Категория: Интервюта

Interview with Farhad Fatkullin – Wikimedian of the Year 2018

Please tell us your story, your way to meet Wikipedia?
I discovered Wikipedia sometime between 2004 and 2008. It was particularly beneficial thanks to its interlanguage links, which are now stored on Wikidata – I used to search & read articles either in English or Russian, and then switching the language. It was an efficient way to get an overview of the field and related terminology in two languages. I discovered Tatar Wikipedia articles sometime in the first half of 2008, made first edits around Christmas 2009 & came back for good at the end of February 2012.You are Wikimedian of the Year for 2018 – what does it mean?
You can read Wikipedia page about the term here https://en.wikipedia.org/wiki/Wikimedian_of_the_Year.
I would say, it’s a recognition of efforts undertaken by some group of volunteers active around Wikimedia projects, but specific initiatives and related individuals are marked as a symbol. During last Wikimania, I was happy and honored to meet Rosie of U.S., who carried this torch back in 2016 & is since playing an important role in various volunteer support functions in the Wikimedia movement (File:Rosie & Farkhad at Wikimania 2019 Learning Days jeh.jpg) & later my other colleagues with whom we even started a WOTY club https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedians_of_the_Year.
Wikimedia projects document diverse cultural heritage of our planet and make it available in a multitude of languages – Jimmy somehow came up with an idea how to celebrate individuals, acknowledge groups and energize other volunteers, and he does that annually at the closing of Wikimania conference. I assume that efforts of multilingual Wikimedians from Russia deserved praise, and my contribution into cross-cultural and inter-language communication in somehow got on his radar & was identified as a worthy example.
And how this changed your life and attitude towards Wikipedia?
This didn’t affect my attitude towards Wikipedia, but clearly added some new roles and responsibilities within the movement – which decreased the amount of time I could continue dedicating to the tasks I was previously concentrating on. Local stakeholders in the Republic of Tatarstan wanted to learn more and engage with Wikimedia-offered opportunities & my colleagues throughout the Russian Federation wanted me to capitalize on this public interest. I am now concentrating on communicating public engagement with Wikimedia projects through various Smart Region initiatives, such as the one on municipal level (w.wiki/EfH) or cultural heritage promotion bodies, etc.
Tell us, as volunteer, what are the most common things you do for your Wikipedia?
I treat all 300+ Wikipedia language version as „mine“ – I believe that all languages and cultures of this world belong to all of us, as this is our common heritage.
Over 50% of my edits are in Tatar Wikipedia where I started, but since 2015 I am also taking care of all https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikipedias_in_the_languages_of_Russia (about 30 Mainspace versions in languages that have official status somewhere within the Federation, and 45 others in Wikimedia Incubator (see recent report in English https://ru.wikinews.org/?curid=531219) plus those in Turkic languages. Since Fall 2019 I started helping Northern Sami Wikipedia as well.
In Tatar Wikipedia I started with developing articles around my hobbies (History, Holidays and Observances, various socio-economic topics) and interests of my kids (Cartoon characters, Animals, etc.), later on moved to various service tasks, such as developing Help pages and Guidelines, Categorization, interlinking etc. I later started teaching others both online and offline, and still do.
How do you involve and encourage new people to join and volunteer as you do?
Volunteering is about being conscious of the benefits, seeing positive results of one’s actions and feeling empowered to do something bigger. So I don’t waste my time trying to involve anyone – just sharing about the benefits I’ve seen in the area of person’s interests & demonstrating examples of positive results. If the person recognizes the value and is interested to try getting something done – I am ready to help them develop the necessary Wiki-skills. Since I keep learning the Wiki-world myself, I allow myself to periodically share new pertinent examples with people that have shown sincere initial interest.

 

What is the most inspiring thing for you, related with Wikipedia?
Wikipedia gives all of us the tools to edit the world. It’s about sharing your knowledge with others to simplify collaborative molding of our global society.
No other website in Top-10 can be edited as easily as Wikipedia!

No other business, NGO, government or intergovernmental institution website trusts and empowers its visitors in a similar fashion.

Your greeting to all who will read this interview?
No matter where you are, what languages you speak or cultural background you are from – we are part of one humankind. Wikipedia is just one of the most effective tools available to us today to make our common world brighter, richer and more joyous. I am grateful to each and every one that makes my planet better & promise to make everything possible to take care of yours from wherever I am. 🙂

Интервю с Фархад Фаткулин – Уикимедианец на 2018 година

Моля, разкажи ни историята си. Как разбра за Wikipedia?
Открих Wikipedia в периода между 2004 и 2008. Беше особено полезен благодарение на линковете за промяна на езика, които сега се съхраняват в Wikidata – търсех и четях статии на английски или на руски, сменяйки езика по този начин. Беше ефективен начин да придобия  общи познания в дадената област, както и свързана терминология и на двата езика. Открих статии в Wikipedia на татарски в първата половина на 2008 година, направих първите редакции около Коледа през 2009 и се върнах окончателно в края на февруари 2012.
Ти си носител на наградата Wikimedian of the Year за 2018 – какво означава това?
Можете да прочетете на тази страница на Wikipedia какво означава термина. Бих казал, че това е признание за усилията на групи от доброволци, които се занимават активно с проекти на Wikimedia, но конкретни инициативи и свързаните с тях личности са отличени. По време на последната Wikimania, имах щастието и честта да се срещна с Роузи от САЩ, която стана носителка на тази титла през 2016, след което играеше и важна роля в различни доброволчески и подкрепящи инициативи в движението на Wikimedia и по-късно и с моите колеги, с които дори стартирахме клуб WOTY (бел. ред. Wikimedians of the Year).
Проектите на Wikimedia документират културното разнообразие и наследство на нашата планета и го правят достъпно на много езици – на Джими някак му хрумна идея как да възхваляваме индивидуалността, да изразим благодарност към групите и да вдъхновим доброволците – той прави това ежегодно на закриващата конференция на Wikimania. Предполагам, че усилията на полиглотите от Русия, които са в Wikimedia, заслужават похвала и моят принос в кроскултурната и междуезичната комуникация някак е бил забелязан от него и признат като стойностен пример.

