Интервю с Кеворк Казарян от Уикипедия Армения – на 14 написал над 250 статии за България

Разкажи ни за себе си?
Аз съм Кеворк и съм на 14 години, ученик от Армения. Моят роден град е Арташат – една от столиците на древното Арменско царство. Любимият ми предмет в училище е географията. Тя е и едно от моите хобита. Миналата година участвах в олимпиада по география и почти достигнах международен етап. Обичам също футбол и когато имам свободно време играя с приятелите си. Но по-голяма част от времето аз уча или редактирам Уикипедия.

Кога и как започна да допринасяш за Уикипедия?
Започнах да редактирам когато бях на 13. Преминах в ново училище и попаднах в Уики Клуб, който имаше там и така започнах да пиша. Винаги преди това си мислех, че Уикипедия се пише от умни роботи. Не бих могъл да си представя, че всички статии са написани от доброволци, които инвестират своето време и знания, за да направят информацията достъпна за другите. Направих първата си редакция на 27 февруари 2018 година. От този ден животът ми напълно се промени. Редактирам в Уикипедия ежедневно и работя усилено да ставам все по-добър в това.

Участваш в #100Уикидни – разкажи ни за това
Да редактирам не е досадно за мен. Все пак обичам предизвикателствата. Когато научих за 100 Уики дни и общността около това предизвикателство, се изумих как хората искат да отдадат своето ценно време и усилия да развият Уикипедия. Това взриви ума ми и реших, че искам да опитам. Но първия път се провалих, поради огромното напрежение. Тогава още не бях готов за това.
Все пак не се предадох и след малка почивка започнах наново. Всички статии бяха на тема баскетболни играчи. След 100 дена публикувах във Фейсбук информация, че съм се справил. Мотивирах се от обратната връзка и започнах отново. Вторият ми тур бе за Босна  и Херцеговина и по време на тези 100 дена създадох 300 статии. След това започнах третото си предизвикателство и написах около 350 статии за България. Сега вече правя #1000Уикидни и работя усилено, за да го завърша.

Кое те вдъхновява да си укипедианец?
Когато започнах да редактирам това не бе лесно за мен. Мъчих се с речник, граматика, технически въпроси. Цели 3 пъти ме блокираха за нискокачествени статии. Все пак не се предадох и дори започнах да работя по-усърдно, за да докажа, че мога да правя и по-добри неща. Исках да убедя всеки, че дете на 13 години може да успее. Положих колосални усилия и значитено количество време – и ето, че статиите ми са все по-добри. Много ме мотивира и това, че моите статии могат да помогнат на някого, да научат някого на нещо.

Какви са плановете ти за бъдещето?
Имам много планове и цели за 2020 и повечето от тях са свързани с Уикимедиа Армения. Нашият екип и аз опитваме да мотивираме повече хора да редактират. Планираме да организираме събития и обучения, за да окуражим нови редактори. В момента работим над проекта „Арменска история“ и обсъждаме нови. Също искам да науча повече за Уики Източник и Уики Данни. Непосредствената ми цел е да завърша #1000Уикидни и да повиша качеството на статиите.

Прочетете още интервюта с интересни Уикипедианци от различни кътчета на планетата:
Интервю със Софи Янсон, доброволец в Уикипедия Швеция

Интервю с Филип Маликович от Уикимедиа Сърбия

Интервю с Роузи Стивънсън-Гуднайт – доброволец от Уикипедия САЩ

Интервю с Анас Седрати от Уикипедия Мароко

Интервю с Жоау Александре Песчански от Уикимедия Бразилия

Интервю с Наталия Тимкив от Уикимедия Украйна

Интервю с Шани Евенщайн-Сигалов от Уикипедия Израел

Конституционният съд на Турция постанови, че повече от 30-месечното блокиране на Уикипедия в Турция е противоконституционно

Днес, 26 декември 2019 г., турският Конституционен съд постанови, че повече от две години и половина забрана на достъпа до Уикипедия в Турция е противоконституционно. Надяваме се скоро да бъде възстановен достъпът в Турция в светлината на това ново решение от най-висшия съд в Турция и ще актуализира това изявление, ако получим известие, че блокирането е отменено. Присъединяваме се към хората в Турция – милионите читатели и доброволци, които разчитат на Уикипедия по целия свят, за да приветстват това важно признание за универсален достъп до знания.

