят към Уикипедия и Уикиданни

Цялата публикация „Интервю с Шани Евенщайн-Сигалов от Уикипедия Израел“

Интервю със Сайлеш Патнайк от Уикипедия Одиа – Индия

Сайлеш Патнайк е млад, енергичен и винаги усмихнат уикимедианец от Уикипедия Одиа – Индия. С това интервю със Сайлеш започваме поредица интервюта, с които ще представяме уикипедианци от различни краища на света.

Разкажи ни как се развива Уикипедия в твоя регион в Индия?

Аз допринасям за Уикипедия Одиа, която е малка с около 15 000 статии. Въпреки малкия брой статии в Уикипедия на нашия език той се говори от около 40 милиона души в областта Одиша и околните области. Основното предизвикателство пред нашата общност в момента е липсата на дигитални източници на информация на нашия език, липсата на стандартизирани инструменти за превод или OCR. Общността ни нараства ден след ден, имаме уикипедианци, които допринасят на нашия език от всички краища на Индия. Някои от тях имат свои области на специализация, за които допринасят. Уикипедия Одиа е сред най-напредналите уики-проекти в областта на медицината и здравето, например, с голям брой статии на тази тема, благодарение на 72 годишния ортопед Д-р Субас Роут. Хората започнаха да използват Уикипедия Одиа, за да четат информация по тези теми и все по-често вестниците копират нашата информация и я публикуват.

Цялата публикация „Интервю със Сайлеш Патнайк от Уикипедия Одиа – Индия“

Калина Маджарова, архивите и Уикипедия

Публикуваме интервю с младши експерт Калина Маджарова от Държавен архив – Стара Загора, отдел в дирекция „Регионален държавен архив“  Бургас. Както е известно Държавна агенция „Архиви“ и Уикипедия си сътрудничат от 2012 г. и вече над 10 000 документа са цифровизирани и се използват за илюстриране на стотици статии в енциклопедията на над 80 езика.

Калина Маджарова на връх Шипка – най-българският връх, както сама казва. (личен архив)

От средата на тази година Калина Маджарова периодично и доброволно създава статии за личности, чийто живот е свързан със Стара Загора и областта.

Цялата публикация „Калина Маджарова, архивите и Уикипедия“

Интервю с Ира Кюрпанова, участничка във фотоконкурса „Уики обича Земята“ България 2015

Ето още едно от интервютата, които взехме с участници от миналогодишното издание на конкурса „Уики обича Земята“. Тъй като през 2015 година все още си нямахме блог, те бяха публикувани в официалната Фейсбук страница на българската версия на Уикипедия. Тази година ги препечатваме, за да ви надъхаме още повече за участие в състезанието! 🙂 Интервюто с Ира взехме на 7 август 2015, когато вече бяха обявени десетте най-добри снимки от националния кръг на конкурса, две от които бяха нейни.

Връх Радомир, Природен парк Беласица – 4-то място в „Уики обича Земята 2015 България“. Автор: Ира Кюрпанова. Лиценз: CC-BY-SA 4.0

Цялата публикация „Интервю с Ира Кюрпанова, участничка във фотоконкурса „Уики обича Земята“ България 2015“