А как това промени живота ти и отношението ти към Wikipedia?
Това не промени отношението ми към Wikipedia, но със сигурност добави някои нови роли и отговорности в движението – което намали количеството време, което можех да продължа да посвещавам на задачи, върху които се бях фокусирал преди. Местни заинтересовани лица в Република Татарстан искаха да научат повече и да се ангажират с възможностите, които предлага Wikimedia, и моите колеги в Руската федерация искаха аз да се възползвам от този публичен интерес. В момента се фокусирам върху това да комуникирам публична ангажираност чрез проекти на Wikimedia през различни инициативи на Smart Region, като една от тях е на ниво общини (w.wiki/EfH) или организации за популяризиране на културно наследство и т.н.

Разкажи ни, като доброволец, с какво най-често се занимаваш във вашата Wikipedia?
Гледам на всичките 300+ езикови версии на Wikipedia като „мои“ – вярвам, че всички езици и култури на света принадлежат на всеки един от нас и това е нашето общо наследство.
Над 50% от моите редакции са в татарската Wikipedia, откъдето започнах, но от 2015 се грижа и за Wikipedia на езиците в Русия (около 30 Mainspace версии на езици, които са с официален статут във Федерацията, както и 45 други в Wikimedia Incubator – вижте скорошен доклад на английски език тук) плюс тези на тюркски езици. От есента на 2019 започнах да помагам и на Wikipedia на северносаамски език (бел. ред. – един от езиците в северна Скандинавия).
В татарската Wikipedia започнах с писане на статии, свързани с моите хобита (история, празници и чествания, различни социално-икономически теми) и интересите на децата ми (анимационни герои, животни и т.н.). По-късно преминах и към различни задачи по поддръжка като развиване на страници Помощ и Ръководства, Категоризация, взаимосвързване и т.н. По-късно започнах и да обучавам други хора онлайн и офлайн и все още го правя.
Как включваш и насърчаваш нови хора да се присъединят и да доброволстват като теб?
Доброволчеството означава да знаеш какви са ползите, да виждаш позитивните резултати от нечии действия и да се чувстваш способен да направиш нещо голямо. Затова и не губя време да се опитвам да включвам когото и да било – само споделям ползите, които съм виждал в област, от която се интересува даден човек, и показвам примери за позитивни резултати. Ако човек вижда стойност и иска да опита да направи сам нещо – готов съм да помогна да развият нужните Wiki-умения. Тъй като аз самият все още изучавам Wiki-светът, си позволявам периодично да споделям нови релевантни примери с хора, които са показали искрен интерес.

Кое е най-вдъхновяващото нещо за теб, свързано с Wikipedia?
Wikipedia дава на всички нас инструментите да променяме света. Това означава да споделяш знанията си с други, за да опростиш процеса на съвместно формиране на нашето глобално общество. Никой друг уеб сайт в Топ 10 не може да се редактира така лесно както Wikipedia! Никой друг сайт на бизнес, НПО, правителство или междуправителствен сайт не се доверява и не упълномощава по такъв начин своите посетители.

Какво е твоето послание към всички, които ще прочетат това интервю?
Без значение къде се намирате, какви езици говорите или културната среда, от която произлизате – ние сме част от един човешки вид. Wikipedia просто е един от най-ефективните инструменти, достъпни за нас в днешни дни, който може да направи обикновения ни свят по-ярък, обогатен и радостен. Благодарен съм на всеки един, който прави моята планета по-добро място и обещавам да направя всичко възможно и аз да се грижа за вашата планета, където и да съм. 🙂

Превод от английски: Цветелина Васева

Интервю с Кеворк Казарян от Уикипедия Армения – на 14 написал над 250 статии за България

Разкажи ни за себе си?
Аз съм Кеворк и съм на 14 години, ученик от Армения. Моят роден град е Арташат – една от столиците на древното Арменско царство. Любимият ми предмет в училище е географията. Тя е и едно от моите хобита. Миналата година участвах в олимпиада по география и почти достигнах международен етап. Обичам също футбол и когато имам свободно време играя с приятелите си. Но по-голяма част от времето аз уча или редактирам Уикипедия.

Кога и как започна да допринасяш за Уикипедия?
Започнах да редактирам когато бях на 13. Преминах в ново училище и попаднах в Уики Клуб, който имаше там и така започнах да пиша. Винаги преди това си мислех, че Уикипедия се пише от умни роботи. Не бих могъл да си представя, че всички статии са написани от доброволци, които инвестират своето време и знания, за да направят информацията достъпна за другите. Направих първата си редакция на 27 февруари 2018 година. От този ден животът ми напълно се промени. Редактирам в Уикипедия ежедневно и работя усилено да ставам все по-добър в това.

Участваш в #100Уикидни – разкажи ни за това
Да редактирам не е досадно за мен. Все пак обичам предизвикателствата. Когато научих за 100 Уики дни и общността около това предизвикателство, се изумих как хората искат да отдадат своето ценно време и усилия да развият Уикипедия. Това взриви ума ми и реших, че искам да опитам. Но първия път се провалих, поради огромното напрежение. Тогава още не бях готов за това.
Все пак не се предадох и след малка почивка започнах наново. Всички статии бяха на тема баскетболни играчи. След 100 дена публикувах във Фейсбук информация, че съм се справил. Мотивирах се от обратната връзка и започнах отново. Вторият ми тур бе за Босна  и Херцеговина и по време на тези 100 дена създадох 300 статии. След това започнах третото си предизвикателство и написах около 350 статии за България. Сега вече правя #1000Уикидни и работя усилено, за да го завърша.