„Днешното решение на турския Конституционен съд е важна стъпка за правото на знание. Най-висшият съд в страната взе решение в полза на свободата на изразяване и достъпа до информация за хората в Турция, като направи световен прецедент. Надяваме се достъпът да бъде възстановен най-скоро в светлината на това решение“ – каза Катрин Мар, изпълнителен директор на фондация Уикимедия. „В фондацията оставаме ангажирани да гарантираме на всички и навсякъде право на свободен достъп до информация.“

В момента законността на забраната за достъп до Уикипедия се разглежда от Европейския съд по правата на човека. Това дело беше заведено през май 2019 г. и получи статут на приоритетно от Съда, като фактически го ускори . Турското правителство трябва да представи своите писмени становища по делото през януари 2020 г.

Общност от доброволци създава и поддържа Уикипедия, ръководена от убеждението, че цялото знание трябва да бъде свободно достъпно за всички и навсякъде. Благодарение на техните усилия през почти 19-годишната си история Уикипедия се превърна в един от най-популярните и обичани уебсайтове в света. Той е достъпен на стотици езици, включително турската Уикипедия (Vikipedi) – написана от турскоезични за турскоезични.

С това ново решение се надяваме, че над 80 милиона жители на Турция отново ще имат неограничен достъп до всички езикови версии на Уикипедия. Хората от всякаква възраст и произход – студенти, академици, професионалисти – трябва да имат лесен достъп до информация по широк спектър от теми – от произхода на живота до Османската империя и Турската  Суперлига . И хората в Турция трябва да бъдат част от най-големия глобален диалог за културата и историята на Турция и цялото световно знание.

Гледайки напред, ние се надяваме, че Уикипедия ще продължи да бъде ценен ресурс за жителите на Турция и, че Уикипедия на турски език, понастоящем с над 335 000 статии, ще продължи да расте и да се усъвършенства. Надяваме се, че повече хора в Турция ще редактират Уикипедия и ще допринесат за колективните усилия за споделяне на знания в света.

Докато днешното решение на Конституционния съд е добро развитие за свободното знание и за хората в Турция, има и други заплахи за способността ни да продължим свободно, открито и съвместно да изграждаме най-голямата колекция от знания в човешката история. Въпреки това, днес е подходящ ден за онези от нас, които вярват в силата на знанието и диалога. Ние сме окуражени от този резултат и ще продължим да работим за свят, в който знанието е достъпно свободно за всички.

Тази публикация е превод от сайта на фондация Уикимедия.

Интервю със Софи Янсон, доброволец в Уикипедия Швеция

Sofie Jansson
CC BY-SA 4.0 File:1 Sofie Jansson CC BY-SA Gitta Wilén.png Created: 23 November 2017

Софи, от кога си доброволка в Уикипедия и как започна всичко?
Преди 15 години бяха първите ми редакции, но без да имам своя потребителска сметка. Основно коригирах правописни грешки или леко разширявах статии. Когато написах първата си статия, някъде през 2007 година, тя бе изтрита и аз се позаинтересувах защо, но получих мълчание. Тогава се зачетох в дискусиите в търсене на отговор и останах с твърдото убеждение, че нови редактори на статии не са добре дошли и че „истинската“ уикипедианска работа трябва да се върши само от тези, които вече са част от „клуба“ – така спрях да редактирам.
Няколко години по-късно се случи така, че семинар, на който отивах, не се проведе и тъй като вече бях в центъра на града и не ми се прибираше рано, отидох на уикипедиански редактон за жени, за да опитам и потърся отговори. Ленарт Гилдбрандсон водеше семинара и разказваше за Уикипедия, разказваше за новостите, свързани с това да има повече нови редактори и говореше с такъв ентусиазъм, че ме убеди отново да опитам. И така съм активен доброволец от 2013-та година.
Как Уикипедия промени живота ти?
Уикипедия е доста възнаграждаващо хоби – донася приятели от цял свят. (Но аз прекарвам доста време в доброволчесто, може би време, което трябва да отделя за намиране на платена работа  …) О, Уикипедия всъщност промени възгледите ми за сепаратизма, нещо, срещу което бях силно против преди да се ангажирам с Уикипедия (и Wikimedia), но сега виждам като неоходим краткосрочен инструмент. Нуждата от сепаратизъм е проблем, който имаме в нашето движение.