Кое те вдъхновява да си укипедианец?
Когато започнах да редактирам това не бе лесно за мен. Мъчих се с речник, граматика, технически въпроси. Цели 3 пъти ме блокираха за нискокачествени статии. Все пак не се предадох и дори започнах да работя по-усърдно, за да докажа, че мога да правя и по-добри неща. Исках да убедя всеки, че дете на 13 години може да успее. Положих колосални усилия и значитено количество време – и ето, че статиите ми са все по-добри. Много ме мотивира и това, че моите статии могат да помогнат на някого, да научат някого на нещо.

Какви са плановете ти за бъдещето?
Имам много планове и цели за 2020 и повечето от тях са свързани с Уикимедиа Армения. Нашият екип и аз опитваме да мотивираме повече хора да редактират. Планираме да организираме събития и обучения, за да окуражим нови редактори. В момента работим над проекта „Арменска история“ и обсъждаме нови. Също искам да науча повече за Уики Източник и Уики Данни. Непосредствената ми цел е да завърша #1000Уикидни и да повиша качеството на статиите.

Прочетете още интервюта с интересни Уикипедианци от различни кътчета на планетата:
Интервю със Софи Янсон, доброволец в Уикипедия Швеция

Интервю с Филип Маликович от Уикимедиа Сърбия

Интервю с Роузи Стивънсън-Гуднайт – доброволец от Уикипедия САЩ

Интервю с Анас Седрати от Уикипедия Мароко

Интервю с Жоау Александре Песчански от Уикимедия Бразилия

Интервю с Наталия Тимкив от Уикимедия Украйна

Интервю с Шани Евенщайн-Сигалов от Уикипедия Израел

Interview with Sofie Jansson Wikimedia Sweden

Sofie Jansson
CC BY-SA 4.0 File:1 Sofie Jansson CC BY-SA Gitta Wilén.png Created: 23 November 2017
 
Sofie, for how long you are Wikipedian and how all started?

I made some edits already like fifteen years ago, but without having a user account. It was mainly language correction and smaller article expansions. When I wrote my first article around 2007 it was deleted and when I tried to get an answer to why, I was met with silence. And when I waded through discussion pages in my search for answers I got the clear impression that new article creators wasn’t wanted and that the „real“ Wikipedia-work should only be done by those already included „in the club“ – so I quit editing. Some years later I had a seminar cancelled and since I was already in the city center and  didn’t want to turn around and go home immediately I popped in to a Wikipedia editathon for women, to try and get some answers. Lennart Guldbrandsson was the one talking about Wikipedia, and he talked about what had been done lately in regarding Wikipedians to be better at welcoming people and he spoke with such enthusiasm that I thought I could give Wikipedia another try. And now I’ve been an active contributer since 2013.

 

How Wikipedia changed your life?
It has given me a very rewarding hobby, with friends all around the world. (But I tend to spend too much time doing volunteer work, time that I should really spend looking for paid jobs …) Oh, and Wikipedia has actually changed my view on separatism, something I was totally against before engaging in the Wikipedia (an Wikimedia) movement, but now see as a necessary short-term tool. I think the need for separatism to be a symptom of a problem that we as a movement have.

 

You do many offline things to attract new wikipedians as well as many other events – please, tell us more?

Yes, I’m a co-founder (together with Lennart Guldbrandsson) of the weekly editathons we have in Gothenburg. We came up with the idea in the beginning of January 2014 and spent two months making plans and had our first editathon on 11 March 2014 and since then we’ve had editathons every Tuesday afternoon (with a small exceptions of some red days). Per A.J. Andersson attended the first, and has been a major contributor of helping to organise the events (and he probably holds the world record in number of attended editathons). By the way, we do not call our Tuesday afternoon meetings for editathons, we call them „skrivstugor“ (write-ins), something we believe to be more inviting for newcomers. We’ve had close to 300 editathons/write-ins and more than 100 people have been engaged and we’ve created or expanded about 500 articles about our main theme Women & Literature (and some out of scope).
I have also been organising WikiCamps for people identifying as women for four years, a series with combined lectures and write-ins at a library, some events around the International Women’s Day, helping out at WikiGap events and some more. Since 2017 I’m a board member of Wikimedia Sverige.

 

As volunteer what inspires you to do all this Wiki work?
That I always find something new that’s missing, there’s always a need for something more to be done… And there is also always something new to learn. Curiosity is a key to Wikipedia, I think. I also think free knowledge is important and that we have a need to share all human knowledge, not just knowledge from within one pretty homogeneous group of people – to me it is a matter of democracy.

Your favorite topics to write articles?
I love to write about authors and about literature. I also like to take portrait photos of authors to illustrate the articles with.

 
What do you say to all people, who still don’t edit?

Come on, it’s not that hard! And you may find some new friends along the way. 🙂

Интервю със Софи Янсон, доброволец в Уикипедия Швеция

Sofie Jansson
CC BY-SA 4.0 File:1 Sofie Jansson CC BY-SA Gitta Wilén.png Created: 23 November 2017

Софи, от кога си доброволка в Уикипедия и как започна всичко?
Преди 15 години бяха първите ми редакции, но без да имам своя потребителска сметка. Основно коригирах правописни грешки или леко разширявах статии. Когато написах първата си статия, някъде през 2007 година, тя бе изтрита и аз се позаинтересувах защо, но получих мълчание. Тогава се зачетох в дискусиите в търсене на отговор и останах с твърдото убеждение, че нови редактори на статии не са добре дошли и че „истинската“ уикипедианска работа трябва да се върши само от тези, които вече са част от „клуба“ – така спрях да редактирам.
Няколко години по-късно се случи така, че семинар, на който отивах, не се проведе и тъй като вече бях в центъра на града и не ми се прибираше рано, отидох на уикипедиански редактон за жени, за да опитам и потърся отговори. Ленарт Гилдбрандсон водеше семинара и разказваше за Уикипедия, разказваше за новостите, свързани с това да има повече нови редактори и говореше с такъв ентусиазъм, че ме убеди отново да опитам. И така съм активен доброволец от 2013-та година.
Как Уикипедия промени живота ти?
Уикипедия е доста възнаграждаващо хоби – донася приятели от цял свят. (Но аз прекарвам доста време в доброволчесто, може би време, което трябва да отделя за намиране на платена работа  …) О, Уикипедия всъщност промени възгледите ми за сепаратизма, нещо, срещу което бях силно против преди да се ангажирам с Уикипедия (и Wikimedia), но сега виждам като неоходим краткосрочен инструмент. Нуждата от сепаратизъм е проблем, който имаме в нашето движение.

CC BY-SA 4.0
File:Kvinnliga huvudpersoner på Wikipedia editathon 39.jpg
Created: 13 March 2018

Занимаваш се и с много офлайн Уики дейности, с които привличаш нови уикипедианци. Моля, разкажи ни повече. 

Да, аз съм съосновател, заедно с Ленарт, на седмичните едитатони, които провеждаме в Гьотеборг. Идеята ни хрумна в началото на януари 2014 година и отне два месеца да направим планове и да организираме и първия ни редактон се проведе на 11 март 2014 година и оттогава всеки вторник следобед (със съвсем малки изключения) го провеждаме постоянно. Андерсон присъства на първия и бе основно лице в това да помогне и организира събитието (и то вероятно бе най-посещаваното събитие-редактон на всички времена).
Между другото ние не наричаме нашите редактони във вторниците „редактон“, а ги наричаме „skrivstugor“ – write-ins – писане, нещо, което мислим е по-подканящо за новодошли. Имаме близо 300 eредактона до момента и повече от 100 човека, които са се ангажирали през годините, с повече от 500 статии по нашата основна тема – Жени в литературата.
Също съм организатор на УикиЛагери за хора, които се идентифицират като цени и се занимавам с това от четири години със серия от лекции и редактони в библиотеките, други събития около Международния ден на жените. От 2017 съм и член на борда на Уикимедия Швеция.

CC BY-SA 4.0
File:WP-läger Molkom18-myskväll.jpg
Created: 3 August 2018

Като доброволец кое те вдъхновява най-много?
Това, че намирам постоянно нещо ново, което липсва или друго, което може да бъде направено по-добре. И винаги има да се учи нещо ново. Любопитството е ключово в Уикипедия, мисля си. Също мисля, че свободното знание е важно и ние всички следва да го споделяме, цялото човешко познание, не само това, което е около нас – за мен това е основа на демокрацията.

За какво пишеш най-често?
Обичам да пиша за писатели и за литература. Също обичам да снимам писатели, с които снимки да илюстрирам статиите си.

Какво казваш на хората, които още не допринасят за Уикипедия?

Хайде, не е трудно! А ще намериш и много нови приятели. 🙂

Прочетете още:

Интервю с Анас от Уикипедия Мароко
Интервю с Жоау Александре Песчански от Уикимедия Бразилия
Интервю с Наталия Тимкив от Уикимедия Украйна
В месечните ни срещи с уикипедианци от целия свят вече говорихме и с Шани от Израел и със Сайлеш от Индия. Очаквайте още интересни интервюта и в идните месеци!

Интервю с Филип Маликович от Уикимедиа Сърбия

Photo credit: Sebastiaan ter Burg

Как започнаха Филип и Уикипедия да работят заедно? Разкажи ни своята история 🙂
Както повечето хора, и аз бях доведен в Уикипедия през Гугъл. Срещнах английската Уикипедия още през 2004 година, но тогава не знаех, че има такава общност от хора, които редактурат Уикипедия зад сцената. По това време черпех знание от различни дигитални енциклопедии като Microsoft Encarta и Encyclopædia Britannica, но тяхното съдържание бе лимитирано и не достатъчно задълбочено. Уикипедия започваше да ги задминава по големина и то бързо. Помня много часове, в които се губех в информацията в Уикипедия. И изведнъж някъде ми излезе информация за това кой създава това съдържание и така открих това общество и че мога да съм част от него.
Така през септември 2004 опитах да редактирам и добавя някои фрази на латински, латински поговорки и моите редакции бяха веднага видими. През следващите месеци направих още някои малки редакции, а после спрях. И така до пролетта на 2005-та, когато започнах да редактирам отново, от скука. Бях ходил на изложение за коли в Белград и исках да пиша за нещо. Видях, че няма статия за Тойота Aygo и реших да я създам. Скоро започнах да добавям снимки, които бях правил при пътувания из Европа. Един от сръбските уикипедианци бе забелязал това и ми писа с покана да се присъединя към Уикипедия Сърбия, защото отчаяно имало нужда от редактори. В началото бях скептичен, но скоро разбрах, че да редактирам на сръбски е много по-лесно, защото тогава тя имаше едва 11 000 статии. Така започнах да пиша нова статии, да поправям съществуващи и ставах все по-заинтересован в уикипедианските дела. Много скоро след това участвах в първата си офлайн уики среща и съм сигурен, че за това помогна Джими Уелс, който посети Белград за седмица. Да се срещна с него, както и с много други уикипедианци бе много важно в „циментирането ми“ като уикипедианец и член на общността. Скоро станах администратор и после бюрократ за сръбски език в Уикипедия, а през декември 2005-та бях сред основателите на Уикипедия Сърбия, а останалото е история.

С кой проект на Уикимедиа Сърбия се гордееш най-много?

Уикимедия Сърбия има много проекти за своите почти 14 години съществуване. Една от най-старите и най-добре развити програми е Образование и тя има специално място в сърцето ми, защото бях част от нея от самото й начало през 2005-та. Първата лекция / презентация, която имах за Уикипедия бе в частен университет в моя роден град Панчево, през декември 2005-та, когато бях още ученик. Първите плодове от нашата образователна програма бяха видими още тогава и 10 години по-късно, вярвам, че първите крачки бяха много важни за нас – да покажем, че наистина искаме да сътрудничим с образователни институции. Днес образователните ни програми работят на всички образователни нива и имаме партньори в дозина институции през годините, създавайте милиони и милиони байтове съдържание. В началото, а и през по-голямата част от съществуването на Уикимедия Сърбия, това бе доброволчески проект и пожъна огромен успех без никаква финансова подкрепа. Постигнахме успех с това, че все пак от 2015-та вече имаме щат за Межиджър Образователни програми.