CC BY-SA 4.0
File:Kvinnliga huvudpersoner på Wikipedia editathon 39.jpg
Created: 13 March 2018

Занимаваш се и с много офлайн Уики дейности, с които привличаш нови уикипедианци. Моля, разкажи ни повече. 

Да, аз съм съосновател, заедно с Ленарт, на седмичните едитатони, които провеждаме в Гьотеборг. Идеята ни хрумна в началото на януари 2014 година и отне два месеца да направим планове и да организираме и първия ни редактон се проведе на 11 март 2014 година и оттогава всеки вторник следобед (със съвсем малки изключения) го провеждаме постоянно. Андерсон присъства на първия и бе основно лице в това да помогне и организира събитието (и то вероятно бе най-посещаваното събитие-редактон на всички времена).
Между другото ние не наричаме нашите редактони във вторниците „редактон“, а ги наричаме „skrivstugor“ – write-ins – писане, нещо, което мислим е по-подканящо за новодошли. Имаме близо 300 eредактона до момента и повече от 100 човека, които са се ангажирали през годините, с повече от 500 статии по нашата основна тема – Жени в литературата.
Също съм организатор на УикиЛагери за хора, които се идентифицират като цени и се занимавам с това от четири години със серия от лекции и редактони в библиотеките, други събития около Международния ден на жените. От 2017 съм и член на борда на Уикимедия Швеция.

CC BY-SA 4.0
File:WP-läger Molkom18-myskväll.jpg
Created: 3 August 2018

Като доброволец кое те вдъхновява най-много?
Това, че намирам постоянно нещо ново, което липсва или друго, което може да бъде направено по-добре. И винаги има да се учи нещо ново. Любопитството е ключово в Уикипедия, мисля си. Също мисля, че свободното знание е важно и ние всички следва да го споделяме, цялото човешко познание, не само това, което е около нас – за мен това е основа на демокрацията.

За какво пишеш най-често?
Обичам да пиша за писатели и за литература. Също обичам да снимам писатели, с които снимки да илюстрирам статиите си.

Какво казваш на хората, които още не допринасят за Уикипедия?

Хайде, не е трудно! А ще намериш и много нови приятели. 🙂


Прочетете още:

Интервю с Анас от Уикипедия Мароко
Интервю с Жоау Александре Песчански от Уикимедия Бразилия
Интервю с Наталия Тимкив от Уикимедия Украйна
В месечните ни срещи с уикипедианци от целия свят вече говорихме и с Шани от Израел и със Сайлеш от Индия. Очаквайте още интересни интервюта и в идните месеци!

Уикипедия на село – гостуваме в Долни Вадин

Вася и Жюстин разказват за Уикипедия

През изминалата седмица по покана на Народно читалище „Съзнание 1927“ Вася Атанасова и Жюстин Томс гостуваха и изнесоха лекция на тема Уикипедия в дунавското село Долни Вадин. Инициативата е част от проекта „Село назаем“, която се провежда в селото за четвърта поредна година.

Пред местни жители и представители на кметствата и читалищните библиотеки в Долни Вадин и съседните села Горни Вадин и Крушовене подробно бе  разказано за резултатите по проекта „УикиБотевград“ като вдъхновение за възможностите, които такива сътрудничества между местните общности и уикипедианците могат да разкрият – повече енциклопедична информация и снимки за региона, личностите, природните му забележителности и културни традиции и обичаи.

Цялата публикация „Уикипедия на село – гостуваме в Долни Вадин“

Нашето съдебно дело срещу блокирането на Уикипедия в Турция беше ускорено. Ето какво означава това.

Европейският съд по правата на човека направи важна крачка напред по делото на Фондация „Уикимедия“, като реши да му даде приоритет. Това е сигнал за неговата по-широка обществена значимост и укрепва надеждата ни, че окончателното решение може да създаде нов прецедент за онлайн споделянето на информация и опитите на държави да ограничават свободният достъп до нея.