Кое е най-готиното от това да си активен член на уикимедианското движение за теб?

Обичам да срещам много и интересни хора от цял свят. Показах интерес към международните дела и съм момчето на Уикимедия Сърбия за това откакто бях на първата си Уикимания през 2006-та и срещнах стотици страхотни хора, част от които наистина смятам за свои приятели. Харесват ми партньорствата, които се създават по време на тези срещи: обменът на идеи и опит, разговорите с еднакво мислещи хора и дълготрайните отношения са само част от примерите за това.

От друга страна, като президент на Уикимедия Сърбия това има и странични ефекти: срещал съм се с кмета на Белград, появявал съм се по много радиа и телевизии, официални събития, което си е все интересно. Разбира се, има и неприятни неща, като смърни заплахи, съдебни дела и сресиращи HR кризи, но предполагам животът няма как да е винаги перфектен. Като цяло, мисля, че Уикипедия и Уикимедия за мен са „net-positive“ опит.

Как окуражаваш нови хора да се присъединят и да станат доброволци?
За да съм честен, мисля, че бях доста по-добър защитник на движението ни преди, в сравнение със сега. Но като цяло, обичам да наблягам на позивитните страни: доброволството, алтруизма, усещането за общност и принадлежност, разширяване на хоризонтите и общото знание, да използваш времето си за нещо полезно и т.н. Някои хора са по-заинтересовани от офлайн (Уикимедия), отколкото от онлайн (Уикипедия) работа, така че мога да им покажа какво правим в Уикимедия Сърбия, като се надявам и те да искат да участват в някои от дейностите. Разбира се, повечето хора не стават доброволци, но много хора ценят работата ми и работата на всички доброволци тук, аплодирайки ни за неуморните усилия, които полагаме да направим знанието достъпно за всички.

Разкажи накратко за ЦИЕ срещите и тази, която предстои този месец при вас?

ЦИЕ срещите са събития, които се случват в региона на Централна и Източна Европа от няколко години и се разрастват като брой участници, но и като външен интерес. Първата идея за тези конференции се появи на една неформална среща на уикимедианци от нашия регион по време на един обяд на Уикимания 2011 в Израел. Имахме ясно желание да се организираме като регион, който има сходно минало (комунистическо през втората половина на 20-ти век), както и много други сходства. Първата СИЕ среща бе в Белград през октомври 2012 и съм горд, че бях домакин и сред организаторите й. Разбира се това бе малка конференция – около 40 души, за два дена, но присъствалите проявиха голям интерес, който нарастваше през следващите години. Този октомври конференцията ще е отново в Белград, за първи път след 2012-та и ще е 8-та СИЕ конференция, с около 100 души. Сега вече имаме 3 души на щат в Уикимедия Сърбия, както и част от са в борда, около 12 доброволеца да помагат в организацията на това мащабно събитие. Уверен съм, че всичко ще премине добре, като най-голямото опасение за региона ни сега е дали ЦИЕ срещите все още дават стойност и дали ще имаме въобще ЦИЕ среща и през 2020.

Пожеланието ти към всички уикипедианци, които четат това интервю?

Благодаря, че четете до края! И благодаря за това, че допринасяте към това прекрасно движение, защото без хора като вас и мен, тази екосистема от знания не би съществувала.

Interview with Rosie Stephenson-Goodknight – Women in Red

WikiGap at Wikimania 2019, Reception at the MoFA – Author Armineaghayan

How started this big love between Rosie and Wikipedia?
In June 2007, I was visiting my son Sean in San Francisco. While there, I was on my computer, and I googled a book publisher whose books I collect (I’m a bibliophile): Book League of America. But I couldn’t find a Wikipedia article about it. I thought I made a spelling mistake or maybe my capitalization of the name had errors, because, I thought, „Wikipedia has an article about everything!“. After a few minutes, I realized there was no problem with my spelling or capitalization of the name… there just wasn’t an article about it. At that point, I remembered that Sean had edited Wikipedia when he was in the Peace Corps, living in Ukraine, and it made me think, „Well, if Sean can figure out how to edit Wikipedia, I bet I can, too.“ So I created the article for Book League of America (https://en.wikipedia.org/wiki/Book_League_of_America) and was immediately ‘hooked’. In the next 3 months, I created several additional articles being careful to structure them and my references by looking at other similar articles… that’s how I learned. In September 2017, I created the article on Kallawaya people (https://en.wikipedia.org/wiki/Kallawaya) and a few days later, I received a note on my talkpage informing me that it had appeared on the mainpage of Wikipedia in the „Did You Know“ section. I was astonished that anything I had written was even read by people, let alone that it was good enough, important enough, to appear on the mainpage of Wikipedia. This realization -that people from around the world would be reading what I write- gave me a sense of responsibility and started my „big love“.
Please, tell us more about Women in Red – your great project.
Between 2007 and 2014, I created thousands of articles about all sorts of topics. I wrote a considered amount of anthroponymy articles (the study of names); then articles about geographic places of Nunavut, Canada; and then towns in Asturias, Spain. In 2012-14, to celebrate Women’s History Month during the month of March, many editors, including me, stopped writing articles about other topics and only focused on women’s biographies. We could tell that there were fewer biographies about women than men when we looked at category pages, but there were no statistics at the time regarding percentages. In December 2014, I saw for the first time an academic article regarding women’s biographies on Wikipedia, and it said that approximately 15% of the biographies were about women. In February 2015, Roger Bamkin (user:Victuallers) left a message on my talkpage saying he wanted to write up a session proposal for Wikimania 2015 regarding the small percentage of women’s biographies, and he invited me to do this with him, which I gladly did. After our submission (https://wikimania2015.wikimedia.org/wiki/Submissions/How_to_improve_the_coverage_of_women_in_Wikipedia) was accepted, we had a few months to prepare. While creating the slidedeck (https://commons.wikimedia.org/wiki/File:2015_Wikimania_-_Content_Gender_Gap_-_how_to_improve_the_coverage_of_women_on_Wikipedia.pdf), I suggested that we not only talk about the issue (we referred to it as „content gender gap“), but that we also propose a way to deal with it by starting a new „WikiProject“ dedicated to creating women’s biographies every day, not just during the month of March. We thought people would be interested in helping with this work for a few days, maybe a week, and then they’d lose interest, but we were wrong (https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:WikiProject_Women_in_Red/Metrics). Since establishing Women in Red in July 2015, we are now a community of 24 different languages (not in Bulgarian Wikipedia yet… but maybe soon?). We have thousands of comments on our talkpage, which is a harassment-free zone. We have more than 400 lists of missing notable women (https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:WikiProject_Women_in_Red/Redlist_index); we call them „redlists“, e.g. lists of redlinks. We facilitate approximately five month-long online editathons per month (https://en.wikipedia.org/wiki/Template:Women_in_Red). We’ve uploaded thousands of photos of notable women to WikiCommons (https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Media_supported_by_WikiProject_Women_in_Red). We’ve made more than 20,000 tweets regarding the articles our members have created, and have more than 7,000 followers (https://twitter.com/WikiWomenInRed). We also have a presence on Facebook, Pinterest, and Instagram.
How people, reading this interview, can participate and be part of Women in Red?
There are several different ways!
What is the most inspiring thing for you related with Wikimedia?
Wikipedia is transforming. Not only can you affect other people’s lives with what you write, but your life can be changed, too. When I was a young woman, I wanted to be a cultural anthropologist, but my father, who was paying for my university education, said ‘no’ to my majoring in anthropology. He said it wasn’t ‘practical’. So I earned degrees in business, and have had a lovely career in business, but the cultural anthropologist side of me just had to sit and be dormant… that is, until I found I could edit Wikipedia, and write articles about topics which inspire me. In September 2013, an article I created on Goaribari Island (https://en.wikipedia.org/wiki/Goaribari_Island) appeared in the „Did You Know“ section of Wikipedia’s mainpage. It was significant to me as I was the third person (and first woman) to have 1,000 contributions appear at „Did You Know“. This is what I said about it:
Some of you know that I am a cultural anthropologist at heart. I wanted to follow in the footsteps of Margaret Mead and study cultural anthropology at Barnard (my mom’s alma mater), like Margaret did. I wanted to travel to Papua New Guinea and do research on its people, like Margaret did. But my dad said ‘no’ to majoring in anthropology – he wanted something more practical for my university studies. So now, years later, I get to live the life of an armchair cultural anthropologist, writing articles about Goaribari Island and its cannibals. To all the girls out there with impractical dreams, this article is dedicated to you.
I was knighted by Serbia in 2018 partly because of my involvement with Wikipedia (e.g. Wikipedian of the Year 2016). So you see, Wikipedia does transform lives.
How Wikipedia makes our societies better and stronger?
The world has always been complicated, but we are more aware of this now because the internet connects us. Wikipedia gives us access to verifiable knowledge, not just in one language, but in more than 300 languages. Society thrives on knowledge. It is the building block to incremental improvements in people’s lives. This makes the Wikimedia movement in general (including Wikidata, WikiCommons, and so forth), and Wikipedia in particular, a fundamental part of a better society. Its strength lies in the fact that „anyone can edit Wikipedia“. While some might see that as an oxymoron, it is, indeed, quite the opposite. So what are you waiting for? Become a Wikipedian today and you will be contributing to a better, stronger society.

Интервю с Роузи Стивънсън-Гуднайт – доброволец от Уикипедия САЩ

WikiGap at Wikimania 2019, Reception at the MoFA – Author Armineaghayan
 
Роузи е вдъхновяваща, усмихната, много силно отдадена на каузата Уикимедиа и в частност на движението Жени в червено, на което е основател. Уикимедианец на годината за 2016-та. Чаровна, енергична, силна жена. Заслужава си да научим как тя променя Уикипедия и как Уикипедия променя нейния живот.
 
Как започна твоята връзка с Уикипедия?
През юни 2007 година бях при сина си Шон в Сан Франциско. Бях на компютъра му и търсех издател, чиито книги събирам (аз съм библиофил): Book League of America. Но не намерих статия за него в Уикипедия. Помислих си, че сигурно не изписвам правилно или, че съм използвала само главни букви, защото, помислих си „Уикипедия има статия за всичко!“. След няколко минути осъзнах, че нямам проблем с изписването, а, че просто такава статия няма. Тогава си спомних, че синът ми бе редактирал в Уикипедия, докато бе в Украйна и реших „Е, ако Шон може да редактира, вероятно и аз мога.“ Така създадох статия за Book League of America (https://en.wikipedia.org/wiki/Book_League_of_America) и бях веднага ‘зарибена’. През следващите 3 месеца създадох доста нови статии, като внимавах доста за структурата им и за референция гледах как са създадени други статии… и така се научих. През септември 2007, създадох статия за калауаи хората (https://en.wikipedia.org/wiki/Kallawaya) и след няколко дена получих бележка, че тази статия излиза на главната страница на Уикипедия в секция „Знаете ли“. Учудих се, че това, което пиша се чете и че е добро съдържание, достатъчно важно, за да излиза на основната страница на Уикипедия. Осъзнаването, че хора от целия свят ще четат това, което пиша ми даде чувство за отговорност и така започна „моята голяма любов“.
 
 
Моля, разкажи ни повече за основаното от теб движение Жени в червено – Women in Red.
 