Цялата публикация „Нашето съдебно дело срещу блокирането на Уикипедия в Турция беше ускорено. Ето какво означава това.“

Петъчен салон с Уикипедия в Държавна агенция „Архиви“

Последният петък на месец май е и в Държавна агенция „Архиви“ по традиция се организира Петъчен културен салон за служителите на агенцията. Този път темата е Уикипедия и сътрудничеството, което доброволците от българоезичната версия на свободната електронна енциклопедията имат с Архивите. И понеже това е едно от най-хубавите и успешни сътрудничества на нашата уикипедианска общност с културна / GLAM* институция, когато трябваше да подадем заглавие на презентацията си, спонтанно се роди заглавието Уикипедия + ДА „Архиви“ = ❤

Разбира се, няма да е уики събитие, ако на него на присъства Уози, плюшената врабчова кукумявка, която наред с нас популяризира дейностите на българската уики общност. 🙂

Цялата публикация „Петъчен салон с Уикипедия в Държавна агенция „Архиви““

Интервю със Сайлеш Патнайк от Уикипедия Одиа – Индия

Сайлеш Патнайк е млад, енергичен и винаги усмихнат уикимедианец от Уикипедия Одиа – Индия. С това интервю със Сайлеш започваме поредица интервюта, с които ще представяме уикипедианци от различни краища на света.

Разкажи ни как се развива Уикипедия в твоя регион в Индия?

Аз допринасям за Уикипедия Одиа, която е малка с около 15 000 статии. Въпреки малкия брой статии в Уикипедия на нашия език той се говори от около 40 милиона души в областта Одиша и околните области. Основното предизвикателство пред нашата общност в момента е липсата на дигитални източници на информация на нашия език, липсата на стандартизирани инструменти за превод или OCR. Общността ни нараства ден след ден, имаме уикипедианци, които допринасят на нашия език от всички краища на Индия. Някои от тях имат свои области на специализация, за които допринасят. Уикипедия Одиа е сред най-напредналите уики-проекти в областта на медицината и здравето, например, с голям брой статии на тази тема, благодарение на 72 годишния ортопед Д-р Субас Роут. Хората започнаха да използват Уикипедия Одиа, за да четат информация по тези теми и все по-често вестниците копират нашата информация и я публикуват.

Цялата публикация „Интервю със Сайлеш Патнайк от Уикипедия Одиа – Индия“

Wikimedia Summit Берлин 2019

Group photo of the Wikimedia Summit 2019 – Jason Krüger for Wikimedia Deutschland CC BY-SA 4.0

В последните дни на месец март 2019-та по традиция в Берлин се събраха уикипедианци от цял свят. Събитието е Wikimedia Summit 2019 и всяка държава и потребителска група бе представена от по един човек.

В приятелска обстановка, с много усмивки, дискусии, споделяния – уикипедианците обичат да общуват помежду си, ясно е – премина това важно за цялата общност събитие.

Всяка среща на уикипедианци е хубава и важна, но тази бе по-специална, защото пред присъстващите над 250 души от цял свят бе представена новата стратегия за развитие на Фондация Уикимедия. Подробности ще станат ясни за широката общественост вероятно скоро.

Подробности за събитието има на английски език тук: https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_Summit_2019

500 библиотекари от цяла България обучени по медийна грамотност и Уикипедия

От април до октомври 2018 година в цялата страна по покана на Глобални Библиотеки България уикипедианци проведохме обучения по медийна грамотност и Уикипедия.

Обученията се водеха от Вася Атанасова, Пламен Минчев, Спасимир Пилев, Люба Батембергска и Жюстин Томс. 

С любезното гостоприемство на регионалните библиотеки в 29 града се проведоха 10 двудневни обучения по Уикипедия и 19 тридневни обучения по медийна грамотност, включващи и Уикипедия. На обученията присъстваха по 15 души от регионалната и читалищните библиотеки в регионите.

Цялата публикация „500 библиотекари от цяла България обучени по медийна грамотност и Уикипедия“

Онлайн филтрирането
ще сложи край
на свободния интернет

И противоречи на принципите
на Уикипедия

Вече повече от година в Брюксел тече спор как да ефективно да се премахва потребителски генерирано съдържание, нарушаващо авторското право онлайн. Авторскоправната индустрия иска инсталирането на автоматични филтри, които да премахват всичко, което засекат като нарушение.

Голяма част от технологичния сектор и представители на гражданското общество настояват, че автоматичното триене на съдържание по желание на определени фирми ще доведе до цензура и още по-голяма пазарна власт на Гугъл и Фейсбук, разполагащи вече с такава технология. Парадоксално това именно ефектът, който Европейската комисия първоначално цели да ограничи с предложението си. Цялата публикация „Онлайн филтрирането
ще сложи край
на свободния интернет“