Между 2007 и 2014 създадох хиляди статии по различни теми. Написах доста статии за изследване на имената, после статии за географски места в Канада, после за градове в Австрия, Испания. През In 2012-14, за да отбележим Месеца на жените в историята, през март, много редактори, включително и аз, спирахме да пишем за друго и създавахме статии, посветени на жени. Може да се каже, че съществуваха по-малко биографични статии за жени, отколкото за мъже, но нямахме статистика по това време за процентното съотношение. През декември 2014-та за първи път попаднах на академична статия за женските биографии в Уикипедия, според което едва 15% от биографиите са за жени. През февруари 2015, Роджър Бамкин (user:Victuallers) ми остави съобщение, че иска да предложи сесия за Wikimania 2015 във връзка с малкия процент женски биографии, и ме покани да го направим заедно, което с радост приех. Предложението ни бе прието (https://wikimania2015.wikimedia.org/wiki/Submissions/How_to_improve_the_coverage_of_women_in_Wikipedia), и имахме няколко месеца да се подготвим. Докато създавахме плана (https://commons.wikimedia.org/wiki/File:2015_Wikimania_-_Content_Gender_Gap_-_how_to_improve_the_coverage_of_women_on_Wikipedia.pdf), предложих да не говорим само за тази тема (наричаме я „content gender gap“), но и да предложим начин да се разреши това, като стартираме нов уики проект, посветен на създаване на биографии за жени всеки ден, не само през март. Решихме, че може да има заинтересовани хора, които да се включат и работят по това няколко дена, може би седмица, но грешахме (https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:WikiProject_Women_in_Red/Metrics). Откакто стартирахме Жени в червено – Women in Red през юли 2015, вече сме голяма общност с 24 езика (все още не и български език – може би скоро? – скоро обещание от Жюстин). Имаме много коментари, имаме списък от повече от 400 липсващи статии на значими жени (https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:WikiProject_Women_in_Red/Redlist_index); наричаме го „червения списък“, т.е. списъкът с червените (лиспващи) статии. Фасилитираме около 5 месечни онлайн едитатони всеки месец (https://en.wikipedia.org/wiki/Template:Women_in_Red). Качили сме хиляди снимки на значими жени в  WikiCommons (https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Media_supported_by_WikiProject_Women_in_Red). Имаме повече от 20 000 туита по темата и повече от  7 000 последователя (https://twitter.com/WikiWomenInRed). Имаме свои отделни присъствия в Facebook, Pinterest и Instagram.
 
Как хората, които четат това интервю, могат да се включат към Жени в червено?
 
Има няколко различни начина!
Кое е най-вдъхновяващото нещо за теб в Уикимедия?
 
Уикипедия се променя. Не само ти можеш да повлияеш на другите, но и те влияят на живота ти. Когато бях млада исках да съм културен антрополог, но баща ми, който плащаше университетското ми образование, каза „не – това не е практично“. Затова вчех диплома за бизнес и имах чудесна кариера в бизнеса и културният антрополог у мен стоеше там и бе позадрямал, докато не открих, че мога да редактирам в Уикипедия и да пиша по теми, които ме вдъхновяват. През септември 2013 създадох статия за остров Гоарибари (https://en.wikipedia.org/wiki/Goaribari_Island), която се появи в секция „Знаете ли“ на 1-ва страница на Уикипедия. Това бе важно за мен, защото бях третият човек (и първата жена) с 1 000 приноса, появили се в секция „Знаете ли“. Това казва достатъчно:
Някои от вас знаят, че съм културен антрополог по душа. Исках да следвам стъпките на Маргарет Мийд и да уча културна антропология в Бърнард (университетър на моята майка), както Маргарет. Исках да пътувам до Папуа Нова Гвинеа и да излседвам хората й, както Маргарет. Но баща ми каза „не“ на антропологията. Искаше да уча нещо по-практично. Затова сега, години по-късно, имам живота на културен антрополог, като пиша статии за остро Гоарибари и неговите канибали. На всички момичета с непрактични мечти, този текст е посветен на вас.
 
Получих рицарско звание в Сърбия през 2018-та и защото съм активист в Уикипедия (бях Уикипедианец на годината през 2016-та). Така че, виждате – Уикипедия трансформира животи.
 
Как Уикипедия прави обществото ни по-силно и по-добро?
 
Светът е едно сложно място, но сега сме по-наясно за това, защото имаме Интернет.
Уикипедия ни дава достъп до проверено, верифицирано знание, не само на един език, но на повече от 300 езика. Обществото процъфтява на база знание. То е градивният елемент за подобряване животът на хората. Това прави цялото движение на Уикимедия (включително Wikidata, WikiCommons и други), и в частност Уикипедия основна част от едно по-добро общество. Силата й се състои именно в това „всеки може да редактира Уикипедия“. Докато някои могат да видят това като оксиморон, всъщност е точно обратното. Е, какво чакате? Станете Уикипедианци още днес и така ще допринесете за по-добро и по-силно общество. 
 
––-
 

Прочетете още:

Интервю с Анас от Уикипедия Мароко
Интервю с Жоау Александре Песчански от Уикимедия Бразилия
Интервю с Наталия Тимкив от Уикимедия Украйна
В месечните ни срещи с уикипедианци от целия свят вече говорихме и с Шани от Израел и със Сайлеш от Индия. Очаквайте още интересни интервюта и в идните месеци!

Интервю с Анас Седрати от Уикипедия Мароко

Anass at WikiIndaba 2018 in Tunisia
Author Afek91 / This file is licensed under the Creative Commons Attribution-Share Alike 4.0 International license.

Анас е усмихнат, чаровен, енергичен млад уикипедианец, който говори много езици и на уикимедиански събития няма как да не забележите, защото носи традиционни марокански дрехи. За август месец избрахме той да е гост в нашата поредица интервюта с уикипедианци и се надяваме разговорът ни с него да е интересен!

Как откри Уикипедия и стана уикипедианец?

Открих Уикипедия както повечето хора – търсех в Гугъл по дадена тема, по която ми липсваше информация и видях страниците на Уикипедия в повечето резултати. Дълги години подхождах към Уикипедия като към класическа енциклопедия: чета информация и обратно към нормалния живот. Фактически винаги съм се интересувал от енциклопедиите и имах и четях много, когато бях малък (тогава още нямаше Интернет и телевизията не излъчваше нощем). Но всички тези книги или дискове имаха общата характеристика да не могат да се редактират и да са съставени от експерти и професиро – те са тук, за да се четат и използват за справка и учене. Ето защо и аз в първите години четях Уикипедия по този начин, до момента, в който не открих грешка в една статия и научих, че мога всъщност да я поправя, редактирам. Това проработи и аз вече бях пристрастен!

През 2013 създадох своя сметка и започнах да ставам все по-активен, откривайки важността на това да пиша за теми от моя регион, които други хора искат да четат и не намират друга информация в Интернет. Работех по това сам (и онлайн) – това е част от живота на уикимедианец, имах желание да срещна и други хора, които полагат усилия в тази посока. Така отидох на първата си конференция – WikiArabia 2015 в Монастир, Тунис. Така и научих за съществуването на WMF, за различни проекти и общности. През октомври 2015, мотивиран от всичко, което научих, заедно с други приятели основахме Уикимедия Мароко потребителска група (и организирахме WikiArabia 2019 в Маракеш). От тогава балансирам между онлайн и офлайн работа. Това е трудно и предизвикателно, но вярвам във важността на работата ни и офлайн и онлайн за разпространение на свободното знание.

На кои езици допринасяш най-вече и по какви теми?
Най-вече допринасям на арабски език, защото на него има много малко съдържание, макар наистина много голям брой хора по света да го говорят. Предизвикателно е, че доста хора от нашия регион допринасят на други езици, като френски или английски, а не на своя език. Вярвам, като африканец, че е дълг да подсилваме езика си и да му даваме важността, която заслужава. Ако няма да пишеш на собствения си език и за своя локален контекст  – никой друг също няма да пише за това, особено ако регионът ти не е в силна позиция на глобално ниво.
Понякога пиша и на чужди езици като английски, френски, испански или шведски, когато сметна това за релевантно, особено конкретно съдържание по локални теми или хора. Не допринасям в конкретна област, като приоретизирам на база ситуацията, но винаги се опитвам да намирам теми, за които липсва информация и статии и да ги обогатявам долколкото мога. Примери за теми, по които съм работил са традиционни марокански изпълнители, исторически събития, за които липсва информация в Интернет.

Уикимедианци в Берлин – март 2019

Кажи ни повече за уикипедианските проекти и общностите на арабския свят и как се развива Уикипедия във вашия регион?
Хората, които говорят арабски не са хомогенна маса – това са хора в 22 държави, разпрострени от Мавритания до Ирак и Канарските острови. Тази хетерогенност означава, че различните региони имат различно ниво на развитие. Докато някои региони имат свои потребителски групи (в момента са 6: Алжир, Египет, Ирак, Ливан, Мароко и Тунис) и имат дейности, в други държави и региони няма много активни членове. Като цяло Арабската Уикипедия е богата и има дълбочина в много статии, но има и предизвикателства – например различни мнения по някои конкретни теми.
Голямо предимство е, че говорим един и същ език. Когато даден проект се увенчае с успех в една от нашите страни, всички други могат лесно да научат и повторят. Пример за това е проектът Wiki MOOC на колегите ни от Алжир, който въвлече над 10 000 души по целия свят. Хората от общността ни си помагат с готовност и заедно намираме решения и отговори (има го уики-дух-а), така че да си част от голяма общност е много обогатяващо. Надеждата ми е, че тази общност ще расте, особено в страните, където все още има малко допринасящи.

Ти си доброволец. Как каниш, привличаш още хора да те последват?
О, това е предизвикателен въпрос.
За да съм честен, една от големите трудности в нашия регион е да привличаме доброволци. Доброволстването не е приоритет, когато хората имат други важни задачи в живота си и следва да осигуряват нуждите си. По някакъв начин доброволстването е лукс: лукс да имаш време, да имаш настроение, да имаш знания – това не е ясно за мнозина!
Като доброволци адвокатстването е основа част от дейността ни – да казваме какво е Уикимедия, да уголемяваме общността с нови хора. Въпреки предизвикателствата, за които споменах, имаме различни стратегии за привличане на нови доброволци. Например да повдигаме теми, които са ценни за определени кръгове хора – да насърчаваме хората да пишат за своя град, регион, език, любим футболен отбор или певец – това е добър начин да се привлекат млади хора да участват в уики проекти. Накратко – намерете какво вълнува хората и им кажете, че те сами могат да пишат по тази тема, но с едно условие: информацията следва да е вярна и подкрепена с източници!

Любимия ти уики проект?
Нямам класация на уики проектите – всеки от тях е важен и има различна роля и всички се допълват. Въпреки всичко ще си призная, че съм по-активен по някои проекти. Например – лесно ми е да качвам снимки в commons, по време на пътувания, особено ако вече има статия за това място. Същото се отнася за Wikidata, където мога лесно да добавям информация или да превеждам. И двете са бързи и ефектни!
Най-активен съм в Уикипедия, чувствам, че това е сърцето на движението, но поякога се изисква наистина доста време, за да се създаде пълноценна статия. Наградата идва по-късно, когато виждаш броя на хората, които са я прочели и усещаш, че си допринесъл със своята малка капчица в безкрайния океан на знанието!

Прочетете още:
Интервю с Жоау Александре Песчански от Уикимедия Бразилия
Интервю с Наталия Тимкив от Уикимедия Украйна
В месечните ни срещи с уикипедианци от целия свят вече говорихме и с Шани от Израел и със Сайлеш от Индия. Очаквайте още интересни интервюта и в идните месеци!

Интервю с Жоау Александре Песчански от Уикимедия Бразилия

В наша месечна среща с интересни уикипедианци от цял свят днес Ви представяме Жоау Александре Песчански от Уикимедия Бразилия – университетски преподавател, баща на две деца, отдаден уикипецианец.  

Жоау Александре Песчански (в средата) – Уикимедия Бразилия Photographer Rodrigo Tetsuo Argenton

This file is licensed under the Creative Commons Attribution-Share Alike 4.0 International license.

 

Цялата публикация „Интервю с Жоау Александре Песчански от Уикимедия Бразилия“